Китай още не е достигнал върха на своята мощ
Тъй като връзките сред Съединените щати и Китай се сринаха докрай от половин век, плашещ нов роман се наложи измежду някои американски анализатори и политици. Предполага се, че прозорецът на опцията на Китай да " сплоти " Тайван с континента - една от главните външнополитически цели на китайския президент Си Дзинпин - се затваря бързо, засилвайки натиска върху Пекин да работи бързо и пламенно, до момента в който към момента има късмет, написа Foreign Affairs.
Този роман се основава на убеждението, че възходът на Китай е към своя край. Безпрецедентният демографски спад, тежкото задължение на дълга, неравномерните нововъведения и други съществени стопански проблеми забавиха растежа на Китай и евентуално ще го забавят още повече, оставяйки страната без военната мощност или политическо въздействие, с цел да провокира Съединените щати. Според мнението, Пекин е наясно с тези насрещни ветрове и затова е евентуално да работи скоро, преди да е станало прекомерно късно. Както настояват учените Хал Брандс и Майкъл Бекли във Foreign Affairs, " Китай обрисува дъга, която постоянно приключва с покруса: замайващ напредък, последван от призрака на тежък спад ". Според тях в този момент или в никакъв случай Китай желае да преначертае картата на света.
Но сходен разбор е неправилен. Вярно е, че икономическият напредък на Китай се забави и в последна сметка ще се обърне, възпрепятствайки военните и политически желания на Пекин, само че " свободно рухване " не е в картите. Всеки спад от икономическия връх на Китай евентуално ще бъде еволюционен - и евентуално омекотен от огромни разноски за научноизследователска и развойна активност, категорично ориентирани към отчасти компенсиране на демографските и обвързваните с дълга проблеми на страната. Всъщност настоящите траектории на приходите и разноските за защита допускат, че Китай ще има повече запаси, с цел да се конкурира военно със Съединените щати през идващите 10 години, в сравнение с е имал през последните 20. В резултат на това Пекин ще стане повече, а не по-малко, кадърен на планиране на мощност, до момента в който Съединените щати ще имат компликации да противодействат на китайските военни провокации в Азия. Далеч от стеснен прозорец за реализиране на геополитическите си упоритости, китайските водачи имат време да чакат.
Демография, не орис
Демографският спад съвсем подсигурява възможен стопански крах на Китай. Но този развой евентуално ще бъде еволюционен, а не неочакван и времето остава нестабилно. Работната мощ в Китай евентуално се свива и ще продължи да понижава за неопределен срок, тъй като популацията е на път да стартира да понижава, в случай че към този момент не е почнало да го прави. През 2021 година раждаемостта в Китай падна до рекордно ниско равнище. Средната възраст в Китай е с към половин година по-висока от тази в Съединените щати, а до 2042 година ще бъде съвсем седем години по-голяма или наедно с Япония. Населението на Китай ще понижава по-бързо по-късно през този век, намалявайки с повече от 200 милиона души до 2060 година, съгласно една прогноза на Организация на обединените нации. Докато този спад се развива, същинският стопански напредък ще бъде всъщност неосъществим.
Но даже в разгара на това демографско стесняване Китай ще бъде в най-лошия случай третата по величина национална стопанска система в света, както беше през първото десетилетие на този век, само че с благосъстояние и софтуерни качества, които са по-близки до тези на Съединените щати. По-вероятно е Китай да бъде втората по величина стопанска система в света. През останалата част от това десетилетие и идващото десетилетие пикът на популацията няма безусловно да се трансформира в бърз стопански спад. Намаляването на работната мощ в Китай евентуално е в ход от десетилетие, само че икономическият напредък към момента изпреварва този на Съединените щати. Никой не има вяра, че икономическите благоприятни условия на Китай са достигнали своя връх през 2012 година или по този въпрос през 2018 година Въпреки че спадът на работната мощ в последна сметка ще бъде главен проблем за Китай, не е ясно по кое време ще стане това. Средната възраст на Китай през 2032 година се чака да бъде същата като тази на Съединените щати през 2052 година Ако демографията е орис, Съединените щати също ще са намалели внезапно до тогава. Но в реалност икономическото здраве на Съединените щати, както и на Китай, зависи от доста други фактори.
Един от тези фактори е дългът. Дългът към този момент тежи върху китайския напредък, само че казусът е продължителен, а не изострен. Общият китайски заем за нефинансовия бранш се е нараснал доста през последното десетилетие, като се стартира основно в отговор на международната финансова рецесия от 2008-2009 година Към края на 2019 година този индикатор за неуреден дълг възлиза на 263 % от Брутният вътрешен продукт, малко по-висок от каузи на Съединени американски щати от 255 %. Китай беше по-предпазлив по време на пандемията от COVID-19, само че дълговото му задължение може да нарасне още повече със застаряването на популацията и би трябвало да се грижи за по-голям брой пенсионери. Все отново тежестта на дълга на Китай ще ограничи растежа по постоянен метод, без да предизвиква внезапен спад. В резултат на това Китай ще разполага с доста пари за военни и свързани с тях вложения. Според Световната банка Китай е похарчил 6,2 трилиона $ за инфраструктура, земя и машини през 2019 година - 1,6 трилиона $ повече, в сравнение с са похарчили Съединените щати. Капиталът на Съединени американски щати е по-продуктивен от китайския, само че няма никакво подозрение, че даже с огромното си дългово задължение Китай ще разполага със обилни запаси дълго време в бъдещето.
Друг фактор, който ще оформи икономическата траектория на Китай, са нововъведенията. Както постоянно, потребността на Китайската комунистическа партия от надзор ще ограничи скоростта на нововъведенията. В този смисъл режимът на Си не се показа добре. Той нападна частни софтуерни компании и като цяло обезсърчи конкуренцията. Но Пекин може да си разреши да харчи доста за нови технологии, които ще му дадат сдържан и дълготраен стопански подтик. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване Китай е похарчил почти 515 милиарда $ за научноизследователска и развойна активност през 2019 година, до момента в който Съединените щати са похарчили 633 милиарда $. Разходите на Китай за научноизследователска и развойна активност евентуално ще набъбнат до края на десетилетието, макар забавянето на стопанската система. Пекин също ще продължи да принуждава трансфер на технологии от частни компании, които вършат бизнес в Китай, или напряко да ги краде. С актуалната си икономическа система Китай не може да стане водещ иноватор, само че към този момент е настигнал останалия свят в основни области като 5G телекомуникации и предпазване на сила. Поддържането на софтуерен паритет със Съединените щати най-малко в някои значими области през идващите две десетилетия ще бъде по-лесно, в сравнение с беше да се затвори предходната софтуерна празнота.
Повече с по-малко
Военните трендове са също толкоз удобни за Китай, най-малко през идващото десетилетие. Това частично се дължи на обстоятелството, че на слабите стопански вероятности ще отнеме време, с цел да повлияят на защитата и частично тъй като Китай е потвърдил способността си да се конкурира с по-малко запаси като цяло. Военните разноски на Китай като % от Брутният вътрешен продукт понижават от 2010 година насам и страната в никакъв случай не е харчила повече от 1,9% от Брутният вътрешен продукт за национална защита. (Съединените щати са похарчили 3,7 % от Брутният вътрешен продукт за защита през 2020 г.) През последните три десетилетия военните разноски на Китай са една трета от тези на Съединените щати. И въпреки всичко, значително тъй като се концентрира върху придобиването на асиметрични качества и ограничи военните си упоритости до Азия, построи войска, която в този момент би могла да победи Съединените щати в спор за Тайван.
Бъдещето очевидно наподобява е ярко за Китайската национална освободителна войска. Въпреки че някои от нейните старания за рационализация остават незавършени, НОАК постигна забележителен прогрес към професионализиране на своя подофицерски корпус и наемане на способни цивилни за осъществяване на жизненоважни поддържащи функции. Та също по този начин набира от ден на ден и повече приключили лицей, подобрявайки способността си да организира комплицирани взаимни интервенции във високотехнологична осведомителна среда.
През идващите 10 години способността на Китай да проектира мощност в цяла Азия ще нарасне. До 2030 година ще има четири самолетоносача, мрежа и галактическа инфраструктура, която усъвършенства свързаността и по този метод смъртоносността на неговите сили, наземно и галактическо основано оръжие, способно да заплаши американските военни и цивилни сателитни групировки, както и военновъздушни сили, които могат оспорват въздушното предимство на Съединени американски щати в Азия. Той ще има повече военноморски кораби от Съединените щати и нуклеарен боеприпас, който е по-голям, по-жизнеспособен и по-способен да заплашва цели по целия свят с помощта на китайския прогрес в хиперзвуковите технологии. Всякакви останки от военното предимство на Съединени американски щати в Азия, като по-добрите благоприятни условия на Вашингтон за подводници, изчезват. Китай е вложил съществено в развиването на по този начин наречените качества за битка с подводници, в това число усъвършенствани хеликоптери и основани на кораби сонарни системи, които ще бъдат подготвени за деяние през идващите 10 години.
Разбира се, армията на Съединени американски щати няма да стои със скръстени ръце, до момента в който НОАК напредва. Съединените щати построяват устойчива галактическа инфраструктура и качества и възнамеряват да разположат балистични ракети със междинен обхват в Индо-Тихия океан, откакто Вашингтон към този момент не е привързан от Договора за очистване на нуклеарните сили със междинен обхват. И възнамерява да добави нови безпилотни кораби, както и повече пилотирани кораби към военноморския флот на Съединени американски щати, с цел да противодейства на Китай. Начело на тези старания е Тихоокеанската самодейност за въздържане, проект на Пентагона за повишение на конкурентоспособността на Съединени американски щати в Индо-Тихоокеанския район. През тази встъпителна година PDI включва почти 6 милиарда $ за нови интегрирани системи за командване и надзор, качества за дронове, електронна война, изтребители F-35, кораби за противопоставяне на китайската експанзия и провокации на ниско равнище и поддържащи системи и съоръжение за морската пехота на Съединени американски щати и други сухопътни сили.
Но даже и с тези вложения, силите на Съединени американски щати в Индо-Тихия океан ще имат уязвимости, които Китай може да употребява за асиметрично преимущество. Например Съединените щати няма да могат да защитят предните си бази от китайски ракетни офанзиви или галактическите си активи от китайски противокосмически интервенции. Настоящите проекти за доставки и придобиване разкриват, че след 10 години Съединените щати няма да разполагат със доста повече сили за разполагане в района, в сравнение с в този момент. Военноморските сили на Съединени американски щати се модернизират, само че няма да разполагат с планувания си флот от сред 450 и 500 кораба до 2045 година - размер на флота, който Китай ще има единствено след 10 години.
Всичко това допуска, че Китай към момента не е достигнал позицията си на оптимално военно преимущество по отношение на Съединените щати. Показателно е, че макар че западни учени като Брандс и Бекли допускат, че една релативно стагнираща стопанска система би трябвало да повлияе на стратегическите калкулации на китайските водачи, насърчавайки ги да работят в този момент или да изгубят шанса си, няма доказателства за тази линия на мислене в китайската политика или войска, съгласно текстови разбори, осъществени от принадлежности за обработка и езиков разбор. Всъщност множеството китайски стратези са оптимистични по отношение на бъдещето на Китай. Както някогашният китайски посланик Джън Бингси написа в People`s Daily Press, Китай е " на път да се трансформира в световна суперсила ", даже в случай че ще продължи да изостава от Съединените щати в избрани области. Някои китайски медийни коментатори категорично се опълчиха на американската изразителност за " пиков Китай ", като означиха, че страната " от дълго време се опълчва на песимистичните прогнози на американските медии и университетски среди ", както се изрази един публицист в пропекинска медия в Хонконг.
Някои може да отхвърлят тези мнения като предсказуеми опити за оборване на роман за китайския крах. Но никакви авторитетни китайски военни публикации не преглеждат аргумента, че Китай би трябвало да превземе Тайван в този момент, тъй като прозорецът на опцията се затваря, макар че китайските коментатори по сигурността постоянно разискват други чувствителни тематики като успеваемостта на напъните на Китай за спокойно обединяване с Тайван. Подобни статии допускат, че китайските водачи от ден на ден имат вяра, че могат да завладяват Тайван със мощ и че мирното обединяване не работи. Реториката на Си също така демонстрира, че той може да желае да реализира обединяване, с цел да запечата своето завещание. Следователно, откакто се увери, че НОАК е подготвена, той може бързо да превземе Тайван - не тъй като няма да има различен късмет, а тъй като бъдещето постоянно е нестабилно.
Ако това е мисленето на Си, той е прав. Дори растежът му да стагнира през идващото десетилетие, Китай към момента евентуално ще бъде втората по величина стопанска система в света. Всички ограничения за икономии, въведени тогава, ще отнеме доста години, с цел да доближат до военните. И едно нещо е несъмнено: Китай ще бъде по-способен във военно отношение през 2035 година, в сравнение с е през днешния ден.
Уверен Китай, кадърен Китай
Може да се чака един угрижен Китай на върха на своята мощност и един убеден Китай, който към момента е на боен напредък, да работят по сходен метод. И в двата случая ще бъдат по-агресивни, изключително когато става въпрос за териториални въпроси като Тайван. Но тези разнообразни мотивации за китайската експанзия допускат разнообразни стратегически реакции от страна на Съединените щати: достигналият пик Китай ще бъде най-опасният през идващото десетилетие, до момента в който към момента прогресивен ще бъде опасност доста по-дълго от това. Съединените щати би трябвало да се пазят от краткосрочни решения, които подкопават способността им да се конкурират в дълготраен проект и да се приготвят еднообразно за война през 2027 и 2037 година
Трябва да се има поради, че мощ в своя пик може да се бие до гибел, защото има единствено един късмет да преобрази интернационалния ред. Но мощ, която знае, че ще има повече благоприятни условия да реализира своето, може да е по-склонна да отстъпи от военна борба, която не върви по проект. Например, в случай че Си предприеме ход за Тайван и срещне опозиция, той към момента може да претендира за победа, може би откакто завземе остров или просто откакто разгласи, че е дал урок на " сепаратистите " в Тайван и " империалистите " в Съединените щати. Освен това е по-малко евентуално една уверена мощ да бъде предизвикана да стартира война. Въпреки че организира огромни военни учения покрай Тайван, откакто ръководителят на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси посети острова този месец, Китай се въздържа от по-агресивни дейности - да вземем за пример прихващане на самолета на Пелоси - като можеше да рискува да разпали спор. Това може да се дължи на обстоятелството, че най-хубавата война за един убеден Китай е тази, в която НОАК се движи бързо против Тайван и не оставя време за предизвестие на Съединените щати.
В идващите години е по-вероятно Съединените щати да се изправят против убеден, кадърен Китай, в сравнение с против нерешителен и необмислен. За да обезпечат ползите си в Азия, Съединените щати би трябвало да се приготвят за война с Китай, без значение дали на следващия ден или след две десетилетия.
Този роман се основава на убеждението, че възходът на Китай е към своя край. Безпрецедентният демографски спад, тежкото задължение на дълга, неравномерните нововъведения и други съществени стопански проблеми забавиха растежа на Китай и евентуално ще го забавят още повече, оставяйки страната без военната мощност или политическо въздействие, с цел да провокира Съединените щати. Според мнението, Пекин е наясно с тези насрещни ветрове и затова е евентуално да работи скоро, преди да е станало прекомерно късно. Както настояват учените Хал Брандс и Майкъл Бекли във Foreign Affairs, " Китай обрисува дъга, която постоянно приключва с покруса: замайващ напредък, последван от призрака на тежък спад ". Според тях в този момент или в никакъв случай Китай желае да преначертае картата на света.
Но сходен разбор е неправилен. Вярно е, че икономическият напредък на Китай се забави и в последна сметка ще се обърне, възпрепятствайки военните и политически желания на Пекин, само че " свободно рухване " не е в картите. Всеки спад от икономическия връх на Китай евентуално ще бъде еволюционен - и евентуално омекотен от огромни разноски за научноизследователска и развойна активност, категорично ориентирани към отчасти компенсиране на демографските и обвързваните с дълга проблеми на страната. Всъщност настоящите траектории на приходите и разноските за защита допускат, че Китай ще има повече запаси, с цел да се конкурира военно със Съединените щати през идващите 10 години, в сравнение с е имал през последните 20. В резултат на това Пекин ще стане повече, а не по-малко, кадърен на планиране на мощност, до момента в който Съединените щати ще имат компликации да противодействат на китайските военни провокации в Азия. Далеч от стеснен прозорец за реализиране на геополитическите си упоритости, китайските водачи имат време да чакат.
Демография, не орис
Демографският спад съвсем подсигурява възможен стопански крах на Китай. Но този развой евентуално ще бъде еволюционен, а не неочакван и времето остава нестабилно. Работната мощ в Китай евентуално се свива и ще продължи да понижава за неопределен срок, тъй като популацията е на път да стартира да понижава, в случай че към този момент не е почнало да го прави. През 2021 година раждаемостта в Китай падна до рекордно ниско равнище. Средната възраст в Китай е с към половин година по-висока от тази в Съединените щати, а до 2042 година ще бъде съвсем седем години по-голяма или наедно с Япония. Населението на Китай ще понижава по-бързо по-късно през този век, намалявайки с повече от 200 милиона души до 2060 година, съгласно една прогноза на Организация на обединените нации. Докато този спад се развива, същинският стопански напредък ще бъде всъщност неосъществим.
Но даже в разгара на това демографско стесняване Китай ще бъде в най-лошия случай третата по величина национална стопанска система в света, както беше през първото десетилетие на този век, само че с благосъстояние и софтуерни качества, които са по-близки до тези на Съединените щати. По-вероятно е Китай да бъде втората по величина стопанска система в света. През останалата част от това десетилетие и идващото десетилетие пикът на популацията няма безусловно да се трансформира в бърз стопански спад. Намаляването на работната мощ в Китай евентуално е в ход от десетилетие, само че икономическият напредък към момента изпреварва този на Съединените щати. Никой не има вяра, че икономическите благоприятни условия на Китай са достигнали своя връх през 2012 година или по този въпрос през 2018 година Въпреки че спадът на работната мощ в последна сметка ще бъде главен проблем за Китай, не е ясно по кое време ще стане това. Средната възраст на Китай през 2032 година се чака да бъде същата като тази на Съединените щати през 2052 година Ако демографията е орис, Съединените щати също ще са намалели внезапно до тогава. Но в реалност икономическото здраве на Съединените щати, както и на Китай, зависи от доста други фактори.
Един от тези фактори е дългът. Дългът към този момент тежи върху китайския напредък, само че казусът е продължителен, а не изострен. Общият китайски заем за нефинансовия бранш се е нараснал доста през последното десетилетие, като се стартира основно в отговор на международната финансова рецесия от 2008-2009 година Към края на 2019 година този индикатор за неуреден дълг възлиза на 263 % от Брутният вътрешен продукт, малко по-висок от каузи на Съединени американски щати от 255 %. Китай беше по-предпазлив по време на пандемията от COVID-19, само че дълговото му задължение може да нарасне още повече със застаряването на популацията и би трябвало да се грижи за по-голям брой пенсионери. Все отново тежестта на дълга на Китай ще ограничи растежа по постоянен метод, без да предизвиква внезапен спад. В резултат на това Китай ще разполага с доста пари за военни и свързани с тях вложения. Според Световната банка Китай е похарчил 6,2 трилиона $ за инфраструктура, земя и машини през 2019 година - 1,6 трилиона $ повече, в сравнение с са похарчили Съединените щати. Капиталът на Съединени американски щати е по-продуктивен от китайския, само че няма никакво подозрение, че даже с огромното си дългово задължение Китай ще разполага със обилни запаси дълго време в бъдещето.
Друг фактор, който ще оформи икономическата траектория на Китай, са нововъведенията. Както постоянно, потребността на Китайската комунистическа партия от надзор ще ограничи скоростта на нововъведенията. В този смисъл режимът на Си не се показа добре. Той нападна частни софтуерни компании и като цяло обезсърчи конкуренцията. Но Пекин може да си разреши да харчи доста за нови технологии, които ще му дадат сдържан и дълготраен стопански подтик. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване Китай е похарчил почти 515 милиарда $ за научноизследователска и развойна активност през 2019 година, до момента в който Съединените щати са похарчили 633 милиарда $. Разходите на Китай за научноизследователска и развойна активност евентуално ще набъбнат до края на десетилетието, макар забавянето на стопанската система. Пекин също ще продължи да принуждава трансфер на технологии от частни компании, които вършат бизнес в Китай, или напряко да ги краде. С актуалната си икономическа система Китай не може да стане водещ иноватор, само че към този момент е настигнал останалия свят в основни области като 5G телекомуникации и предпазване на сила. Поддържането на софтуерен паритет със Съединените щати най-малко в някои значими области през идващите две десетилетия ще бъде по-лесно, в сравнение с беше да се затвори предходната софтуерна празнота.
Повече с по-малко
Военните трендове са също толкоз удобни за Китай, най-малко през идващото десетилетие. Това частично се дължи на обстоятелството, че на слабите стопански вероятности ще отнеме време, с цел да повлияят на защитата и частично тъй като Китай е потвърдил способността си да се конкурира с по-малко запаси като цяло. Военните разноски на Китай като % от Брутният вътрешен продукт понижават от 2010 година насам и страната в никакъв случай не е харчила повече от 1,9% от Брутният вътрешен продукт за национална защита. (Съединените щати са похарчили 3,7 % от Брутният вътрешен продукт за защита през 2020 г.) През последните три десетилетия военните разноски на Китай са една трета от тези на Съединените щати. И въпреки всичко, значително тъй като се концентрира върху придобиването на асиметрични качества и ограничи военните си упоритости до Азия, построи войска, която в този момент би могла да победи Съединените щати в спор за Тайван.
Бъдещето очевидно наподобява е ярко за Китайската национална освободителна войска. Въпреки че някои от нейните старания за рационализация остават незавършени, НОАК постигна забележителен прогрес към професионализиране на своя подофицерски корпус и наемане на способни цивилни за осъществяване на жизненоважни поддържащи функции. Та също по този начин набира от ден на ден и повече приключили лицей, подобрявайки способността си да организира комплицирани взаимни интервенции във високотехнологична осведомителна среда.
През идващите 10 години способността на Китай да проектира мощност в цяла Азия ще нарасне. До 2030 година ще има четири самолетоносача, мрежа и галактическа инфраструктура, която усъвършенства свързаността и по този метод смъртоносността на неговите сили, наземно и галактическо основано оръжие, способно да заплаши американските военни и цивилни сателитни групировки, както и военновъздушни сили, които могат оспорват въздушното предимство на Съединени американски щати в Азия. Той ще има повече военноморски кораби от Съединените щати и нуклеарен боеприпас, който е по-голям, по-жизнеспособен и по-способен да заплашва цели по целия свят с помощта на китайския прогрес в хиперзвуковите технологии. Всякакви останки от военното предимство на Съединени американски щати в Азия, като по-добрите благоприятни условия на Вашингтон за подводници, изчезват. Китай е вложил съществено в развиването на по този начин наречените качества за битка с подводници, в това число усъвършенствани хеликоптери и основани на кораби сонарни системи, които ще бъдат подготвени за деяние през идващите 10 години.
Разбира се, армията на Съединени американски щати няма да стои със скръстени ръце, до момента в който НОАК напредва. Съединените щати построяват устойчива галактическа инфраструктура и качества и възнамеряват да разположат балистични ракети със междинен обхват в Индо-Тихия океан, откакто Вашингтон към този момент не е привързан от Договора за очистване на нуклеарните сили със междинен обхват. И възнамерява да добави нови безпилотни кораби, както и повече пилотирани кораби към военноморския флот на Съединени американски щати, с цел да противодейства на Китай. Начело на тези старания е Тихоокеанската самодейност за въздържане, проект на Пентагона за повишение на конкурентоспособността на Съединени американски щати в Индо-Тихоокеанския район. През тази встъпителна година PDI включва почти 6 милиарда $ за нови интегрирани системи за командване и надзор, качества за дронове, електронна война, изтребители F-35, кораби за противопоставяне на китайската експанзия и провокации на ниско равнище и поддържащи системи и съоръжение за морската пехота на Съединени американски щати и други сухопътни сили.
Но даже и с тези вложения, силите на Съединени американски щати в Индо-Тихия океан ще имат уязвимости, които Китай може да употребява за асиметрично преимущество. Например Съединените щати няма да могат да защитят предните си бази от китайски ракетни офанзиви или галактическите си активи от китайски противокосмически интервенции. Настоящите проекти за доставки и придобиване разкриват, че след 10 години Съединените щати няма да разполагат със доста повече сили за разполагане в района, в сравнение с в този момент. Военноморските сили на Съединени американски щати се модернизират, само че няма да разполагат с планувания си флот от сред 450 и 500 кораба до 2045 година - размер на флота, който Китай ще има единствено след 10 години.
Всичко това допуска, че Китай към момента не е достигнал позицията си на оптимално военно преимущество по отношение на Съединените щати. Показателно е, че макар че западни учени като Брандс и Бекли допускат, че една релативно стагнираща стопанска система би трябвало да повлияе на стратегическите калкулации на китайските водачи, насърчавайки ги да работят в този момент или да изгубят шанса си, няма доказателства за тази линия на мислене в китайската политика или войска, съгласно текстови разбори, осъществени от принадлежности за обработка и езиков разбор. Всъщност множеството китайски стратези са оптимистични по отношение на бъдещето на Китай. Както някогашният китайски посланик Джън Бингси написа в People`s Daily Press, Китай е " на път да се трансформира в световна суперсила ", даже в случай че ще продължи да изостава от Съединените щати в избрани области. Някои китайски медийни коментатори категорично се опълчиха на американската изразителност за " пиков Китай ", като означиха, че страната " от дълго време се опълчва на песимистичните прогнози на американските медии и университетски среди ", както се изрази един публицист в пропекинска медия в Хонконг.
Някои може да отхвърлят тези мнения като предсказуеми опити за оборване на роман за китайския крах. Но никакви авторитетни китайски военни публикации не преглеждат аргумента, че Китай би трябвало да превземе Тайван в този момент, тъй като прозорецът на опцията се затваря, макар че китайските коментатори по сигурността постоянно разискват други чувствителни тематики като успеваемостта на напъните на Китай за спокойно обединяване с Тайван. Подобни статии допускат, че китайските водачи от ден на ден имат вяра, че могат да завладяват Тайван със мощ и че мирното обединяване не работи. Реториката на Си също така демонстрира, че той може да желае да реализира обединяване, с цел да запечата своето завещание. Следователно, откакто се увери, че НОАК е подготвена, той може бързо да превземе Тайван - не тъй като няма да има различен късмет, а тъй като бъдещето постоянно е нестабилно.
Ако това е мисленето на Си, той е прав. Дори растежът му да стагнира през идващото десетилетие, Китай към момента евентуално ще бъде втората по величина стопанска система в света. Всички ограничения за икономии, въведени тогава, ще отнеме доста години, с цел да доближат до военните. И едно нещо е несъмнено: Китай ще бъде по-способен във военно отношение през 2035 година, в сравнение с е през днешния ден.
Уверен Китай, кадърен Китай
Може да се чака един угрижен Китай на върха на своята мощност и един убеден Китай, който към момента е на боен напредък, да работят по сходен метод. И в двата случая ще бъдат по-агресивни, изключително когато става въпрос за териториални въпроси като Тайван. Но тези разнообразни мотивации за китайската експанзия допускат разнообразни стратегически реакции от страна на Съединените щати: достигналият пик Китай ще бъде най-опасният през идващото десетилетие, до момента в който към момента прогресивен ще бъде опасност доста по-дълго от това. Съединените щати би трябвало да се пазят от краткосрочни решения, които подкопават способността им да се конкурират в дълготраен проект и да се приготвят еднообразно за война през 2027 и 2037 година
Трябва да се има поради, че мощ в своя пик може да се бие до гибел, защото има единствено един късмет да преобрази интернационалния ред. Но мощ, която знае, че ще има повече благоприятни условия да реализира своето, може да е по-склонна да отстъпи от военна борба, която не върви по проект. Например, в случай че Си предприеме ход за Тайван и срещне опозиция, той към момента може да претендира за победа, може би откакто завземе остров или просто откакто разгласи, че е дал урок на " сепаратистите " в Тайван и " империалистите " в Съединените щати. Освен това е по-малко евентуално една уверена мощ да бъде предизвикана да стартира война. Въпреки че организира огромни военни учения покрай Тайван, откакто ръководителят на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси посети острова този месец, Китай се въздържа от по-агресивни дейности - да вземем за пример прихващане на самолета на Пелоси - като можеше да рискува да разпали спор. Това може да се дължи на обстоятелството, че най-хубавата война за един убеден Китай е тази, в която НОАК се движи бързо против Тайван и не оставя време за предизвестие на Съединените щати.
В идващите години е по-вероятно Съединените щати да се изправят против убеден, кадърен Китай, в сравнение с против нерешителен и необмислен. За да обезпечат ползите си в Азия, Съединените щати би трябвало да се приготвят за война с Китай, без значение дали на следващия ден или след две десетилетия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ