Свекърва ми беше най-големият началник: Държеше всички в шах
Свекърва ми беше най-големият шеф. Семейният необут. Всички бяха длъжни да се подчиняват на нарежданията й. Тя не диктуваше в смисъл, че не даваше ясни наставления. Това бяха жестове, погледи, изключително методът, по който мълчеше. С това държеше всички в шах. Нещата, които й бяха неприятни, в никакъв случай не се изговаряха на глас. Околните узнаваха виновността си единствено посредством езика на жестовете или съзнателното безмълвие. Така постъпваше с всички проблеми.
Връзката ни стартира с това, че тя реши: „ Значи детето е на път? Тогава би трябвало да се ожените! “ Това беше първата ми среща със свекървата. В началото се правеше на мощно въодушевена. Винаги желала да си има щерка, само че родила трима синове. А по това време аз бях чинно момиче. Никога няма да не помни по какъв начин погледана мъжа ми – не мен! – и му сподели: „ Много е сладка! “ Като че съм морско свинче. Тогава я намирах ужасно блага.
Планирахме женитбата, беше ноември и аз прекарах една нощ в дома на мъжа си. Спах в неговата стая, а той в дневната. Беше много късно, когато се мушнах при него под одеялото да му кажа лека нощ. Свекървата незабавно ме чу и пристигна да види какво става. Можете ли да си визиите? Бях към този момент бременна. Засрамих се и побързах да се върна в леглото си. Почувствах се хваната на мястото на престъплението.
Ожених се доста млада, на 19 години. От днешна позиция съм била съвсем дете. Мъжът ми беше с пет години по-голям. Тогава бях на мнение, че свекърва ми ще стане майка и на двамата. Че съм длъжна да я чувам.
Много скоро бях призната в кръга на фамилията. Поканиха ме за Коледа и свекърва ми ме облече от главата до петите. Доставяло й наслаждение да купи нещо за момиче, сподели тя. Отнасяше се с мен като с кукла. Повечето облекла, които ми купуваше, не ми харесваха. Но тогава не смеех да й кажа, че не обичам такива неща. И до през днешния ден помня, че първата дреха беше наследник гащеризон, от ликвидация. Мъжът ми постоянно присъстваше и двамата непрестанно охкаха и ахкаха: „ Колко добре наподобява! “ Обикновено ми купуваха евтини облекла.
Цялото семейство на мъжа ми живееше в една къща с огромен двор. Родителите, брат му с жена си и децата, бабата. Даже остарялата дама се подчиняваше на свекърва ми. Като всички останали. Това е напълно естествено в живота на фамилията и аз даже не помислих, че има нещо неправилно.
В началото и аз се допитвах за всяко нещо до свекърва си. Нямах визия по какъв начин се води домакинство, не можех да сготвям. През първите месеци говорехме по телефона всеки ден, по-точно тя ми се обаждаше. Тя знаеше всичко и постоянно трябваше да се обръщам към нея. В моите очи тя и мъжът ми бяха хората, които знаеха и можеха всичко. Аз не мога нищо – с това разбиране влязох в брака си. Дотогава бях живяла дълго в пансион. Там беше невероятно да стана независима персона.
През първите години постоянно споделях, че съм улучила най-хубавата свекърва, че тя не се меси в живота ни. Работата беше там, че тя се месеше непрестанно, само че беше изключително сръчна и аз не го усещах.
В течение на брака си разбрах доста неща. Например, че ние въобще не живеем собствен живот, а сме единствено едно отклонение на родителския дом. Отдалечени, само че не непознати. Но мина много време, преди да желая своето.
По някое време забелязах, че при всяко решение мъжът ми размишляваше какво ще каже майка му. И постоянно постъпваше по този начин, както тя би сметнала за вярно. Например за нашите рождени дни. Имаше неписан закон – и до през днешния ден не разбирам по какъв начин са издържали толкоз години, – че единствено неговото семейство ще пристигна на посетители. Никой различен.
Един ден си споделих, че доста бих желала да видя приятелката си, и я поканих на рождения си ден. Свекърва ми се вкисна. Но не изрече възраженията си, научих ги от мъжа си: „ Мама беше доста ядосана, че си поканила К. “ И: „ Ще би трябвало да се поправиш. “ Ето по какъв начин ми го представяше мъжът ми: „ Ще би трябвало да се поправиш. Пак си разреши нещо неправилно. “ В началото обаче рядко ми идваше мислено да се разпалвам.
Един ден мъжът ми беше поканил някогашните си сътрудници от университета, той е преподавател. Преди това бе помолил майка си за позволение и естествено беше поканил и родителите си. Тъй като не беше доста топло, някои седяха вътре, други на открито. Приготвихме скара в градината. Родителите на мъжа ми седяха вътре. Аз бях непрекъснато на крайник, както е в такива случаи, поднасях на хората извън и на тези вътре, грижех се всички чаши да бъдат цялостни.
На идващия ден мъжът ми заяви, че свекървата е извънредно ядосана, тъй като не сме се погрижили добре за тях. Тя отново не ми го сподели напряко. Демонстративно не се изрече въобще за празника. Мълчанието й беше толкоз изразително, че всички схванаха какъв брой подценена се усеща. Мъжът ми имаше скрупули на съвестта и обезверено се стараеше да си възвърне благоволението й посредством обичайно поведение. Седмици наред твърдеше, че би трябвало да се поправи. Аз също се пробвах да бъда блага със свекърва си, обаждах й се постоянно и й помагах, с каквото мога.
Свекърва ми имаше и различен гений: неизвестно по какъв начин разбираше, че сме седнали на масата, и се обаждаше по телефона. Веднъж се ядосах, тъй като таман бяхме почнали да ядем, и отговорих много по-рязко от нормално. Господи, каква драма се развихри, тъй като съм си разрешила да се ядосам! Аз нямах право да се усещам афектирана, това беше неразрешено. Мъжът ми не понасяше, когато майка му се сърдеше. Трябваше още веднъж да загладя виновността си с прояви на внимание.
Все повече се засилваше възприятието, че мъжът ми и аз живеем един до различен, че няма нищо, което вършим дружно, че няма нищо, което си е единствено наше. Цялото ни внимание беше ориентирано към свекървата, допирните точки посред ни непрестанно намаляваха.
По някое време, когато проблемите ни се усложниха, предложих на мъжа си да отидем на фамилна консултация. Макар че сърцето ми биеше уплашено, споделих на свекърва си къде отиваме и я помолих да пази детето. Тя отговори единствено: „ Така значи, ето къде отивате. “ И толкоз. Веднага разбрах. Не беше нужно да ме пита какво не е наред, очите и лицето й го споделяха от ясно по-ясно. Веднага изпитах скрупули на съвестта.
Бяхме единствено един път в брачната консултация.
Аз бях уверена, че могат да ни оказват помощ, само че мъжът ми беше на мнение, че не е нужно, че всичко е наред. Накрая и аз повярвах и си споделих, че несъмнено желая прекалено много. Неговото държание и държанието на майка му ме караха да мисля, че комплицирам всичко. Затова погребах концепцията си.
Мъжът ми в никакъв случай не показваше лична самодейност в каквото и да било. Правилата за живота, сложени от майка му, бяха: мъжът би трябвало да има къща, да я подреди по избран метод, да сътвори две деца, момиче и момче. И естествено мъжът ми изиска лична къща. Аз бях съгласна и с досегашното ни жилище.
Неговият мотив беше, че по този начин е привикнал, по този начин е израснал. Винаги бил живял в личен дом, всеки мъж бил задължен да си купи лична къща. Иначе не можел да се усеща вкъщи си, а постоянно в непозната къща. Майка му ни оказа помощ финансово, с цел да можем да си позволим къщата. Майка му уреди всичко и той беше доста удовлетворен, че не е нужно да поставя старания. И до през днешния ден съм уверена, че точно тя го бе лишила овреме от всякаква самодейност. Баща му беше същият, тя решаваше всичко вместо него. И той нямаше лично мнение, даже в региона на финансите. Ние съвсем не си купувахме сами облекла, всичко плащаше бабата.
Сигурно има огромно значение по какъв начин е живял бащата, тъй като синът повтаря неговия модел на държание. Подобно на татко си, и моят мъж съвсем нямаше другари. Празниците се отбелязваха единствено в фамилен кръг. Семейството беше най-важното, то функционираше съгласно строго открити закони, които обаче никой не обсъждаше на глас. Защото всички ги разбираха.
Инфо: lichna-drama
