Как избрах съпругата си
Тъй като ми беше омръзнал петдесетгодишният ми ергенски живот, взех решение да се оженя. През последно време на няколко пъти ми попада в ръцете обявата на бюрото за женитби „ Амур “, което беше помогнало на доста хора.
Бюрото се намираше в центъра на града. На вратата ме посрещна с бездънен реверанс млад паж, облечен в светлосиня униформа с лъскави сърцеобразни копчета. До една ниска маса седеше елегантна девойка, която ми изиска с общителна усмивка 20 франка. „ И в този момент бих ви помолила – зачурулика тя – да влезете в прилежащата стая. Там ще намерите на вратите всички нужни данни и по тях ще можете да изберете. Вашата орис, драги господине, се намира изцяло във вашите ръце. “
Благодарих й и влязох в прилежащата стая.
На отсрещната врата видях две порти. На едната висеше табела: „ Съпруга за цялостен живот “, на другата – „ Съпруг до гибелта “. Аз, несъмнено, прекрачих прага на първата врата. И още веднъж видях две порти. На дясната висеше надпис „ Блондинки “, на лявата: „ Тъмнокоси “. Трябва да призная, че без да зная за какво, русокоските постоянно са ми харесвали повече! Затова отворих дясната врата и се открих отначало пред две порти. На дясната пишеше: „ Хубави млади девойки “, на лявата „ Жени и вдовици с опит и зряла възраст “. Вие вероятно ще се досетите, че бях притеглен от лявата врата. Както преди, пред мен naк се появиха две порти. Този път гласяха: „ Тънка, класическа фигура “ и „ Пълничка, с дребни телесни дефекти “. Не размишлявах дълго: тънките ми харесват. Но и в петата стая имаше единствено две порти с надписи: „ Роднини “ и „ Без родственици “.
Чувствувах се като картоф в сортировъчна машина.
Следващия път надписите отбелязваха домакинските качества на бъдещата брачна половинка. Единият гласеше: „ Кърпи чорапи на драго сърце, сама си шие облеклата, обича да готви “. Другият надпис предупреждаваше: „ Страстна играчка на покер, би желала да има домашна помощница “. Ясно е, че тази, която обичаше да кърпи чорапи, завоюва. Натиснах дръжката на вратата и по никакъв начин не се учудих да открия други две порти. Този път даже се зарадвах, какъв брой тъкмо бюрото „ Амур “ класифицира претендентите. Надписите на тези порти даваха обяснения върху душевния и честен образ на невестите. Така да вземем за пример: „ Честна, сензитивна, неопитна “ и „ Гениална, с високи интелектуални качества “. Тъй като допусках, че моите лични интелектуални качества биха били задоволителни и за двама ни, влязох в първата стая. Отдясно висеше табела: „ Обожава брачна половинка си “, а вляво: „ Иска да бъде носена на ръце от брачна половинка си “.
Разбира се, че желаех да бъда обожаван.
Табелите в идната стая ми предлагаха опция да реша един значим за мен проблем: „ Богата с хубаво жилище “ и „ Бедна като църковна мишка “. Е, кой не би желал да бъде богат?
Отворих вратата и… се открих на улицата. Пажът със светлосинята униформа със сърцеобразните копчета се приближи безмълвно към мен и ми подаде един розов плик. В него имаше малко огледалце и една записка със следните думи: „ Преди да предявите сходни искания, би трябвало да разучите личното си лице деликатно и обективно в приложеното огледалце.
С поздрави: „ Амур “
