Защо „отмениха“ Уди Алън в САЩ
Странно нещо са моралните паник офанзиви, които сковават западната обществена просвета и я трансформират в територия на нервност и цензура. Какво трагично и сюрреалистично разбъркване на пластове и показа.
Ето, сега по кината в България върви новият филм на Уди Алън „ Фестивалът на Рифкин “, а в книжарниците свободно се продават записките му „ Само да вметна “. Няма протестъри, гневни феминистки, опити за протести и очерняща медийна акция.
А това е филмът, който той не съумя да направи в Съединени американски щати откакто мегакорпорацията „ Амазон “ едностранно скапе договорката си с него и книгата, която за малко въобще нямаше да излезе откакто първичният американски издател се отхвърли от нея под напън от личните си протестиращи чиновници и разнородни закани за протест.
В последна сметка Уди съумя да снима в Испания, а по-малко издателство въпреки всичко пусна неговата автобиография в Америка, само че бе медийно окаляно за това. На страниците именитият режисьор, артист, комедиант и сценарист в елементи изяснява подтекста и всичко обвързвано със абсурда, който докара до мракобесното му „ анулиране “ и опит за артистично и морално „ изтриване “ в личната му татковина.
Още през 1992-а тогавашната му партньорка Миа Фароу и седемгодишната им осиновена щерка Дилън упрекват Алън, че е блудствал с детето. Той отхвърля, а след обстойно следствие всички въвлечени способени институции, управляващи и организации афишират, че няма никакви доказателства за каквото и да е посягане от страна на Уди Алън против седемгодишната му доведена щерка.
Той детайлно разказва по какъв начин цялото нещо е „ цялостна небивалица “ и акт на възмездие, умислен от Миа Фароу, която е промила мозъка на дребната Дилън. Аргумент, който се протвърждава и от професионалното мнение на клиника за деца, жертви на полов тормоз, занимавала се със случая и провела диалози с момичето.
Скандалът завършва, а Алън включва някои детайли от бруталната разлъка с Фароу и последвалите обществени драми в острия си язвителен шедьовър „ Да разнищим Хари “ в края на 90-те години на предишния век.
Но 20 години по-късно, към този момент порасналата Дилън повтори обвиняването, още веднъж подкрепена от Фароу, към този момент в психопатичната и патологична обществена среда на #MeToo. „ Ракошен таймиг “, биха споделили някои цинични наблюдаващи на културните войни в западната цивилизация.
Това беше задоволително Уди Алън да бъде разгласен за отговорен в „ съда “ на медиите и холивудските си сътрудници. Без нито едно ново доказателство или удостоверение, той бе опетнен за случай, който завършва преди близо 30 години след професионално следствие, обхванало прокуратура, полиция, психиатрична клиника и обществена работа в няколо щата.
Но в епохата на #MeToo и цифровите линч тълпи в обществените медии, детайлности като обстоятелства и доказателства минават на назад във времето. Чувствата, чувствата и политическият климат оформят преобладаващия обществен роман и диалог.
И по този начин Уди стана парий и личност нон грата в страната и средата, която го обожаваше. Актьори и актриси, които е трансформирал в звезди които са се състезавали да ги режисира, се отхвърлиха от него и показаха страдание, че са взели участие във филмите му. Медиите не помниха за поклонението си към възприятието му за комизъм и интелектуалните удоволствия в класики като „ Ани Хол “, „ Манхатън “, „ Хана и нейните сестри„, „ Пурпурната роза от Кайро “ и десетки други...
Вместо това изляха килограми кално мастило в злобни и детски офанзиви против автобиографията и последните му няколко кино лентата. Някога влиятелни издания разгласиха детинско-клюкарско-интригантски пасквили със заглавия като „ Ние прочетохме книгата на Уди Алън, с цел да не се постанова вие да го вършиме “.
Колко елементарно е една кариера, градена към този момент повече от 60 години, да бъде зачеркната и затрита. Всеки обществен диалог за Алън в Съединени американски щати сега минава главно през претопленото обвиняване на Фароу и Дилън, през към този момент сериозно интерпретираните му връзки с актриси и инцидентни дами. Коментатори напълно неиронично вършат нелепа художествена преоценка на фамозните му творби, в светлината и съгласно разпоредбите на #MeToo инквизицията.
В страната на свободното слово, обезпечено от първата корекция към конституцията, фигура като Уди Алън едвам съумя да издаде автобиография и трябваше да върви до различен континент, с цел да снима филм.
Сигналът е и към всички останали. Щом тази система съумя да аргументи това на Уди Алън, който беше безусловно боготворен от демократичните елити и самичък е осмивал омразната им консервативна Америка, оттатък космополитните крайбрежни метрополиси, какво остава другите.
Имат ли някакъв късмет хора с даже малко друг ъгъл на мислене да разгласяват книги, да рисуват картини, да пишат и да режисират? Корпоративно-културната деменция заплашва всички сфери на изложение.
Правото да кажеш истината и с това да нараниш възприятията на новите господари на публичните връзки, би трябвало да се пази. Иначе отиваме към фарсовите пейзажи в ранните шедьоври на Уди Алън „ Вземи парите и бягай “ и „ Банани “. Те са безумно занимателни, само че единствено на кино.
Ето, сега по кината в България върви новият филм на Уди Алън „ Фестивалът на Рифкин “, а в книжарниците свободно се продават записките му „ Само да вметна “. Няма протестъри, гневни феминистки, опити за протести и очерняща медийна акция.
А това е филмът, който той не съумя да направи в Съединени американски щати откакто мегакорпорацията „ Амазон “ едностранно скапе договорката си с него и книгата, която за малко въобще нямаше да излезе откакто първичният американски издател се отхвърли от нея под напън от личните си протестиращи чиновници и разнородни закани за протест.
В последна сметка Уди съумя да снима в Испания, а по-малко издателство въпреки всичко пусна неговата автобиография в Америка, само че бе медийно окаляно за това. На страниците именитият режисьор, артист, комедиант и сценарист в елементи изяснява подтекста и всичко обвързвано със абсурда, който докара до мракобесното му „ анулиране “ и опит за артистично и морално „ изтриване “ в личната му татковина.
Още през 1992-а тогавашната му партньорка Миа Фароу и седемгодишната им осиновена щерка Дилън упрекват Алън, че е блудствал с детето. Той отхвърля, а след обстойно следствие всички въвлечени способени институции, управляващи и организации афишират, че няма никакви доказателства за каквото и да е посягане от страна на Уди Алън против седемгодишната му доведена щерка.
Той детайлно разказва по какъв начин цялото нещо е „ цялостна небивалица “ и акт на възмездие, умислен от Миа Фароу, която е промила мозъка на дребната Дилън. Аргумент, който се протвърждава и от професионалното мнение на клиника за деца, жертви на полов тормоз, занимавала се със случая и провела диалози с момичето.
Скандалът завършва, а Алън включва някои детайли от бруталната разлъка с Фароу и последвалите обществени драми в острия си язвителен шедьовър „ Да разнищим Хари “ в края на 90-те години на предишния век.
Но 20 години по-късно, към този момент порасналата Дилън повтори обвиняването, още веднъж подкрепена от Фароу, към този момент в психопатичната и патологична обществена среда на #MeToo. „ Ракошен таймиг “, биха споделили някои цинични наблюдаващи на културните войни в западната цивилизация.
Това беше задоволително Уди Алън да бъде разгласен за отговорен в „ съда “ на медиите и холивудските си сътрудници. Без нито едно ново доказателство или удостоверение, той бе опетнен за случай, който завършва преди близо 30 години след професионално следствие, обхванало прокуратура, полиция, психиатрична клиника и обществена работа в няколо щата.
Но в епохата на #MeToo и цифровите линч тълпи в обществените медии, детайлности като обстоятелства и доказателства минават на назад във времето. Чувствата, чувствата и политическият климат оформят преобладаващия обществен роман и диалог.
И по този начин Уди стана парий и личност нон грата в страната и средата, която го обожаваше. Актьори и актриси, които е трансформирал в звезди които са се състезавали да ги режисира, се отхвърлиха от него и показаха страдание, че са взели участие във филмите му. Медиите не помниха за поклонението си към възприятието му за комизъм и интелектуалните удоволствия в класики като „ Ани Хол “, „ Манхатън “, „ Хана и нейните сестри„, „ Пурпурната роза от Кайро “ и десетки други...
Вместо това изляха килограми кално мастило в злобни и детски офанзиви против автобиографията и последните му няколко кино лентата. Някога влиятелни издания разгласиха детинско-клюкарско-интригантски пасквили със заглавия като „ Ние прочетохме книгата на Уди Алън, с цел да не се постанова вие да го вършиме “.
Колко елементарно е една кариера, градена към този момент повече от 60 години, да бъде зачеркната и затрита. Всеки обществен диалог за Алън в Съединени американски щати сега минава главно през претопленото обвиняване на Фароу и Дилън, през към този момент сериозно интерпретираните му връзки с актриси и инцидентни дами. Коментатори напълно неиронично вършат нелепа художествена преоценка на фамозните му творби, в светлината и съгласно разпоредбите на #MeToo инквизицията.
В страната на свободното слово, обезпечено от първата корекция към конституцията, фигура като Уди Алън едвам съумя да издаде автобиография и трябваше да върви до различен континент, с цел да снима филм.
Сигналът е и към всички останали. Щом тази система съумя да аргументи това на Уди Алън, който беше безусловно боготворен от демократичните елити и самичък е осмивал омразната им консервативна Америка, оттатък космополитните крайбрежни метрополиси, какво остава другите.
Имат ли някакъв късмет хора с даже малко друг ъгъл на мислене да разгласяват книги, да рисуват картини, да пишат и да режисират? Корпоративно-културната деменция заплашва всички сфери на изложение.
Правото да кажеш истината и с това да нараниш възприятията на новите господари на публичните връзки, би трябвало да се пази. Иначе отиваме към фарсовите пейзажи в ранните шедьоври на Уди Алън „ Вземи парите и бягай “ и „ Банани “. Те са безумно занимателни, само че единствено на кино.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ