Сухият вятър от пустинята духаше от вечерта, поклащаше големите евкалиптови

Сухият вятър от пустинята духаше от вечерта, поклащаше огромните евкалиптови дървета, които обграждаха къщата в Брентууд. Пердетата бяха спуснати, а прозорците – затворени, в стаята бе отвратително задушно…

Мерилин не можеше да заспи, не можеше да откри покой. Стана по мрачно и зачака неспокойно деня. Крачеше нервно из стаята, със сърце, преливащо от болежка и отвращение. С какво право й забраняваха да приказва с мъжа, който обичаше?

Защо бяха прекъснали частната телефонна линия, която я свързваше с него? Вкопчила се в телефона като в избавителен пояс, тя още веднъж набра номера, за десети път от сутринта. Пак същият глас, леден и дистанциран:
– Госпожо Монро, дублирам Ви: той не е тук!

Лъжа! Тя добре знаеше това. Той я избягваше, беше я пожертвал в името на политиката, на упоритостта, сигурно не поради честност към брачната половинка, която се беше примирила с изневерите му. А Мерилин искаше още доста пъти да му изпее „ Happy Birthday, Mister President “, да го обича още дълго…


Любовта, за която никой не трябваше да знае…
Хиляди фенове бяха смаяни от закъснялата поява на актрисата на сцената на „ Медисън Скуеър Гардън “, голямата зала в Ню Йорк. Тази вечер тя бе по-красива от всеки път, толкоз нежна, загърнала изтънчено раменете си с хермелинов шал. Облечена в розова копринена рокля компактно по тялото, осеяна с пайети, Мерилин излезе в светлината на прожекторите. Малко я интересуваха публицистите, злите езици, тя се обърна само към него: Джон Кенеди, президент на могъщите Съединени американски щати. Със своя детски глас на бясно хлътнала влюбена…

По-късно го последва на частното празненство, проведено от приятелите на Джон. Любезно беседва с Мария Калас, до момента в който дебнеше подобаващ миг да се приближидо героя на вечерта. Но бодигардовете, чиято задача бе да отблъскват фотографите, които бързаха да разпространят в света фотография на президента и актрисата, отблъскваха и нея. Мерилин стискаше в ръка подаръка, предопределен за него: следващите нежни думи – самопризнание в безкрайна и всеотдайна обич. Те бяха гравирани на гърба на прелестен и доста безценен златен „ Ролекс “: „ С безконечна обич “.

Нали този мъж, който в този момент се криеше, беше направил всичко допустимо, с цел да я има?


Той беше нейният принц от приказките, а тя – просто неговият трофей…
Очарован и разчувствуван от Мерилин, преди малко оженилият се Кенеди поканил през 1953 година обекта на своите мечти да го посети в кабинета му на сенатор. Мерилин отхвърлила предлагането му… Но през 1957 година пътищата им се пресекли още веднъж – този път у английския артист Питър Лоуфорд, шурей на Кенеди. Година и половина минали, преди отново да се срещнат по време на една вечеря у Франк Синатра. Тази жена с лъчение на прелъстителка и с държание на малко момиченце, което се нуждае някой да се грижи за него, разпалила копнежа му, който бързо го обсебил. Скоро той щял да я прикове в сбирката си с ловни титли, а клетото момиче нямало да може да се противопостави… Защото и самата Мерилин към този момент бленувала за него. За близостта, за нежността… за любовта му. Но за него тя се оказала единствено мимолетна случка, преходна пристрастеност без бъдеще, нещо по-лошо – още едно завладяване, въпреки да вярвал първоначално, че я обича.

Една зима, малко преди празниците, тя заговорила за опцията за брак. Отговорът бил внезапен, недодялан: „ Искам да се кандидатирам за президент, не мога да се развеждам. “

Мерилин извърнала глава и се загледала с невиждащ взор в далечината пред себе си: не й оставало друго, с изключение на да го обича, без да чака нещо…
За срещите си с него тя се дегизирала
На 8 ноември 1960 година Мерилин откровено се радвала, че са го избрали за президент. От своя страна, Кенеди не желал да пожертва неустоимата си държанка. Разчитал на дискретността на хората от обслужващия
го личен състав. Неговите чиновници по сигурността им подхвърляли: „ Ще видите и чуете неща, които би трябвало да забравите. “

Когато Джон пропуснел да отиде при нея в Калифорния, тя тичала при него. С перука и с големи слънчеви очила, Мерилин летяла към местата на срещата им на борда на Air Force One, президентския аероплан. Дори й било обещано кодово име по време на тези специфични пътувания: госпожица Грийн!

Мерилин се надявала скоро да стане единствената жена за Джон! Между двамата имало пристрастеност, за нея било обич, за него – облекчаване на егото му. По време на пътуванията им той я държал в обятията си, прикрит зад тъмните стъкла на колата: по този начин външен човек в никакъв случай не станал очевидец на интимностите им.

Той я пазел, вярвала тя наивно… Всъщност пазел себе си, осъзнала по-късно.

С времето тази връзка почнала да тежи на Джон. Боял се, че неуместните телефонни позвънявания и все по-многобройните писма на Мерилин могат да навредят на кариерата му. Мълвата твърди, че мафията разкрила тайната им пристрастеност. Колкото до постоянно дискретната му брачна половинка Джаки, тя почнала да му загатва, че тази обстановка продъл- жавала прекомерно дълго. Тогава президентът помолил шурей си да вразуми Мерилин.

Той го направил, като заповядал изсъхнало на актрисата да напусне вечно живота на президента. И добавил с безсърдечен звук: „ Ти нищо не значиш за него! “

Болката била непоносима!

В един червен бележник толкоз доста тайни…

Приятелите на Мерилин не спирали да й повтарят да не помни президента и да мисли за кариерата си. Но каква кариера?

Филмовата къща „ Фокс “ към този момент не я желала, тя не приключила последния филм, който снимала с тях. Всички желали да се отърват от нея…

Обкръжението на президента треперело от боязън: ами в случай че проговори, в случай че разкрие на света детайлности от тяхната любовна история? Още повече, че Мерилин записвала всичко в един дребен червен бележник.
Материалът е общително възложен от сп.Съдби
Кенеди й изпратил брат си Боби, министър на правораздаването. Той трябвало да я обезкуражи.

Тя веднага… паднала в обятията му. Или по-точно – била прелъстена. Когато двамата братя я изоставили и унижили, в изблик на яд или като митинг, Мерилин театралничила за корицата на известно списание, нахлузила кестенява перука. Търсена аналогия с Джаки!


Вечерта на 4 август 1962 година, едвам 36-годишна, тя напуснала живота по свое предпочитание или може би по насила. Никой не знае това сигурно. Казват, че до главата й на нощното шкафче лежал флакон сънотворно и неизменимият й дребен червен блежник. Той пазел спомените й и криел тайните й. Но липсващ вечно, с цел да не може никой да надникне в съкровените мисли и усеща, които Мерилин изпитвала… За да не научи никой пикантните детайлности или тъжните моменти от толкоз буйната за нея и съдбовна любовна история с 35-ия президент на Съединени американски щати.