Стойчо призова феновете на червените: Бъдете обединени и единни в любовта си към ЦСКА
Стойчо Младенов заслужи самопризнание в още една страна. В казахстанския Кайсар го изпратиха на отмора с почести след един от най-силните сезони в историята на клуба. След нова година Екзекуторa на Ливърпул запретва ръкави за още една задача край космодрума Байконур. Младенов даде изявление за " Труд ", откакто се прибра в България.
- Върнахте се с почести от Казахстан. Да стартираме първо с това по какъв начин мина последният ви ден в Кизилорда?
- Ден като на тежък мач - извънредно претрупан. Но и доста прелестен. Всички в Кизилорда - почитатели, управление и управата на региона, са доста щастливи от нашия сезон. Кайсар бе дилетант, само че бе постоянен от самото начало. В доста къси моменти бяхме отвън шестицата. След последния мач се прибрахме час и половина след среднощ. На сутринта стартира програмата - първо при регионалния шеф на спорта Олжас Азатъич в 9:00 часа. После дружно отидохме при губернатор Кримбек Кушембаев - един човек, пред който откровено се преклонявам. В 15:00 часа целият тим и щабът се събрахме при губернатора. Ние му подарихме блага и той на нас. Вечерта имахме вечеря в шикозно заведение.
- Три дни преди последния мач подписахте нов контракт. Какво ви накара да продължите в Кайсар?
- В моя формален интернет уебсайт дефинирах годината като забавна. Имаше моменти, когато играехме добре, само че губихме. Правихме и страхотни мачове. Видях нещо изцяло ново за мен. Хората в Кизилорда ме почитат и аз тях. Имаме еднообразно виждане с управлението на Кайсар за развиването на клуба. Аз в никакъв случай не взимам спонтанни решения.
- Имахте ли предложения?
- Имах две предложения от клубове в Казахстан, само че номер едно беше Кайсар. Моят управител Мирчо Димитров направи всичко допустимо.
- Преди година съвсем никой в България не беше чувал за този тим. Не беше ли прекомерно рискована случка?
- Преди Кайсар към този момент работих сполучливо и в различен казахстански отбор - Атирау. Познавах ситуацията, футболистите и опциите на всеки клуб. Разговорите с Кайсар и всичко, което се случи, ме убедиха, че нещата са съществени. При мен няма прочувствени решения. Отстрани несъмнено мнозина са мислили, че пожертвам. И аз го разбирам. 90 % от новаците в едно състезание изпадат на идната година. Аз направих добър тим. Винаги се оправям.
- Какво намерихте в Кизилорда?
- Намерих нещо, което още веднъж ме впечатли. 99 % от хората, които живеят там, са казахстанци. Много малко са чужденци. Родолюбци са. Уважават и обичат своето.
- Какво беше отношението към вас като чужденец?
- В началото имаше съмнение. И аз, и моите помощници Анатоли Нанков и Тодор Янчев сме чужденци. Въпреки положителната работа в Атирау, ни гледаха с едно мислено. Когато направихме няколко несполучливи мача, се появи и напрежение. Но самоуверено продължихме работата. В последните месеци почитателите карат да се усещаме част от Кизилорда.
- Получихте няколко награди по време на сезона за треньор на месеца и на кръга. Не беше ли доста мъчно в конкуренцията на Станимир Стоилов?
- В Казахстан всички желаят да са съперници на Астана и другия гранд Кайрат. Мъри Стоилов е построил отличен отбор, една добре смазана машина. Покрай него познавам част и от управлението на Астана - способени хора. Мъри няма конкуренция, прави чудеса. Възхищавам му се и го приветствам за триумфа. Никой не е бил четири пъти подред първенец на Казахстан. В България би трябвало да се гордеем със Стоилов.
- Стоилов загатна, че може да напусне Астана. Няма ли доста да намалеят българските треньорски редици. Димитър Димитров също си потегли.
- Няма безконечни хора. Казахстанският футбол ще загуби доста, в случай че Мъри напусне. Той подвигна високо летвата, към която всички останали треньори и тимове се стремят. Мисля, че Астана ще направи всичко належащо да го задържи.
- Какво е отношението към българите в Казахстан?
- Много позитивно. Димитър Димитров също остави положителни усещания с Иртиш. Това е тим, който постоянно играе в евротурнирите. Оценките за Херо са позитивни. Също за моя благосклонност.
- Започнахте трима български треньори в шампионата, само че във вашите тимове няма нито един наш състезател. Преслав Йорданов бе със статут на твърда запаса в Ордабаси. Не се ли котират българите?
- Българските треньори имаме един проблем. Местните са доста чувствителни. Вземем ли българин и той не се приспособява, негативите обира треньорът. Естествено, ние не се съмняваме в качествата на българските играчи. Но рискът е прекомерно огромен.
- Да се върнем на вашия престой. Какъв град е Кизилорда? Има ли българи там?
- Има двама българи, с които към този момент се познаваме. Когато през 2012 година губернатор Кушембаев стъпи в служба, Кизилорда е бил на 16-о място в Казахстан по развиване и инфраструктура. За четири години към този момент е четвърти. Ако успеем да създадем същото с Кайсар във футбола, ще е ужасно.
- Получихте кон от губернатор Кушембаев. После той ви заведе на космодрума Байконур.
- Цялата година беше прелестна. Когато не ни вървеше на терена, губернаторът споделяше: " Животът не е единствено футбол! " И намираше метод да ни покаже почитание. За моя 60-и празник получих коня като подарък. Тези животни са напряко свещени в Кизилорда. Ценя и вървя да го виждам, въпреки и рядко. Между два мача губернаторът ни предложения на космодрума. Сигурен съм, че повторно в живота няма да видя такова нещо. Беше величествено. Неописуемо! Въобще хората в Кизилорда обичат своя губернатор поради неговата отдаденост и той е главната причина да остана.
- Ясно е, че няма да работите най-малко още една година в България. Не ви ли липсва нашият футбол?
- Концентрирам съм върху моите задължения. Чрез интернет и другари по телефона групирам информации. Трябва да съм в час с развиването на българския футбол. Следя кой какъв тим прави.
- Темата ЦСКА е доста парещ картоф за обществеността. Вие сте неразривно обвързван с този клуб.
- Така е, обвързван съм. Гордея се, че съм част от историята. Ще разясня ЦСКА, когато се завърна на " Армията ". Искам да насочва един зов към " алените " почитатели: " Бъдете обединени и единни в любовта си към ЦСКА! "
- Може ли да сравните отношението към треньорите в Казахстан и България?
- Боли ме от този въпрос. Говоря за безотговорността на БФС към институцията треньор. В България този пост не е предпазен юридически по никакъв метод. Всеки един началник - без значение дали е футболна фигура, или предприемач, може да го подмята. Без никакви последици. Каква сигурност даваме на българския треньор? Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов са футболните хора в Изпълкома. Трябва да знаят какво имам поради. Договорът би трябвало да се извършва и от двете страни. У нас контрактът няма стойност. Треньорът единствено губи престиж. Не му предоставяме условия за работа, само че пожелаваме. Българският треньор е добър, само че не го почитаме.
- Години наред се питаме: " Има ли светлина в тунела? " От хиляди километри в Кизилорда виждате ли такава?
- Тя съществува, откогато и футболът. Най-важно са изискванията за работа. За треньорите говорихме. Другата страна са терените, базите. Когато в България някой постави нов терен, вика камери, пуска фотоси. По света имат по 25 такива, имат съвременни лаборатории. В България клубовете изискват, само че не градят качество. Треньорите в школите са мизерно платени и нямат самочувствие.
Боян Бойчев, " Труд "
- Върнахте се с почести от Казахстан. Да стартираме първо с това по какъв начин мина последният ви ден в Кизилорда?
- Ден като на тежък мач - извънредно претрупан. Но и доста прелестен. Всички в Кизилорда - почитатели, управление и управата на региона, са доста щастливи от нашия сезон. Кайсар бе дилетант, само че бе постоянен от самото начало. В доста къси моменти бяхме отвън шестицата. След последния мач се прибрахме час и половина след среднощ. На сутринта стартира програмата - първо при регионалния шеф на спорта Олжас Азатъич в 9:00 часа. После дружно отидохме при губернатор Кримбек Кушембаев - един човек, пред който откровено се преклонявам. В 15:00 часа целият тим и щабът се събрахме при губернатора. Ние му подарихме блага и той на нас. Вечерта имахме вечеря в шикозно заведение.
- Три дни преди последния мач подписахте нов контракт. Какво ви накара да продължите в Кайсар?
- В моя формален интернет уебсайт дефинирах годината като забавна. Имаше моменти, когато играехме добре, само че губихме. Правихме и страхотни мачове. Видях нещо изцяло ново за мен. Хората в Кизилорда ме почитат и аз тях. Имаме еднообразно виждане с управлението на Кайсар за развиването на клуба. Аз в никакъв случай не взимам спонтанни решения.
- Имахте ли предложения?
- Имах две предложения от клубове в Казахстан, само че номер едно беше Кайсар. Моят управител Мирчо Димитров направи всичко допустимо.
- Преди година съвсем никой в България не беше чувал за този тим. Не беше ли прекомерно рискована случка?
- Преди Кайсар към този момент работих сполучливо и в различен казахстански отбор - Атирау. Познавах ситуацията, футболистите и опциите на всеки клуб. Разговорите с Кайсар и всичко, което се случи, ме убедиха, че нещата са съществени. При мен няма прочувствени решения. Отстрани несъмнено мнозина са мислили, че пожертвам. И аз го разбирам. 90 % от новаците в едно състезание изпадат на идната година. Аз направих добър тим. Винаги се оправям.
- Какво намерихте в Кизилорда?
- Намерих нещо, което още веднъж ме впечатли. 99 % от хората, които живеят там, са казахстанци. Много малко са чужденци. Родолюбци са. Уважават и обичат своето.
- Какво беше отношението към вас като чужденец?
- В началото имаше съмнение. И аз, и моите помощници Анатоли Нанков и Тодор Янчев сме чужденци. Въпреки положителната работа в Атирау, ни гледаха с едно мислено. Когато направихме няколко несполучливи мача, се появи и напрежение. Но самоуверено продължихме работата. В последните месеци почитателите карат да се усещаме част от Кизилорда.
- Получихте няколко награди по време на сезона за треньор на месеца и на кръга. Не беше ли доста мъчно в конкуренцията на Станимир Стоилов?
- В Казахстан всички желаят да са съперници на Астана и другия гранд Кайрат. Мъри Стоилов е построил отличен отбор, една добре смазана машина. Покрай него познавам част и от управлението на Астана - способени хора. Мъри няма конкуренция, прави чудеса. Възхищавам му се и го приветствам за триумфа. Никой не е бил четири пъти подред първенец на Казахстан. В България би трябвало да се гордеем със Стоилов.
- Стоилов загатна, че може да напусне Астана. Няма ли доста да намалеят българските треньорски редици. Димитър Димитров също си потегли.
- Няма безконечни хора. Казахстанският футбол ще загуби доста, в случай че Мъри напусне. Той подвигна високо летвата, към която всички останали треньори и тимове се стремят. Мисля, че Астана ще направи всичко належащо да го задържи.
- Какво е отношението към българите в Казахстан?
- Много позитивно. Димитър Димитров също остави положителни усещания с Иртиш. Това е тим, който постоянно играе в евротурнирите. Оценките за Херо са позитивни. Също за моя благосклонност.
- Започнахте трима български треньори в шампионата, само че във вашите тимове няма нито един наш състезател. Преслав Йорданов бе със статут на твърда запаса в Ордабаси. Не се ли котират българите?
- Българските треньори имаме един проблем. Местните са доста чувствителни. Вземем ли българин и той не се приспособява, негативите обира треньорът. Естествено, ние не се съмняваме в качествата на българските играчи. Но рискът е прекомерно огромен.
- Да се върнем на вашия престой. Какъв град е Кизилорда? Има ли българи там?
- Има двама българи, с които към този момент се познаваме. Когато през 2012 година губернатор Кушембаев стъпи в служба, Кизилорда е бил на 16-о място в Казахстан по развиване и инфраструктура. За четири години към този момент е четвърти. Ако успеем да създадем същото с Кайсар във футбола, ще е ужасно.
- Получихте кон от губернатор Кушембаев. После той ви заведе на космодрума Байконур.
- Цялата година беше прелестна. Когато не ни вървеше на терена, губернаторът споделяше: " Животът не е единствено футбол! " И намираше метод да ни покаже почитание. За моя 60-и празник получих коня като подарък. Тези животни са напряко свещени в Кизилорда. Ценя и вървя да го виждам, въпреки и рядко. Между два мача губернаторът ни предложения на космодрума. Сигурен съм, че повторно в живота няма да видя такова нещо. Беше величествено. Неописуемо! Въобще хората в Кизилорда обичат своя губернатор поради неговата отдаденост и той е главната причина да остана.
- Ясно е, че няма да работите най-малко още една година в България. Не ви ли липсва нашият футбол?
- Концентрирам съм върху моите задължения. Чрез интернет и другари по телефона групирам информации. Трябва да съм в час с развиването на българския футбол. Следя кой какъв тим прави.
- Темата ЦСКА е доста парещ картоф за обществеността. Вие сте неразривно обвързван с този клуб.
- Така е, обвързван съм. Гордея се, че съм част от историята. Ще разясня ЦСКА, когато се завърна на " Армията ". Искам да насочва един зов към " алените " почитатели: " Бъдете обединени и единни в любовта си към ЦСКА! "
- Може ли да сравните отношението към треньорите в Казахстан и България?
- Боли ме от този въпрос. Говоря за безотговорността на БФС към институцията треньор. В България този пост не е предпазен юридически по никакъв метод. Всеки един началник - без значение дали е футболна фигура, или предприемач, може да го подмята. Без никакви последици. Каква сигурност даваме на българския треньор? Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов са футболните хора в Изпълкома. Трябва да знаят какво имам поради. Договорът би трябвало да се извършва и от двете страни. У нас контрактът няма стойност. Треньорът единствено губи престиж. Не му предоставяме условия за работа, само че пожелаваме. Българският треньор е добър, само че не го почитаме.
- Години наред се питаме: " Има ли светлина в тунела? " От хиляди километри в Кизилорда виждате ли такава?
- Тя съществува, откогато и футболът. Най-важно са изискванията за работа. За треньорите говорихме. Другата страна са терените, базите. Когато в България някой постави нов терен, вика камери, пуска фотоси. По света имат по 25 такива, имат съвременни лаборатории. В България клубовете изискват, само че не градят качество. Треньорите в школите са мизерно платени и нямат самочувствие.
Боян Бойчев, " Труд "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ