Човек трябва да запази любопитството до края на живота си
СТОИМЕН ПЕЕВ е роден през 1988 година във Варна. Взима първите си уроци по цигулка на 11-годишна възраст. След година е признат в НУИ " Добри Христов " в класа на Румяна Колева. Средното си обучение приключва в класа на Антоанета Илиева. Завършва НМА " Проф. Панчо Владигеров " в класа на именитата цигуларка и възпитател проф. Гинка Гичкова. В интервала на следването печели награди от университетски и интернационалните състезания, взе участие в майсторски класове на професорите Ифра Нийман, Минчо Минчев, Кшищоф Веркшин, Ян Талих, Йозеф Рисин, Естер Хафнер, Стефан Камиларов. От 2011 година е концертмайстор в Камерния отбор " Софийски солисти ". Солист е на редица оркестри в страната и чужбина. Има голям брой записи в БНР и многократни предавания по Българска национална телевизия. От 2014 до 2022 година е първи цигулар на квартет " София " при Софийската филхармония. През 2022 година пази докторска дисертация в НМА " Проф. Панчо Владигеров ", а от 2023 година е основен помощник и преподава в катедра " Струнни принадлежности ".
- Господин Пеев, на концерт през декември със Софийската филхармония и Филхармония " Пионер " под наслов " Рамо до рамо " бяхте солист на Концертино за цигулка и оркестър от Парашкев Хаджиев. Изпълнихте го с новата Ви цигулка, сътворена от известния занаятчия лютиер Владимир Тилев.
- За първи път извършвам това произведение на сцена. Всеки инструменталист има разнообразни неща, които търси като тон и като чувство, до момента в който свири на инструмента. За три години съм свирил на над 10 инструмента, направени от Владо. Но последната цигулка, която взех, доста ми хареса като осцилация, като чувство в ръцете. Атестат за мен е, когато ми е прелестен контактът с инструмента, звукът му и лекотата, с която изсвирвам.
- Обикновено родителите дават в ръцете на децата си музикален инструмент още на 5-6 години. Вие сте почнал да свирите на 11-годишна възраст.
- Не бих споделил, че едно 11-годишно дете е " престаряло ". В доста случаи децата, които стартират да свирят прекомерно рано, нямат персоналната упоритост и предпочитание да работят, и при тях напредъкът е доста по-бавен. Когато човек стартира в съзнателна възраст, по лично предпочитание, да прави нещо, с подобаващия преподавател, скоростта и темповете на развиване са двойни и тройни, и след пет години няма никаква разлика.
- А по какъв начин избрахте цигулката?
- И до ден сегашен се чудя... Не бях най-големият познавач на класическа музика. Баща ми се е занимавал с акордеон, с фолклорни ансамбли, с танцови сформира, само че в никакъв случай този тип музикална просвета и интерес не е доминирал вкъщи. Една нощ, когато бях на 10 години, сънувах, че изсвирвам на цигулка и описах на майка ми. Тя мислеше, че сънувам и бълнувам. Но аз продължих да упорствам ден след ден. И най-после родителите ми подариха цигулка за рождения ден, мислейки, че с това ще приключат моите ползи. Започнах да изсвирвам самичък, само че разбрах, че по този начин няма да стане и че желая да изучавам цигулка. Тогава те повярваха, че желанието ми е съществено, и ме поддържаха.
- Още като възпитаник сте почнал да се явявате на състезания и да ги печелите. С какво присъединяване в сходни надпревари способства за развиването на един млад реализатор?
- С това, че има целенасочена подготовка за съответно събитие. В учебно заведение може да имаш 1-2 продукции през годината, да свириш пред родители, в един съвсем затворен дребен кръг. Ако си по-изявен, най-вече да свириш на някой патронен празник или честване в концертна зала. Отивайки на конкурс, постоянно попадаш в различен град, срещаш се с връстници от други учебни заведения, сверяваш до каква степен си стигнал освен на локално равнище. Освен това трупаш техника. Подготвяйки се за конкурс, минаваш доста механически материал, пиеси, концерти. Когато имаш по-чести изяви, свикваш да бъдеш на сцена и да не преживяваш стрес при всяко излизане пред аудитория.
- Имал сте шанс да участвате в майсторски класове на популярни музиканти. Какво дават такива срещи от близко с виртуозни и опитни реализатори?
- При майсторските класове с доста огромен интерес има къс конкурс, посредством който самият учител сортира кои ще бъдат дейни участници в неговия клас и кои - единствено слушатели. На сходен вид майсторски класове може да научиш и някои " занаятчийски " секрети. Но в по-голяма степен за мен е значим контактът с тези хора, които са вдъхновяващи. Стремежът да постигнеш това, което те могат, оказва помощ за развиването ти. Напоследък виждам, че има студенти, които вървят, по-скоро с цел да запишат тези имена в CV-то си. А в развиването им по-късно не виждам дейна работа над бележките, дадени на майсторския клас. Най-често тези огромни музиканти идват за концерт за няколко дни, отделят часове от времето си, с цел да работят с възпитаници и студенти, и концепцията е да има смисъл от това.
- Още като студент сте станал част от Камерния отбор " Софийски солисти " - авторитетна школа за камерно музициране, в който свирите и до през днешния ден.
- Да, това е може би най-трудният формат на струнния оркестър. За съпоставяне мога да дам симфоничния оркестър, където обособените групи принадлежности са с доста по-голяма бройка. И сега, в който една група от 10 или повече първи цигулки засвири, смесването на звука става доста по-лесно и доста от несъвършенствата не доближават въобще до слуха. Докато в този формат - 4 първи и 4 втори цигулки, фактурата е доста транспарантна и мъчно се реализира съвършенство, желае се доста работа, ансамблова просвета и музикална сензитивност.
- Каква е отговорността да свирите премиерно нови модерни творби?
- Когато изпълняваш премиера, постоянно си фаворизиран да имаш контакт с живия създател. Това е, бих споделил, дълъг развой, при който имаш чести срещи с композитора, обсъждате доста неща, усещаш духа на този човек, виждаш изрече му, по какъв начин се отнася към всичко. Отговорността е доста огромна и въпреки всичко имаш шанса да си първият, който ще постави интерпретаторския си щемпел върху едно напълно ново произведение.
- А предизвикването да изпълнявате известни и известни произведения от класиката, свирени през годините от редица виртуози?
- Има доста редакции на едно произведение, само че в случай че всеки извърши по един и същи метод написаното в нотите, къде е инвенцията! Тук е ролята на изпълнителя - да има доста висок естетски усет, да знае къде е границата, какво може да си разреши в интерпретацията на творбата, с цел да го извърши по собствен метод. Мисля, че човек би трябвало да бъде като дете - да има доста огромен интерес към това, което прави, да слуша, да търси, да открива, да не влиза в рутина, да резервира любознанието до края на живота си. В някои специалности е доста значимо да не губиш чистотата на детето - по този начин да се впечатляваш и на 60 години.
- От една година сте щатен учител в Музикалната академия с цялостен клас студенти. Продължава ли да бъде огромен броят на искащите да учат класическа музика?
- За да съм изцяло прям, отговорът ще е негативен. Вината не е в музиката като изкуство, а по-скоро в отношението на огромна част от обществото и законотворците у нас. За жал виждам по какъв начин от доста хора се гледа с подигравка на специалностите, свързани с изкуството - художник, балетист, музикант... Десетилетия обратно във времето доста по-често е можело да срещнеш човек, който работи напълно друга специалност, само че от дете свири на инструмент. И го прави не с цел да стане професионален музикант, а за лично наслаждение и развиване. Във Варна, моя роден град, в Корабостроителния цех е имало симфоничен оркестър от работещите в него. Представяте ли си в този момент в една компания да има такава групировка?...
- Може би не са доста младежите, които в днешно време биха избрали специалността музикант, изключително при ниското възнаграждение на този труд.
- Дълго време в процеса на образование не съм се замислял какви финансови средства може да ми донесе специалността, тъй като доста я обичам. Но до момента в който страната ликвидира бранш, който не счита за значим, до момента в който дава 0,4 % за просвета, няма по какъв начин да желае резултати. В тази област резултатите не идват за една година, за жал. Доколкото съм се уведомил, тъй като не съм живял в тези времена, Людмила Живкова е имала афинитет към всевъзможен тип изкуство и просвета и е направила много градивни неща в тази област. Но всичко, построено въз основата единствено на един човек (дори с многото благоприятни условия на целия политически апарат), няма особени шансове в дълготрайно бъдеще. В сегашното ставаме очевидци, за жалост, на последователното заличаване на културата в страната и в сърцата на хората. Градивното е доста по-трудно от разрухата.
- Често Ви канят като солист оркестри в други градове. Как те съумяват да поддържат високо ниво на изпълнителското изкуство и деен концертен живот?
- В доста от случаите това се дължи безусловно на персонална самодейност и битка на даден човек или група хора. Голямата неволя, освен в културата, са делегираните бюджети, които трансформират значими браншове в пазари, търсейки метод да се устоят.
- Свирил сте на огромни подиуми в чужбина. Какво е отношението на страната в други страни към изкуството, културата, образованието?
- В страните от Далечния изток да вземем за пример, непрекъснато канят преподаватели по изкуства от Европа. Възпитават още от дребни децата в отношение към културата. Бил съм в села в Япония, в които има прелестни концертни зали с съвършена звучност. Това образование е в основата и на западноевропейското обучение - без значение каква е главната ти компетентност, някакъв тип изкуство съпровожда образованието ти. Това би трябвало да е държавна политика, а не да се разчита на персонална самодейност и еднократни акции. Музикалната просвета би трябвало надълбоко да залегне в образованието, с цел да има нравствени плодове в бъдеще като цяло в социума. Но с цел да не приключваме толкоз песимистично, държа да отбележа, че непрекъснато се натъквам и на хора с отлично образование и отношение към всичко що е просвета. Има прелестни студенти и възпитаници в Музикалната академия и музикалните учебни заведения. Мисля, че би трябвало да се фокусираме и над всичко положително, което е към нас.
Пожелавам на читателите ви Светли празници и доста здраве през наближаващата 2024 година!
- Господин Пеев, на концерт през декември със Софийската филхармония и Филхармония " Пионер " под наслов " Рамо до рамо " бяхте солист на Концертино за цигулка и оркестър от Парашкев Хаджиев. Изпълнихте го с новата Ви цигулка, сътворена от известния занаятчия лютиер Владимир Тилев.
- За първи път извършвам това произведение на сцена. Всеки инструменталист има разнообразни неща, които търси като тон и като чувство, до момента в който свири на инструмента. За три години съм свирил на над 10 инструмента, направени от Владо. Но последната цигулка, която взех, доста ми хареса като осцилация, като чувство в ръцете. Атестат за мен е, когато ми е прелестен контактът с инструмента, звукът му и лекотата, с която изсвирвам.
- Обикновено родителите дават в ръцете на децата си музикален инструмент още на 5-6 години. Вие сте почнал да свирите на 11-годишна възраст.
- Не бих споделил, че едно 11-годишно дете е " престаряло ". В доста случаи децата, които стартират да свирят прекомерно рано, нямат персоналната упоритост и предпочитание да работят, и при тях напредъкът е доста по-бавен. Когато човек стартира в съзнателна възраст, по лично предпочитание, да прави нещо, с подобаващия преподавател, скоростта и темповете на развиване са двойни и тройни, и след пет години няма никаква разлика.
- А по какъв начин избрахте цигулката?
- И до ден сегашен се чудя... Не бях най-големият познавач на класическа музика. Баща ми се е занимавал с акордеон, с фолклорни ансамбли, с танцови сформира, само че в никакъв случай този тип музикална просвета и интерес не е доминирал вкъщи. Една нощ, когато бях на 10 години, сънувах, че изсвирвам на цигулка и описах на майка ми. Тя мислеше, че сънувам и бълнувам. Но аз продължих да упорствам ден след ден. И най-после родителите ми подариха цигулка за рождения ден, мислейки, че с това ще приключат моите ползи. Започнах да изсвирвам самичък, само че разбрах, че по този начин няма да стане и че желая да изучавам цигулка. Тогава те повярваха, че желанието ми е съществено, и ме поддържаха.
- Още като възпитаник сте почнал да се явявате на състезания и да ги печелите. С какво присъединяване в сходни надпревари способства за развиването на един млад реализатор?
- С това, че има целенасочена подготовка за съответно събитие. В учебно заведение може да имаш 1-2 продукции през годината, да свириш пред родители, в един съвсем затворен дребен кръг. Ако си по-изявен, най-вече да свириш на някой патронен празник или честване в концертна зала. Отивайки на конкурс, постоянно попадаш в различен град, срещаш се с връстници от други учебни заведения, сверяваш до каква степен си стигнал освен на локално равнище. Освен това трупаш техника. Подготвяйки се за конкурс, минаваш доста механически материал, пиеси, концерти. Когато имаш по-чести изяви, свикваш да бъдеш на сцена и да не преживяваш стрес при всяко излизане пред аудитория.
- Имал сте шанс да участвате в майсторски класове на популярни музиканти. Какво дават такива срещи от близко с виртуозни и опитни реализатори?
- При майсторските класове с доста огромен интерес има къс конкурс, посредством който самият учител сортира кои ще бъдат дейни участници в неговия клас и кои - единствено слушатели. На сходен вид майсторски класове може да научиш и някои " занаятчийски " секрети. Но в по-голяма степен за мен е значим контактът с тези хора, които са вдъхновяващи. Стремежът да постигнеш това, което те могат, оказва помощ за развиването ти. Напоследък виждам, че има студенти, които вървят, по-скоро с цел да запишат тези имена в CV-то си. А в развиването им по-късно не виждам дейна работа над бележките, дадени на майсторския клас. Най-често тези огромни музиканти идват за концерт за няколко дни, отделят часове от времето си, с цел да работят с възпитаници и студенти, и концепцията е да има смисъл от това.
- Още като студент сте станал част от Камерния отбор " Софийски солисти " - авторитетна школа за камерно музициране, в който свирите и до през днешния ден.
- Да, това е може би най-трудният формат на струнния оркестър. За съпоставяне мога да дам симфоничния оркестър, където обособените групи принадлежности са с доста по-голяма бройка. И сега, в който една група от 10 или повече първи цигулки засвири, смесването на звука става доста по-лесно и доста от несъвършенствата не доближават въобще до слуха. Докато в този формат - 4 първи и 4 втори цигулки, фактурата е доста транспарантна и мъчно се реализира съвършенство, желае се доста работа, ансамблова просвета и музикална сензитивност.
- Каква е отговорността да свирите премиерно нови модерни творби?
- Когато изпълняваш премиера, постоянно си фаворизиран да имаш контакт с живия създател. Това е, бих споделил, дълъг развой, при който имаш чести срещи с композитора, обсъждате доста неща, усещаш духа на този човек, виждаш изрече му, по какъв начин се отнася към всичко. Отговорността е доста огромна и въпреки всичко имаш шанса да си първият, който ще постави интерпретаторския си щемпел върху едно напълно ново произведение.
- А предизвикването да изпълнявате известни и известни произведения от класиката, свирени през годините от редица виртуози?
- Има доста редакции на едно произведение, само че в случай че всеки извърши по един и същи метод написаното в нотите, къде е инвенцията! Тук е ролята на изпълнителя - да има доста висок естетски усет, да знае къде е границата, какво може да си разреши в интерпретацията на творбата, с цел да го извърши по собствен метод. Мисля, че човек би трябвало да бъде като дете - да има доста огромен интерес към това, което прави, да слуша, да търси, да открива, да не влиза в рутина, да резервира любознанието до края на живота си. В някои специалности е доста значимо да не губиш чистотата на детето - по този начин да се впечатляваш и на 60 години.
- От една година сте щатен учител в Музикалната академия с цялостен клас студенти. Продължава ли да бъде огромен броят на искащите да учат класическа музика?
- За да съм изцяло прям, отговорът ще е негативен. Вината не е в музиката като изкуство, а по-скоро в отношението на огромна част от обществото и законотворците у нас. За жал виждам по какъв начин от доста хора се гледа с подигравка на специалностите, свързани с изкуството - художник, балетист, музикант... Десетилетия обратно във времето доста по-често е можело да срещнеш човек, който работи напълно друга специалност, само че от дете свири на инструмент. И го прави не с цел да стане професионален музикант, а за лично наслаждение и развиване. Във Варна, моя роден град, в Корабостроителния цех е имало симфоничен оркестър от работещите в него. Представяте ли си в този момент в една компания да има такава групировка?...
- Може би не са доста младежите, които в днешно време биха избрали специалността музикант, изключително при ниското възнаграждение на този труд.
- Дълго време в процеса на образование не съм се замислял какви финансови средства може да ми донесе специалността, тъй като доста я обичам. Но до момента в който страната ликвидира бранш, който не счита за значим, до момента в който дава 0,4 % за просвета, няма по какъв начин да желае резултати. В тази област резултатите не идват за една година, за жал. Доколкото съм се уведомил, тъй като не съм живял в тези времена, Людмила Живкова е имала афинитет към всевъзможен тип изкуство и просвета и е направила много градивни неща в тази област. Но всичко, построено въз основата единствено на един човек (дори с многото благоприятни условия на целия политически апарат), няма особени шансове в дълготрайно бъдеще. В сегашното ставаме очевидци, за жалост, на последователното заличаване на културата в страната и в сърцата на хората. Градивното е доста по-трудно от разрухата.
- Често Ви канят като солист оркестри в други градове. Как те съумяват да поддържат високо ниво на изпълнителското изкуство и деен концертен живот?
- В доста от случаите това се дължи безусловно на персонална самодейност и битка на даден човек или група хора. Голямата неволя, освен в културата, са делегираните бюджети, които трансформират значими браншове в пазари, търсейки метод да се устоят.
- Свирил сте на огромни подиуми в чужбина. Какво е отношението на страната в други страни към изкуството, културата, образованието?
- В страните от Далечния изток да вземем за пример, непрекъснато канят преподаватели по изкуства от Европа. Възпитават още от дребни децата в отношение към културата. Бил съм в села в Япония, в които има прелестни концертни зали с съвършена звучност. Това образование е в основата и на западноевропейското обучение - без значение каква е главната ти компетентност, някакъв тип изкуство съпровожда образованието ти. Това би трябвало да е държавна политика, а не да се разчита на персонална самодейност и еднократни акции. Музикалната просвета би трябвало надълбоко да залегне в образованието, с цел да има нравствени плодове в бъдеще като цяло в социума. Но с цел да не приключваме толкоз песимистично, държа да отбележа, че непрекъснато се натъквам и на хора с отлично образование и отношение към всичко що е просвета. Има прелестни студенти и възпитаници в Музикалната академия и музикалните учебни заведения. Мисля, че би трябвало да се фокусираме и над всичко положително, което е към нас.
Пожелавам на читателите ви Светли празници и доста здраве през наближаващата 2024 година!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ