Монтана е сред първенците по рисков вот
Търговище, Благоевград, Плевен, Монтана и Варна са многомандатните изборни региони първенци по рисков избор на последните парламентарни избори.
Това демонстрира анализът на Антикорупционния фонд (АКФ) с създатели политолога Марио Русинов от АКФ и доктор Никола Тулечки от съдружие " Данни за положително “.
Анализът изследва какво се е случило в 1738 стабилно рискови секции, разпознати от специалистите на АКФ след статистически разбор на резултатите от всички избори в интервала 2013–2021. Анализът демонстрира и кои са новите секции в риск.
Какво се случи в рисковите секции през април 2023?
В секциите с стабилно рисково държание се следи растеж на интензивността по отношение на последните избори от октомври 2022: от 212 хиляди гласувалите нарастват на 218 хиляди в този момент. Въпреки това повишаване и тези резултати затвърждават наклонността на дълготраен спад в интензивността в рисковите секции в интервала от юли 2021 до момента, спрямо изборите от 2017 и април 2021.
Гласове, подадени в рискови секции на парламентарните избори през май 2013, октомври 2014, март 2017, април 2021, юли 2021, ноември 2021, октомври 2022 и април 2023
„ Резултатите от тези избори могат да се поясняват като понижен интерес на политическите играчи да употребяват механизмите на платен избор в променливата политическа конюнктура и на фона на идните локални избори. Последните са основни за обезпечаването на клиентела и непоклатимост в резултатите за парламент “, разяснява Марио Русинов.
Друг значим извод, е че интензивността в рисковите секции е асиметрична. В секциите с висока електорална волатилност – внезапни промени в желанията на гласоподавателите към една или друга партия - където е по–вероятно да става дума за класическо пазаруване на гласове, на тези избори е имало ниска интензивност.
В секциите с различен вид рисков избор, при който резултатите на спечелилия са извънредно по-високи по отношение на резултатите му в останалите секции в дадена община, интензивността и на тези избори се резервира на приблизително или по-високо от общинското равнище. Тази асиметрия може да се изясни с действието на разнообразни форми на следен избор, при които съществуването на финансов запас не е водещо.
Къде се рисковите гласове в страната?
Най-сериозен проблем с следен и платен избор на парламентарните избори от април 2023 се следи в МИР Търговище, където са съсредоточени 8,01% от рисковите гласове в страната, следван от МИР Благоевград (7,75%), МИР Плевен (6,17%), МИР Монтана (5,97%) и МИР Варна (5,67%).
Някои региони, в това число Пловдив, Пазарджик и Видин, посочили осезателен скок на рискови гласове по време на октомврийските избори 2022, резервират или повишават в допълнение към този момент нарасналите равнища на интензивност.
Особено съществени проблеми на тези избори се следят в общините Омуртаг, където 79,34% от всички дали своят вот са дали своят вот в секции в риск, както и общините Якимово (40.90%), Завет (39,48%), Бойчиновци (38,93%), Вълчедръм (33,97%) и Якоруда (33,54%). Прави усещане и натрупването на рискови секции в Северна България.
За кого гласоподаваха секциите с стабилно рисково държание през април 2023?
През април 2023 година най-вече гласове в риск още веднъж получава Движението за права и свободи – 82 449 гласа или с към 6 хиляди гласа по–малко по отношение на октомври 2022. Това са 37,85% от гласове в риск в страната.
ГЕРБ-СДС отбелязва растеж с над 5 хиляди гласа в рисковите секции по отношение на октомври 2022, получавайки 54 000 гласа или 24,83% от гласовете в риск.
Коалиция „ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ “ получава 10,39% от гласовете в риск или 22 635 гласа. Този резултат е сравним с каузи на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ (ДА България, ДСБ, Зелено движение) - 2,89% и Продължаваме Промяната - 9,3% - на предходните избори.
За Българска социалистическа партия се регистрират 18 269 от подадените гласове в риск или 8,22% от всички гласове в риск. Това е нарастване от към 1200 гласа по отношение на октомври 2022.
ПП „ Възраждане “ получава 4,02% или 13 217 гласа в риск на изборите през април 2023, на фона на 9128 гласа през октомври 2022 (близо 30% растеж в рисковите секции). Трябва да се означи, че това се случва на фона на 40% нарастване на резултатите на „ Възраждане “ в страната и в този смисъл, подобряването на резултатите им наподобява органично.
ПП „ Български напредък “ получава 4588 гласа или 2.11% от гласовете в секциите с стабилно рисково държание.
ПП „ ИТН “ регистрира 3964 гласа в такива секции през април 2023 или 1,82%, спрямо 4166 през октомври 2022 година
Рисков избор в преференциите
В 167 секции се следи извънредно огромна централизация на преференции - над 85% от всички подадени гласове за дадена политическа мощ се насочват като преференциален избор към съответен неин претендент. По този знак за рисков избор се разпознават общо 14 991 преференции. За следващ път водач по този индикатор е община Симитли. Отклонения се следят в общините Якоруда и общините Раковски и Любимец.
Това демонстрира анализът на Антикорупционния фонд (АКФ) с създатели политолога Марио Русинов от АКФ и доктор Никола Тулечки от съдружие " Данни за положително “.
Анализът изследва какво се е случило в 1738 стабилно рискови секции, разпознати от специалистите на АКФ след статистически разбор на резултатите от всички избори в интервала 2013–2021. Анализът демонстрира и кои са новите секции в риск.
Какво се случи в рисковите секции през април 2023?
В секциите с стабилно рисково държание се следи растеж на интензивността по отношение на последните избори от октомври 2022: от 212 хиляди гласувалите нарастват на 218 хиляди в този момент. Въпреки това повишаване и тези резултати затвърждават наклонността на дълготраен спад в интензивността в рисковите секции в интервала от юли 2021 до момента, спрямо изборите от 2017 и април 2021.
Гласове, подадени в рискови секции на парламентарните избори през май 2013, октомври 2014, март 2017, април 2021, юли 2021, ноември 2021, октомври 2022 и април 2023
„ Резултатите от тези избори могат да се поясняват като понижен интерес на политическите играчи да употребяват механизмите на платен избор в променливата политическа конюнктура и на фона на идните локални избори. Последните са основни за обезпечаването на клиентела и непоклатимост в резултатите за парламент “, разяснява Марио Русинов.
Друг значим извод, е че интензивността в рисковите секции е асиметрична. В секциите с висока електорална волатилност – внезапни промени в желанията на гласоподавателите към една или друга партия - където е по–вероятно да става дума за класическо пазаруване на гласове, на тези избори е имало ниска интензивност.
В секциите с различен вид рисков избор, при който резултатите на спечелилия са извънредно по-високи по отношение на резултатите му в останалите секции в дадена община, интензивността и на тези избори се резервира на приблизително или по-високо от общинското равнище. Тази асиметрия може да се изясни с действието на разнообразни форми на следен избор, при които съществуването на финансов запас не е водещо.
Къде се рисковите гласове в страната?
Най-сериозен проблем с следен и платен избор на парламентарните избори от април 2023 се следи в МИР Търговище, където са съсредоточени 8,01% от рисковите гласове в страната, следван от МИР Благоевград (7,75%), МИР Плевен (6,17%), МИР Монтана (5,97%) и МИР Варна (5,67%).
Някои региони, в това число Пловдив, Пазарджик и Видин, посочили осезателен скок на рискови гласове по време на октомврийските избори 2022, резервират или повишават в допълнение към този момент нарасналите равнища на интензивност.
Особено съществени проблеми на тези избори се следят в общините Омуртаг, където 79,34% от всички дали своят вот са дали своят вот в секции в риск, както и общините Якимово (40.90%), Завет (39,48%), Бойчиновци (38,93%), Вълчедръм (33,97%) и Якоруда (33,54%). Прави усещане и натрупването на рискови секции в Северна България.
За кого гласоподаваха секциите с стабилно рисково държание през април 2023?
През април 2023 година най-вече гласове в риск още веднъж получава Движението за права и свободи – 82 449 гласа или с към 6 хиляди гласа по–малко по отношение на октомври 2022. Това са 37,85% от гласове в риск в страната.
ГЕРБ-СДС отбелязва растеж с над 5 хиляди гласа в рисковите секции по отношение на октомври 2022, получавайки 54 000 гласа или 24,83% от гласовете в риск.
Коалиция „ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ “ получава 10,39% от гласовете в риск или 22 635 гласа. Този резултат е сравним с каузи на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ (ДА България, ДСБ, Зелено движение) - 2,89% и Продължаваме Промяната - 9,3% - на предходните избори.
За Българска социалистическа партия се регистрират 18 269 от подадените гласове в риск или 8,22% от всички гласове в риск. Това е нарастване от към 1200 гласа по отношение на октомври 2022.
ПП „ Възраждане “ получава 4,02% или 13 217 гласа в риск на изборите през април 2023, на фона на 9128 гласа през октомври 2022 (близо 30% растеж в рисковите секции). Трябва да се означи, че това се случва на фона на 40% нарастване на резултатите на „ Възраждане “ в страната и в този смисъл, подобряването на резултатите им наподобява органично.
ПП „ Български напредък “ получава 4588 гласа или 2.11% от гласовете в секциите с стабилно рисково държание.
ПП „ ИТН “ регистрира 3964 гласа в такива секции през април 2023 или 1,82%, спрямо 4166 през октомври 2022 година
Рисков избор в преференциите
В 167 секции се следи извънредно огромна централизация на преференции - над 85% от всички подадени гласове за дадена политическа мощ се насочват като преференциален избор към съответен неин претендент. По този знак за рисков избор се разпознават общо 14 991 преференции. За следващ път водач по този индикатор е община Симитли. Отклонения се следят в общините Якоруда и общините Раковски и Любимец.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ