Очаква ли ни по-сурова зима?
Тази година се чака сурова зима с тежки арктически студове
Подобна прогноза се среща във от ден на ден новинарски излъчвания. Истината обаче е, че не можем да определим с акуратност каква ще бъде зимата: дълготрайните прогнози за времето не всеки път са точни, изключително тези за територията на Европа, написа
Полярният ураган, на който се основават доста от прогнозите за аномално студено време, е комплициран атмосферен феномен, въз основа на който не могат да се създадат безапелационни заключения. Измененията на климата, увеличаващото се стопляне на Арктика, в комбиниране с по-бързото размразяване на ледовете, могат да нарушат циркулацията в стратосферата, само че сега към момента не може да се дефинира сигурно ориста на полярния ураган.
С актуалните знания и модели за прогнозиране могат да се изготвят надеждни прогнози за времето единствено за 1 – 2 седмици напред на ежедневна база. Съществуват и дълготрайни прогностични модели, посредством които можем да определим предстоящите междинни стойности на температура, атмосферно налягане и дъжд за седмици, месеци или сезони, само че без прогноза за съответен ден и като цяло, остава огромна неизясненост по отношение на предстоящите метеорологични условия.
„ Слушайте “ полярния ураган
Една от повтарящите се насочни точки в новините, обещаващи рискова зима, е полярният ураган: атмосферно събитие, за което, с помощта на проучванията през последните десетилетия, знаем доста повече, само че държанието му към момента не е изцяло ясно за учените.
Полярният ураган е област на ниско налягане и бързо въртящ се въздух в стратосферата и съставлява въздушен ураган, обхващащ леден въздух, с присъща сезонна цикличност: той се забавя и изчезва през топлото полугодие и по-късно се появява още веднъж над полюсите през зимното. Причината за появяването му е същата като тази за образуването на сезоните: наклонът на земната ос, посредством който слънчевата сила не доближава до полюсите по време на полярната зима. В края на септември слънцето над Северният полюс залязва за половин година, причинявайки забележителен спад на температурата, което на собствен ред води до спад на налягането във височина, предизвиквайки възходящо циклонично (обратно на часовниковата стрелка) въртене. Това събитие се назовава стратосферен полярен ураган, който се резервира в Северното полукълбо до март, когато Слънцето още веднъж изгрява над полюса.
За да се избегнат недоразумения, би трябвало да уточним, че публикацията преглежда стратосферния полярен ураган, който постоянно се обърква с полярния ураган в тропосферата (който е доста по-ниско, на 5 – 10 км над земната повърхност). Най-голямата разлика сред двете феномени е, че до момента в който стратосферният ураган изчезва през лятото и е едва издухан високо от източните ветрове, тропосферният полярен ураган, прочут още като полярна клетка, се резервира през лятото, само че с по-малка повърхност и изтеглен към Северния полюс. Двата вихъра, несъмнено, са тясно свързани един с различен, само че не трябва да ги бъркаме или слагаме под общ знаменател.
Силният полярен ураган нормално се свързва с по-топли зими, поддържайки западните придвижвания на въздуха над континента, само че тогава циклоните, идващи в Европа от Атлантическия океан, могат да бъдат източник на рисково време.
Има места, където полярният ураган отслабва за малко време, посоката напразно се трансформира от запад към изток на огромна надморска височина, а температурата в стратосферата се покачва с повече от 10 °C.
Тези събития се назовават внезапно стратосферно стопляне (ВЗС) и са измежду най-интензивните промени на метеорологичните условия в атмосферата.
Открити са за първи път през 50-те години на предишния век, а по-късно, с появяването на спътниците, проучванията върху тях се форсират. Сега имаме доста повече информация, само че защото се събират данни едвам от към 40 година, към момента остават доста въпроси. Все още не е изцяло ясно какво провокира процеса на ненадейно стопляне – някои теории го свързват със обилни аномалии в тропосферата, други – с още по-високи елементи на атмосферата.
Две неща могат да се случат с полярния ураган след тези неочаквани стопляния:
от една страна, може да се промени доста позицията му (измества се от полюса),от друга страна, може да се разпадне на два по-малки вихъра (тогава ще има неотложен резултат, при който по-малко озон може да се разгради, тъй че тези стопляния понижават размера на озоновата дупка (което е добра вест за нас).
И в двата случая се чака неочакваното стратосферно стопляне да има резултат върху всекидневието ни, само че статистически, това се случва единствено в 2/3 от случаите.
Ако полярният ураган отслабне, могат ли да се следят по-чести нахлувания на леден въздух?
В тропосферата или в най-ниската част на атмосферата, която се простира сред 0 и 8-12 км височина и е най-силно наранена от нашата активност, резултатите от ненадейно стратосферно стопляне нормално се следят 2-3 седмици след събитието. Тогава въздушното налягане над полюса доста мощно се покачва. Всичко това нормално включва и придвижването на студените въздушни маси към по-ниските ширини, според от актуалното разположение на въздушните маси в тропосферата.
Пример като по учебник за това беше зимата на 2020/21 година, когато неочакваното стратосферно стопляне на 4 януари беше последвано от рисково студена вълна в Северна Америка и Европа през февруари.
Но резултатите, както беше упоменато по-рано, не са толкоз елементарни. Все още не е допустимо да се предвижда сигурно по кое време ще се прояви обещано събитие на повърхността на Земята и какво въздействие ще окаже върху климата, тъкмо както не можем да сме сигурни какво да чакаме тази година за развиването на полярния ураган. В дълготрайните прогнози можем да разчитаме и на избрани климатични съмнения, които могат да покажат, че смяна в една част от Земята ще има някакъв резултат другаде. Атмосферата е комплицирана система, тъй че не можем да създадем толкоз смели изводи като това дали ще имаме извънредно студена зима, единствено тъй като, статистически, възможностите за по-слаб полярен ураган тази зима са по-високи.
Климатичните промени оказват влияние върху полярния ураган, само че към момента не знаем тъкмо по какъв начин.
Защо полярният ураган е значим за нас и има ли той взаимоотношение с промените на климата?
Краткият отговор е: Да, само че точният отговор е много по-сложен.
Тъй като концентрацията на парникови газове се усилва, тропосферата ще продължи да се затопля. Как това ще окаже въздействие върху стратосферата и полярния ураган обаче е мъчно да се каже.
Важна наклонност, открита през последните десетилетия, е, че т.нар циркулация на Брюър-Добсън (казано просто това е придвижването на въздуха сред тропосферата и стратосферата) се е ускорила заради промените на климата. В бъдеще тя ще играе съществена роля за измененията в концентрациите на следови газове (газове, разнообразни от азот, О2 и аргон, с доста ниска централизация в атмосферата, например въглероден диоксид, метан, озон и др.) в нашата атмосфера, само че може да засегне и стратосферния ураган. Друга забележителна смяна, която към този момент се следи, е, че
Арктическият кръг се затопля с по-бързи темпове от останалата част на Земята.
Това събитие, паралелно с по-бързото размразяване на леда, може да наруши и циркулацията на тропосферата и стратосферата. Климатичните модели към момента не са единомислещи по отношение на ориста на стратосферния полярен ураган, само че съгласно някои сюжети (Wu et al., 2019) той може да усили честотата на студените нахлувания, до момента в който други плануват по-силни полярни вихри. Въпреки това честотата на неочакваните стратосферни стопляния не се е нараснала през последните десетилетия и моделите не допускат забележителна смяна в техния брой. Това, което е несъмнено, обаче, е, че взаимоотношенията сред тропосферата и стратосферата, въпреки и ненапълно комплицирани, също ще бъдат наранени от промените на климата и заради тази причина смекчаването на световното стопляне ще продължи да бъде в наш общ интерес, без значение дали имаме студена зима тази година или не.
През последните десетилетия бяха извършени обширни планове за проучване на полярния ураган за разкриване на особености, които характеризират държанието на въздуха в стратосферата. Основната цел на това беше да се подобрят прогнозите, защото ненадейно стратосферно стопляне (ВСЗ) може да бъде планувано посредством числени модели за прогнозиране на времето единствено 2 седмици преди да се случи. Една такава специфичност е квази-двугодишното съмнение (КДК), което е намерено още през 80-те години на предишния век. Самото съмнение включва периодично повтаряне на интервали със западни и източни ветрове в стратосферата над екватора почти на всеки две години. Връзката сред КДК и полярния ураган се назовава резултат на Холтън-Тан, при който, когато преди малко упоменатото съмнение е във фаза с източни ветрове, повече ВСЗ се следят в Северното полукълбо, в сравнение с във фаза със западни ветрове (но това не значи, че безусловно би трябвало да чакаме ненадейно стопляне при положение на източна фаза).
Безспорно е, че измененията в характерностите на полярния ураган към този момент оказват въздействие на времето в Европа и това ще продължи и за в бъдеще. Климатичните промени способстват за по-честа поява на вихъра, което може да докара до интервали с по-студено време, само че с дребна дълготрайност. На фона на следените по-топли зими, студените интервали ще е по-вероятно да са провокирани от действието на полярния ураган.
Подобна прогноза се среща във от ден на ден новинарски излъчвания. Истината обаче е, че не можем да определим с акуратност каква ще бъде зимата: дълготрайните прогнози за времето не всеки път са точни, изключително тези за територията на Европа, написа
Полярният ураган, на който се основават доста от прогнозите за аномално студено време, е комплициран атмосферен феномен, въз основа на който не могат да се създадат безапелационни заключения. Измененията на климата, увеличаващото се стопляне на Арктика, в комбиниране с по-бързото размразяване на ледовете, могат да нарушат циркулацията в стратосферата, само че сега към момента не може да се дефинира сигурно ориста на полярния ураган.
С актуалните знания и модели за прогнозиране могат да се изготвят надеждни прогнози за времето единствено за 1 – 2 седмици напред на ежедневна база. Съществуват и дълготрайни прогностични модели, посредством които можем да определим предстоящите междинни стойности на температура, атмосферно налягане и дъжд за седмици, месеци или сезони, само че без прогноза за съответен ден и като цяло, остава огромна неизясненост по отношение на предстоящите метеорологични условия.
„ Слушайте “ полярния ураган
Една от повтарящите се насочни точки в новините, обещаващи рискова зима, е полярният ураган: атмосферно събитие, за което, с помощта на проучванията през последните десетилетия, знаем доста повече, само че държанието му към момента не е изцяло ясно за учените.
Полярният ураган е област на ниско налягане и бързо въртящ се въздух в стратосферата и съставлява въздушен ураган, обхващащ леден въздух, с присъща сезонна цикличност: той се забавя и изчезва през топлото полугодие и по-късно се появява още веднъж над полюсите през зимното. Причината за появяването му е същата като тази за образуването на сезоните: наклонът на земната ос, посредством който слънчевата сила не доближава до полюсите по време на полярната зима. В края на септември слънцето над Северният полюс залязва за половин година, причинявайки забележителен спад на температурата, което на собствен ред води до спад на налягането във височина, предизвиквайки възходящо циклонично (обратно на часовниковата стрелка) въртене. Това събитие се назовава стратосферен полярен ураган, който се резервира в Северното полукълбо до март, когато Слънцето още веднъж изгрява над полюса.
За да се избегнат недоразумения, би трябвало да уточним, че публикацията преглежда стратосферния полярен ураган, който постоянно се обърква с полярния ураган в тропосферата (който е доста по-ниско, на 5 – 10 км над земната повърхност). Най-голямата разлика сред двете феномени е, че до момента в който стратосферният ураган изчезва през лятото и е едва издухан високо от източните ветрове, тропосферният полярен ураган, прочут още като полярна клетка, се резервира през лятото, само че с по-малка повърхност и изтеглен към Северния полюс. Двата вихъра, несъмнено, са тясно свързани един с различен, само че не трябва да ги бъркаме или слагаме под общ знаменател.
Силният полярен ураган нормално се свързва с по-топли зими, поддържайки западните придвижвания на въздуха над континента, само че тогава циклоните, идващи в Европа от Атлантическия океан, могат да бъдат източник на рисково време.
Има места, където полярният ураган отслабва за малко време, посоката напразно се трансформира от запад към изток на огромна надморска височина, а температурата в стратосферата се покачва с повече от 10 °C.
Тези събития се назовават внезапно стратосферно стопляне (ВЗС) и са измежду най-интензивните промени на метеорологичните условия в атмосферата.
Открити са за първи път през 50-те години на предишния век, а по-късно, с появяването на спътниците, проучванията върху тях се форсират. Сега имаме доста повече информация, само че защото се събират данни едвам от към 40 година, към момента остават доста въпроси. Все още не е изцяло ясно какво провокира процеса на ненадейно стопляне – някои теории го свързват със обилни аномалии в тропосферата, други – с още по-високи елементи на атмосферата.
Две неща могат да се случат с полярния ураган след тези неочаквани стопляния:
от една страна, може да се промени доста позицията му (измества се от полюса),от друга страна, може да се разпадне на два по-малки вихъра (тогава ще има неотложен резултат, при който по-малко озон може да се разгради, тъй че тези стопляния понижават размера на озоновата дупка (което е добра вест за нас).
И в двата случая се чака неочакваното стратосферно стопляне да има резултат върху всекидневието ни, само че статистически, това се случва единствено в 2/3 от случаите.
Ако полярният ураган отслабне, могат ли да се следят по-чести нахлувания на леден въздух?
В тропосферата или в най-ниската част на атмосферата, която се простира сред 0 и 8-12 км височина и е най-силно наранена от нашата активност, резултатите от ненадейно стратосферно стопляне нормално се следят 2-3 седмици след събитието. Тогава въздушното налягане над полюса доста мощно се покачва. Всичко това нормално включва и придвижването на студените въздушни маси към по-ниските ширини, според от актуалното разположение на въздушните маси в тропосферата.
Пример като по учебник за това беше зимата на 2020/21 година, когато неочакваното стратосферно стопляне на 4 януари беше последвано от рисково студена вълна в Северна Америка и Европа през февруари.
Но резултатите, както беше упоменато по-рано, не са толкоз елементарни. Все още не е допустимо да се предвижда сигурно по кое време ще се прояви обещано събитие на повърхността на Земята и какво въздействие ще окаже върху климата, тъкмо както не можем да сме сигурни какво да чакаме тази година за развиването на полярния ураган. В дълготрайните прогнози можем да разчитаме и на избрани климатични съмнения, които могат да покажат, че смяна в една част от Земята ще има някакъв резултат другаде. Атмосферата е комплицирана система, тъй че не можем да създадем толкоз смели изводи като това дали ще имаме извънредно студена зима, единствено тъй като, статистически, възможностите за по-слаб полярен ураган тази зима са по-високи.
Климатичните промени оказват влияние върху полярния ураган, само че към момента не знаем тъкмо по какъв начин.
Защо полярният ураган е значим за нас и има ли той взаимоотношение с промените на климата?
Краткият отговор е: Да, само че точният отговор е много по-сложен.
Тъй като концентрацията на парникови газове се усилва, тропосферата ще продължи да се затопля. Как това ще окаже въздействие върху стратосферата и полярния ураган обаче е мъчно да се каже.
Важна наклонност, открита през последните десетилетия, е, че т.нар циркулация на Брюър-Добсън (казано просто това е придвижването на въздуха сред тропосферата и стратосферата) се е ускорила заради промените на климата. В бъдеще тя ще играе съществена роля за измененията в концентрациите на следови газове (газове, разнообразни от азот, О2 и аргон, с доста ниска централизация в атмосферата, например въглероден диоксид, метан, озон и др.) в нашата атмосфера, само че може да засегне и стратосферния ураган. Друга забележителна смяна, която към този момент се следи, е, че
Арктическият кръг се затопля с по-бързи темпове от останалата част на Земята.
Това събитие, паралелно с по-бързото размразяване на леда, може да наруши и циркулацията на тропосферата и стратосферата. Климатичните модели към момента не са единомислещи по отношение на ориста на стратосферния полярен ураган, само че съгласно някои сюжети (Wu et al., 2019) той може да усили честотата на студените нахлувания, до момента в който други плануват по-силни полярни вихри. Въпреки това честотата на неочакваните стратосферни стопляния не се е нараснала през последните десетилетия и моделите не допускат забележителна смяна в техния брой. Това, което е несъмнено, обаче, е, че взаимоотношенията сред тропосферата и стратосферата, въпреки и ненапълно комплицирани, също ще бъдат наранени от промените на климата и заради тази причина смекчаването на световното стопляне ще продължи да бъде в наш общ интерес, без значение дали имаме студена зима тази година или не.
През последните десетилетия бяха извършени обширни планове за проучване на полярния ураган за разкриване на особености, които характеризират държанието на въздуха в стратосферата. Основната цел на това беше да се подобрят прогнозите, защото ненадейно стратосферно стопляне (ВСЗ) може да бъде планувано посредством числени модели за прогнозиране на времето единствено 2 седмици преди да се случи. Една такава специфичност е квази-двугодишното съмнение (КДК), което е намерено още през 80-те години на предишния век. Самото съмнение включва периодично повтаряне на интервали със западни и източни ветрове в стратосферата над екватора почти на всеки две години. Връзката сред КДК и полярния ураган се назовава резултат на Холтън-Тан, при който, когато преди малко упоменатото съмнение е във фаза с източни ветрове, повече ВСЗ се следят в Северното полукълбо, в сравнение с във фаза със западни ветрове (но това не значи, че безусловно би трябвало да чакаме ненадейно стопляне при положение на източна фаза).
Безспорно е, че измененията в характерностите на полярния ураган към този момент оказват въздействие на времето в Европа и това ще продължи и за в бъдеще. Климатичните промени способстват за по-честа поява на вихъра, което може да докара до интервали с по-студено време, само че с дребна дълготрайност. На фона на следените по-топли зими, студените интервали ще е по-вероятно да са провокирани от действието на полярния ураган.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ