Премиера на документален филм, посветен на огнените изкуства в България
Тази година следва премиерата на нов пълнометражен документален филм, отдаден на танцово-театралното изкуство с огън в България.
Лентата със заглавие наблюдава този забавен и към момента не доста прочут артистичен формат, определян като танц с огън, пърформанс, спектакъл, цирково изкуство и жонгльорско майсторство. Според стила и метода на осъществяване се причислява към театралните или към уличните изкуства. Както добре вирее на огромни подиуми, по този начин се усеща вкъщи си и на открито, било то в градска среда или в границите на мултикултурни фестивали.
Тръгвайки по стъпките на артистите и изпълнителите с огън у нас, ще успеем ли да разбулим най-малко част от загадките към това мъчно за дефиниране изкуство? На какво се дължи неговият, както постоянно публиката споделя, съвсем хипнотичен резултат? Какво изплува отдолу под светлината на огъня и какво е посланието на кино лентата? Отговорите дава режисьорът Саша Хаджиева, която беше посетител в.
- Кога и по какъв начин се роди концепцията за сходен филм и ти самата имаш ли общо с огненото изкуство?
Идеята за кино лентата се роди през емблематичната 2020 година, появи се напълно приключена и не ми остави нищо друго с изключение на да я вървя след и осъществявам. За мен това е една доста персонална тематика, жанрът – писмено кино също не е инцидентен. През последните 2 години за мен като създател фокусът е бил ориентиран към киното и видео продукцията. Самата аз дълги години съм се занимавала с това изкуство като пърформър.
Този персонален танц за мен стартира преди повече от 20 години, през 2000 година, когато за първи път го видях на един мултижанров фестивал в Македония. Видях по какъв начин група румънци репетираха, имах опция да ги следя в далечината, по залез слънце в контра жур – хора, които се движеха с едни огнени пръчки, които въртят към телата си. Това беше обич от пръв взор, обич към тази симбиоза – танц сред телата и огъня.
- Колко време продължи да се занимаваш в това?
Години наред го правех. Имах опция да работя с първата професионална група в България, която се занимаваше с това изкуство и започнахме като група другари, запалени от концепцията, любознанието. Заедно с две девойки от Мексико, които по това време учеха тук флейта и оперно пеене и бяха практикували това изкуство отвън България. Беше доста забавно, мощен интервал.
- Има ли статистика какъв брой индивида в България се занимават с това огнено изкуство и къде се учат на поминък?
Много забавен въпрос, тъй като освен че такава статистика не съществува, само че и надълбоко се колебая, че на някой изобщо му е хрумнало да направи такава. Подобен въпрос изважда на напред във времето един много сериозен проблем за хората, практикуващи освен това изкуство с огън, само че и работещи в по-специфична среда, да вземем за пример градска. У нас не е доста контролирано къде можеш да практикуваш.
- А къде намира приложение това изкуство, с изключение на в цирка?
Това е доста забавен артистичен формат, доста динамично-развиващ се, само че не доста дефинират, тъй като той може да се извършва и като танц, и като спектакъл или цирково изкуство. Комбинира детайли от други формати – акробатика, актуален танц, класика, видео арт, взаимства и от бойните изкуства.
Т.е. съгласно метод и стила на осъществяване би могъл да влезе в костюма на всяка една от тези арт форми. Съответно може да се случва на сцена, под формата на зрелище или театър, само че също по този начин комфортно се усеща и на улицата и в разнообразни градски пространства, извършва се както навън, по този начин и на закрито. Колегите го развиват по друг метод и всеки върви по своя неповторим път.
- Какво споделят самите реализатори, прави оценка ли се тяхното изкуство и могат ли да се устоят в България единствено от това?
Доколко изобщо е допустимо един актьор да се устоя в България е един въпрос, на който мисля, че всички знаем отговора, само че все пак аз съм човек, който има вяра във възможното-невъзможно. Със сигурност има хора, които съумяват да го вършат чисто професионално, само че в всеобщия случай на множеството актьори се постанова да комбинират, работейки и в други сфери, с цел да се устоят. Специфично е и е мъчно.
Много е забавно, тъй като този огнен детайл сплотява извънредно разнообразни хора с разнородни профили като обучение и специалност. Аз персонално познавам юристи, палеонтолози, програмисти, дизайнери. Има и хора с академично, театрално или танцово обучение. Т.е. хора от напълно разнообразни сфери, само че обединени и запалени от тази искра.
- Разкажи ни повече за снимачния развой и самия филм. Какво да чака аудиторията?
Филмът е с дължина 48 минути. В него феновете ще имат опция да видят както неповторими фрагменти с огън от разнообразни пърформанси и местоположения, по този начин и архивни фрагменти, които самите актьори успяваха да ни дават. Ще има и доста изявленията, ще се разискват забавни детайлности от кухнята. Много искахме да покажем и по-личния аспект – лицата на хората, които стоят зад това изкуство, какво ги въодушевява или тревожи.
Реализацията на кино лентата не би била допустима без финансовата поддръжка на Национален фонд „ Култура “, а също по този начин и без професионализма и отдадеността на целия екип. В това число и снимачният, в лицето на Румен Василев, който е един прелестен оператор, неслучайно предходната година завоюва премия „ Златна роза “ за операторско майсторство.
Също по този начин желая да благодаря и на Борис Луканов, Оги Стоилов и Александър Крумов, както и на всички прелестни актьори, които поддържаха плана, също и екипа по постпродукция – едни прелестни хора, които бяха с мен на всяка фаза.
- Кога да чакаме премиерата на кино лентата?
В момента сме в развой на връзка, само че се надяваме, че феновете ще съумеят да го видят още през лятото или най-късно септември. Така че очаквайте вести и премиерни дати доста скоро.
Интервю на Габриела Андреева
Лентата със заглавие наблюдава този забавен и към момента не доста прочут артистичен формат, определян като танц с огън, пърформанс, спектакъл, цирково изкуство и жонгльорско майсторство. Според стила и метода на осъществяване се причислява към театралните или към уличните изкуства. Както добре вирее на огромни подиуми, по този начин се усеща вкъщи си и на открито, било то в градска среда или в границите на мултикултурни фестивали.
Тръгвайки по стъпките на артистите и изпълнителите с огън у нас, ще успеем ли да разбулим най-малко част от загадките към това мъчно за дефиниране изкуство? На какво се дължи неговият, както постоянно публиката споделя, съвсем хипнотичен резултат? Какво изплува отдолу под светлината на огъня и какво е посланието на кино лентата? Отговорите дава режисьорът Саша Хаджиева, която беше посетител в.
- Кога и по какъв начин се роди концепцията за сходен филм и ти самата имаш ли общо с огненото изкуство?
Идеята за кино лентата се роди през емблематичната 2020 година, появи се напълно приключена и не ми остави нищо друго с изключение на да я вървя след и осъществявам. За мен това е една доста персонална тематика, жанрът – писмено кино също не е инцидентен. През последните 2 години за мен като създател фокусът е бил ориентиран към киното и видео продукцията. Самата аз дълги години съм се занимавала с това изкуство като пърформър.
Този персонален танц за мен стартира преди повече от 20 години, през 2000 година, когато за първи път го видях на един мултижанров фестивал в Македония. Видях по какъв начин група румънци репетираха, имах опция да ги следя в далечината, по залез слънце в контра жур – хора, които се движеха с едни огнени пръчки, които въртят към телата си. Това беше обич от пръв взор, обич към тази симбиоза – танц сред телата и огъня.
- Колко време продължи да се занимаваш в това?
Години наред го правех. Имах опция да работя с първата професионална група в България, която се занимаваше с това изкуство и започнахме като група другари, запалени от концепцията, любознанието. Заедно с две девойки от Мексико, които по това време учеха тук флейта и оперно пеене и бяха практикували това изкуство отвън България. Беше доста забавно, мощен интервал.
- Има ли статистика какъв брой индивида в България се занимават с това огнено изкуство и къде се учат на поминък?
Много забавен въпрос, тъй като освен че такава статистика не съществува, само че и надълбоко се колебая, че на някой изобщо му е хрумнало да направи такава. Подобен въпрос изважда на напред във времето един много сериозен проблем за хората, практикуващи освен това изкуство с огън, само че и работещи в по-специфична среда, да вземем за пример градска. У нас не е доста контролирано къде можеш да практикуваш.
- А къде намира приложение това изкуство, с изключение на в цирка?
Това е доста забавен артистичен формат, доста динамично-развиващ се, само че не доста дефинират, тъй като той може да се извършва и като танц, и като спектакъл или цирково изкуство. Комбинира детайли от други формати – акробатика, актуален танц, класика, видео арт, взаимства и от бойните изкуства.
Т.е. съгласно метод и стила на осъществяване би могъл да влезе в костюма на всяка една от тези арт форми. Съответно може да се случва на сцена, под формата на зрелище или театър, само че също по този начин комфортно се усеща и на улицата и в разнообразни градски пространства, извършва се както навън, по този начин и на закрито. Колегите го развиват по друг метод и всеки върви по своя неповторим път.
- Какво споделят самите реализатори, прави оценка ли се тяхното изкуство и могат ли да се устоят в България единствено от това?
Доколко изобщо е допустимо един актьор да се устоя в България е един въпрос, на който мисля, че всички знаем отговора, само че все пак аз съм човек, който има вяра във възможното-невъзможно. Със сигурност има хора, които съумяват да го вършат чисто професионално, само че в всеобщия случай на множеството актьори се постанова да комбинират, работейки и в други сфери, с цел да се устоят. Специфично е и е мъчно.
Много е забавно, тъй като този огнен детайл сплотява извънредно разнообразни хора с разнородни профили като обучение и специалност. Аз персонално познавам юристи, палеонтолози, програмисти, дизайнери. Има и хора с академично, театрално или танцово обучение. Т.е. хора от напълно разнообразни сфери, само че обединени и запалени от тази искра.
- Разкажи ни повече за снимачния развой и самия филм. Какво да чака аудиторията?
Филмът е с дължина 48 минути. В него феновете ще имат опция да видят както неповторими фрагменти с огън от разнообразни пърформанси и местоположения, по този начин и архивни фрагменти, които самите актьори успяваха да ни дават. Ще има и доста изявленията, ще се разискват забавни детайлности от кухнята. Много искахме да покажем и по-личния аспект – лицата на хората, които стоят зад това изкуство, какво ги въодушевява или тревожи.
Реализацията на кино лентата не би била допустима без финансовата поддръжка на Национален фонд „ Култура “, а също по този начин и без професионализма и отдадеността на целия екип. В това число и снимачният, в лицето на Румен Василев, който е един прелестен оператор, неслучайно предходната година завоюва премия „ Златна роза “ за операторско майсторство.
Също по този начин желая да благодаря и на Борис Луканов, Оги Стоилов и Александър Крумов, както и на всички прелестни актьори, които поддържаха плана, също и екипа по постпродукция – едни прелестни хора, които бяха с мен на всяка фаза.
- Кога да чакаме премиерата на кино лентата?
В момента сме в развой на връзка, само че се надяваме, че феновете ще съумеят да го видят още през лятото или най-късно септември. Така че очаквайте вести и премиерни дати доста скоро.
Интервю на Габриела Андреева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ