Тагесшпигел“: Първо Украйна, после Европа. Планира ли Путин нападение срещу НАТО?
Страхът от война се завръща. Говори се за нуждата да сме подготвени за война. Многократно се чуват предизвестия за военна борба сред НАТО и Русия.
Като оставим настрани хибридните принадлежности, въоръжен спор сред Русия и НАТО може да избухне единствено след края на военните дейности в Украйна, споделя Герхард Мангот, професор по политически науки и специалист по Русия в Университета в Инсбрук.
Но даже и тогава всичко зависи от това по какъв начин ще приключи борбата сред Москва и Киев. По принцип единствено в случай че е победила преди този момент Русия би могла да нахлуе в страните от НАТО. Разбира се, Путин има далечни имперски проекти, само че упоритостите и заканите са едно, а (военните) благоприятни условия - напълно друго. Русия няма да разполага с тях още дълго време. Трябва да предизвестяваме против изкуствената военна нервност, чиято цел е да се бори с умората от войната измежду западните жители. Ако военният спор в Украйна бъде разгласен за прелиминарен стадий на война на Русия против НАТО, то готовността на обществеността да продължи да поддържа Украйна във военно и финансово отношение би трябвало още веднъж да нарасне, счита Мангот.
Владимир Путин към този момент нападна страните с дезинформация и хакерски атаки - за да раздели обществата, споделя Мартин С. Волф, професор по " Цифров суверенитет " в Института " Хасо Платнер " и началник на Мрежата за стратегически проучвания " Клаузевиц ".
През последните 20 (!) години има многочислени образци за сходни офанзиви: хакването на немския парламент, акциите за подправени вести в интерес на Доналд Тръмп по време на предизборната акция в Съединени американски щати, въздействието, упражнено по време на Брекзит, поддръжката за Националния фронт/Националното заседание във Франция. Това е систематична, продължаваща десетилетия офанзива, надхвърляща прага по член 5 на НАТО. Атакуването на алианса с стандартни средства остава малко евентуално: прекомерно рисковано, прекомерно скъпо, до момента в който хакерските атаки са евтини и ефикасни в дълготраен проект. Но хакерските атаки са евтини и ефикасни в дълготраен проект, без да се рискува разпадането на алианса. Русия и нейните съдружници се стремят да пренатоварят отбранителните качества на Запада. Русия работи под мотото: Не се боксирай с боксьор, не се бори с герой - и не се сражавай с НАТО в стандартна война. Но нападна неговото общество в кибер- и осведомителното пространство, споделя специалистът.
Ако Русия възнамерява нахлуване против НАТО в балтийските страни, тя ще би трябвало да вземе поради променената обстановка след присъединението на Финландия, твърди Мина Аландер, специалист по сигурността във Финландския институт за интернационалните връзки. Многократно играният сюжет, при който съветските сили биха могли да отсекат балтийските страни от останалата част от Алианса заради изолираното им и изложено на риск местонахождение сред Русия и Балтийско море и по този метод да слагат ултиматум на НАТО, към този момент не работи толкоз елементарно. С Финландия границата сред Русия и НАТО се удвои, което усложнява планирането за Москва. В момента военните бази от съветската страна на границата са значително празни, защото оборудването и войските са трансферирани в Украйна. Въпреки това Русия не би могла да остави границата с Финландия незащитена при положение на нахлуване против балтийските страни. В южната част на страната Санкт Петербург се намира на по-малко от 200 километра от границата. Стратегическите и нуклеарните подводници на Русия са ситуирани в северната част на страната. Следователно би следвало да се чака, че всяко нахлуване ще бъде предшествано от военно скупчване на границата с Финландия - а сега не виждаме това да се случва, споделя Аландер.
Като оставим настрани хибридните принадлежности, въоръжен спор сред Русия и НАТО може да избухне единствено след края на военните дейности в Украйна, споделя Герхард Мангот, професор по политически науки и специалист по Русия в Университета в Инсбрук.
Но даже и тогава всичко зависи от това по какъв начин ще приключи борбата сред Москва и Киев. По принцип единствено в случай че е победила преди този момент Русия би могла да нахлуе в страните от НАТО. Разбира се, Путин има далечни имперски проекти, само че упоритостите и заканите са едно, а (военните) благоприятни условия - напълно друго. Русия няма да разполага с тях още дълго време. Трябва да предизвестяваме против изкуствената военна нервност, чиято цел е да се бори с умората от войната измежду западните жители. Ако военният спор в Украйна бъде разгласен за прелиминарен стадий на война на Русия против НАТО, то готовността на обществеността да продължи да поддържа Украйна във военно и финансово отношение би трябвало още веднъж да нарасне, счита Мангот.
Владимир Путин към този момент нападна страните с дезинформация и хакерски атаки - за да раздели обществата, споделя Мартин С. Волф, професор по " Цифров суверенитет " в Института " Хасо Платнер " и началник на Мрежата за стратегически проучвания " Клаузевиц ".
През последните 20 (!) години има многочислени образци за сходни офанзиви: хакването на немския парламент, акциите за подправени вести в интерес на Доналд Тръмп по време на предизборната акция в Съединени американски щати, въздействието, упражнено по време на Брекзит, поддръжката за Националния фронт/Националното заседание във Франция. Това е систематична, продължаваща десетилетия офанзива, надхвърляща прага по член 5 на НАТО. Атакуването на алианса с стандартни средства остава малко евентуално: прекомерно рисковано, прекомерно скъпо, до момента в който хакерските атаки са евтини и ефикасни в дълготраен проект. Но хакерските атаки са евтини и ефикасни в дълготраен проект, без да се рискува разпадането на алианса. Русия и нейните съдружници се стремят да пренатоварят отбранителните качества на Запада. Русия работи под мотото: Не се боксирай с боксьор, не се бори с герой - и не се сражавай с НАТО в стандартна война. Но нападна неговото общество в кибер- и осведомителното пространство, споделя специалистът.
Ако Русия възнамерява нахлуване против НАТО в балтийските страни, тя ще би трябвало да вземе поради променената обстановка след присъединението на Финландия, твърди Мина Аландер, специалист по сигурността във Финландския институт за интернационалните връзки. Многократно играният сюжет, при който съветските сили биха могли да отсекат балтийските страни от останалата част от Алианса заради изолираното им и изложено на риск местонахождение сред Русия и Балтийско море и по този метод да слагат ултиматум на НАТО, към този момент не работи толкоз елементарно. С Финландия границата сред Русия и НАТО се удвои, което усложнява планирането за Москва. В момента военните бази от съветската страна на границата са значително празни, защото оборудването и войските са трансферирани в Украйна. Въпреки това Русия не би могла да остави границата с Финландия незащитена при положение на нахлуване против балтийските страни. В южната част на страната Санкт Петербург се намира на по-малко от 200 километра от границата. Стратегическите и нуклеарните подводници на Русия са ситуирани в северната част на страната. Следователно би следвало да се чака, че всяко нахлуване ще бъде предшествано от военно скупчване на границата с Финландия - а сега не виждаме това да се случва, споделя Аландер.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ