Искрен Йотов, Велик майстор на ОВЛБ, пред „Труд“: Мисията на масоните е да творят добро
Световното масонство означи предходната година 300 години от основаването на първата Велика ложа в Англия на 24 юни 1717 година. А тази година Обединената велика Ложа на България (ОВЛБ) отбелязва 25 години. Малко или доста е четвърт век наличие в международната братска верига и кои са достиженията и провокациите пред масоните в България? Ден, преди ОВЛБ да валидира юбилейна марка и да посрещне 35 задгранични делегации, беседваме с Великия занаятчия на ОВЛБ Искрен Йотов.
– Една година по-късно беседваме още веднъж, господин Йотов. Как протече първата година от мандата Ви като Велик занаятчия на Обединената Велика Ложа на България? Какво ще е посланието Ви към Вашите братя по време на постоянното заседание на ОВЛБ?
– Годината измина бързо и много натоварено като задължения, както във вътрешен проект, по този начин и във връзка с интернационалната активност на ОВЛБ. В работата ни у нас имах повече административни отговорности, свързани с организационното положение на сдружението ни, на открито участвах в много мероприятия на непознати велики ложи, както и конференцията на европейските регулярни велики ложи. Що се отнася до посланието към братята, то е следното: Научете се да вършиме положително! Търсете правото! Отнасяйте се заслужено към потиснатите! Съдете заслужено, тъй като всички пътища на човек са прави в личните му очи, само че единствено Господ преценя или претегля сърцата.
– Това са древен послания?
– Да. От притчи Соломонови и книга на Исаия.
– Вие имате дълъг масонски стаж, само че по-различно ли наподобява Обединената Велика Ложа на България от стола на Великия занаятчия?
– Определено да. В основата на Организацията на свободните зидари са доста добродетели като приемливост, състрадание, добротворчество. Корените на нейната философия са надалеч в древността. Когато такава организация се развива в България, ние не би трябвало и не можем да я „ побългарим ”. Не е опрощение, че виждате ли, обществото е такова и няма по какъв начин част от това общество, бидейки в каквато и да е организация, да бъде друго. Т.е. ние, като свободни зидари в България, в случай че страдаме от всички присъщи за времето ни пороци, не би трябвало да ги пренесем и в организацията. Нашият път е противоположният – да изнесем античната философия и добродетели от ложите на открито, към хората. И то с делата на всеки един брат от ОВЛБ. През миналата година забелязах, че не сме пожалени от нещо доста типично за нашия нрав – да разкритикуваме бързо и аргументирано каквато и да е концепция за правене на положително. Това става елементарно и се прави със смущаващо предпочитание. Всички желаеме организацията ни да не е от тези, в които се приказва едно, а се прави друго. Бих желал по-твърдо да отстояваме правилото делата ни да не се отличават от думите ни. Двуличието и демагогията, лицемерието и притворството нямат място при нас. Предпочитам да приказваме не за това какво ще създадем, а какво сме създали. Всеки един добър мъж, който е при нас, като стане по-добър, това неизбежно ще се усети както от неговите близки, неговото семейство, по този начин и от всички хора, с които той работи и се среща всекидневно. Лека, бавно това се случва. Една от висшите цели на свободното зидарство е да прави още по-добри достойните мъже, които от своя страна да способстват за добруването на обществата, в които живеят. Може да го наречете химера, само че аз и доста други хора имат вяра от личен опит, че това е пътят.
– Кои бяха най-значимите събития през последната една година за Обединената Велика ложа на България, за българските масони?
– Цялата година мина през календар от доста събития и не бих желал да пропусна някое, проведено от всичките 125 ложи от ОВЛБ. Братята организираха поредност от благотворителни начинания, които са част от нашата непрекъсната активност, откриха се монументи в страната, организираха се конференции. Чрез фондацията “Благотворителност и милосърдие” продължаваме да поддържаме каменоделското учебно заведение в Кунино, което, прочее, е единствената сходна школа за каменоделци на Балканския полуостров. Положихме старания за редица дарителски акции. И сега продължава работа по разнообразни начинания, които ми се желае да разглася като станат действителност. На постоянното ни общо заседание в този момент означаваме 25 години регулярно масонство в България. Ще валидираме марка за 25 години, ще открием галерия и събитията ще бъдат почетени от братя от доста задгранични ложи.
– А в интернационален проект кои са акцентите за свободното зидарство?
– Безспорно най-мащабното, най-яркото събитие за свободните зидари по света бе отбелязването на 300 години регулярно масонство от Великата ложа на Англия.
По време на церемонията подарихме История на българската цивилизация и копие-реплика от меча на Хан Кубрат. Тази знакова годишнина бе почетена от братята в доста страни. Обединените велики ложи на Германия откриха по този мотив една превъзходна галерия в Хановер “Египетските мистерии и свободното зидарство”, която се радва на извънреден интерес от обществеността. Имах достойнството да бъда на откриването й и трудът на братята, които са я организирали е респектиращ. Направи ми мощно усещане, че на приема, който кметът на Хановер даде в тържествената зала на кметството, в приветствието си той акцентира, че е горделив от обстоятелството, че повече от 110 улици в града носят имената на масони. В Австрия, в кралската библиотека на Виена също имаше впечатляваща експозиция с доста мощен интерес към нея от жители.
– Като споменахте Острова, тъкмо в музея на Великата ложа на Англия е изложен доста любопитен експонат – масонската престилка на Уинстън Чърчил, на която със златни букви е изписано името му и номера на ложата, в която е бил. Кои са най-интересните документи или движимости, които съхранявате в ОВЛБ?
– Ние имаме списък като ложа едвам от 25 години. Като в първите години той по понятни аргументи не е цялостен. Като споменахте престилка, имаме традицията при 25-годишен масонски стаж да се връчва сребърна престилка. Сега ние сме при започване на връчването на първите масонски сребърни престилки. Не можем да се съпоставяме с ложа на 300 години, само че имаме забавни артефакти и доста дарове, които се надявам да подредим след време в музейна експозиция в Националния масонски дом. Разбира се, те ще бъдат налични за обществото.
– Тази година отбелязвате 25 години ОВЛБ, само че предходната година също бе юбилейна – 100 години масонство у нас. Кои са провокациите пред масоните в България?
– Определено 25 години е доста нежна възраст. Но все пак за тези 25 години ние показахме, че спазването на масонските правила води до напредък. Доказахме, че със спазването им може да се надделее над профанските пристрастености в храма на човечността, който се опитваме да изградим. Показахме, че масонството е постоянно и разпоредбите, по които то работи, постоянно водят до задоволство. За това време ние преминахме през много премеждия, типични за нашите географски ширини. Преодоляхме ги разсъждавайки и постъпвайки по масонски. И сме горди както с обединяването на две велики ложи през 2001 година, които бяха основани по регулярен път – едната от Югославия, другата от Германия, както и с единението реализирано през 2015 година Обръщайки се обратно, ние би трябвало да се гордеем, че макар позволените човешки недостатъци в храма, ние, братята от ОВЛБ, успяхме и честваме обединени и мощни 25 години регулярна Велика ложа в България. Безспорно е, че би трябвало да се работи още доста, с цел да покажем на обществото, че това е естествена социална организация, записана по всички закони на България, която не заплашва нито публичния ред нито активността на държавните организации. Че тук фактически са се събрали почтени мъже, които демонстрират това с дейностите си. Нашата задача е да работим всекидневно, с цел да сътворяваме положително. Това е философията на свободното зидарство. Нямаме секрети. Тайна остава единствено вътрешното преживяване на индивида, когато взе участие в ритуалите ни – вникването в знаците и алегориите, които употребява свободното зидарство в своята работа.
– На няколко пъти споменавате регулярност, само че по какъв начин един мъж, който желае да се причисли към свободното зидарство, може да разграничи регулярната от нерегулярната ложа?
– Първо, виждайки какъв брой самопризнания има от регулярни велики ложи. Ако посети уеб страницата на Обединената Велика Ложа на България – www.uglb.bg, несъмнено ще се ориентира елементарно. Ние сме част от по този начин нареченото англо-саксонско масонство. В уеб страницата на Великата ложа на Англия – ugle.org.uk, като Велика Ложа – Майка на всички ложи, също може да се види ясно, коя велика ложа е приета за съответната стана, която се назовава Ориент. През 2004 година Великата ложа на Англия е признала ОВЛБ за регулярната ложа във Великия Ориент на България с рождена дата 5.12.1992 година. Нещо повече, в решение на Комисията по самопризнания на Конференцията на великите майстори на великите ложи от Северна Америка, от февруари месец 2016 година, даже е казано, че “в България има и други групи масони, които имат предпочитание да се причислят към регулярността ” – т.е за други ложи не се приказва, само че е естествено и историята го е потвърдила, че може да има много други организации, наричащи се масонски, както и женски ложи в това число, и за това са разпоредбите на регулярността.
– В началото на тази година светът стана очевидец на една съвсем невиждана медийна офанзива против Великата ложа на Англия. Но този път английските ви братя отвърнаха с една изключителна, дръзвам да кажа, акция и даже пуснаха в послание в обществените мрежи хаштага #EnoughIsEnough (enough is enough – задоволително, стоп, б.р.). Вие също ги подкрепихте в туитър. Защо даже в общества като британското е толкоз елементарно да избуят антимасонски настроения съгласно Вас?
– По-скоро не офанзивата, а дейностите които започнаха британските братя, мога да нарека невиждани. Но това е част от характерността на актуалното общество и на обществените мрежи – по-лесно ненавиждаме и по-трудно обичаме. Такива феномени се следят освен в Англия. И в Италия имаше опити Великата ложа да бъде упрекната надали не в престъпна активност. Затова и задачата на всеки едни от нас е да демонстрираме с работата си и да обясняваме съществено какво в действителност съставлява масонството, без да се опасяваме да се назовем свободни зидари. Братята в Англия дадоха отговор почтено на нападките и в последна сметка получиха опрощение. В днешни времена е елементарно да станеш жертва на провокации.
– Тази събота за пръв път, най-малко в най-новата история на България, ще отворите храма на ОВЛБ за медии, тъй че посредством нас хората ще видят залите му от вътрешната страна. Планирате ли да има и туристически визити, каквато е практиката на вашите братя в Съединени американски щати, Англия, Белгия и други?
– Това не е храм на ОВЛБ. В упоменатия храм работят няколко от софийските ни ложи. Живот и здраве, когато Националният масонски дом на ОВЛБ е реалност – планираме да го отворим за гости. Надявам се, че и на вас и на всички, които демонстрират интерес ще им бъде забавно да надникнат в нашия свят.
– Кой или какво Ви повлия да станете свободен зидар? Вземам мотив от книгата на живата легенда в масонството Томас Джаксън “Масонски перспективи”, който споделя, че всеки един от вас “поотделно взет, може на собствен ред да оказва трайно въздействие в процеса на неговото формиране”. Кой или какво Ви оформи като масон?
– Навремето бях признат по рекомендацията на един другар, както нормално става. Тогава той ми даде да прочета една книга на тази тема. После поговорихме няколко пъти. Имах му доверие и одобрих поканата му, когато той ми сподели “заповядай с черен костюм и вратовръзка еди къде си. Изграждането ми като масон несъмнено се случи в тези първи години в ложа “Дунавска звезда” – Русе, където съм иницииран като свободен зидар.
– Има доста творби на изкуството, които са отдадени на свободното зидарство. Бихте ли споделили коя е обичаната ви поема, да вземем за пример?
– В изкуството има безчет доста образци, свързани с нашата тема. Любима ми е музиката от “Вълшебната флейта” на Моцарт, която е напълно написана под въздействието на масонството. Както знаете, Волфганг Амадеус Моцарт е бил наш брат. А поема – една от най-красивите е на Ръдиърд Киплинг – поемата му “Ако”.
Нашият посетител
Искрен Йотов е роден на 26 ноември 1967 година. Юрист по обучение, работи като юрист. На 19 май 2017 година бе определен за Велик занаятчия на Обединената Велика Ложа на България (ОВЛБ). Бил е два мандата Майстор на ложа, един мандат Велик втори надзорник и два мандата заместител Велик занаятчия. Семеен.
– Една година по-късно беседваме още веднъж, господин Йотов. Как протече първата година от мандата Ви като Велик занаятчия на Обединената Велика Ложа на България? Какво ще е посланието Ви към Вашите братя по време на постоянното заседание на ОВЛБ?
– Годината измина бързо и много натоварено като задължения, както във вътрешен проект, по този начин и във връзка с интернационалната активност на ОВЛБ. В работата ни у нас имах повече административни отговорности, свързани с организационното положение на сдружението ни, на открито участвах в много мероприятия на непознати велики ложи, както и конференцията на европейските регулярни велики ложи. Що се отнася до посланието към братята, то е следното: Научете се да вършиме положително! Търсете правото! Отнасяйте се заслужено към потиснатите! Съдете заслужено, тъй като всички пътища на човек са прави в личните му очи, само че единствено Господ преценя или претегля сърцата.
– Това са древен послания?
– Да. От притчи Соломонови и книга на Исаия.
– Вие имате дълъг масонски стаж, само че по-различно ли наподобява Обединената Велика Ложа на България от стола на Великия занаятчия?
– Определено да. В основата на Организацията на свободните зидари са доста добродетели като приемливост, състрадание, добротворчество. Корените на нейната философия са надалеч в древността. Когато такава организация се развива в България, ние не би трябвало и не можем да я „ побългарим ”. Не е опрощение, че виждате ли, обществото е такова и няма по какъв начин част от това общество, бидейки в каквато и да е организация, да бъде друго. Т.е. ние, като свободни зидари в България, в случай че страдаме от всички присъщи за времето ни пороци, не би трябвало да ги пренесем и в организацията. Нашият път е противоположният – да изнесем античната философия и добродетели от ложите на открито, към хората. И то с делата на всеки един брат от ОВЛБ. През миналата година забелязах, че не сме пожалени от нещо доста типично за нашия нрав – да разкритикуваме бързо и аргументирано каквато и да е концепция за правене на положително. Това става елементарно и се прави със смущаващо предпочитание. Всички желаеме организацията ни да не е от тези, в които се приказва едно, а се прави друго. Бих желал по-твърдо да отстояваме правилото делата ни да не се отличават от думите ни. Двуличието и демагогията, лицемерието и притворството нямат място при нас. Предпочитам да приказваме не за това какво ще създадем, а какво сме създали. Всеки един добър мъж, който е при нас, като стане по-добър, това неизбежно ще се усети както от неговите близки, неговото семейство, по този начин и от всички хора, с които той работи и се среща всекидневно. Лека, бавно това се случва. Една от висшите цели на свободното зидарство е да прави още по-добри достойните мъже, които от своя страна да способстват за добруването на обществата, в които живеят. Може да го наречете химера, само че аз и доста други хора имат вяра от личен опит, че това е пътят.
– Кои бяха най-значимите събития през последната една година за Обединената Велика ложа на България, за българските масони?
– Цялата година мина през календар от доста събития и не бих желал да пропусна някое, проведено от всичките 125 ложи от ОВЛБ. Братята организираха поредност от благотворителни начинания, които са част от нашата непрекъсната активност, откриха се монументи в страната, организираха се конференции. Чрез фондацията “Благотворителност и милосърдие” продължаваме да поддържаме каменоделското учебно заведение в Кунино, което, прочее, е единствената сходна школа за каменоделци на Балканския полуостров. Положихме старания за редица дарителски акции. И сега продължава работа по разнообразни начинания, които ми се желае да разглася като станат действителност. На постоянното ни общо заседание в този момент означаваме 25 години регулярно масонство в България. Ще валидираме марка за 25 години, ще открием галерия и събитията ще бъдат почетени от братя от доста задгранични ложи.
– А в интернационален проект кои са акцентите за свободното зидарство?
– Безспорно най-мащабното, най-яркото събитие за свободните зидари по света бе отбелязването на 300 години регулярно масонство от Великата ложа на Англия.
По време на церемонията подарихме История на българската цивилизация и копие-реплика от меча на Хан Кубрат. Тази знакова годишнина бе почетена от братята в доста страни. Обединените велики ложи на Германия откриха по този мотив една превъзходна галерия в Хановер “Египетските мистерии и свободното зидарство”, която се радва на извънреден интерес от обществеността. Имах достойнството да бъда на откриването й и трудът на братята, които са я организирали е респектиращ. Направи ми мощно усещане, че на приема, който кметът на Хановер даде в тържествената зала на кметството, в приветствието си той акцентира, че е горделив от обстоятелството, че повече от 110 улици в града носят имената на масони. В Австрия, в кралската библиотека на Виена също имаше впечатляваща експозиция с доста мощен интерес към нея от жители.
– Като споменахте Острова, тъкмо в музея на Великата ложа на Англия е изложен доста любопитен експонат – масонската престилка на Уинстън Чърчил, на която със златни букви е изписано името му и номера на ложата, в която е бил. Кои са най-интересните документи или движимости, които съхранявате в ОВЛБ?
– Ние имаме списък като ложа едвам от 25 години. Като в първите години той по понятни аргументи не е цялостен. Като споменахте престилка, имаме традицията при 25-годишен масонски стаж да се връчва сребърна престилка. Сега ние сме при започване на връчването на първите масонски сребърни престилки. Не можем да се съпоставяме с ложа на 300 години, само че имаме забавни артефакти и доста дарове, които се надявам да подредим след време в музейна експозиция в Националния масонски дом. Разбира се, те ще бъдат налични за обществото.
– Тази година отбелязвате 25 години ОВЛБ, само че предходната година също бе юбилейна – 100 години масонство у нас. Кои са провокациите пред масоните в България?
– Определено 25 години е доста нежна възраст. Но все пак за тези 25 години ние показахме, че спазването на масонските правила води до напредък. Доказахме, че със спазването им може да се надделее над профанските пристрастености в храма на човечността, който се опитваме да изградим. Показахме, че масонството е постоянно и разпоредбите, по които то работи, постоянно водят до задоволство. За това време ние преминахме през много премеждия, типични за нашите географски ширини. Преодоляхме ги разсъждавайки и постъпвайки по масонски. И сме горди както с обединяването на две велики ложи през 2001 година, които бяха основани по регулярен път – едната от Югославия, другата от Германия, както и с единението реализирано през 2015 година Обръщайки се обратно, ние би трябвало да се гордеем, че макар позволените човешки недостатъци в храма, ние, братята от ОВЛБ, успяхме и честваме обединени и мощни 25 години регулярна Велика ложа в България. Безспорно е, че би трябвало да се работи още доста, с цел да покажем на обществото, че това е естествена социална организация, записана по всички закони на България, която не заплашва нито публичния ред нито активността на държавните организации. Че тук фактически са се събрали почтени мъже, които демонстрират това с дейностите си. Нашата задача е да работим всекидневно, с цел да сътворяваме положително. Това е философията на свободното зидарство. Нямаме секрети. Тайна остава единствено вътрешното преживяване на индивида, когато взе участие в ритуалите ни – вникването в знаците и алегориите, които употребява свободното зидарство в своята работа.
– На няколко пъти споменавате регулярност, само че по какъв начин един мъж, който желае да се причисли към свободното зидарство, може да разграничи регулярната от нерегулярната ложа?
– Първо, виждайки какъв брой самопризнания има от регулярни велики ложи. Ако посети уеб страницата на Обединената Велика Ложа на България – www.uglb.bg, несъмнено ще се ориентира елементарно. Ние сме част от по този начин нареченото англо-саксонско масонство. В уеб страницата на Великата ложа на Англия – ugle.org.uk, като Велика Ложа – Майка на всички ложи, също може да се види ясно, коя велика ложа е приета за съответната стана, която се назовава Ориент. През 2004 година Великата ложа на Англия е признала ОВЛБ за регулярната ложа във Великия Ориент на България с рождена дата 5.12.1992 година. Нещо повече, в решение на Комисията по самопризнания на Конференцията на великите майстори на великите ложи от Северна Америка, от февруари месец 2016 година, даже е казано, че “в България има и други групи масони, които имат предпочитание да се причислят към регулярността ” – т.е за други ложи не се приказва, само че е естествено и историята го е потвърдила, че може да има много други организации, наричащи се масонски, както и женски ложи в това число, и за това са разпоредбите на регулярността.
– В началото на тази година светът стана очевидец на една съвсем невиждана медийна офанзива против Великата ложа на Англия. Но този път английските ви братя отвърнаха с една изключителна, дръзвам да кажа, акция и даже пуснаха в послание в обществените мрежи хаштага #EnoughIsEnough (enough is enough – задоволително, стоп, б.р.). Вие също ги подкрепихте в туитър. Защо даже в общества като британското е толкоз елементарно да избуят антимасонски настроения съгласно Вас?
– По-скоро не офанзивата, а дейностите които започнаха британските братя, мога да нарека невиждани. Но това е част от характерността на актуалното общество и на обществените мрежи – по-лесно ненавиждаме и по-трудно обичаме. Такива феномени се следят освен в Англия. И в Италия имаше опити Великата ложа да бъде упрекната надали не в престъпна активност. Затова и задачата на всеки едни от нас е да демонстрираме с работата си и да обясняваме съществено какво в действителност съставлява масонството, без да се опасяваме да се назовем свободни зидари. Братята в Англия дадоха отговор почтено на нападките и в последна сметка получиха опрощение. В днешни времена е елементарно да станеш жертва на провокации.
– Тази събота за пръв път, най-малко в най-новата история на България, ще отворите храма на ОВЛБ за медии, тъй че посредством нас хората ще видят залите му от вътрешната страна. Планирате ли да има и туристически визити, каквато е практиката на вашите братя в Съединени американски щати, Англия, Белгия и други?
– Това не е храм на ОВЛБ. В упоменатия храм работят няколко от софийските ни ложи. Живот и здраве, когато Националният масонски дом на ОВЛБ е реалност – планираме да го отворим за гости. Надявам се, че и на вас и на всички, които демонстрират интерес ще им бъде забавно да надникнат в нашия свят.
– Кой или какво Ви повлия да станете свободен зидар? Вземам мотив от книгата на живата легенда в масонството Томас Джаксън “Масонски перспективи”, който споделя, че всеки един от вас “поотделно взет, може на собствен ред да оказва трайно въздействие в процеса на неговото формиране”. Кой или какво Ви оформи като масон?
– Навремето бях признат по рекомендацията на един другар, както нормално става. Тогава той ми даде да прочета една книга на тази тема. После поговорихме няколко пъти. Имах му доверие и одобрих поканата му, когато той ми сподели “заповядай с черен костюм и вратовръзка еди къде си. Изграждането ми като масон несъмнено се случи в тези първи години в ложа “Дунавска звезда” – Русе, където съм иницииран като свободен зидар.
– Има доста творби на изкуството, които са отдадени на свободното зидарство. Бихте ли споделили коя е обичаната ви поема, да вземем за пример?
– В изкуството има безчет доста образци, свързани с нашата тема. Любима ми е музиката от “Вълшебната флейта” на Моцарт, която е напълно написана под въздействието на масонството. Както знаете, Волфганг Амадеус Моцарт е бил наш брат. А поема – една от най-красивите е на Ръдиърд Киплинг – поемата му “Ако”.
Нашият посетител
Искрен Йотов е роден на 26 ноември 1967 година. Юрист по обучение, работи като юрист. На 19 май 2017 година бе определен за Велик занаятчия на Обединената Велика Ложа на България (ОВЛБ). Бил е два мандата Майстор на ложа, един мандат Велик втори надзорник и два мандата заместител Велик занаятчия. Семеен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ