Св. Емилиан изповедник, еп. Кизически. Св. Трендафил Загорски
Св. страдалец Трендафил Загорски
Този прочут новомъченик бил роден през 1663 година в Загора Магнесийска, покрай град Волос. Още юноша, 18-годишен станал моряк на един транспортен съд. Наскоро турците го заловили и по към момента неизяснени аргументи почнали да го насилват да се отхвърли от християнската си религия и да стане мохамеданин. Трендафил бил подложен на разнообразни мъчения в турската столица Цариград, само че мъжествено понесъл страданията, заявявайки: „ Аз съм християнин и не се отхвърлям от моя Спасител Христос ". Тогава мъчителите му го умъртвили - денят бил 8 август 1680 година Някой си житиеписец Йоаннис Кариофилис написал житието му, само че то не е преведено у нас. Само два стиха са непокътнати в негова чест:
„ Трендафил биде изтъкнат като нов трендафил, очервен от потока на неговите кърви. "
Българската православна черква тачи паметта на св. Мъченик Трендафил Загорски на 8 август.
Св, Емилиан Изповедник, еп. Кизически
В памет на светия наш отец Емилиан Изповедник, свещеник Кизически
Емилиан, свещеник Кизически, претърпял премеждия за Христовото вероизповедание при царуването на иконобореца Лъв Арменец. Свети Емилиан неведнъж бил принуждаван да се отхвърли от поклонението на честните и свети икони, само че той, праволинейно следвайки учението на светите отци, не се подчинил. За тази своя честност към православната религия той понесъл доста неприятности от еретиците, даже бил затворен в тъмница; само че свети Емилиан понасял всичко с наслада и с вяра за краткотрайните премеждия да получи безконечното самодоволство. След като минал своя витален път в такова чисто християнско въодушевление, намирайки се измежду скърби и премеждия, свети Емилиан починал в изгнание, уповавайки се на Господа и декориран с венеца на изповедничеството.
В памет на светия страдалец Триандафил Старозагорски
Свети страдалец Триандафил бил прекомерно млад, на към 18 години, родом от Стара Загора, и бил моряк. Пострадал страдалчески за своята християнска религия в Цариград на 8 август. За година на неговата гибел преподобни Никодим Агиорит в своя труд „ Синаксар " (Цариград, 1845 г.) сочи 1570 година, а в другия си труд „ Неон мартириологион " (новопреиздаден в Атина, 1961 г.) - 1680 г.Паметта му се чествала на неговия ден (8 август). Никодим Агиорит оповестява, че житието му било написано от житиеписеца Иоанис Кариофилис, само че наподобява и той го нямал на разположение, с цел да го даде в своите писания.Само два стиха са непокътнати в чест на мъченика (както вършат гърците), които преподобният Никодим дава в своя „ Синаксар ":Триандафил се яви като нов трендафил,очервен от потока на своите кърви.Засега не се знае нищо друго за този наш страдалец.
В памет на светия наш отец Мирон Чудотворец, свещеник Критски
Свети Мирон се родил на остров Крит, тук получил и възпитанието си. Той се оженил още прекомерно млад. Неговото основно занимание било земеделието, при което, изкарвайки своя самун „ с пот на лицето си ", свети Мирон хранел освен себе си, само че и другите, като раздавал на бедните от това, което придобивал. Заради тези негови писания, Господ благословил свети Мирон: на размерите на неговата лепта съответствали и неговите добиви. Свети Мирон бил милосърден повече от всички хора, които живеели в тази страна. Веднъж той заварил на гумното си крадци, които към този момент по този начин били напълнили чувалите си, че не можели да ги издигнат. А свети Мирон, вместо да ги подложи на телесно или на някакво друго наказване, отишъл при тях и им оказал помощ да издигнат чувалите на раменете си.
При това строго забранил на крадците да описват за тази негова постъпка. Заради своя благодетелен живот свети Мирон бил отдаден за презвитер. В този ранг той ревниво поучавал своето паство в светия християнски живот, а по време на гоненията, които възбудил нечестивият цар Деций, горещо ги убеждавал да понасят твърдо страданията. Когато, дружно със гибелта на Деций, се прекратило и гонението, свети Мирон бил възведен на епископския трон. Като станал свещеник, той открил празнуването на паметта на светите мъченици, които по време на гонението потърпевши за Христа, а също по този начин - със силата Божия - направил и доста чудеса и други дивни каузи.
Едно от чудесата му е, че спрял течението на една река. Веднъж, когато имало наводняване, на един благороден мъж, на име Тритон, се наложило да премине през реката. Светият свещеник спрял нейното течение, до момента в който упоменатият мъж не се върнал назад. Тогава свети Мирон изпратил жезъла си и заповед на реката, нареждайки й да продължи нормалното си течение. Щом пратениците на свети Мирон стигнали до реката и докоснали водата с жезъла на светителя и повторили неговата заповед, реката бързо и стремглаво потекла в предходното си русло. Много чудеса, сходни по величието си на токущо описаното, направил светият Божий ласкател. Свети Мирон отминал при Господа, когато бил стогодишен дъртак, откакто посветил целия си живот на Бога, посредством осъществяването на Неговите свети заповеди.В същия ден се чества паметта на преподобния Григорий, иконописец Печерски, който живял в XII в. и е заровен в Антониевата пещера.
Този прочут новомъченик бил роден през 1663 година в Загора Магнесийска, покрай град Волос. Още юноша, 18-годишен станал моряк на един транспортен съд. Наскоро турците го заловили и по към момента неизяснени аргументи почнали да го насилват да се отхвърли от християнската си религия и да стане мохамеданин. Трендафил бил подложен на разнообразни мъчения в турската столица Цариград, само че мъжествено понесъл страданията, заявявайки: „ Аз съм християнин и не се отхвърлям от моя Спасител Христос ". Тогава мъчителите му го умъртвили - денят бил 8 август 1680 година Някой си житиеписец Йоаннис Кариофилис написал житието му, само че то не е преведено у нас. Само два стиха са непокътнати в негова чест:
„ Трендафил биде изтъкнат като нов трендафил, очервен от потока на неговите кърви. "
Българската православна черква тачи паметта на св. Мъченик Трендафил Загорски на 8 август.
Св, Емилиан Изповедник, еп. Кизически
В памет на светия наш отец Емилиан Изповедник, свещеник Кизически
Емилиан, свещеник Кизически, претърпял премеждия за Христовото вероизповедание при царуването на иконобореца Лъв Арменец. Свети Емилиан неведнъж бил принуждаван да се отхвърли от поклонението на честните и свети икони, само че той, праволинейно следвайки учението на светите отци, не се подчинил. За тази своя честност към православната религия той понесъл доста неприятности от еретиците, даже бил затворен в тъмница; само че свети Емилиан понасял всичко с наслада и с вяра за краткотрайните премеждия да получи безконечното самодоволство. След като минал своя витален път в такова чисто християнско въодушевление, намирайки се измежду скърби и премеждия, свети Емилиан починал в изгнание, уповавайки се на Господа и декориран с венеца на изповедничеството.
В памет на светия страдалец Триандафил Старозагорски
Свети страдалец Триандафил бил прекомерно млад, на към 18 години, родом от Стара Загора, и бил моряк. Пострадал страдалчески за своята християнска религия в Цариград на 8 август. За година на неговата гибел преподобни Никодим Агиорит в своя труд „ Синаксар " (Цариград, 1845 г.) сочи 1570 година, а в другия си труд „ Неон мартириологион " (новопреиздаден в Атина, 1961 г.) - 1680 г.Паметта му се чествала на неговия ден (8 август). Никодим Агиорит оповестява, че житието му било написано от житиеписеца Иоанис Кариофилис, само че наподобява и той го нямал на разположение, с цел да го даде в своите писания.Само два стиха са непокътнати в чест на мъченика (както вършат гърците), които преподобният Никодим дава в своя „ Синаксар ":Триандафил се яви като нов трендафил,очервен от потока на своите кърви.Засега не се знае нищо друго за този наш страдалец.
В памет на светия наш отец Мирон Чудотворец, свещеник Критски
Свети Мирон се родил на остров Крит, тук получил и възпитанието си. Той се оженил още прекомерно млад. Неговото основно занимание било земеделието, при което, изкарвайки своя самун „ с пот на лицето си ", свети Мирон хранел освен себе си, само че и другите, като раздавал на бедните от това, което придобивал. Заради тези негови писания, Господ благословил свети Мирон: на размерите на неговата лепта съответствали и неговите добиви. Свети Мирон бил милосърден повече от всички хора, които живеели в тази страна. Веднъж той заварил на гумното си крадци, които към този момент по този начин били напълнили чувалите си, че не можели да ги издигнат. А свети Мирон, вместо да ги подложи на телесно или на някакво друго наказване, отишъл при тях и им оказал помощ да издигнат чувалите на раменете си.
При това строго забранил на крадците да описват за тази негова постъпка. Заради своя благодетелен живот свети Мирон бил отдаден за презвитер. В този ранг той ревниво поучавал своето паство в светия християнски живот, а по време на гоненията, които възбудил нечестивият цар Деций, горещо ги убеждавал да понасят твърдо страданията. Когато, дружно със гибелта на Деций, се прекратило и гонението, свети Мирон бил възведен на епископския трон. Като станал свещеник, той открил празнуването на паметта на светите мъченици, които по време на гонението потърпевши за Христа, а също по този начин - със силата Божия - направил и доста чудеса и други дивни каузи.
Едно от чудесата му е, че спрял течението на една река. Веднъж, когато имало наводняване, на един благороден мъж, на име Тритон, се наложило да премине през реката. Светият свещеник спрял нейното течение, до момента в който упоменатият мъж не се върнал назад. Тогава свети Мирон изпратил жезъла си и заповед на реката, нареждайки й да продължи нормалното си течение. Щом пратениците на свети Мирон стигнали до реката и докоснали водата с жезъла на светителя и повторили неговата заповед, реката бързо и стремглаво потекла в предходното си русло. Много чудеса, сходни по величието си на токущо описаното, направил светият Божий ласкател. Свети Мирон отминал при Господа, когато бил стогодишен дъртак, откакто посветил целия си живот на Бога, посредством осъществяването на Неговите свети заповеди.В същия ден се чества паметта на преподобния Григорий, иконописец Печерски, който живял в XII в. и е заровен в Антониевата пещера.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ