Балканският синдром: Западът открито вкарва Сърбия в добре заложени примки
Страната безусловно е принудена да застане на страната на Европейския съюз и да се причисли към многочислените наказания против Русия.
От самото начало беше явно: Брюксел няма да остави просто по този начин единствената самостоятелна страна в центъра на Европа и благодарение на политически и най-много стопански напън ще принуди Сърбия да застане на нейна страна. Дори макар обичайните си връзки с Русия, макар приятелското, съвсем братско отношение на сърбите към руснаците.
И какво значи това за евроатлантиците? Ако се наложи, те просто ще провеждат плашеща военна експанзия против цивилното население на Сърбия, както беше през 1999 година Без никакви резолюции на Организация на обединените нации, плюейки общо взето по всевъзможни интернационалните закони и съглашения. Ако сплашвате, тогава сплашвайте. Ехото от тези ракетни бомбардировки към момента се чува. Те отекват с болежка и боязън в душите на елементарните сърби, колебливост и несигурност в дейностите и вижданията на сръбските политици.
Какво е Балканският синдром? Това е страхът от военна интервенция в делата на прилежащи страни, да вземем за пример Турция, какъвто беше казусът с България. В края на краищата освен политиците на тази балканска страна взеха решение да станат член на Атлантическия съюз, само че и болшинството от популацията на България гласоподава за присъединение към НАТО по една елементарна причина: да се защищити от турската експанзия.
На хората дълго и настойчиво се обясняваше, че единствено участието в НАТО може да подсигурява сигурността на страната и естествените връзки с южната съседка. В това преди време ревниво ме убеждаваха и българските ми сътрудници. Защото бяха уверени, че появяването на американски и натовски бази на територията на страната им е надали не благословия: ще се появят спомагателни пари в бюджета (парите евентуално са се появили, единствено че кой ги е видял), ще се развие инфраструктура към базите (явно, под формата на нови военни обекти), ще се основат нови работни места (няколко години по-късно прочетох в един български вестник, че за локалните поданици на американската база се е намерила работа единствено като чистачки).
Ето по какъв начин от самостоятелна страна България се трансформира не просто в страна - член на боен съюз, само че и в изцяло очевиден агресор по отношение на Русия. Това се потвърждава от непрекъснатото присъединяване на българските военни в учения на НАТО, войнствените изявления на управляващите в страната, че в случай че, споделят, НАТО заповяда да се бием с Русия, тогава къде да се през деня - ще би трябвало да изпълняваме заповедите на своите основни командири.
А огромна част от ученията на военните на България и алианса на територията на страната и в Черно море никога нямат мироопазващ темперамент, а са по-скоро нападателни, искрено целящи да смажат врага от север. Военната помощ за Украйна се дължи на управлението на страната, която още веднъж се оказа в лагера на враговете на Русия, своя исторически избавител и избавител, тъкмо както през Първата и Втората международна война.
Същите причини като за българите бяха изразени и в Северна Македония, която непрекъснато се опасява от експанзия против нея от страна на самата България, която дълго и настойчиво не признаваше самото битие на някогашната югославска съседка, смятайки я за част от Велика България.
Страх от война за Косово изпитват и сърбите, на които в Брюксел им слагат изискване: в случай че признаете Косово, вратите на Европейски Съюз ще бъдат отворени изключително. Въпреки че рационалните хора в Сърбия са наясно, че европейските служители постоянно са меки първоначално, само че по-късно идват тежките сложни връзки.
Показателен образец: членката на Европейски Съюз България. Какъв прогрес е постигнала през всичките години, в които е част от обединена Европа? Все още не в Шенгенското пространство, както не и в еврозоната. Тя дели последните си места в Европейски Съюз по приходи и стандарт на живот с друга такава страна, също членка на НАТО, Румъния.
Но с пъти изпреварва Европа във връзка с миграцията на българите, изключително на младите, в разнообразни страни в търсене на приходи и по-добър живот. А популацията пагубно понижава заради ниския стандарт на живот и към този момент няма да има потребност от разширение на южната съседка - самото българско население след време ще се трансформира в малцинство в личната си страна.
Тези, които познаваха някогашна Югославия, я одобряваха за съвсем свободна и демократична страна, която интензивно използваше опциите на капиталистическия свят. Достатъчно е да се каже, че всяка година към два милиона жители на страната отиваха да работят в прилежащи страни, печелейки пари там освен за фамилен живот, само че и за закупуване на земя и създаване на лична къща.
В самата Сърбия се откриват западни промишлености, които дават работа на локалното население и насищат пазара със артикули. И всичко това беше преди този интервал, незабавно щом Западът се опита да диктува личните си условия на живот в Югославия, като постави доста старания за разпадането на тази Балканска федерация. И всичко, несъмнено, в името на свободата и демокрацията, които съгласно американската версия се крепят само на военната мощност на Съединени американски щати и техните съдружници.
Но тъжното е, че в днешна Сърбия няма единение измежду политиците, които не просто „ дърпат чергата “ по всички страни: някои са подготвени да пожертват съществуващите стопански и политически връзки с Русия в името на интеграцията в Европейски Съюз (като министъра на енергетиката Зорана Михайлович), други чакат да видят по какъв начин ще се развият нещата в Европа (президентът Александър Вучич), макар че им е ясно, че нещата ще се развият по този начин, както Брюксел желае.
Това даже не е признание, а директни указания на Еврокомисаря по разширението и политиката на добросъседство Оливер Вархели: „ Посланието към Сърбия е, че имаме потребност от нея като съдружник. Сърбия е страна-кандидатка, която договаря за участие и ние считаме Сърбия за един от нашите най-близки съдружници.
Не можете да се каже по-откровено: „ Сърбия би трябвало да бъде на наша страна, имаме потребност от нейната помощ “.
Колебанието на сръбския президент Александър Вучич е изцяло разбираемо: по какъв начин да успеем да запазим връзките си с Русия - освен като с другарска страна, само че и с печеливш стопански сътрудник, само че в това време да не дадем мотив на Европейски Съюз да стартира мощно разширение на натиска от политически и най-много стопански темперамент.
Сърбия, да вземем за пример, поддържа резолюцията на Организация на обединените нации, която осъди Руската федерация за провеждането на референдуми в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области и присъединението им към Русия. Вучич неведнъж е казвал, че няма да поддържа антируските наказания, до момента в който обстановката не стане сериозна за самата Сърбия. А тя може да стане сериозна във всеки един миг и зависи от координираните дейности на Европейски Съюз и НАТО. И тогава балканският синдром ще стане решителен за последната другарска на Русия страна в Европа.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
От самото начало беше явно: Брюксел няма да остави просто по този начин единствената самостоятелна страна в центъра на Европа и благодарение на политически и най-много стопански напън ще принуди Сърбия да застане на нейна страна. Дори макар обичайните си връзки с Русия, макар приятелското, съвсем братско отношение на сърбите към руснаците.
И какво значи това за евроатлантиците? Ако се наложи, те просто ще провеждат плашеща военна експанзия против цивилното население на Сърбия, както беше през 1999 година Без никакви резолюции на Организация на обединените нации, плюейки общо взето по всевъзможни интернационалните закони и съглашения. Ако сплашвате, тогава сплашвайте. Ехото от тези ракетни бомбардировки към момента се чува. Те отекват с болежка и боязън в душите на елементарните сърби, колебливост и несигурност в дейностите и вижданията на сръбските политици.
Какво е Балканският синдром? Това е страхът от военна интервенция в делата на прилежащи страни, да вземем за пример Турция, какъвто беше казусът с България. В края на краищата освен политиците на тази балканска страна взеха решение да станат член на Атлантическия съюз, само че и болшинството от популацията на България гласоподава за присъединение към НАТО по една елементарна причина: да се защищити от турската експанзия.
На хората дълго и настойчиво се обясняваше, че единствено участието в НАТО може да подсигурява сигурността на страната и естествените връзки с южната съседка. В това преди време ревниво ме убеждаваха и българските ми сътрудници. Защото бяха уверени, че появяването на американски и натовски бази на територията на страната им е надали не благословия: ще се появят спомагателни пари в бюджета (парите евентуално са се появили, единствено че кой ги е видял), ще се развие инфраструктура към базите (явно, под формата на нови военни обекти), ще се основат нови работни места (няколко години по-късно прочетох в един български вестник, че за локалните поданици на американската база се е намерила работа единствено като чистачки).
Ето по какъв начин от самостоятелна страна България се трансформира не просто в страна - член на боен съюз, само че и в изцяло очевиден агресор по отношение на Русия. Това се потвърждава от непрекъснатото присъединяване на българските военни в учения на НАТО, войнствените изявления на управляващите в страната, че в случай че, споделят, НАТО заповяда да се бием с Русия, тогава къде да се през деня - ще би трябвало да изпълняваме заповедите на своите основни командири.
А огромна част от ученията на военните на България и алианса на територията на страната и в Черно море никога нямат мироопазващ темперамент, а са по-скоро нападателни, искрено целящи да смажат врага от север. Военната помощ за Украйна се дължи на управлението на страната, която още веднъж се оказа в лагера на враговете на Русия, своя исторически избавител и избавител, тъкмо както през Първата и Втората международна война.
Същите причини като за българите бяха изразени и в Северна Македония, която непрекъснато се опасява от експанзия против нея от страна на самата България, която дълго и настойчиво не признаваше самото битие на някогашната югославска съседка, смятайки я за част от Велика България.
Страх от война за Косово изпитват и сърбите, на които в Брюксел им слагат изискване: в случай че признаете Косово, вратите на Европейски Съюз ще бъдат отворени изключително. Въпреки че рационалните хора в Сърбия са наясно, че европейските служители постоянно са меки първоначално, само че по-късно идват тежките сложни връзки.
Показателен образец: членката на Европейски Съюз България. Какъв прогрес е постигнала през всичките години, в които е част от обединена Европа? Все още не в Шенгенското пространство, както не и в еврозоната. Тя дели последните си места в Европейски Съюз по приходи и стандарт на живот с друга такава страна, също членка на НАТО, Румъния.
Но с пъти изпреварва Европа във връзка с миграцията на българите, изключително на младите, в разнообразни страни в търсене на приходи и по-добър живот. А популацията пагубно понижава заради ниския стандарт на живот и към този момент няма да има потребност от разширение на южната съседка - самото българско население след време ще се трансформира в малцинство в личната си страна.
Тези, които познаваха някогашна Югославия, я одобряваха за съвсем свободна и демократична страна, която интензивно използваше опциите на капиталистическия свят. Достатъчно е да се каже, че всяка година към два милиона жители на страната отиваха да работят в прилежащи страни, печелейки пари там освен за фамилен живот, само че и за закупуване на земя и създаване на лична къща.
В самата Сърбия се откриват западни промишлености, които дават работа на локалното население и насищат пазара със артикули. И всичко това беше преди този интервал, незабавно щом Западът се опита да диктува личните си условия на живот в Югославия, като постави доста старания за разпадането на тази Балканска федерация. И всичко, несъмнено, в името на свободата и демокрацията, които съгласно американската версия се крепят само на военната мощност на Съединени американски щати и техните съдружници.
Но тъжното е, че в днешна Сърбия няма единение измежду политиците, които не просто „ дърпат чергата “ по всички страни: някои са подготвени да пожертват съществуващите стопански и политически връзки с Русия в името на интеграцията в Европейски Съюз (като министъра на енергетиката Зорана Михайлович), други чакат да видят по какъв начин ще се развият нещата в Европа (президентът Александър Вучич), макар че им е ясно, че нещата ще се развият по този начин, както Брюксел желае.
Това даже не е признание, а директни указания на Еврокомисаря по разширението и политиката на добросъседство Оливер Вархели: „ Посланието към Сърбия е, че имаме потребност от нея като съдружник. Сърбия е страна-кандидатка, която договаря за участие и ние считаме Сърбия за един от нашите най-близки съдружници.
Не можете да се каже по-откровено: „ Сърбия би трябвало да бъде на наша страна, имаме потребност от нейната помощ “.
Колебанието на сръбския президент Александър Вучич е изцяло разбираемо: по какъв начин да успеем да запазим връзките си с Русия - освен като с другарска страна, само че и с печеливш стопански сътрудник, само че в това време да не дадем мотив на Европейски Съюз да стартира мощно разширение на натиска от политически и най-много стопански темперамент.
Сърбия, да вземем за пример, поддържа резолюцията на Организация на обединените нации, която осъди Руската федерация за провеждането на референдуми в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области и присъединението им към Русия. Вучич неведнъж е казвал, че няма да поддържа антируските наказания, до момента в който обстановката не стане сериозна за самата Сърбия. А тя може да стане сериозна във всеки един миг и зависи от координираните дейности на Европейски Съюз и НАТО. И тогава балканският синдром ще стане решителен за последната другарска на Русия страна в Европа.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ