Летният природозащитен университет на ЮНЕСКО за първи път ще е в България
Тази година Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) избира биосферния парк " Централен Балкан " за хазаин на годишния си Летен университет по програмата " Човекът и биосферата " (Man and the Biosphere Programme - MAB). Събитието ще се състои в презентации, теренни визити, разисквания и развиване на интернационалните начинания сред участниците. Те към този момент са определени и включват природозащитни специалисти и представители на локални общности наоколо до биосферни паркове. Участниците са общо 35 и са от Азия, Африка и Европа, в това число 8 български участника.
Събитието
Летният университет на ЮНЕСКО по програмата " Човекът и биосферата " ще се състои от 21 до 28 юли с полемики и визити на биологични ферми, еко пътеки и културни и естествени забележителности в регионите на Карлово и Троян. В част от събитията ще е допустимо отворено присъединяване от локални поданици от общините край Централен Балкан и заинтригувани жители от България, като тези събития ще бъдат оповестени в допълнение. Целта е планирането за развиването на биосферните паркове да се случва по самодейност на жителите наоколо до териториите и самодейностите да се построяват съгласно целите на локалните общности.
Националният уредник на летния университет по програмата " Човекът и биосферата " тази година е Българска фондация Биоразнообразие, взаимно с Регионалното бюро на ЮНЕСКО за просвета и просвета в Европа и дирекцията на националния парк, която координира и консултативния съвет на Биосферния парк.
ЮНЕСКО и програмата за биосферните паркове
ЮНЕСКО е организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO) на Организация на обединените нации, учредена на 16 ноември 1945 година Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват интернационалните научни програми; механически, обучителни и научнообразователни стратегии и интернационалните съглашения за съдействие в опазването на културното и естественото завещание на света и на човешките права.
България се причислява към ЮНЕСКО през1956 година Страната е подписала Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание, Конвенцията за запазване на подводното завещание, Конвенцията за запазване на нематериалното културно завещание, Конвенцията за запазване и поощряване на многообразието от форми на културно изложение. По силата на първата от тези конвенции в Списъка на международното завещание на ЮНЕСКО са вписани 9 културни и естествени монументи от България, имащи изключителна международна стойност, които страната би трябвало да опазва в сходство с глобалнатата им значителност: Мадарският конник, Боянската черква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална черква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк " Пирин " и Резерватът " Сребърна ".
Програмата " Човекът и биосферата " на ЮНЕСКО не е обвързвана с Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание на организацията. Тази стратегия цели да подкрепи локалните общности за развиване на щадящо и разчитащо на непокътнатата природа, като дефинира " биосферни паркове " - територии, в които това е допустимо заради самодейността на жителите им и съществуването на естествени запаси. " Биосфера " се употребява в смисъла на термина, препоръчан от австрийския академик Едуард Зюс през 1875 година, като се има поради цялост от другите елементи на земната обвивка и живите организми
в тях и се акцентира потребността от хармоничното общуване на човечеството и средата му.
Програмата " Човекът и биосферата " и парковете в България
" Централен Балкан " е един от едвам четирите биосферни парка в България, които са пререгистрирани по последните условия на ЮНЕСКО в границите на програмата " Човекът и биосферата ". Това значи, че националният парк е приет освен от националния Закон за предпазените територии, само че и на международно равнище, и то освен от позиция на естествено благосъстояние, само че и като образец за хармонично общуване сред индивида и природата.
България се причислява към програмата " Човекът и биосферата " - МАВ през 1977 година с оповестяването на 17 биосферни резервата, които са и строги естествени резервати по българското законодателство. От тях
след 2017г. по новите критерии на ЮНЕСКО са кандидатствали и са удостоверени като биосферни паркове единствено 4 - " Узунбуджак " (част от Странджа към Малко Търново), " Червената стена " (част от Родопите край Асеновград), " Централен Балкан " (цялата територия на националния парк) и " Сребърна " (съвпадащ по територия с резервата).
Останалите 13 биосферни резервата не са възобновили статута си - документите на част от тях са върнати поради несъответствия с продължен период за кандидатстване, а други въобще не са кандидатствали за продължение на статута си.
Новите критерии на ЮНЕСКО и биосферният парк
Концепцията на ЮНЕСКО се трансформира от 2017г. насам. Дотогава програмата " Човек и биосфера " избира биосферни резервати като строго охранявани територии с неповторима флора и фауна. Целта на биосферните резервати е била да служат за пример на първичното положение на екосистемата и посредством данни от научни и проучвателен действия да дават оценка на човешкото въздействие.
Днес критериите на програмата се отнасят до развиване на общностите въз основата на естествените условия и при опазването им. Така вместо биосферни резервати тя към този момент работи с биосферни паркове. Това са територии, които потвърдено показват положителни практики и политики, както в региона на опазването на биологичното многообразие и естествените екосистеми, по този начин и в региона на устойчивото развиване на локалните общности. Важното за биосферните паркове е те да имат поддръжката на локалните общности и да аплайват за този статут по самодейност точно на локални хора, които виждат смисъл в развиване дружно с запазване на природата.
Събитието
Летният университет на ЮНЕСКО по програмата " Човекът и биосферата " ще се състои от 21 до 28 юли с полемики и визити на биологични ферми, еко пътеки и културни и естествени забележителности в регионите на Карлово и Троян. В част от събитията ще е допустимо отворено присъединяване от локални поданици от общините край Централен Балкан и заинтригувани жители от България, като тези събития ще бъдат оповестени в допълнение. Целта е планирането за развиването на биосферните паркове да се случва по самодейност на жителите наоколо до териториите и самодейностите да се построяват съгласно целите на локалните общности.
Националният уредник на летния университет по програмата " Човекът и биосферата " тази година е Българска фондация Биоразнообразие, взаимно с Регионалното бюро на ЮНЕСКО за просвета и просвета в Европа и дирекцията на националния парк, която координира и консултативния съвет на Биосферния парк.
ЮНЕСКО и програмата за биосферните паркове
ЮНЕСКО е организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO) на Организация на обединените нации, учредена на 16 ноември 1945 година Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват интернационалните научни програми; механически, обучителни и научнообразователни стратегии и интернационалните съглашения за съдействие в опазването на културното и естественото завещание на света и на човешките права.
България се причислява към ЮНЕСКО през1956 година Страната е подписала Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание, Конвенцията за запазване на подводното завещание, Конвенцията за запазване на нематериалното културно завещание, Конвенцията за запазване и поощряване на многообразието от форми на културно изложение. По силата на първата от тези конвенции в Списъка на международното завещание на ЮНЕСКО са вписани 9 културни и естествени монументи от България, имащи изключителна международна стойност, които страната би трябвало да опазва в сходство с глобалнатата им значителност: Мадарският конник, Боянската черква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална черква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк " Пирин " и Резерватът " Сребърна ".
Програмата " Човекът и биосферата " на ЮНЕСКО не е обвързвана с Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание на организацията. Тази стратегия цели да подкрепи локалните общности за развиване на щадящо и разчитащо на непокътнатата природа, като дефинира " биосферни паркове " - територии, в които това е допустимо заради самодейността на жителите им и съществуването на естествени запаси. " Биосфера " се употребява в смисъла на термина, препоръчан от австрийския академик Едуард Зюс през 1875 година, като се има поради цялост от другите елементи на земната обвивка и живите организми
в тях и се акцентира потребността от хармоничното общуване на човечеството и средата му.
Програмата " Човекът и биосферата " и парковете в България
" Централен Балкан " е един от едвам четирите биосферни парка в България, които са пререгистрирани по последните условия на ЮНЕСКО в границите на програмата " Човекът и биосферата ". Това значи, че националният парк е приет освен от националния Закон за предпазените територии, само че и на международно равнище, и то освен от позиция на естествено благосъстояние, само че и като образец за хармонично общуване сред индивида и природата.
България се причислява към програмата " Човекът и биосферата " - МАВ през 1977 година с оповестяването на 17 биосферни резервата, които са и строги естествени резервати по българското законодателство. От тях
след 2017г. по новите критерии на ЮНЕСКО са кандидатствали и са удостоверени като биосферни паркове единствено 4 - " Узунбуджак " (част от Странджа към Малко Търново), " Червената стена " (част от Родопите край Асеновград), " Централен Балкан " (цялата територия на националния парк) и " Сребърна " (съвпадащ по територия с резервата).
Останалите 13 биосферни резервата не са възобновили статута си - документите на част от тях са върнати поради несъответствия с продължен период за кандидатстване, а други въобще не са кандидатствали за продължение на статута си.
Новите критерии на ЮНЕСКО и биосферният парк
Концепцията на ЮНЕСКО се трансформира от 2017г. насам. Дотогава програмата " Човек и биосфера " избира биосферни резервати като строго охранявани територии с неповторима флора и фауна. Целта на биосферните резервати е била да служат за пример на първичното положение на екосистемата и посредством данни от научни и проучвателен действия да дават оценка на човешкото въздействие.
Днес критериите на програмата се отнасят до развиване на общностите въз основата на естествените условия и при опазването им. Така вместо биосферни резервати тя към този момент работи с биосферни паркове. Това са територии, които потвърдено показват положителни практики и политики, както в региона на опазването на биологичното многообразие и естествените екосистеми, по този начин и в региона на устойчивото развиване на локалните общности. Важното за биосферните паркове е те да имат поддръжката на локалните общности и да аплайват за този статут по самодейност точно на локални хора, които виждат смисъл в развиване дружно с запазване на природата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ