Тази седмица Евростат публикува за първото тримесечие на 2023 г.

Тази седмица Евростат разгласява за първото тримесечие на 2023 година Икономическото закъснение става все по-нагледно – общият растеж за целия Европейски Съюз е едвам 0,1%, а еврозоната бележи спад от 0,1%.  Еврозоната към този момент се намира в техническа криза, защото това е второ следващо тримесечие на стесняване на Брутният вътрешен продукт – след аналогичния спад с 0,1% през четвъртото тримесечие на 2022 година Второ следващо тримесечие на спад отбелязва и Германия – най-голямата стопанска система в Европа – както и някои други страни като Литва и Ирландия, показва в бюлетина си Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ). България се показва относително добре измежду страните в Европейски Съюз с растеж от 0,5%, въпреки това да е надалеч от страната с максимален покачване – Полша (3,8%). Въпреки че българската стопанска система към момента пораства, признаците на закъснение са забележими и у нас,отбелязват анализаторите от ИПИ. Например, показват те, разяснявайки данните на Национален статистически институт - за месец април спада с 2,9% на месечна база и с 12,6% по отношение на същия месец на 2022 година Дори да изключим производството на електрическа енергия, където сривът на годишна база е с близо 39%, преработващата индустрия също регистрира стеснителен спад от 8,2% по отношение на април предходната година – втори следващ месец на годишен спад. Впрочем, данните за продажбите в търговията на дребно – знак за потреблението на семействата – също демонстрират забележителен спад в действително изражение на годишна база през април както в целия Европейски Съюз (намаление с 2,9%), по този начин и в България (намаление с 2,7%), означават специалистите на ИПИ. Подобни сигнали дава и ценовата динамичност – показателят на цени на производител спада на месечна база през април по отношение на март с 2,9% за Европейски Съюз като цяло и с 3,2% в България. Повече информация от ИПИ -