Сестрата обясни защо бебетата в детските домове не плачат
Тази история ме накара да помисля за доста неща в живота ми, изключително във връзка с моето дете.
Дъщеря ми беше дребна, когато взехме решение да отидем в черква, към този момент не си припомням за какво. Там един от църковните чиновници ни описа на мен и моя брачен партньор една история, която дълго време ще помня и ми направи мощно усещане.
„ Често навестявам децата в детските домове, с цел да схвана какво им е належащо. Ние вършим щедрост с другите чиновници. Един ден, когато влязох в стаята, където бебетата лежаха, не чух нито един тон. Всички мълчаха, въпреки че не спяха. Попитах сестрата за какво са толкоз тихи, нали децата би трябвало да плачат по принцип. И тя ми сподели, че децата плачат, когато за пръв път им ги донесат. Те плачат и чакат някой да пристигна да ги успокои. Те викат на помощ.
Медицинските сестри би трябвало да правят работата си, без да се задържат единствено върху едно дете. Ето за какво, доста постоянно те нямат време да ги погледнат, а децата въобще не получават нужното внимание от тях. Когато, осъзнавайки, че никой различен няма да им помогне, те стопират да плачат.
Веднъж те губят всякаква вяра и осъзнават, че мама в никакъв случай няма да пристигна да ги вземе и да ги гушне! Те схващат, че са останали сами! “
Тези думи ме просълзиха и по-късно побягнах у дома. Дъщеря ми към този момент беше заспала и аз, седейки пред дребната кошара, си дадох обещание: да бъда постоянно до нея, когато е належащо, когато тя ме повика, да не я занемарявам и постоянно да я поддържам!
