Сярна гъба
Сярната гъба /Laetiporus sulphureus/ съставлява тип базидиева гъба. Тя принадлежи към семейство Polyporaceae. При нея плодните тела могат да бъдат обагрени в разнообразни цветове, най-често в жълто или оранжево. Видът е публикуван най-вече в Европа и Северна Америка. Английските му наименования са Chicken of the woods и Sulphur shelf. В Германия гъбата се назовава Schwefelporling, а в Русия е известна като Tрутовик серно-желтый.
Плодното тяло на сярната гъба е заоблено, необятно към 35-40 сантиметра, жълтеещо, нагънато. При при старите гъби то нормално е покрито с брашнян налеп. Интересно за този тип е, че обособените плодни тела са се свързали между тях. Тръбичките на сярната гъба са дълги към 4-5 милиметра. Те са обагрени в жълто и са съединени с месото.
Когато гъбата доближи избрана възраст, те стартират да отделят характерна течност. Месото на сярната гъба има нелошо благоухание. Притежава и характерна ненатрапчива киселееща нотка. При младите гъби е сочно и меко, само че с течение на времето става твърдо. Споровият прашец при този тип е обагрен в бяло.
Събиране и предпазване на сярна гъба
Събирането на гъби е занятие, което е извънредно прелестно, само че въпреки всичко би трябвало се практикува само в компанията на способени гъбари. Опитните събирачи на гъби знаят, че Laetiporus sulphureus може да се срещне най-много в широколистни гори. Понякога населява и иглолистни гори. Този тип вирее както върху живи, по този начин и върху мъртви широколистни дървета.
Най-много екземпляри от типа могат да се открият през пролетните месеци. През есента също не е изключено да попаднете на сярна гъба. Обикновено се среща в огромни количества. Често се случва тя да се задържи на едно дърво в продължение на няколко години. Когато събирате Laetiporus sulphureus, би трябвало да обърнете внимание на възрастта на гъбата, защото старите представители на типа не са подобаващи за консумация.
При тях месото е жилаво и твърдо на досег, а гуглата е с избледнял цвят. Смята се, че Laetiporus sulphureus мъчно може да бъде объркана с различен тип, само че въпреки всичко би трябвало да се внимава.
Що се отнася до съхранението на сярната гъба, в това отношение тя превъзхожда огромна част от другите типове. По предписание гъбите не трябва да се съхраняват дълго време, без да бъдат особено обработени, защото бързо губят свежия си тип. Сярната гъба обаче може да се резервира, даже и да не бъде прибрана в ледник повече от денонощие.
Готвене на сярна гъба
Сярната гъба намира необятно приложение в кухнята. Както към този момент споменахме, за кулинарни цели се употребяват младите плодни тела на Laetiporus sulphureus. Някои се престрашават да похапнат и по-стари гъби, при които месото към момента не се е втвърдило прекомерно. Месото на младите екземпляри е сочно, с лек кисел привкус и прелестно благоухание.
Във вегетарианската кухня то се използва като сурогат на пилешкото месо. Приготвено с нужните подправки, то толкоз прилича на продукта от скотски генезис, че разликата мъчно може да се забележи. Всъщност тази специфичност на месото е причина то да бъде наричано в някои страни пилето на горите.
Сярната гъба е подобаваща за пържене, мариноване, варене, паниране. От нея могат да се подготвят всевъзможни специалитети, като за овкусяване на месото нормално се употребяват подправки като розмарин, мащерка, черен пипер и шафран.
Предлагаме ви концепция за салата със сярна гъба, която като се изключи че е доста свежа, е и диетична.
Необходими артикули: 400 г сярна гъба, 2 супени лъжици цедено кисело мляко, 2 стръка зелен лук, 3 сварени картофа, 1 филиз копър, зехтин, лимонен сок, черен пипер, сол
Начин на подготвяне: Младите плодни тела на сярната гъба се почистват и измиват. Нарязват се на едри елементи и се варят в подсолена вода към един час. След това се измиват със студена вода и се оставят да се отцедят. Междувременно се нарязват на кубчета картофите и се наситняват зеленият лук и копърът. Всички надребнени артикули се смесват в огромна купа и се прибавят цеденото мляко и подправките. Салатата се разбърква и се сервира. По предпочитание се гарнира с черни маслини.
Ползи от сярна гъба
Съществуват голям брой изгоди от сярната гъба. Доказано е, че тя е източник на фибри, протеини, витамин С, витамин В, витамин D и витамин К. Сярната гъба е скъпа за медицината, защото е нужна за производството на някои типове медикаменти. Тя съдържа голям брой потребни субстанции, които въздействат позитивно при проблеми с черния дроб и жлъчните пътища.
Те оказват удобно влияние и при проблеми с органите на дихателната система. Понякога сярната гъба се използва като лек срещу туберкулоза. Според някои експерти потреблението на този тип гъба спомага и за по-бързото понижаване на наднорменото тегло. Всъщност две чаши от този тип гъба съдържат единствено някакви си тридесет калории.
Вреди от сярна гъба
Сярната гъба предизвиква вреди най-много на дървото, върху което се развива. Тя поврежда дървесината даже и на живи дръвчета. Въпреки това учените не са единомислещи дали тя се явява паразит или не.
По отношение на човешкото здраве сярната гъба също може да бъде рискова, в случай че консумиращият я има алергия към нея. Ако даден човек не е опитвал гъбата преди този момент, при първо похапване се употребява единствено дребна част от нея. При алергична реакция се следи проблеми с храносмилането, халюцинации, гадене и др.
