Свикнали сме да възприемаме театралните постановки като колективно дело, събиращо
...
10 моноспектакъла от българската театрална сцена
Свикнали сме да възприемаме театралните постановки като групово дело, събиращо уменията на разнообразни артисти…
Специалистите обаче споделят, че същинското майсторство е да си самичък на сцената, а в това време да пълниш тази сцена с силата на цяла група.
В този ред на мисли предлагаме на вашето внимание част от настоящите „ майстори “ на театралното изкуство. Представяме ви 10 моноспектакъла от българската театрална сцена.
1. „ Сътресение “ на Мариус Куркински
Явлението в родния спектакъл – артистът и режисьор Мариус Куркински, слага началото на своите моноспектакли с един, станал към този момент емблематичен за него – „ Сътресение “. Той се базира на три от разказите на Николай Хайтов – „ Сътресение “, „ Страх “ и „ Засукан свят “.
Куркински споделя, че самият той е опознал Хайтов през малко известния роман „ Сътресение “, който обаче го пленява и по едно и също време разсмива. Така получава вдъхновението да го употребява като база на моноспектакъл. За него Мариус се готви толкоз безрезервно, че стопира всичките си други подготовки и се концентрира единствено и само върху „ Сътресение “.
Актьорът твърди, че ползата му към Хайтовите герои е провокиран от техния контрапункт на всички досегашни облици, които е играл. Те все са били хора, имащи пред себе си избора измежду няколко благоприятни условия в живота. А тези на Николай Хайтов са облици, които ориста слага пред приключен факт и вместо да се жалват и оплакват, те просто одобряват случилото се и се научават да живеят дружно с него.
Дали и до каква степен добре съумява да изиграе тези герои – проверете, като посетите някое от представленията му.
2. „ Възгледите на един преподавател за силата на словото “ на Камен Донев
A post shared by Galin K (@gl167)
Третата лекция от поредицата „ За националното творчество “ на потвърдения занаятчия на комедията – Камен Донев, е отдадена на Силата на словото. В моноспектакъла „ Възгледите на един преподавател за силата на словото “ той обръща голямо внимание на това какво в действителност значат думите – че тяхната мощ от време на време е повече от тази на оръжие. Те както умеят да раняват, по този начин умеят и да възпитават. И днешният българин е добре да обърне внимание на това. На родния си език и речта, която употребява в всекидневието си.
Чрез своя автентичен прийом – този на хумористичния роман, Камен Донев съумява, осен да разсмее, само че и да замисли публиката си. Когато човек изрича дадени думи, той би трябвало да мисли какво в действителност споделя и с каква сила натоварва казаното. Защото тя се връща към говорещия със същата мощ, с която са изречени думите. Не е неприятно в действителност да обърнем внимание на този факт, нали?
3. „ Мемоарите на един Въргал “ на Владимир Карамфилов
A post shared by ASPEKTA (@aspekta.eu)
Казват, че животът е най-хубавият сценарист – може такива неща да ни е подготвил, които самите ние не можем да предположим. Такъв е животът на един Въргал – по-интересен от най-хубавия кино сюжет. И с разликата, че е… самият живот.
Но още фактът, че малко на брой го знаят с същинското му име – Владимир Карамфилов, а първата асоциация за личността е прякорът – Въргала, е един много кино прийом. Не мислите ли?
Когато си към този момент артист на междинна възраст и всичко минало е задоволително забавно, с цел да бъде разказано… не ти остава нищо друго, с изключение на да го поставиш на сцена. Като моноспектакъл. Ти и публиката. И когато след 3 часа тя още е там, смее се и ти ръкопляска с възхита, значи въпреки всичко не на вятъра си живял. И не на вятъра искаш да се разкажеш на аудиторията.
4. „ Бум-бум: Еволюция на незаконното мислене “ на Михаил Билалов
Всички помним появяването на Михаил Билалов на дребния екран в облика на подземния необут Джаро от сполучливия престъпен сериал на Българска национална телевизия „ Под прикритие “. Сега сходен облик оживява и на театралната сцена. Пречупен през комедийната призма, мафиотът от моноспектакъла разсъждава над проблемите, които са го налегнали и то точно на 50–ия му рожден ден.
Как да се оправяш с дамите си, какво да правиш парите си… А и какво се случва със заобикалящия го свят – за какво внезапно всичко се обърна с краката нагоре? Над всички тези въпроси разсъждава героят на Билалов. А дали няма и ние да открием отговорите за себе си? Посетете моноспектакъла и разберете.
5. „ На живо “ на Александра Сърчаджиева
A post shared by Александра Сърчаджиева (@alex_sarchadzhieva)
Жена, която е в несъгласие с общоприетото още от рождението си. Носи семейството на татко си, само че за себе си тя знае – има единствено майка. Майка, която я напуща прекомерно рано. Няколко години по-късно губи и любовта на живота си – Иван Ласкин, с който са дружно макар всички публични упреци.
Тя е жена, знаеща и 2, и 200. Тя е жена, която не се опасява от ориста, а приема всичко, което ѝ сервира, с отворени прегръдки и знанието, че ще се оправи някак с всичко. Защото го е доказвала! А по какъв начин съумява да го прави до момента – споделя в моноспектакъла си „ На живо “.
Разголва душата си по този начин, както в никакъв случай до момента. Говори за всичко и всички намерено – както постоянно. Тя е Александра Сърчаджиева и има какво да почерпим като опит за живота от нея. Вземете си и бележник – 100% ще желаете да си запишете някой урок за справяне в обстановка. Гарантирано!
6. „ Караконджул “ на Валери Йорданов
A post shared by ArtVibe (@artvibe.bg)
Моноспектакъл, стъпил въз основата на Хайтовия роман „ Дервишово семе “. В него Валери Йорданов се превъплъщава в ролята на Рамадан Дервишов. Йорданов споделя, че приема доста драговолно този театър, тъй като с изключение на базовия роман, вътре вплита и персонална история.
Актьорът е и покровител на тезата, че всеки самичък в себе си има личен караконджул и е в непрекъсната битка с него. Но той не е знак на злото, а в противен случай – караконджулът те кара да правиш нещата по-добре, дърпа те напред.
Интересът към моноспектакъла измежду публиката е толкоз сериозен, че от камерна сцена в Народния спектакъл, го местят в огромната зала. Сигурно има за какво?
7. „ Провинциални истории “ на Иванка Шекерова
Един от виртуозните майстори на хумористичния роман измежду българските писатели е Чудомир. Именно четири негови описа, пречупени през театралния гений, показва на публиката актрисата Иванка Шекерова.
Напълно автентичен текст и забележително добра реплика предлага моноспектакъла „ Провинциални истории “, който включва емблематичните разкази „ Не съм от тях “ и “Природата, Енчо! “.
Още първоначално си, представлението ни връща обратно във времето, а в края му фенът осъзнава, че тези разиграни обстановки са настоящи и към днешна дата. Тоест всичко постоянно е кръговрат. И можем да се поучим от непознатите неточности и опит, с цел да не ги повтаряме в нашия живот. Ако и вие желаете да се поучите, заповядате на спектакъл! Хубаво е!
8. „ Камбаната “ на Деан Донков
Едноименният разказ на пловдивския публицист Недялко Славов оживява на театрална сцена, с помощта на любимеца на публиката – Деан Донков. История за някогашен пандизчия, който доживява до миг на нравствен катарзис. Човек със комплициран и сложен живот, само че със също толкоз комплицирана и ранима душа, се оказва основният воин – Вено.
От палач се трансформира в избавител и покровител на бедните и клети хора в селото, в което живее. Той самият знае, че вярата е най-силното оръжие на безпомощните – вярата в положителното, вярата в Господ. А господният храм е църквата, чийто глас е камбаната. Докато има камбана, има и религия. Ще успее ли Вено да опази камбаната от злото? Ще разберете, в случай че гледате моноспектакъла „ Камбаната “!
9. „ Грамофонът “ на Виктор Калев
A post shared by Viktor Kalev (@viktor_kalev)
Биографичен моноспектакъл, показан през погледа на грамофона в стаята – пуска ария и тя приказва за избран стадий от живота на Виктор Калев. Живот като грамофонна плоча – ария след песен… Една е тъжна, друга – радостна, само че все запаметяваща се. Като скъпите уроци в живота.
Историята на дребното момченце от Златоград, пеещо с великите гласове на България през плочите, а след години – към този момент на една сцена със същите тези велики българи. Така именитият артист споделя персоналната си история посредством превъплъщения в знакови фигури от живота си, както и в едни от най-запомнящите му се скеч облици и виртуозни фалшификати на бележити персони.
Тази ретроспекция е облечена както в надарена театрална игра, по този начин и в прелестна музика, изграждаща още по-плътно цялостното чувство. Струва си човек да си купи билет за това „ пътешестване във времето “. Проверихте ли към този момент по кое време гостува във вашия град?
10. „ Плач на ангел “ на Христо Мутафчиев
Стефан Цанев е един от най-хубавите писатели, с които страната ни е наградена. А негов текст да оживее на сцената на Народния спектакъл и то с майсторското осъществяване от страна на огромния Христо Мутафчиев, това е повече от обещаващо за едно зрелище.
Постановката споделя терзанията и тегобите на един дребен човек в огромния живот и още по-големите въпроси, който той разсънва у него. Така през питанията, които самичък си задава основният воин, публиката също се замисля за това кое е скъпо в действителност в живота, по какъв начин би трябвало да се отнасяме един с различен и по какъв начин би трябвало да умеем да носим отговорност за делата си, а не да я прехвърляме на различен.
