Кой плаща за Статуята на свободата
Статуята на свободата е подарък от народа на Франция, а по тази причина медното произведение в по-голямата си част е платено точно от френските жители. Въпреки това, каменният фундамент, върху който статуята стои на острова си в пристанището в Ню Йорк, е заплатен от американците посредством акция за набиране на средства, проведена от издателя на вестници Джоузеф Пулицър.
Френският публицист и политически деятел Едуар дьо Лабулай е индивидът, който предлага концепцията за скулптура в чест на свободата, която да бъде подарък от Франция за Съединени американски щати. Скулпторът Фредрик-Огюст Бартолди е удивен от предлагането и стартира работа по проектирането на евентуалната скулптура, както и популяризирането на концепцията за нейното създаване. Проблемът, несъмнено, е по какъв начин да се заплати плана.
Феновете на концепцията за статуята във Франция образуват организация, Френско-американският съюз, през 1875 година Групата издава декларация, призоваваща за дарения от обществеността, и показва общ проект, в който се показва, че статуята ще бъде платена от Франция, до момента в който пиедесталът, на който статуята ще стои, ще бъде заплатен от американците.
Това значи, че интервенции по набиране на средства ще би трябвало да се извършат и от двете страни на Атлантическия океан. Даренията стартират да идват от цяла Франция през 1875 година Смята се за неуместно националното държавно управление на държавата да подари пари за статуята, само че разнообразни общини въпреки всичко способстват с хиляди франка като в последна сметка към 180 градове и села подаряват пари.
Хиляди френски възпитаници също оказват помощ с дребни суми. Потомци на френски офицери, воювали в Американската гражданска война век по-рано, в това число родственици на Лафайет, дават своята милостиня. Медна компания подари медни листове, които ще бъдат употребявани за оформяне на кожата на статуята.
Когато ръката и факлата на статуята бяха показани във Филаделфия през 1876 година и по-късно в нюйоркския парк „ Медисън Скуеър “, дарения капеха от въодушевени американци.
Фондовете като цяло са сполучливи, само че цената на статуята непрестанно нараства. Изправен пред дефицит на пари, Френско-американският съюз организира лотария и търговци в Париж подаряват награди, с цел да се продават билети. Лотарията също е сполучлива, само че въпреки всичко са нужни още повече пари. Скулпторът Бартолди в последна сметка продава дребни версии на статуята, като върху тях е гравирано името на купувача.
Общите разноски за големия план от мед и стомана са към два милиона франка (приблизително към 400 000 американски $ по това време). Но ще минат още шест години, преди статуята да бъде издигната в Ню Йорк.
Докато Статуята е скъп знак на Америка през днешния ден, да накараме хората от Съединени американски щати да одобряват подобен подарък не е изключително елементарно. Бартолди пътува до Америка през 1871 година, с цел да разпространява концепцията за статуята, и се завръща през 1876 година Той обаче прекарва 4 юли 1876 година в Ню Йорк, пресичайки пристанището, с цел да посети бъдещото местонахождение на статуята на остров Бедлоу.
Но макар напъните на Бартолди, концепцията за статуята е сложна за приемане от хората. Някои вестници, най-много New York Times, постоянно подлагат на критика статуята като нелепост и гневно се опълчват на идеята да харчат пари за нея. Докато французите афишират, че средствата за статуята са налице през 1880 година, към края на 1882 година американските дарения, нужни за построяването на пиедестала, все още печално изостават.
Бартолди си спомня, че когато факелът е показан за първи път на ревюто във Филаделфия през 1876 година, някои поданици на Ню Йорк се тормозят, че град Филаделфия може да получи цялата скулптура вместо тях. Така скулпторът прави опит да генерира интрижка при започване на 80-те години и пуска слух, че в случай че нюйоркчани толкоз пък не я желаят статуята, може би Бостън ще се радва да я вземе.
Уловката проработва и жителите на Ню Йорк, внезапно уплашени да не изгубят статуята, стартират да организират събрания за набиране на пари за пиедестала, който се чака да коства към 250 000 $. Дори Ню Йорк Таймс отхвърля да се опълчи на статуята.
Издателят на вестника Джоузеф Пулицър, който при започване на 80-те години на предишния век е закупил нюйоркския всекидневник The World, се заема с идеята на постамента на статуята. Той създава фонд и дава обещание да отпечата името на всеки донор, без значение какъв брой малко е дарението. Дръзкият проект на Пулицър проработва и милиони хора в цялата страна стартират да подаряват каквото могат. Ученици от цяла Америка дават стотинки – да вземем за пример, клас в детска градина в Айова изпраща 1,35 $ на фонда.
Пулицър и The Woirld най-сетне афишират през август 1885 година, че последните 100 000 $ за пиедестала на статуята са събрани.
