Пловдивски ветеринар: И най-агресивната порода може да бъде достоен и безопасен член на нашето общество
Тази седмица станахме очевидци на следващ случай с ухапано от куче дете, което предизвика редица въпроси в обществените мрежи. Инцидентът се случва на оживено място- парка на Бунарджика в Пловдив, където питбул атакува малко момче. Стана ясно, че кучето е било придружавано от жена, другарка на притежателя.
Прочетете още
В тази връзка TrafficNews потърси мнението на ръководителя на пловдивското Киноложко сдружение доктор Костадин Шанков. Той е ветеринарен доктор, интернационален арбитър и уредник на десетки интернационалните изложения. Специалист е по диетология и хранителни добавки за домашни любимци.
-По мотив последния случай с ухапано дете от питбул ни се напомни и минал подобен още веднъж с питбул. Мислите ли,че тази порода кучета са по-агресивни от останалите, и за какво?
- По принцип има породи, които в себе си, когато са селектирани преди години, са селектирани заради работата, която правят, да има избрана степен на експанзия в себе си. Питбулът е порода, която може да бъде по-агресивна, споделям може, тъй като генетично е заложено в нея да има някаква експанзия към себеподобни животни, само че не към хора обаче. При питбулите се демонстрират относително по-лесно, тъй като генетично им е заложено да има повече експанзия в тях.
- Откъде идва казусът следователно?
Проблемът идва от безотговорните притежателите, тъй като и най-хубавото куче може да бъде нападателно, и най-агресивната порода може да бъде възпитана по този начин, че да бъде един заслужен и безвреден член на нашето общество. Поради тази причина от години моля като за начало, че човек, който желае да си вземе домакински любим, би трябвало да мине несъмнено образование, би трябвало да мине подготовка, да бъде теоретичен по какъв начин да разпознава езика на тялото на животното, какви са неговите задължения, отговорности, тъй като, с цел да вземеш любим, не е просто да го запратиш в ъгъла и да имаш една плюшена играчка – това е отговорност и то освен към себе си и към животното, а и към близките хора, които ни заобикалят.
-Какво е мнението Ви по отношение на разхождането на домашни любимци от други хора, а не от техните притежатели? Крие ли опасности?
- Винаги крие опасности от позиция на това, че едно животно не слуша никого, по този начин както своя притежател. Поради тази причина, в случай че се случи някакъв случай, отговорността би трябвало да пада върху притежателя, тъй като той е разрешил кучето му да попадне в ръцете на човек, който не може да го управлява. И отново желая още веднъж да повторя, че контролът на животните не значи 100 % иго, а приказваме за едно образование, само че както при децата, по този начин и при животните, се слуша престижът, който е основан пред тях, тъй че те се подчиняват безусловно на даден човек, а при всички останали степента на послушание е по-нисък.
- Какво предизвика едно куче съгласно Вас да нападне даден човек, а в доста случаи дребни деца?
- Има няколко фактора, които освобождават по този начин наречената експанзия или просто този вид държание. Това са като за начало инстинктите, а те са главните за самозапазване, за оцеляване и хищническият инстинкт при кучетата най-често бива провокиран от децата, от техните внезапни придвижвания, писъци, викове и по този начин нататък - доста наподобяват жертвите, които хищникът в природата потегля да ловува и надлежно ги раздразва до степен, в която животните биват предизвикани да реагират по този метод. Това обаче не значи, че животното ще скочи да хапе – някои могат да стартират да лаят, да крещят по децата.
- Какво смятате за намордниците и би трябвало ли да бъдат наложителни за повече породи?
- Тук отиваме в друга тематика, тъй като отново споделям, че няма порода, за която да се каже, че кучетата са стопроцентово нападателни. От години се боря с това да се вкара паспортизиране на животните. В целия свят животните имат даден статут. Точно това би трябвало да стане и при нас, само че това, което имам поради е следното – най-елементарният вид е всяко едно животно да минава през проби, които демонстрират до какъв брой то е контролируемо или до какъв брой нападателно. Това нещо би разрешило да се „ паспортизира ” животното, да му се даде нагледно казано червен, жълт или зелен паспорт, който да му дава избрани позволения - аленото значи, че кучето е склонно към експанзия и би трябвало наложително да е с каишка и намордник, когато е на публично място. Ако има жълт паспорт няма потребност да е с намордник, само че наложително с каишка, а тези със зелените нямат потребност и от двете. Това е нещото, което би трябвало да се направи взаимно с образование и регистрация на всички притежатели, тъй че ние да избягаме от всички тези проблеми, тъй като отново споделям, че главните проблеми идват не от нападателните кучета, а от недобросъвестните притежатели.
- Мислите ли, че би трябвало да има възбрана за разхождането на кучета на избрани места, където има повече скупчвания на хора?
- Не, сходна възбрана не би трябвало да има, само че би трябвало да има сигурност, че животните, които се разхождат там и биват пускани, са безвредни за хората. Няма по какъв начин в европейския свят, в културната люлка на света, да забраним животните, които се водят най-хубавия другар на индивида, да ни съпроводят, където и да било.
-Как би могъл да се реши сходен проблем, с цел да се избегнат в бъдеще такива произшествия?
- Най-важното е, когато притежателят си избира куче, да бъде осведомен в какво се захваща, тъй като всяка една порода си има характерен темперамент. След което е доста значимо притежателят да има отговорността, когато възпитава своето животно, да го възпита не както му харесва, а на база това къде живее, с кого ще се среща кучето, с цел да бъде безвредно за близките. Най-важното е, че притежателят би трябвало да бъде теоретичен, по тази причина споделих още първоначално, че притежателите би трябвало да минават образование, с цел да бъдат научени какво да наблюдават и по какъв начин да реагират, тъй като кучето беседва, само че то беседва с езика на тялото, което за хората, които нямат животни, е непознато.
Прочетете още
В тази връзка TrafficNews потърси мнението на ръководителя на пловдивското Киноложко сдружение доктор Костадин Шанков. Той е ветеринарен доктор, интернационален арбитър и уредник на десетки интернационалните изложения. Специалист е по диетология и хранителни добавки за домашни любимци.
-По мотив последния случай с ухапано дете от питбул ни се напомни и минал подобен още веднъж с питбул. Мислите ли,че тази порода кучета са по-агресивни от останалите, и за какво?
- По принцип има породи, които в себе си, когато са селектирани преди години, са селектирани заради работата, която правят, да има избрана степен на експанзия в себе си. Питбулът е порода, която може да бъде по-агресивна, споделям може, тъй като генетично е заложено в нея да има някаква експанзия към себеподобни животни, само че не към хора обаче. При питбулите се демонстрират относително по-лесно, тъй като генетично им е заложено да има повече експанзия в тях.
- Откъде идва казусът следователно?
Проблемът идва от безотговорните притежателите, тъй като и най-хубавото куче може да бъде нападателно, и най-агресивната порода може да бъде възпитана по този начин, че да бъде един заслужен и безвреден член на нашето общество. Поради тази причина от години моля като за начало, че човек, който желае да си вземе домакински любим, би трябвало да мине несъмнено образование, би трябвало да мине подготовка, да бъде теоретичен по какъв начин да разпознава езика на тялото на животното, какви са неговите задължения, отговорности, тъй като, с цел да вземеш любим, не е просто да го запратиш в ъгъла и да имаш една плюшена играчка – това е отговорност и то освен към себе си и към животното, а и към близките хора, които ни заобикалят.
-Какво е мнението Ви по отношение на разхождането на домашни любимци от други хора, а не от техните притежатели? Крие ли опасности?
- Винаги крие опасности от позиция на това, че едно животно не слуша никого, по този начин както своя притежател. Поради тази причина, в случай че се случи някакъв случай, отговорността би трябвало да пада върху притежателя, тъй като той е разрешил кучето му да попадне в ръцете на човек, който не може да го управлява. И отново желая още веднъж да повторя, че контролът на животните не значи 100 % иго, а приказваме за едно образование, само че както при децата, по този начин и при животните, се слуша престижът, който е основан пред тях, тъй че те се подчиняват безусловно на даден човек, а при всички останали степента на послушание е по-нисък.
- Какво предизвика едно куче съгласно Вас да нападне даден човек, а в доста случаи дребни деца?
- Има няколко фактора, които освобождават по този начин наречената експанзия или просто този вид държание. Това са като за начало инстинктите, а те са главните за самозапазване, за оцеляване и хищническият инстинкт при кучетата най-често бива провокиран от децата, от техните внезапни придвижвания, писъци, викове и по този начин нататък - доста наподобяват жертвите, които хищникът в природата потегля да ловува и надлежно ги раздразва до степен, в която животните биват предизвикани да реагират по този метод. Това обаче не значи, че животното ще скочи да хапе – някои могат да стартират да лаят, да крещят по децата.
- Какво смятате за намордниците и би трябвало ли да бъдат наложителни за повече породи?
- Тук отиваме в друга тематика, тъй като отново споделям, че няма порода, за която да се каже, че кучетата са стопроцентово нападателни. От години се боря с това да се вкара паспортизиране на животните. В целия свят животните имат даден статут. Точно това би трябвало да стане и при нас, само че това, което имам поради е следното – най-елементарният вид е всяко едно животно да минава през проби, които демонстрират до какъв брой то е контролируемо или до какъв брой нападателно. Това нещо би разрешило да се „ паспортизира ” животното, да му се даде нагледно казано червен, жълт или зелен паспорт, който да му дава избрани позволения - аленото значи, че кучето е склонно към експанзия и би трябвало наложително да е с каишка и намордник, когато е на публично място. Ако има жълт паспорт няма потребност да е с намордник, само че наложително с каишка, а тези със зелените нямат потребност и от двете. Това е нещото, което би трябвало да се направи взаимно с образование и регистрация на всички притежатели, тъй че ние да избягаме от всички тези проблеми, тъй като отново споделям, че главните проблеми идват не от нападателните кучета, а от недобросъвестните притежатели.
- Мислите ли, че би трябвало да има възбрана за разхождането на кучета на избрани места, където има повече скупчвания на хора?
- Не, сходна възбрана не би трябвало да има, само че би трябвало да има сигурност, че животните, които се разхождат там и биват пускани, са безвредни за хората. Няма по какъв начин в европейския свят, в културната люлка на света, да забраним животните, които се водят най-хубавия другар на индивида, да ни съпроводят, където и да било.
-Как би могъл да се реши сходен проблем, с цел да се избегнат в бъдеще такива произшествия?
- Най-важното е, когато притежателят си избира куче, да бъде осведомен в какво се захваща, тъй като всяка една порода си има характерен темперамент. След което е доста значимо притежателят да има отговорността, когато възпитава своето животно, да го възпита не както му харесва, а на база това къде живее, с кого ще се среща кучето, с цел да бъде безвредно за близките. Най-важното е, че притежателят би трябвало да бъде теоретичен, по тази причина споделих още първоначално, че притежателите би трябвало да минават образование, с цел да бъдат научени какво да наблюдават и по какъв начин да реагират, тъй като кучето беседва, само че то беседва с езика на тялото, което за хората, които нямат животни, е непознато.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ