Последното съобщение на отвлечен израелски войник: Мамо, обичам те! Това е краят
Стотици израелски жители са в плен на " Хамас " след нападението на ислямистката формация над Израел. Видеа с отвлечените се повиха в интернет.
„ Те са на метър от нас. Командирът сподели да отидем в бункера. Чао, мамо! Обичам те. Това е, те са тук, всичко свърши ”.
Това е последното известие, което Маян получава от сина си Рон. Той е боец в израелската войска. 7 октомври. Събота. Часът е 6 сутринта. Рон се разсънва от гърмежите на ракети и оръжия във военната база, където служи. „ Бил е по тениска и къси гащи. И по джапанки. Това просто не е за поверие. И когато ракетната офанзива е почнала той е отишъл в леговище, което не е тъкмо леговище, а нещо от рода на защитна стена, където би трябвало да отидат, когато стартира ракетна офанзива ”, споделя Маян Ширман, майка на Рон.
Докато следва инструкциите за вражеска офанзива и се крие, съумява да се свърже с майка си. „ Той ми написа: „ Мамо, нещо не е наред. Не е като елементарна ракетна офанзива, доста е мощна тази офанзива ”. Знам, че ви звучи необичайно, само че хората в южната част на Израел сме привикнали с ракетни офанзиви. Но това беше друго. Каза, че има терористи в базата. Каза, че са сами. Те не са бойци, които се борят. Точно в този ден в Израел беше празник. И на пост са били 5-6 доста млади бойци без оръжия ”, твърди Маян.
След броени секунди следва и последното известие от Рон. „ Написа ми: „ Мамо, обичам те. Те нахлуват. Това е краят ”. Това беше всичко което ми сподели. Когато спряхме да си пишем бях сигурна, че е погубен. Но след 5-6 часа ние получихме видео от „ Хамас ”. На него той е жив. Хванат от терористите. Те наподобяват доста готови. Той наподобява здрав, не наподобява ранен ”, показва майката на Рон в ефира на Нова.
От тогава Маян не знае нищо за сина си. Нито за останалите бойци, които евентуално също са измежду заложниците. Тя споделя, че армията се е свързала с нея. Но до този миг не ѝ дават никаква информация.
„ Единственото нещо, което ме интересува е – дали е жив или е починал. Ако те имат информация, каквато и да е, в случай че е убит… тъй като е несъмнено, че в случай че е мъртъв, той е погубен. Той е астматик. Това е нещото за което се тормозим доста. Това е повода да не е боец, който се бори. Той е момче, което не може да диша без инхалатор. Той няма да оцелее без медикаментите си. Той е очарователно момче, обича работата си, неговата работа в армията беше да оказва помощ на арабското население ”, съобщи майката на Рон.
Маян споделя, че след нападението - се опасява от всичко. Но най-много за две неща. „ Първото е че ще остане без медикаменти. Второто е, че приказваме за терористична формация. Не е като да се оправим с войска в дадена страна, не съм сигурна, че в Европа осъзнавате тъкмо какво се случва тук. Манталитетът е доста друг от това, с което сте привикнали вие. Тях не ги е грижа за човешките животи. Те нямат значение за тях ”, безапелационна е Маян.
Една от отвлечените от „ Хамас ” дами, снимана на видео, е Дорон. Сестра ѝ Леор към този момент 4-ти ден не знае - жива ли е или не. Дорон е взета за пленник с майка ѝ и с двете ѝ деца - на 3 и на 5 години.
„ Видях само първата секунда от видеото. Дори не мога да обясня какъв брой мъчно е за мен да виждам тези фрагменти. Но хора от фамилията ми ги разпознаха, а и армията в Израел ги разпознава. Със сигурност знаем, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са там ”, споделя Леор Натанзон.
Нещастието за Леор не свършва до тук. В този ден изчезват също брат ѝ и сътрудникът на майка ѝ. Така изчезналите нейни близки след офанзивата са 6. „ Знам, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са били в скривалището в къщата им в кибуца. И когато хората на „ Хамас ” са били до къщата, приятелят на майка ми е излязъл на открито. Опитал се е да им даде пари, ключовете на колата на сестра ми, всичко, което е имал ”, показва Леор.
И това не помогнало. „ Te не са видели какво е станало. И той просто е липсващ. Никой не знае какво се е случило с него ”, твърди дамата.
В този миг дамите и децата стоят в стаята за укриване при изключителни обстановки. Помещение без прозорци, в което при нахлуване фамилиите се крият. „ Аз приказвах с майка ми по телефона. Беше към 10 часа. Казах ѝ че би трябвало да стоят вътре. Тя ми сподели, че са добре, че са в укритието. Каза ми, че не знае къде е приятелят ѝ. Но към този миг – те са добре. От тогава обаче – не съм ги чувала. Не знам нищо за тях. Звънях им в продължение на часове. Час след час, само че никой не ми отговори. А в събота следобяд видяхме видеото на „ Хамас ”, показва Леор.
Единствената информация, която имат за тях от армията в Израел - е че са в Газа. „ Ние ги чакаме. Сърцата ни са разрушени. Мислим къде са сега. Как се оправят, имат ли храна, спят ли, добре ли са девойките, които са толкоз мънички. Защо предизвикват това на деца?
Дори не желая да си мисля за моите най-големи страхове. Просто се апелирам. Опитвам се да запазя вярата. Моля се да са добре, че се държат добре с тях, тъй като нямам визия какво мога да чакам от тях ”.
Дорон споделя, че единствено от кибуца, от където изчезва сестра ѝ – отвлечените са над 30. „ Познавам доста хора, които са отвлечени. Всички къщи в кибуца са били запалени. Те са стреляли на всички места. Това е призрачен сън. Това е филм на ужасите ”.
Относно предизвестието на Газа, че ще екзекутира по един пленник за всяка атакувана цивилна къща от Израел и че няма да води договаряния под обстрел - двете дами споделят, че не имат вяра на никаква сходна информация.
„ Хамас ” има изгода от това заложниците да са живи. Защото единствено по този начин ще може да замени пандизчиите си с Израел. Но в никакъв случай не се знае. Там има деца. Това е ужасяващо, дребни деца, възрастни хора, баби на 85 години! 90 години! Без медикаменти. Какво ще правиш с 2 годишно дете? Какво искаш да направиш с него? Наистина, какво? ”, пита Маян.
Хората в Израел описват, че за здравият разсъдък това е необяснимо. Но по думите им – в тази война няма разсъдък. Защото в тази ситуация не става въпрос за борба сред армиите на две страни. За Израел нападателите им са терористи. „ Всеки прави каквото желае там. Там има деца на 15-16 години, които са с ножове и оръжия в ръце. И в този момент знам, че неговия живот зависи от тях. Това е извънредно, това е един призрачен сън ”, добавя Маян.
А от управляващите в Израел и двете желаят едно. „ Първо да приберат заложниците. И по-късно... да ги унищожат. Просто да ги унищожат. Нямам повече благосклонност към тях ”, съобщи Дорон.
„ Всички, даже хората в Газа, жителите там, живеят в пъкъла. Но да бъдеш израелец в Ивицата Газа е най-ужасното място, на което можеш да бъдеш в света сега ”, показва Дорон.
И в случай че фрагментите с отвлечените, които обикалят интернет, за множеството хора са смущаващи. То за фамилиите им те са лъч вяра. Че могат още веднъж да ги видят. „ Единственото ми облекчение е че го видях жив. Единственото. И ми дава вяра. Прекалено рано е даже да бленувам да го видя още веднъж. Ние не спим, не ядем. Животът ни преди 4 дни беше естествен. Сега се надявам да се събудя от този пъкъл и от този ужасяващ сън ”, безапелационна е Маян.
Снимката е илюстративна.
„ Те са на метър от нас. Командирът сподели да отидем в бункера. Чао, мамо! Обичам те. Това е, те са тук, всичко свърши ”.
Това е последното известие, което Маян получава от сина си Рон. Той е боец в израелската войска. 7 октомври. Събота. Часът е 6 сутринта. Рон се разсънва от гърмежите на ракети и оръжия във военната база, където служи. „ Бил е по тениска и къси гащи. И по джапанки. Това просто не е за поверие. И когато ракетната офанзива е почнала той е отишъл в леговище, което не е тъкмо леговище, а нещо от рода на защитна стена, където би трябвало да отидат, когато стартира ракетна офанзива ”, споделя Маян Ширман, майка на Рон.
Докато следва инструкциите за вражеска офанзива и се крие, съумява да се свърже с майка си. „ Той ми написа: „ Мамо, нещо не е наред. Не е като елементарна ракетна офанзива, доста е мощна тази офанзива ”. Знам, че ви звучи необичайно, само че хората в южната част на Израел сме привикнали с ракетни офанзиви. Но това беше друго. Каза, че има терористи в базата. Каза, че са сами. Те не са бойци, които се борят. Точно в този ден в Израел беше празник. И на пост са били 5-6 доста млади бойци без оръжия ”, твърди Маян.
След броени секунди следва и последното известие от Рон. „ Написа ми: „ Мамо, обичам те. Те нахлуват. Това е краят ”. Това беше всичко което ми сподели. Когато спряхме да си пишем бях сигурна, че е погубен. Но след 5-6 часа ние получихме видео от „ Хамас ”. На него той е жив. Хванат от терористите. Те наподобяват доста готови. Той наподобява здрав, не наподобява ранен ”, показва майката на Рон в ефира на Нова.
От тогава Маян не знае нищо за сина си. Нито за останалите бойци, които евентуално също са измежду заложниците. Тя споделя, че армията се е свързала с нея. Но до този миг не ѝ дават никаква информация.
„ Единственото нещо, което ме интересува е – дали е жив или е починал. Ако те имат информация, каквато и да е, в случай че е убит… тъй като е несъмнено, че в случай че е мъртъв, той е погубен. Той е астматик. Това е нещото за което се тормозим доста. Това е повода да не е боец, който се бори. Той е момче, което не може да диша без инхалатор. Той няма да оцелее без медикаментите си. Той е очарователно момче, обича работата си, неговата работа в армията беше да оказва помощ на арабското население ”, съобщи майката на Рон.
Маян споделя, че след нападението - се опасява от всичко. Но най-много за две неща. „ Първото е че ще остане без медикаменти. Второто е, че приказваме за терористична формация. Не е като да се оправим с войска в дадена страна, не съм сигурна, че в Европа осъзнавате тъкмо какво се случва тук. Манталитетът е доста друг от това, с което сте привикнали вие. Тях не ги е грижа за човешките животи. Те нямат значение за тях ”, безапелационна е Маян.
Една от отвлечените от „ Хамас ” дами, снимана на видео, е Дорон. Сестра ѝ Леор към този момент 4-ти ден не знае - жива ли е или не. Дорон е взета за пленник с майка ѝ и с двете ѝ деца - на 3 и на 5 години.
„ Видях само първата секунда от видеото. Дори не мога да обясня какъв брой мъчно е за мен да виждам тези фрагменти. Но хора от фамилията ми ги разпознаха, а и армията в Израел ги разпознава. Със сигурност знаем, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са там ”, споделя Леор Натанзон.
Нещастието за Леор не свършва до тук. В този ден изчезват също брат ѝ и сътрудникът на майка ѝ. Така изчезналите нейни близки след офанзивата са 6. „ Знам, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са били в скривалището в къщата им в кибуца. И когато хората на „ Хамас ” са били до къщата, приятелят на майка ми е излязъл на открито. Опитал се е да им даде пари, ключовете на колата на сестра ми, всичко, което е имал ”, показва Леор.
И това не помогнало. „ Te не са видели какво е станало. И той просто е липсващ. Никой не знае какво се е случило с него ”, твърди дамата.
В този миг дамите и децата стоят в стаята за укриване при изключителни обстановки. Помещение без прозорци, в което при нахлуване фамилиите се крият. „ Аз приказвах с майка ми по телефона. Беше към 10 часа. Казах ѝ че би трябвало да стоят вътре. Тя ми сподели, че са добре, че са в укритието. Каза ми, че не знае къде е приятелят ѝ. Но към този миг – те са добре. От тогава обаче – не съм ги чувала. Не знам нищо за тях. Звънях им в продължение на часове. Час след час, само че никой не ми отговори. А в събота следобяд видяхме видеото на „ Хамас ”, показва Леор.
Единствената информация, която имат за тях от армията в Израел - е че са в Газа. „ Ние ги чакаме. Сърцата ни са разрушени. Мислим къде са сега. Как се оправят, имат ли храна, спят ли, добре ли са девойките, които са толкоз мънички. Защо предизвикват това на деца?
Дори не желая да си мисля за моите най-големи страхове. Просто се апелирам. Опитвам се да запазя вярата. Моля се да са добре, че се държат добре с тях, тъй като нямам визия какво мога да чакам от тях ”.
Дорон споделя, че единствено от кибуца, от където изчезва сестра ѝ – отвлечените са над 30. „ Познавам доста хора, които са отвлечени. Всички къщи в кибуца са били запалени. Те са стреляли на всички места. Това е призрачен сън. Това е филм на ужасите ”.
Относно предизвестието на Газа, че ще екзекутира по един пленник за всяка атакувана цивилна къща от Израел и че няма да води договаряния под обстрел - двете дами споделят, че не имат вяра на никаква сходна информация.
„ Хамас ” има изгода от това заложниците да са живи. Защото единствено по този начин ще може да замени пандизчиите си с Израел. Но в никакъв случай не се знае. Там има деца. Това е ужасяващо, дребни деца, възрастни хора, баби на 85 години! 90 години! Без медикаменти. Какво ще правиш с 2 годишно дете? Какво искаш да направиш с него? Наистина, какво? ”, пита Маян.
Хората в Израел описват, че за здравият разсъдък това е необяснимо. Но по думите им – в тази война няма разсъдък. Защото в тази ситуация не става въпрос за борба сред армиите на две страни. За Израел нападателите им са терористи. „ Всеки прави каквото желае там. Там има деца на 15-16 години, които са с ножове и оръжия в ръце. И в този момент знам, че неговия живот зависи от тях. Това е извънредно, това е един призрачен сън ”, добавя Маян.
А от управляващите в Израел и двете желаят едно. „ Първо да приберат заложниците. И по-късно... да ги унищожат. Просто да ги унищожат. Нямам повече благосклонност към тях ”, съобщи Дорон.
„ Всички, даже хората в Газа, жителите там, живеят в пъкъла. Но да бъдеш израелец в Ивицата Газа е най-ужасното място, на което можеш да бъдеш в света сега ”, показва Дорон.
И в случай че фрагментите с отвлечените, които обикалят интернет, за множеството хора са смущаващи. То за фамилиите им те са лъч вяра. Че могат още веднъж да ги видят. „ Единственото ми облекчение е че го видях жив. Единственото. И ми дава вяра. Прекалено рано е даже да бленувам да го видя още веднъж. Ние не спим, не ядем. Животът ни преди 4 дни беше естествен. Сега се надявам да се събудя от този пъкъл и от този ужасяващ сън ”, безапелационна е Маян.
Снимката е илюстративна.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ