Свидетели вече на една социална промяна. За мен изключително важно

" Свидетели към този момент на една обществена смяна. За мен извънредно значимо е, че полемиката стартира, такава същинска, в обществото, а не онази, която беше прокарвана от разнообразни идеологии, които политиците се опитваха или да прокарат, или на неин тил – ето, по този начин прословутата джендър идеология, която аз и до ден сегашен не знам какво значи, само че тя се употребява извънредно за хибридна агитация ", сподели пред " Фокус " политологът Цветанка Андреева по отношение на приемането на Закона за отбрана от домашното принуждение и поправките в Наказателния кодекс.

" Някак си насилието обаче беше прието за първи път, че съществува в българското общество, тъй като огромният проблем е дали го признаваме. Досега го замитахме, избягвахме, политиците бягаха от тези отговорности, до момента в който в този момент хората излязоха на митинги. Понеже вие във вашето изложение казахте, че той не беше оживен – да, не беше, само че какво ме впечатли? За първи път той (бел. ред. протестът) беше толкоз огромен, толкоз внушителен за цяла България. Излязоха хора даже в дребни градчета, което за първи път се случва по един мотив, не просто София, Варна, Пловдив, огромните градове, в тази ситуация и Стара Загора, която е географският епицентър на събитието, само че излязоха хора в дребни градове, като Велинград. Така че тук публичното мнение проработи, насилието беше прието, отново споделям, че съществува. И политиците, несъмнено, като всяка рационална власт, трябваше доста бързо да прекратят отпуската си, тъй като не върви жителите да са на площадите, а политиците – на плажовете ", сподели политологът.

Цветанка Андреева показа, че е очаквала от политиците да бъдат по-подготвени по тематиката, тъй като за тях тя не е нова.

" Пак споделям, за първи път обществено беше прието, че съществува този вид принуждение, което е, несъмнено, домашното, което се оказва върху дами. Дебатът е доста по-широк. Има принуждение и върху деца – нещо, което в действителност беше много замитано. Политиците се готвят най-малко от две години за сходни законови промени. Защо бяха толкоз несъответстващи – нямам, нямам прецизен отговор. Може би, тъй като този път те догонваха измененията в обществото. Може би, тъй като този път политиците не лидираха едни процеси, които трябваше да бъдат в интерес на обществото, а обществото излезе и ги стресира, стресира цялата политическа система, която в действителност се уплаши, не без съображение, дали тези митинги не са против политическата класа, дали не са против ръководството. Не, не бяха. Всъщност извънредно цивилизован беше митингът от позиция на това, че аз не чух нито един път апели за разпра. Напротив, хората желаеха извършване на наказванията, желаеха смислени, мощни санкции, в този смисъл и по-големи санкции, желаеха правдивост и правда – нещо, което съгласно мен е на висотата на едно цивилизовано общество. Не се чу и реакцията, която видяхме в Сърбия преди малко време, когато на митингите против насилието, което там беше също фрапантно – приказвам за стрелбите в учебните заведения, се обърнаха в антиуправленски, антиправителствени митинги. Така че политиците към днешна дата би трябвало да са извънредно, в случай че не толкоз думата " признателни “ на обществото, то най-малко да им светне алената лампа, че би трябвало да са доста повече на равнище и в действителност участвайки, влизайки в тази полемика, когато одобряват закони, да употребяват доста повече експертиза, да са доста по-подготвени и да не ставаме очевидци на поправките на поправките на алинеите ", изясни Андреева.