Световният ден на туризма е възможност повече страни да влязат

Световният ден на туризма е опция повече страни да влязат в разговор за бъдещето на този толкоз значим стопански бранш. Туризмът е опция за икономическо благоденствие, за свърване на култури и генерации, само че и слага провокации в един все по-глобализиран свят. Световният ден на туризна се празнува от страните-членки на Световната организация по туризъм (UNWTO) от 1980 година насам.

Днес туризмът, изключително културният, е все по-достъпен - евтини самолетни билети, многообразие в настаняването. Но пред нас стои предизвикването, какво обръщение насочваме към туристите, които желаят да дойдат, и какво оставяме след себе си като туристи в друга страна. Опазването на културните полезности и традиции, уважението към културата-домакин, само че и изрично запазване на националните съкровища, оказвайки гостолюбие. Световни културни средища като Флоренция, Венеция, Барселона, Амстердам в Европа, градове, храмове, плажове, планини, арефакти по света са застрашени от нерегулирани групи туристи, на които им липсва уважението към мястото, на което са. Остава отворен и все по-отговорен въпросът за екологичният отпечатък, който туризмът оставя в атмосферата и в Световния океан.

Ако желаеме да ни харесват като посетители:

Нека почитаме обичаите, порядките и традициите на културата-домакин - без значение дали това е музей, хотел, квартира. Нека възпиремем и следваме напътствията, които ни се дават. Да четем табели и надписи и да се съобрязяваме с тях.

Нека бъдем усмихнати, да се опитаме да учим езика, да бъдем " като римляни в Рим ". Част от концепцията на пътуването е за миг да си представиш себе си в друга конюнктура, да възприемеш непознатото, да бъдеш за малко различен.

Нека си мислим, че не оставяме спомен единствено за себе си, нашето домашно образование, а за нашия роден град, страна, просвета. Нека бъдем запомнени с положително, вместо да защитим отрицателните стандарти. Нека бъдем изключението от правилото, че българите по света са такива и онакива. Нека за малко да се опитаме да бъдем жители на света, а не на нашето ъгълче от него.

Ако желаеме да ни харесат като домакини:

Нека си мислим, че не оставяме спомен единствено за себе си, нашето домашно образование, а за нашия роден град, страна, просвета. Нека бъдем запомнени с положително, вместо да защитим отрицателните стандарти. Нека бъдем изключението от правилото, че българите вкъщи са такива и онакива. Нека за малко да се опитаме да бъдем домакини на света, а не господари единствено на нашето ъгълче от него.

Ако не съставлява голяма, животозастрашаваща жертва, дано помогнем на екскурзиант в потребност от напътствие, вода, храна и заслон. Дори и да не знаем езика, да не владеем технологиите, дано опитаме - ще ни оказват помощ жестовете за предоставяне на посока, пръстите на ръцете за преброяване, обикновени изречения.

Нека разкажем за страната и културата си без възторг и непотребен национализъм. Повечето пътешественици са виждали не по-малко впечатляващи култури и места. Нека просто покажем най-хубавото, да бъдем почтени. Като същински положителни домакини, дано слушаме. Много хора, до момента в който пътуват, са самотни и желаят да опишат на някого за себе си. Можем да бъдето този някой и може някой чужд да заспи малко по-щастлив на наша земя.