Изменението на климата влошава ли природните бедствия? frognews.bg
Светът се затопля, споделят от Според, всяко от последните четири десетилетия е било поредно по-топло от всяко десетилетие, което го е предшествало от 1850 година В реалност, световните температури на повърхността през първите две десетилетия на 21-ви век са били 0,84°C до 1,10°C по-високи от 1850-1900. И IPCC е " недвусмислено ": хората са отговорни за това световно стопляне.
Има и от ден на ден доказателства, че това непрекъснато повишаване на световните температури оказва въздействие върху броя, честотата и продължителността на естествените рискове. IPCC споделя, че изменението на климата, провокирано от индивида, към този момент визира доста метеорологични и климатични екстремности по целия свят, като горещи талази, значителни превалявания, суши и тропически циклони.
Човешките и икономическите разноски са зашеметяващи. Международният мозъчен концерн IEP предвижда, че до 2050 година ще има 1,2 милиарда климатични бежанци – хората, разселени заради изменението на климата и естествени бедствия. Междувременно пресмята, че разрастващите се страни към този момент харчат 70 милиарда щатски $ годишно, с цел да се приспособяват към изменението на климата. Очаква се тази цифра да нарасне до 140-300 милиарда щатски $ през 2030 година и по-късно до 280-500 милиарда щатски $ през 2050 година
Въпреки че наклонността за повишение на световните температури е лесна за забелязване, е по-трудно да се реши точното влияние на изменението на климата върху съответни рискови метеорологични феномени – в това число урагани, тайфуни, наводнения, горски пожари и горещи талази.
Но метеоролозите и учените по климата стартират да схващат по какъв начин продължителните интервали на топлота и мраз могат да бъдат тясно свързани с продължаващото световно стопляне. На сушата покачващите се температури на повърхността са свързани с вероятността и тежестта на засушавания и горски пожари в горещи и сухи райони. Океаните също се нагряват: 0-2000-метровият пласт на световния океан доближи рекордно висока температура през 2021 година
Необходимостта от климатична резистентност
Още по-отрезвяваща е мисълта, че няма бързо решение. Дори в случай че международната общественост сполучливо извърши задачите за излъчвания, обрисувани в Парижкото съглашение от 2015 година, общностите към момента ще усещат въздействието на изменението на климата, в това число естествените рискове, за десетилетия напред. Това значи, че до момента в който се оправяме с аргументите за световното стопляне, ние също би трябвало да сведем до най-малко неговото влияние. Този метод е прочут като климатична резистентност.
„ Когато приказваме за изменението на климата “, изяснява Амар Рахман, световен началник на службите за резистентност на изменението на климата в Цюрих, „ ние дефинираме риска, който съставлява в три измерения: заплаха, излагане и надзор. Хората нормално се концентрират върху заплахата: има повече дъжд, повече вятър, повече топлота. Но ние създаваме модели и сюжети, с цел да им помогнем да схванат излагането си на тези рискове, да разпознават своите уязвимости или мъчителни точки. И най-после, ние оценяваме контролите: какво можете да извършите, с цел да намалите и управлявате въздействието на изменението на климата сега? Устойчивостта към климата е обвързвана с ръководството на тези три фактора с инструментите, с които разполагаме, а не изчакването на нови данни или държавни разпореждания, преди да действате. Защото, в случай че изчакате, ще бъде прекомерно късно за създаване на решения ".
Един проблем, една планета
Когато се сблъскате с такава комплицирана, дълготрайна и широкообхватна рецесия, може да е мъчно да знаете какво да извършите и от кое място да започнете. Тежките наводнения в Австралия, горещите талази в Индия или горските пожари в Калифорния могат да се почувстват като непреодолими естествени сили отвън нашия самостоятелен надзор.
Решението не би трябвало да се управлява единствено от държавни управления, компании и световни организации. То също би трябвало да бъде ръководена от нас, като персони, като променим нашето държание като консуматори и гласоподаватели.
Една от пречките за понижаване на въздействието на естествените рискове е безспорната повсеместност на казуса. Тъй като световното стопляне визира всеки континент, всяка страна и в действителност всеки човек на планетата, то изисква в действителност координирано световно решение.
Има и от ден на ден доказателства, че това непрекъснато повишаване на световните температури оказва въздействие върху броя, честотата и продължителността на естествените рискове. IPCC споделя, че изменението на климата, провокирано от индивида, към този момент визира доста метеорологични и климатични екстремности по целия свят, като горещи талази, значителни превалявания, суши и тропически циклони.
Човешките и икономическите разноски са зашеметяващи. Международният мозъчен концерн IEP предвижда, че до 2050 година ще има 1,2 милиарда климатични бежанци – хората, разселени заради изменението на климата и естествени бедствия. Междувременно пресмята, че разрастващите се страни към този момент харчат 70 милиарда щатски $ годишно, с цел да се приспособяват към изменението на климата. Очаква се тази цифра да нарасне до 140-300 милиарда щатски $ през 2030 година и по-късно до 280-500 милиарда щатски $ през 2050 година
Въпреки че наклонността за повишение на световните температури е лесна за забелязване, е по-трудно да се реши точното влияние на изменението на климата върху съответни рискови метеорологични феномени – в това число урагани, тайфуни, наводнения, горски пожари и горещи талази.
Но метеоролозите и учените по климата стартират да схващат по какъв начин продължителните интервали на топлота и мраз могат да бъдат тясно свързани с продължаващото световно стопляне. На сушата покачващите се температури на повърхността са свързани с вероятността и тежестта на засушавания и горски пожари в горещи и сухи райони. Океаните също се нагряват: 0-2000-метровият пласт на световния океан доближи рекордно висока температура през 2021 година
Необходимостта от климатична резистентност
Още по-отрезвяваща е мисълта, че няма бързо решение. Дори в случай че международната общественост сполучливо извърши задачите за излъчвания, обрисувани в Парижкото съглашение от 2015 година, общностите към момента ще усещат въздействието на изменението на климата, в това число естествените рискове, за десетилетия напред. Това значи, че до момента в който се оправяме с аргументите за световното стопляне, ние също би трябвало да сведем до най-малко неговото влияние. Този метод е прочут като климатична резистентност.
„ Когато приказваме за изменението на климата “, изяснява Амар Рахман, световен началник на службите за резистентност на изменението на климата в Цюрих, „ ние дефинираме риска, който съставлява в три измерения: заплаха, излагане и надзор. Хората нормално се концентрират върху заплахата: има повече дъжд, повече вятър, повече топлота. Но ние създаваме модели и сюжети, с цел да им помогнем да схванат излагането си на тези рискове, да разпознават своите уязвимости или мъчителни точки. И най-после, ние оценяваме контролите: какво можете да извършите, с цел да намалите и управлявате въздействието на изменението на климата сега? Устойчивостта към климата е обвързвана с ръководството на тези три фактора с инструментите, с които разполагаме, а не изчакването на нови данни или държавни разпореждания, преди да действате. Защото, в случай че изчакате, ще бъде прекомерно късно за създаване на решения ".
Един проблем, една планета
Когато се сблъскате с такава комплицирана, дълготрайна и широкообхватна рецесия, може да е мъчно да знаете какво да извършите и от кое място да започнете. Тежките наводнения в Австралия, горещите талази в Индия или горските пожари в Калифорния могат да се почувстват като непреодолими естествени сили отвън нашия самостоятелен надзор.
Решението не би трябвало да се управлява единствено от държавни управления, компании и световни организации. То също би трябвало да бъде ръководена от нас, като персони, като променим нашето държание като консуматори и гласоподаватели.
Една от пречките за понижаване на въздействието на естествените рискове е безспорната повсеместност на казуса. Тъй като световното стопляне визира всеки континент, всяка страна и в действителност всеки човек на планетата, то изисква в действителност координирано световно решение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ