Около 40 % от хората на Земята страдат от тревожни разстройства. Как да се отървем от страховете си?
Страхът потиска нашата воля. Тревожейки се от нещо, ние се подчиняваме на страха, започваме да живеем под неговото робство, ставаме му плебеи. Затова първото нещо, което би трябвало да извършите, с цел да се отървете от този обаян кръг, е да осъзнаете, че страхът е част от вас, само че не най-голямата и сигурно - не най-важната.
Вие сте стопанин на живота си. Именно от тази позиция си коства да започнете да работите върху страхове си. Самостоятелно или благодарение на експерт, когато сте усвоили разнообразни техники, особено предопределени за тази цел.
Страхът е базисна човешка страст, която поражда от възприятието за заплаха, което в действителност е плод на въображението ни. Тук се крие уловката: по какъв начин да отличим действителното от нереалното? Съгласете се, в случай че човек се опасява, тогава в съзнанието му повода за страха е изцяло действително нещо. Дори това да е офанзива на извънземни.
Какво можем да кажем за страха да останеш без издръжка, да загубиш близки или да бъдеш сполетян от нелечима болест... Да, да бъдеш бомбардиран е може би по-опасно, в сравнение с да бъдеш в асансьор. Но в случай че човек се опасява (в последна сметка някои хора не се плашат даже под свистенето на патрони!), тогава мислите и чувствата, които пораждат в този случай, са едни и същи.
Защо ни е необходим страхът?
Страхът е предпазен механизъм, който оказва помощ на човек да оцелява. Основната функционалност на страха е да предизвестява човек за наближаваща заплаха, с цел да може да се активизира и да предприеме избрани дейности съгласно правилото „ бий се или бягай! " С други думи, страхът оказва помощ на човек да оцелее.
На физиологично равнище механизмът на страха е следният: тялото освобождава хормона на напрежението, невротрансмитера адреналин. В резултат на това мускулният тонус на човек се покачва, кръвното налягане се покачва и сърдечният темп се форсира.
Проблемът поражда, когато страхът стартира да се намесва в живота ни, да сковава волята ни и да се трансформира в разнообразни типове тревожни разстройства (включително генерализирани, тревожно-депресивни, панически) и уплахи (страхове, свързани с съответни обстановки и обстоятелства). Според психолозите, през днешния ден към една трета от популацията на света (от 15 до 40 процента) страда от тревожни разстройства.
Симптоми на обезпокоително разстройство
Психологически признаци: натрапчиви мисли за вероятни проблеми и неуспехи; ниско самочувствие; промени в настроението; непрекъснати конфликти; безпокойствие, раздразнителност, раздразнителност; понижена дарба за концентрация; понижена обществена интензивност, самоизолация.
Физиологични признаци: интензивен пулс; нараснало изпотяване; двигателно напрежение; проблеми с дишането (усещане за дефицит на въздух); храносмилателни разстройства (включително гадене, повръщане, диария); сърдечни заболявания; болежка в разнообразни елементи на тялото; нарушавания на съня. Не единствено душевен, само че и физиологични фактори могат да причинят обезпокоително разстройство.
Тревожните разстройства могат да имат както биологични, по този начин и психически, обществени аргументи. Преди да стартират лекуването, експертите, като предписание първо ревизират функционалността на щитовидната жлеза, изключват патологиите на сърдечно-съдовата и ендокринната система. И едвам по-късно се пристъпва към разбор на психологическия портрет на личността и на метода му на живот.
Тук са такива фактори като: претрупан работен график (бърнаут); самота; конфликтни връзки в семейството; не изцяло отработена психическа контузия от детството; болест и гибел на близки. Тревожните разстройства могат да бъдат диагностицирани дружно с психиатрични разстройства като шизофрения, параноя, биполярно разстройство и пристрастяване към алкохол или опиати.
Защо тревожните разстройства са рискови?
Постоянният боязън не е единствено психически дискомфорт. Без изключение страдат всички сфери от живота на индивида: обществени връзки, персонален живот, работа и здраве. Фокусирайки се върху своя опит, изоставяйки евентуално травматични обстановки, човек престава да живее пълностоен живот, губи другари, постоянно изпитва финансови усложнения.
Възможни негативни последствия за тялото са: психосоматични болести (алергии, астма); сърдечно-съдови болести (повишен риск от инфаркти и инсулти); болести на храносмилателната система (язва, гастрит); затлъстяване, булимия; сензитивност към вируси и разнообразни инфекции; полова дисфункция (нарушения на цикъла и аноргазмия при дамите, импотентност при мъжете). Аноргазмията е неналичието на оргазъм при задоволителна полова стимулация.
Как да се избавим от паническия боязън?
За да се отървете от страха или безпокойството, по-добре е да се консултирате със експерт. Решението за избора на способи за лекуване на обезпокоително разстройство постоянно се взема от експерт. Само той може да реши дали психотерапията ще е задоволителна, или са нужни спомагателни медикаменти.
Психотерапията включва преди всичко потреблението на способи на когнитивно-поведенческа и психодинамична терапия, както и специфични техники и извършения. След като ги усвои, пациентът може независимо да контролира положението си. Лекарствата могат да включват хапчета за сън, успокоителни, медикаменти за остри признаци, свързани с тревожни разстройства и антидепресанти. В допълнение към психотерапията и медикаментозното лекуване, при тревожни разстройства се употребява и физиотерапия (електросън, хидротерапия и рефлексотерапия).
Как да се справите с безпокойството сами?
Границата сред естествената, естествената тревога и тревожното разстройство от време на време е мъчно разграничима, а самолечението на последното заплашва да утежни положението. Затова не се предлага да се самолекувате. Съветите на психолозите по-долу, са подобаващи единствено в случаите, когато страхът към момента не е станал неразделна част от живота ви. Препоръчаните извършения могат да се употребяват и като допълнение към лечението, провеждана от експертите.
Физически извършения: дихателни практики (диафрагмено дишане), мускулна релаксация, йога. Работа с мислите и възприятията.
1. Писмен разбор на вашите страхове: какво може да стане, какво мога да направя незабавно, с цел да предотвратя това? Какво ще направя, в случай че въпреки всичко възникне нежелано събитие?
2. Замяна на отрицателните мисли с положителни (работа върху поправяне на самооценката, усъвършенстване на страховете).
3. Водене на дневник, записване на вашите мисли и страсти (със наложително датиране), което ви разрешава да идентифицирате връзката сред протичащите събития и зараждащите страсти.
4. Превключване на вниманието (докоснете студено, мокро, включете музика, пребройте чашите, излезте на открито и т.н.).
5. Изговаряне на всичко, което ви тревожи (на обичан човек, животно, просто сам). Не пропускайте да слушате! Основното, което би трябвало да имате поради, е, че можете и би трябвало да работите със страховете си. Така че, в случай че видите, че страхът заема от ден на ден и повече място в живота ви, не му се поддавайте, а намерете смелостта да признаете казуса и да започнете да го решавате.
Вие сте стопанин на живота си. Именно от тази позиция си коства да започнете да работите върху страхове си. Самостоятелно или благодарение на експерт, когато сте усвоили разнообразни техники, особено предопределени за тази цел.
Страхът е базисна човешка страст, която поражда от възприятието за заплаха, което в действителност е плод на въображението ни. Тук се крие уловката: по какъв начин да отличим действителното от нереалното? Съгласете се, в случай че човек се опасява, тогава в съзнанието му повода за страха е изцяло действително нещо. Дори това да е офанзива на извънземни.
Какво можем да кажем за страха да останеш без издръжка, да загубиш близки или да бъдеш сполетян от нелечима болест... Да, да бъдеш бомбардиран е може би по-опасно, в сравнение с да бъдеш в асансьор. Но в случай че човек се опасява (в последна сметка някои хора не се плашат даже под свистенето на патрони!), тогава мислите и чувствата, които пораждат в този случай, са едни и същи.
Защо ни е необходим страхът?
Страхът е предпазен механизъм, който оказва помощ на човек да оцелява. Основната функционалност на страха е да предизвестява човек за наближаваща заплаха, с цел да може да се активизира и да предприеме избрани дейности съгласно правилото „ бий се или бягай! " С други думи, страхът оказва помощ на човек да оцелее.
На физиологично равнище механизмът на страха е следният: тялото освобождава хормона на напрежението, невротрансмитера адреналин. В резултат на това мускулният тонус на човек се покачва, кръвното налягане се покачва и сърдечният темп се форсира.
Проблемът поражда, когато страхът стартира да се намесва в живота ни, да сковава волята ни и да се трансформира в разнообразни типове тревожни разстройства (включително генерализирани, тревожно-депресивни, панически) и уплахи (страхове, свързани с съответни обстановки и обстоятелства). Според психолозите, през днешния ден към една трета от популацията на света (от 15 до 40 процента) страда от тревожни разстройства.
Симптоми на обезпокоително разстройство
Психологически признаци: натрапчиви мисли за вероятни проблеми и неуспехи; ниско самочувствие; промени в настроението; непрекъснати конфликти; безпокойствие, раздразнителност, раздразнителност; понижена дарба за концентрация; понижена обществена интензивност, самоизолация.
Физиологични признаци: интензивен пулс; нараснало изпотяване; двигателно напрежение; проблеми с дишането (усещане за дефицит на въздух); храносмилателни разстройства (включително гадене, повръщане, диария); сърдечни заболявания; болежка в разнообразни елементи на тялото; нарушавания на съня. Не единствено душевен, само че и физиологични фактори могат да причинят обезпокоително разстройство.
Тревожните разстройства могат да имат както биологични, по този начин и психически, обществени аргументи. Преди да стартират лекуването, експертите, като предписание първо ревизират функционалността на щитовидната жлеза, изключват патологиите на сърдечно-съдовата и ендокринната система. И едвам по-късно се пристъпва към разбор на психологическия портрет на личността и на метода му на живот.
Тук са такива фактори като: претрупан работен график (бърнаут); самота; конфликтни връзки в семейството; не изцяло отработена психическа контузия от детството; болест и гибел на близки. Тревожните разстройства могат да бъдат диагностицирани дружно с психиатрични разстройства като шизофрения, параноя, биполярно разстройство и пристрастяване към алкохол или опиати.
Защо тревожните разстройства са рискови?
Постоянният боязън не е единствено психически дискомфорт. Без изключение страдат всички сфери от живота на индивида: обществени връзки, персонален живот, работа и здраве. Фокусирайки се върху своя опит, изоставяйки евентуално травматични обстановки, човек престава да живее пълностоен живот, губи другари, постоянно изпитва финансови усложнения.
Възможни негативни последствия за тялото са: психосоматични болести (алергии, астма); сърдечно-съдови болести (повишен риск от инфаркти и инсулти); болести на храносмилателната система (язва, гастрит); затлъстяване, булимия; сензитивност към вируси и разнообразни инфекции; полова дисфункция (нарушения на цикъла и аноргазмия при дамите, импотентност при мъжете). Аноргазмията е неналичието на оргазъм при задоволителна полова стимулация.
Как да се избавим от паническия боязън?
За да се отървете от страха или безпокойството, по-добре е да се консултирате със експерт. Решението за избора на способи за лекуване на обезпокоително разстройство постоянно се взема от експерт. Само той може да реши дали психотерапията ще е задоволителна, или са нужни спомагателни медикаменти.
Психотерапията включва преди всичко потреблението на способи на когнитивно-поведенческа и психодинамична терапия, както и специфични техники и извършения. След като ги усвои, пациентът може независимо да контролира положението си. Лекарствата могат да включват хапчета за сън, успокоителни, медикаменти за остри признаци, свързани с тревожни разстройства и антидепресанти. В допълнение към психотерапията и медикаментозното лекуване, при тревожни разстройства се употребява и физиотерапия (електросън, хидротерапия и рефлексотерапия).
Как да се справите с безпокойството сами?
Границата сред естествената, естествената тревога и тревожното разстройство от време на време е мъчно разграничима, а самолечението на последното заплашва да утежни положението. Затова не се предлага да се самолекувате. Съветите на психолозите по-долу, са подобаващи единствено в случаите, когато страхът към момента не е станал неразделна част от живота ви. Препоръчаните извършения могат да се употребяват и като допълнение към лечението, провеждана от експертите.
Физически извършения: дихателни практики (диафрагмено дишане), мускулна релаксация, йога. Работа с мислите и възприятията.
1. Писмен разбор на вашите страхове: какво може да стане, какво мога да направя незабавно, с цел да предотвратя това? Какво ще направя, в случай че въпреки всичко възникне нежелано събитие?
2. Замяна на отрицателните мисли с положителни (работа върху поправяне на самооценката, усъвършенстване на страховете).
3. Водене на дневник, записване на вашите мисли и страсти (със наложително датиране), което ви разрешава да идентифицирате връзката сред протичащите събития и зараждащите страсти.
4. Превключване на вниманието (докоснете студено, мокро, включете музика, пребройте чашите, излезте на открито и т.н.).
5. Изговаряне на всичко, което ви тревожи (на обичан човек, животно, просто сам). Не пропускайте да слушате! Основното, което би трябвало да имате поради, е, че можете и би трябвало да работите със страховете си. Така че, в случай че видите, че страхът заема от ден на ден и повече място в живота ви, не му се поддавайте, а намерете смелостта да признаете казуса и да започнете да го решавате.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ