Студиото на Кончаловски се намира в бившия културен дом на

Студиото на Кончаловски се намира в някогашния културен дом на руския партиен официоз „ Правда ” на московската улица „ Правда ”. Съвпадението не е лишено от подигравка. Понеже Кончаловски – това е човек, който не има вяра в никаква истина и няма високо мнение за политическите убеждения. Още в руско време той е считан за неуместен. 79-годишният създател идва от популярно артистично семейство. Неговият татко, Сергей Михалков, написа по поръчка на Сталин текста за химна на Съюз на съветските социалистически републики, а брат му е Никита Михалков, притежател на „ Оскар ”. Кончаловски, който носи семейството на своята майка, през 80-те снима филми в Холивуд, а по-късно живее в Италия и Франция. Филмографията му включва 30 заглавия и още толкоз сюжети, също така е поставял опери и спектакли в Париж, Милано и Ню Йорк. За новия си филм „ Рай ” през 2016 година Кончаловски печели „ Сребърен лъв ” от фестивала във Венеция. „ Рай ” беше включен и в шортлистата на претендентите за чуждоезиков „ Оскар ”. Това е филм за войната, който провокира голям брой разногласия, както постоянно се е случвало с творбите на Кончаловски и с неговите възгледи за обстановката в Русия. Тази руско-немска продукция, снимана близо до Нюрнберг, потегля по кината в Германия на 27 юли.

SPIEGEL: Андрей Сергеевич, вашият нов филм се споделя точно „ Рай ”. При това става дума за ориста на трима души по време на войната – и тримата умират. Немски офицер от Секретен сътрудник, френски стражар и живееща във Франция съветска аристократка, която избавя две еврейски деца. По-голямата част от действието се развива в концлагер. Вие казвате, че все пак, това не е филм за Холокоста, а за съблазняващото зло. За това, по какъв начин хората желаят да основат парадайс за себе си. Какво разбирате под това?

Андрей Кончаловски: Когато мислех какъв да бъде моят воин във кино лентата, офицерът от Секретен сътрудник Хелмут…

—… аристократ-идеалист, който цитира Толстой и Чехов и по заповед на Химлер би трябвало да разкрие корупцията в управлението на концлагера…

— … то аз си представях, че той би трябвало да бъде сходен на ангел. Той би трябвало да е толкоз обаятелен, по този начин прелестно да наподобява, че всичко, което приказва да звучи като истина. Оттам поражда огромна двойнственост, която желаех да покажа в този филм. Понеже Хелмут – въпреки всичко е уверен нацист, национал-социализмът го въодушевява. Аз не желаех да направя по този начин, че за феновете да е елементарно да разпознават злото и лъжата на нацизма. Да се демонстрират зли нацисти е скучно. Това толкоз постоянно е правено, че към този момент е станало отвратително. Освен това желая да се доверя на публиката, която сама да направи своите заключения. Когато феновете си излизат след прожекцията, те не знаят какво тъкмо се е случило. Те са комплицирани и това комплициране е значимо за мен. Глобалното зло в никакъв случай не е просто, то е доста комплицирано.

— И за това е още по-трудно да се придвижи на екран.

—Щом, както в този случай злото примамва, за мен стана ясно по кое време филмът към този момент е подготвен. Голяма заблуда е да се мисли, че режисьорът може да реализира първичната си концепция. Фелини споделя, че най-решаващият миг идва към края на фотосите, когато стартира монтажът. Тогава е и моментът, когато твоят филм те гледа право в очите.

— Вие мъчно се решавате да снимате „ Рай ”. Защо?

— Ако помислим за общоприетото, публично усещане, тогава просто е невероятно да се снима още един филм за Холокоста. Един от проблемите на нашето време е скъсяването на паметта. Младите знаят все по-малко, всичко е в интернет. От друга страна, заливането с информация води до опошляване. Холокостът? Ние знаем за него, считат мнозина. Затова аз съм задължен да фотографирам по този начин, че хората да не кажат, че те към този момент са гледали това при Спилбърг. Реалният живот в концлагера демонстрирам в продължение на малко повече от седем минути.

— Това е черно-бял филм с дълги монолози. Нима това работи в епохата на блокбастърите?

— В Русия аз се намирам в щастлива обстановка, тъй като не ми се постанова да мисля за приходите от разпространяването. Когато живеех в Америка, това беше друго.

— Руските критици се оплакват, че във вашите филми няма катарзис, няма духовно филтриране. Това комплициране евентуално е обвързвано с метода, по който показвате немския офицер от Секретен сътрудник.

— Аз обичам своите герои. Обичам и Хелмут. В последна сметка ти обичаш човек, не тъй като той е добър. Ти го обичаш и не знаеш за какво. Но ти страдаш, когато той прави неприятни неща. Аз върша филми за тези хора, които през днешния ден към този момент не вървят на кино, желая да ги върна в залите. Това са филми за родители, не за деца. Затова написах едно пояснение, че никой не би трябвало да идва на моите филми с пуканки. И хората седят на местата си без пуканки. Това е забавен филтър.

— По същия метод и съветската аристократка Олга, която се играе от вашата брачна половинка Юлия Висоцкая, обърква мнозина. Тя седи в концлагера и се хвърля на врата на офицера от Секретен сътрудник, тъй като той желае да я избави. Тя му споделя, че той е представител на народ, чието великолепие му дава право на всякакво принуждение. Това е дяволска фраза.

— Там е най-ниското равнище, на което пада тази жена. След това тя схваща какво е споделила. И тук има същата двойнственост: ние в никакъв случай не знаем в какво ще имаме вяра през днешния ден или на следващия ден. Една заблуда се сменя от друга.

— В Русия в този момент демонстрират кино лентата „ Собибор ” с Кристоф Ламбер и Константин Хабенски. Става дума за един руски офицер, който провежда всеобщо бягство от лагера на гибелта „ Собибор ”. Той остава „ победител в неравната борба с фашистката машина за заличаване ”, оповестява ни рекламния текст на кино лентата, тъй като с него, споделят те, е истината, а с фашистите – лъжата. Това ли е общото мнение в Русия за това време?

— Това е просто профанизиране. За Русия е присъща мисловна двойнственост. Ние сме архаична нация, болшинството хора у нас живеят в каменната епоха, само че в това време употребяват айфони. А що се отнася до нашата ценностна система, съпоставена с Европа, то ние се намираме в XI или XII век, когато към момента не е имало никаква буржоазия, не е имало жители. За това е писал още Маркс. Така да вземем за пример, у нас в никакъв случай не е имало благосъстоятелност. Когато човек няма нищо, което би трябвало да пази или може да продаде, той не може да разбере какво е това пазарна стопанска система. Затова и доста руснаци не могат да схванат немците, както и противоположното: съществува разнообразни системи на цели. Освен това съветското мислене е и манихейско: в него има единствено светлина и мрачевина, черно или бяло – това е една от аргументите за рецесията на нашето общество. Диалогът сред левите и десните в Русия в никакъв случай не води до помиряване или съглашение.

— Вие казвате, че „ Рай ”идва във време, когато върху Русия има напън. И по тази причина, добавяте, че това е добре, в случай че германците гледат кино лентата, който може да им каже нещо за Русия. Кое е водещото?

— Че ние не произвеждаме единствено танкове, само че и отглеждаме рози. Че ние можем да вършим съществено кино.

— Във вашия предпоследен филм ставаше дума единствено за Русия. В „ Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин ” (2014) вие показвате село, в което към този момент нищо не се прави. Вие показвате алкохолизъм, манипулираща телевизия, корупция и хора, които приказват единствено на закоравял сленг. Мнозина одобриха това като оскърбление за Русия.

— Аз не виждам в моя филм оскърбление на Русия. В него просто се демонстрира животът на хора, които аз обичам, и които, колкото и необичайно да е това, напълно не страдат. Там има героиня, която желае да замине за града. И в това се показва тази съветска архаика, съветският свят. С какво западните наказания биха могли да навредят на тези хора? Смешното е, че тези хора там цялостен живот са под наказания. Те не тичат, с цел да търсят френски камамбер, тъй като той ненадейно ще изчезне от магазините. За мен беше значимо да направя филм за съветската провинция, тъй като още веднъж се убедих в това, че руснаците имат невероятна мощ на устойчивост.

— Вие нямате доста работа с страната.
— Нашият народ в никакъв случай не е взимал присъединяване в ръководството на страната и по този начин и не се е научил да се разпорежда. Държавата не може да принуди руснака за нищо. Да, Западът ще постанова наказания, тогава народът незабавно ще се патриотизира. Започва война и по-късно всички незабавно се сплотяват. Но когато няма война, тогава националната концепция се разсейва.

— В една ваша тирада казвате, че в Русия е допустимо всичко, с изключение на промени.

— Имах поради сполучливи промени. Ние към момента не сме разгадали съветския културен код. На мен немският ми е по-ясен, в сравнение с нашият. Руснакът е селяндур, германецът по рождение е или селски собственик, или буржоа, той взе участие в държавните каузи. Селянинът има напълно разнообразни качества, той постоянно е надъхан враждебно против страната, тъй като тя постоянно му лишава нещо. Западът не е в положение да разбере това. Централно разузнавателно управление на САЩ предвиждаше през 90-те, че у нас ще се стигне до гладни протести. Пълни нелепости. В Русия не може да има никакви гладни протести, тъй като руснаците постоянно са подготвени за апетит. Тяхното самообладание е толкоз огромно, че те могат да преживеят несправедливостта.

— И в това време ги влече невъздържаността.

— Още Достоевски споделя: съветският човек е или звяр, или ангел. Ако не има вяра в бога, то може да стане ужасяващ звяр. Почти никой не го схваща това, даже на нас ни е мъчно да го разберем.

— Според вас, Путин ли е индивидът, от който съветския народ има потребност сега?

— Мнозина споделят, че Путин, сякаш, разрушил Русия. Не, противоположното е. Русия унищожи Путин. В началото той беше прозападно надъхан, само че когато той видя обстановката у нас…Като че ли му се постановяваше непрекъснато да удържа движещи се тектонски плочи, с цел да избегне земетресение. Путин слуша тектониката, чува масите. Но на него, както на всеки съветски ръководещ, му е мъчно да управлява страна, чието население няма никаква визия за демокрацията, което не взима присъединяване в ръководството на страната и което, в унисон с устойчивата традиция, непринудено делегира цялата власт на един единствен човек. И които по-късно чакат страната да се грижи за тях, само, несъмнено, без те да вършат нищо. Нашият историк Владимир Булда споделя, че либералите не схващат тази връзка, а точно: съветският народ основава тъкмо такава власт, която подхожда на неговата визия за власт.

— Смята се, че руснаците не са войнствени, само че в това време актуалните патриотични настроения объркват. Според резултатите от една анкета, 86% са уверени, че светът се опасява от Русия. И 75% считат, че това е добре. А вие мислите ли, че това е добре?

— За това, че светът се опасява от Русия не са отговорни руснаците. Западът ни оказва напън, също по този начин превратът в Киев бе проведен извън. Днешният международен ред дава отговор на ползите на Съединени американски щати.

— Нека в този момент не спорим за Украйна.

— Защо да не поспорим? Ще ви дам още един откъс от публикация на някогашния чешки президент Вацлав Клаус: днешната обстановка е предизвикана от Западна Европа и Съединени американски щати, те желаеха борба с Русия и използваха Украйна като трагичен инструмент. Не Путин предизвика тази обстановка.

— Клаус е много противоречива персона и надалеч не може да се назова справедлив.

— Става дума за спор на две цивилизации. Между два толкоз разнообразни свята постоянно е съществувала омраза. Западният човек постоянно ще се опасява от съветския, даже и да няма защо. Но тогава той ще пие водка с него и всичко ще бъде добре.

— Вие постоянно живеете във Франция и Италия и казвате: в Европа нещата са зле. Там има, казвате, безпардонна реплика на народна власт, политкоректност и мултикултурализъм, които водят до нейния крах. Това звучи доста апокалиптично. Кажете, от съветската позиция, толкоз ли е неприятно всичко?

— Ако ние дори не желаеме да си спомним книгата на Шпенглер „ Залезът на Запада ”, то даже папа Франциск съобщи, че в Европа няма никакви нови огромни хрумвания. Това е покруса, комично обвързвана с това, че няма никакъв недостиг. Когато индивидът в веществен проект има всичко и той се усеща безусловно свободен, тогава той последователно се трансформира в интелектуално животно. Повишаването на продуктивността се трансформира в фикс идея, както и абсолютизацията на правата на индивида. Когато човешките права се ценят повече от човешките отговорности, това унищожава жителя, а в последна сметка и страната. При германците това няма да се случи, те знаят своите обвързване, там страната работи. Но италианците, испанците или гърците? Универсалните човешки права – това е заблуда, концепция на болшевиките. Точно както мултикултурализма, другите култури се развиват с друга скорост.

— Смятате ли, че и обединена Европа е заблуда?

— Колосална заблуда. Очаквам някакво възобновление на националния дух в европейските страни. В Европа залагам на Германия, вие, от моята позиция, сте най-важната философска нация.

— Нека се върнем още малко към вашия филм „ Рай ”. Той е взаимна руско-германска продукция. От фотосите на кино лентата вие оставате с възприятието, че, както казвате, у германците има съществени ментални проблеми. Бихте ли разяснили това?

— Те се опасяват да кажат, че са немци. Те се опасяват да се гордеят със страната си. Да, в историята на Германия има драматичен интервал. Но по-късно са пораснали към този момент три генерации, които нямат нищо общо с национал-социализма. Защо те да не би трябвало да се гордеят със своята страна? „ Немски родолюбец ” звучи, по мнението на мнозина политкоректни идиоти, съвсем като „ фашист ”. Откъде е този боязън? Политкоректността убива всичко в Европа.

— Има много страни, в които думата „ фашизъм ” към момента се употребява като бухалка, когато нещо не им харесва в Германия. Например, Полша и несъмнено, Русия, която упреква немците в това, че точно те са поддържали сякаш фашисткия режим в Киев?

— Тук политкоректността се употребява като средство за измама. А демагогията е оръжие на посредствеността. Между другото, по време на фотосите в Германия имах чувството, че източните немци все по-често играят функциите на нацисти, в сравнение с западните немци. Така да вземем за пример, нямах артист за ролята на Химлер, не открих никого. Може би у западните немци възприятието за виновност е възпитано по-силно, в сравнение с у източните?

— Има и западни немци, които са играли Химлер, да вземем за пример, Улрих Ноетен в „ Крахът на Третия Райх ” (2004). Но това е правилно: в своето самовъзприятие Германска демократична република беше антифашистка страна и дълги години набиваха в главите на източните немци, че те нямат доста общо с историята на „ Третия Райх ”.

— Да повторя: чувството ми е, че у германците има комплекси, които се култивират изкуствено. Например: национализмът след Нюрнбергския развой се отъждествява с национал-социализма. Но това не е едно и също. В историята е имало забележителни националисти. Но националист и популист са две думи, които през днешния ден постоянно се употребяват като обвинявания. Защо изначално би трябвало да е неприятно, в случай че някой приказва неща, които са известни измежду народа? Извинете, аз в Германия не бих приказвал по този начин. Но Русия е свободна от политкоректност, ние от време на време споделяме най-невероятни неща.