Идва ли краят на слонския бизнес в Тайланд?
Тайланд е неповторима страна в доста връзки. Една от неповторимите пратктики там сигурно е бизнесът със слонове, заемащ съществена ниша в туристическия отрасъл. Никъде другаде по света не се употребяват толкоз доста животни за развлечение на гостите. Според някои оценки в последните години в Тайланд има към 3 хиляди работещи слона. Всичко това обаче се трансформира.
Основната причина е коронавирус пандемията. През миналите три години, както на всички места по света, по този начин и в Тайланд регистрират внезапен спад на туристите. Това значи, че няма кой да язди слоновете, няма кой да се снима с тях и така нататък Съответно за притежателите им няма пари. А това значи, че и за самите слонове няма. Резултатът е липса на храна, некачествено гледане и всички отрицателни последици от това.
В днешно време Тайланд се изправя пред сериозния въпрос какво да прави със слоновете си, откакто за тях няма задоволително работа. Да се чака възстановяване на изискванията не е вид, тъй като без значение какво се случва на хората, животните въпреки всичко би трябвало да ядат. А без доходи за стопаните, няма храна за слоновете.
За разлика от други места по света, в Тайланд страната не е задължена, най-малко официално да поставя грижи за животните. Работещите слонове са частна благосъстоятелност, т.е. това се чака от стопаните. Проблемът е, че в огромна част от случаите става дума за фамилии, които са разчитали за прехраната си напълно на животното. И пресъхването на туристическия поток за тях е същинско злополучие. Заради неналичието на приходи те са принудени да се приберат от известните курорти по родните си места. Там обаче условия за развъждане на животните в множеството случаи няма. Често те биват връзвани с вериги, а оправданието е, че това се прави за тяхна и обща сигурност.
Заради всичко това на притежателите им остава единствено едно. Да пускат видеа със слоновете си във обществените мрежи и да се надяват на донори от целия свят. Това обаче не значи постоянен и постоянен приход, по-скоро е избавителна акция за малко.
Има и различен проблем. От известно време има придвижване измежду туристите да се заобикалят разходките със слонове, с цел да не се предизвиква този бизнес. Да се експлоатира животно по този метод сигурно не е етично. И колкото и добре да се отглежда един слон, той въпреки всичко минава през дресировка, с цел да може да работи. Това значи слагане на задания и наказване, в случай че те не бъдат изпълнени. Т.е. някъде в този развой животното е подложено на мъчения, без значение дали ще бъде пердах с пръчка, отнемане от храна или нещо друго.
Дори в случай че един притежател желае най-хубавото за своето животно и е решил да го остави за развъждане, защото не може да се грижи за него, това не е толкоз елементарно. Парковете за пенсионирани слонове се броят на пръсти. Един от тях е отворен през 90-те години на миналния век и е благосъстоятелност на Сангдуан Шаилер. Пред BBС тя споделя, че е желала да се концентрира върху „ консервацията “, т.е. развъждане на животните допустимо най-близо до естествената им среда. Затова паркът се отхвърля от храненето от страна на турситите и къпането с хора (също известна туристическа атракция). Резултатът е, че посетитетлите понижават на половина, а организациите отхвърлят да изпращат хора, тъй като „ всички желаят да допрян и прегърнат слон “. С времето обаче нещата се трансформират. Днес една от най-попуярните реклами за бизнеса със слонове е „ без вериги, без яздене “.
„ Проверих в Кох Самуи (един от тайландските острови). Преди там имаше доста лагери за яздене на слонове. Сега са останали два. Същото е в Пукет “, споделя Шаилер.
Нейният парк не е дребен по територия, само че не е и безконечен. В момента там се отглеждат 122 слона, измежду които 45, избавени от банкрутирали поради коронавирус бизнеси. Животните са свободни, само че на доста места нямат този шанс.
Според някои протичащото се в Тайланд сега е закономерно. Те настояват, че е извънредно време да се откри баланс сред ползите на хората и животните. Докато атракцията яздене на слон съществува обаче това няма по какъв начин да се случи. Именно тъй като слоновете са подложени на дресировки и в последна сметка биват измъчвани, с цел да изкарват пари.
С измененията около коронавирус рецесията в Тайланд сега се водят разногласия в две направления. Първата е докога и до каква степен на туристите би трябвало да бъде позволено да се забавляват със слоновете. И втората – какво въпреки всичко да се направи за тези дълголетни животни. Отглеждането на слон не е по никакъв начин елементарно. Всеки един има потребност от към 200 кг. храна дневно и най-малко 100 литра вода.
Към момента не е реалистично да се счита, че всички слонове внезапно ще бъдат пуснати на независимост. Експлоатацията на животните се смята за нещо обикновено и по тази причина ще минат години преди този бизнес да бъде спрян. Междувременно обаче би трябвало да се откри метод изискванията за слоновете да бъдат усъвършенствани.
Основната причина е коронавирус пандемията. През миналите три години, както на всички места по света, по този начин и в Тайланд регистрират внезапен спад на туристите. Това значи, че няма кой да язди слоновете, няма кой да се снима с тях и така нататък Съответно за притежателите им няма пари. А това значи, че и за самите слонове няма. Резултатът е липса на храна, некачествено гледане и всички отрицателни последици от това.
В днешно време Тайланд се изправя пред сериозния въпрос какво да прави със слоновете си, откакто за тях няма задоволително работа. Да се чака възстановяване на изискванията не е вид, тъй като без значение какво се случва на хората, животните въпреки всичко би трябвало да ядат. А без доходи за стопаните, няма храна за слоновете.
За разлика от други места по света, в Тайланд страната не е задължена, най-малко официално да поставя грижи за животните. Работещите слонове са частна благосъстоятелност, т.е. това се чака от стопаните. Проблемът е, че в огромна част от случаите става дума за фамилии, които са разчитали за прехраната си напълно на животното. И пресъхването на туристическия поток за тях е същинско злополучие. Заради неналичието на приходи те са принудени да се приберат от известните курорти по родните си места. Там обаче условия за развъждане на животните в множеството случаи няма. Често те биват връзвани с вериги, а оправданието е, че това се прави за тяхна и обща сигурност.
Заради всичко това на притежателите им остава единствено едно. Да пускат видеа със слоновете си във обществените мрежи и да се надяват на донори от целия свят. Това обаче не значи постоянен и постоянен приход, по-скоро е избавителна акция за малко.
Има и различен проблем. От известно време има придвижване измежду туристите да се заобикалят разходките със слонове, с цел да не се предизвиква този бизнес. Да се експлоатира животно по този метод сигурно не е етично. И колкото и добре да се отглежда един слон, той въпреки всичко минава през дресировка, с цел да може да работи. Това значи слагане на задания и наказване, в случай че те не бъдат изпълнени. Т.е. някъде в този развой животното е подложено на мъчения, без значение дали ще бъде пердах с пръчка, отнемане от храна или нещо друго.
Дори в случай че един притежател желае най-хубавото за своето животно и е решил да го остави за развъждане, защото не може да се грижи за него, това не е толкоз елементарно. Парковете за пенсионирани слонове се броят на пръсти. Един от тях е отворен през 90-те години на миналния век и е благосъстоятелност на Сангдуан Шаилер. Пред BBС тя споделя, че е желала да се концентрира върху „ консервацията “, т.е. развъждане на животните допустимо най-близо до естествената им среда. Затова паркът се отхвърля от храненето от страна на турситите и къпането с хора (също известна туристическа атракция). Резултатът е, че посетитетлите понижават на половина, а организациите отхвърлят да изпращат хора, тъй като „ всички желаят да допрян и прегърнат слон “. С времето обаче нещата се трансформират. Днес една от най-попуярните реклами за бизнеса със слонове е „ без вериги, без яздене “.
„ Проверих в Кох Самуи (един от тайландските острови). Преди там имаше доста лагери за яздене на слонове. Сега са останали два. Същото е в Пукет “, споделя Шаилер.
Нейният парк не е дребен по територия, само че не е и безконечен. В момента там се отглеждат 122 слона, измежду които 45, избавени от банкрутирали поради коронавирус бизнеси. Животните са свободни, само че на доста места нямат този шанс.
Според някои протичащото се в Тайланд сега е закономерно. Те настояват, че е извънредно време да се откри баланс сред ползите на хората и животните. Докато атракцията яздене на слон съществува обаче това няма по какъв начин да се случи. Именно тъй като слоновете са подложени на дресировки и в последна сметка биват измъчвани, с цел да изкарват пари.
С измененията около коронавирус рецесията в Тайланд сега се водят разногласия в две направления. Първата е докога и до каква степен на туристите би трябвало да бъде позволено да се забавляват със слоновете. И втората – какво въпреки всичко да се направи за тези дълголетни животни. Отглеждането на слон не е по никакъв начин елементарно. Всеки един има потребност от към 200 кг. храна дневно и най-малко 100 литра вода.
Към момента не е реалистично да се счита, че всички слонове внезапно ще бъдат пуснати на независимост. Експлоатацията на животните се смята за нещо обикновено и по тази причина ще минат години преди този бизнес да бъде спрян. Междувременно обаче би трябвало да се откри метод изискванията за слоновете да бъдат усъвършенствани.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ