Как фалшивите видеа могат да са в обществено благо
Т. нар. дийпфейк (deepfake) видеа въодушевяват набор от реакции – от обаяние и изненада до прям боязън. Появата им онлайн повдига всевъзможни морални, обществени и правни провокации – само че психолозите неотдавна също се заинтересуваха и от техния капацитет като принадлежности за поощряване на позитивна обществена и политическа смяна.
Дийпфейковете са видимо реалистични, цифрово основани видеоклипове, които изобразяват хора, събития и неща по способи, които имитират поразително добре действителността. В доста случаи те могат да наподобяват напряко неразличими от същинския живот и постоянно точно поради това им качество се употребяват по неетичен метод. Например, през 2019 година компанията за изкуствен интелект Deeptrace открива 15 000 дийпфейк видеоклипа онлайн – съвсем двойно повече от 9 месеца по-рано – и открива, че към 96% от тях са нецензурен. В тези видеоклипове лицата на звездите – всичките дами – са картографирани върху лицата на същински хора в нецензурен видеоклипове, с цел да бъде основана реалистична реплика. Освен за облекчаване на фантазиите на обособени лица, дийпфейковете постоянно се употребяват и за други злонамерени дейности като, да вземем за пример, за дискредитиране на видни политически фигури.
Ето едно от дребното сходни видеа, които можете да гледате умерено на работа. В него всички дейности са осъществени от различен човек, на чието лице по-късно е наложено лицето на Том Круз. Актьорът в действителност е в огромна част от „ приличните “ видеа от този вид.
Но макар че по-голямата част от приложението на тази технология е несъмнено негативно, група откриватели в този момент изследват опциите й, изключително по отношение на „ цифровите възкресения “ – реконструкции на умряли хора.
Ханг Лу, помощник по медийна логика на психиката в Университета на Мичиган, и Хаоран Чу, помощник по връзки с обществеността в Университета на Флорида, подхващат изследване на това, което те сами назовават „ просоциални дийпфейкове “. „ По създание евентуалните позитивни приложения на подправените видеа са засенчени от изумително огромната корист с тях, тъй че знаем по-малко за това по какъв начин те биха могли да се употребяват за положително. “
За да изследва това, екипът насочва вниманието си към два постоянно срещани и евентуално смъртоносни обществени казуса – шофирането в нетрезво положение и домашното принуждение, проблеми от действителния живот, които постоянно са мотив за промени в обществената политика, както и за обществен активизъм. Лу и Чу желаят да видят по какъв начин една маркетингова акция, която демонстрира подправени видеа на същински умряли жертви при шофиране в нетрезво положение и домашно принуждение, ще повлияят на феновете, като опишат историите за гибелта си.
„ Просоциалните дийпфейк видеа, изследвани в актуалното изследване, одобряват формата на възкресение “, изясняват създателите в проучването си, „ което включва мъртва жертва, която е върната към живот във видео и по този начин се разрешава на тази жертва да се застъпи за проблем, обвързван с повода за гибелта им. “
Екипът съумява да събере малко под 2000 онлайн участници, които да вземат участие в опита, който има за цел да види дали един вид видео е по-въздействащ от различен като видеата варират – са или не са дийпфейк. Същевременно се изследват и редица психически процеси, свързани с другите резултатите от тях: възприеманата реалистичност на наличието, способността на участниците да се разпознават и да покажат съчувствие към жертвите, вероятности, свързани с оскверняването и пренебрежение към мъртвите, изненада, обвързвана със наличието, и цялостното влияние на сходни разкази върху поддръжката към избрани законодателни планове.
Изследователите откриват, че тези видеа обезпечава „ дребен, само че негативен резултат “ върху цялостната им безапелационна мощ в подтекста на домашното принуждение и шофирането в нетрезво положение. Те считат, че това е обвързвано с по-широките обществени усещания към дийпфейк като цяло, макар че в същото време допускат, че това може да се промени, защото за множеството хора е въпрос на привикване. „ Възможно е, когато хората се срещнат по-добре с технологията, да развият по-нюансирано усещане за нея въз основа на това по какъв начин и за каква цел се употребява “, означават създателите.
Интересното е, че Лу и Чу също откриват, че видеата, които описват история или се концентрират върху детайла на изненадата, наподобява са ефикасни при мотивирането на феновете да се включат по-активно в предизвикването на домашното принуждение и шофирането в нетрезво положение. Те обаче означават, че видеата с акцент върху гибелта не са се показали толкоз добре откъм възприемания натурализъм, идентификация с жертвата и повишение на състраданието. Нещо повече, настройките към опозоряване на мъртвите наподобява оказват преобладаващо негативно влияние върху тяхното приемане.
Въпреки това са нужни спомагателни проучвания, с цел да се създадат по-прецизни изводи, изключително измежду по-широки и по-разнообразни групи от хора с друг културен и набожен генезис.
„ Тъй като това е първото изследване, което емпирично изследва въздействието на дийпфейк в този подтекст, може да е прекомерно рано да се заключи, че този метод няма да бъде ефикасен за поощряване на просоциални дейности при никакви условия “, пишат създателите.
