Здравко Димитров: Само заедно ще сбъднем мечтите си
Стотици пловдивчани и посетители на града пристигнаха на площад „ Съединение ” за тържествената инспекция по случай 138-ата годишнина от Съединението на България. Те знаеха, че илюминациите, както и всички концерти за празника на Пловдив са анулирани в символ на съпричастност към потърпевшите от бедствието в южното Черноморие. Но пристигнаха, с цел да засвидетелстват своята респект и благодарност към предшествениците, дръзнали да създадат Съединението, и към завета, че единствено дружно можем да се оправим с бедите и да реализираме фантазиите си.
Освен кмета на Пловдив Здравко Димитров, на тържествената проверка присъстваха президентът Румен Радев, ръководителят на Народното събрание Росен Желязков, народни представители, министри и дипломати, регионалният шеф Илия Зюмбилев, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, заместник-кметове на общината, районни кметове, общински съветници и локални политически водачи. Слова по случай 6 септември произнесоха кметът Здравко Димитров и президентът Румен Радев.
Акцент в словото на пловдивския кмет бе концепцията за единност – макар съществуващите разлики. Ето цялото слово на кмета Здравко Димитров:
Тази вечер няма да стартира по този начин, както подобаваше да е в кулминационната точка на празника на Съединението ни.
Но Съединението през днешния ден ни сподели, че в сложни моменти, когато даже един наш съгражданин страда, ние сме длъжни да бъдем дружно. Времето и събитията ни подложиха на следващото тестване, което можем да преодолеем единствено в случай че бъдем единни и солидарни.
Тази вечер, застанал пред паметника, който символизира един от най-великите исторически моменти, насочвам зов – в мислите си да застанем пред тези герои, които преди 138 години правят святото дело на Съединението.
Без него през днешния ден България нямаше да бъде в тези териториални граници. Днес е денят, когато с разчувствани сърца желаеме още веднъж да напомним, че 6 септември 1885 година е не просто актът на Пловдивския прелом, а делото, в което се пресичат националната концепция, българската увереност и европейското бъдеще. Няма да се връщам хронологично към случилото се преди 138 години, само че има обстоятелства, които би трябвало да бъдат припомняни.
Камбанният звън от черквата „ Света Богородица ” е оня по този начин предстоящ сигнал, който по думите на Иван Андонов – свидетел и деятел на паметните събития, „ събра за минути едно голям брой към хиляда души съзаклятници и жители, съчувстващи на съединението “. Същият Иван Андонов и Захари Стоянов дружно отиват при генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, който, известен за протичащото се, декларира: „ Аз съм българин, имам заслуги и аз съм за съединението “. Действията на Кръстевич вършат преврата анемичен, а думите му успокояват народа.
Без Съединението на Княжество България с Източна Румелия Освобождението щеше да бъде величествен боен триумф, успех на фантазиите, само че точно днешният ден демонстрира концепцията за единност и общественост. Ако свободата не бъде осмислена от груповото схващане, в случай че не се усети целостта на народа, то тя няма да има своята същинска стойност. И тъкмо през днешния ден, когато народът ни претърпява следващата морална рецесия, когато сме разединени в концепциите за верния път, би трябвало да погледнем обратно към предишното и да осъзнаем, че можем да надскочим себе си единствено в случай че гледаме дружно в общия път напред. Нашият народ е показвал, че в тежки моменти на тествания е съумявал да преодолее персоналното, да победи самостоятелните желания, тъй като разсъдъкът вижда смисъла, че съединението в действителност прави силата.
След първата решителна крачка на Освобождението следва крачката на обединяването. Съединението на 6 септември 1885 година не е единствено миг на териториално обединяване, не е единствено акт на опозиция против решенията на Берлинския конгрес, а е проект за икономическо и културно развиване, зов към европейската дипломация, че тук, на Балканите, се ражда мощ, с която би трябвало другите страни да се преценяват. Съединението е актът, с който българите изрично декларират себе си, волята си, задачите си, само че и бъдещето си. Именно на тази дата би трябвало да означаваме освен териториалното обединяване, само че и святата концепция за етническата целокупност, която се осъществя в духовния и културния напредък на тогавашните българи. Още тогава нашите предшественици одобряват Съединението като акт на себепостигането, тъй като израстването на един народ минава през концепцията за обединеност.
И през днешния ден Пловдив продължава да бъде център на мултикултурно другарство, продължава да бъде европейска сцена, от която се приказва за нематериалност и се демонстрират мостри на международни постижения, само че по-важното е, че Пловдив е мяра за приемливост, единност и съгласие.
6 септември е денят, който заличава целия набор от различия; денят, в който ние осмисляме полезността, че сме българи; денят, в който поглеждаме обратно, само че и решително прекрачваме в бъдещето. Съединението е онази мяра, която контролира същинските полезности, която ни напомня кои сме, която ни разкрива за какво сме тук. Съединението е мощ, която стартира от Пловдивския акт, минава в европейския светоглед и се проектира в международния ред, а тъкмо единството е онази невидима парченце, която придава живот на материята. Именно в Пловдив намират директен израз концепциите на Левски за всеобщо обединяване, тъй като силата в действителност е в това да бъдем дружно и да реализираме фантазиите си не посредством самостоятелните борби, а посредством предадения свят завет на Съединението.
Освен кмета на Пловдив Здравко Димитров, на тържествената проверка присъстваха президентът Румен Радев, ръководителят на Народното събрание Росен Желязков, народни представители, министри и дипломати, регионалният шеф Илия Зюмбилев, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, заместник-кметове на общината, районни кметове, общински съветници и локални политически водачи. Слова по случай 6 септември произнесоха кметът Здравко Димитров и президентът Румен Радев.
Акцент в словото на пловдивския кмет бе концепцията за единност – макар съществуващите разлики. Ето цялото слово на кмета Здравко Димитров:
Тази вечер няма да стартира по този начин, както подобаваше да е в кулминационната точка на празника на Съединението ни.
Но Съединението през днешния ден ни сподели, че в сложни моменти, когато даже един наш съгражданин страда, ние сме длъжни да бъдем дружно. Времето и събитията ни подложиха на следващото тестване, което можем да преодолеем единствено в случай че бъдем единни и солидарни.
Тази вечер, застанал пред паметника, който символизира един от най-великите исторически моменти, насочвам зов – в мислите си да застанем пред тези герои, които преди 138 години правят святото дело на Съединението.
Без него през днешния ден България нямаше да бъде в тези териториални граници. Днес е денят, когато с разчувствани сърца желаеме още веднъж да напомним, че 6 септември 1885 година е не просто актът на Пловдивския прелом, а делото, в което се пресичат националната концепция, българската увереност и европейското бъдеще. Няма да се връщам хронологично към случилото се преди 138 години, само че има обстоятелства, които би трябвало да бъдат припомняни.
Камбанният звън от черквата „ Света Богородица ” е оня по този начин предстоящ сигнал, който по думите на Иван Андонов – свидетел и деятел на паметните събития, „ събра за минути едно голям брой към хиляда души съзаклятници и жители, съчувстващи на съединението “. Същият Иван Андонов и Захари Стоянов дружно отиват при генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, който, известен за протичащото се, декларира: „ Аз съм българин, имам заслуги и аз съм за съединението “. Действията на Кръстевич вършат преврата анемичен, а думите му успокояват народа.
Без Съединението на Княжество България с Източна Румелия Освобождението щеше да бъде величествен боен триумф, успех на фантазиите, само че точно днешният ден демонстрира концепцията за единност и общественост. Ако свободата не бъде осмислена от груповото схващане, в случай че не се усети целостта на народа, то тя няма да има своята същинска стойност. И тъкмо през днешния ден, когато народът ни претърпява следващата морална рецесия, когато сме разединени в концепциите за верния път, би трябвало да погледнем обратно към предишното и да осъзнаем, че можем да надскочим себе си единствено в случай че гледаме дружно в общия път напред. Нашият народ е показвал, че в тежки моменти на тествания е съумявал да преодолее персоналното, да победи самостоятелните желания, тъй като разсъдъкът вижда смисъла, че съединението в действителност прави силата.
След първата решителна крачка на Освобождението следва крачката на обединяването. Съединението на 6 септември 1885 година не е единствено миг на териториално обединяване, не е единствено акт на опозиция против решенията на Берлинския конгрес, а е проект за икономическо и културно развиване, зов към европейската дипломация, че тук, на Балканите, се ражда мощ, с която би трябвало другите страни да се преценяват. Съединението е актът, с който българите изрично декларират себе си, волята си, задачите си, само че и бъдещето си. Именно на тази дата би трябвало да означаваме освен териториалното обединяване, само че и святата концепция за етническата целокупност, която се осъществя в духовния и културния напредък на тогавашните българи. Още тогава нашите предшественици одобряват Съединението като акт на себепостигането, тъй като израстването на един народ минава през концепцията за обединеност.
И през днешния ден Пловдив продължава да бъде център на мултикултурно другарство, продължава да бъде европейска сцена, от която се приказва за нематериалност и се демонстрират мостри на международни постижения, само че по-важното е, че Пловдив е мяра за приемливост, единност и съгласие.
6 септември е денят, който заличава целия набор от различия; денят, в който ние осмисляме полезността, че сме българи; денят, в който поглеждаме обратно, само че и решително прекрачваме в бъдещето. Съединението е онази мяра, която контролира същинските полезности, която ни напомня кои сме, която ни разкрива за какво сме тук. Съединението е мощ, която стартира от Пловдивския акт, минава в европейския светоглед и се проектира в международния ред, а тъкмо единството е онази невидима парченце, която придава живот на материята. Именно в Пловдив намират директен израз концепциите на Левски за всеобщо обединяване, тъй като силата в действителност е в това да бъдем дружно и да реализираме фантазиите си не посредством самостоятелните борби, а посредством предадения свят завет на Съединението.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ