Европа трябва да си върне лидерството в иновациите за екологично чисти автомобили
Статията на Андрей Ковачев, български народен представител в Европейския парламент, зам.-председател на Групата на Европейската национална партия, е оповестена в " Евроактив "
Десетилетия наред през XX век европейските коли бяха пример за най-високо качество и изгодност. Европейската автомобилна промишленост сътвори коли, които са мечтани на всички места по света. Тук, в Европа, тази промишленост се трансформира в гръбнак на нашата промишлена стопанска система и през днешния ден обезпечава претовареност на повече от 12 млн. европейски служащи — над 5 % от общата работна мощ на Европа.
Заради бързите промени в света на подвижността обаче Европа рискува да изгуби позиции и работни места в интерес на съперници от Азия и Северна Америка.
За да не изостанем от световната конкуренция, ние би трябвало да осъществяваме мощни политики, които да разрешат на европейските производители да бъдат конкурентни в световния преход към превоз с ниски въглеродни излъчвания. Наскоро оповестената от Европейската комисия самодейност " Батериен алианс на Европейски Съюз " е стъпка в вярната посока.
Политиките и стандартите, които възприемаме през днешния ден, ще зададат посоката за следване от нашите автомобилни компании, като им обезпечат време да разработят нужните технологии и системи за идващото потомство екологично чисти транспортни средства.
Чрез интелигентни политики, които насочват автомобилния бранш към декарбонизация, европейските производители на коли ще основат спомагателни работни места. Ако нашите коли способстват за намаляването на излъчванията на CO2 според европейските климатични цели, това ще увеличи брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз.
Европа би спечелила доста, в случай че понижи вноса на нефт. В момента Европейски Съюз внася 89% от нужния му недопечен нефт, преобладаващият дял от който се изразходва за персонален превоз. Европа е мощно подвластна от вноса на недопечен нефт от Русия, която доставя над 30% от всичкия импортиран недопечен нефт в Европейски Съюз. Други 20% идват от Близкия изток (начело със Саудитска Арабия, Ирак и Иран), а 16,5% — от Африка (предимно Нигерия, Алжир и Либия). Защо да плащаме милиарди евро на външни страни, с цел да зареждаме резервоарите на колите си, когато те биха могли да се зареждат с създадена в Европа сила?
Има и голям брой други изгоди, с изключение на икономическата конкурентоспособност и геополитическите съображения за енергийна самостоятелност, които ще се осъществят с помощта на екологично чистия превоз. Най-важната от тях е публичното здраве. Много европейски градове страдат от рискови равнища на замърсяване на въздуха.
Освен това електрическите автомобили имат капацитета да спестят средства на потребителя. Първите модели бяха и са към момента скъпи, само че електрическите автомобили от новото потомство ще стават все по-достъпни. Като вземем поради икономиите от гориво (в типичния случай зареждане на акумулаторите от електрическата мрежа е доста по-евтино от зареждане на резервоара с дизелово гориво или бензин) и понижените разноски за поддръжка (електромобилите изискват доста по-малко сервизно обслужване), това би донесло съществени икономии за потребителя. За да извлечем оптимални изгоди от декарбонизацията на превоза, преходът към по-екологични коли би трябвало да върви ръка за ръка с въвеждане на по-евтини технологии за рандеман на сила от възобновими източници.
В момента превозът генерира почти една четвърт от парниковите газове в Европа. Оттук следва, че в случай че Европа желае да извърши своя ангажимент по Парижкото съглашение, тя би трябвало да декарбонизира персоналните транспортни средства.
За триумфа на този преход и с цел да остане нашата автомобилна промишленост отпред на нововъведенията, през днешния ден фирмите би трябвало да влагат в технологиите и разработките, които ще задвижват автомобилния парк на бъдещето. Политиците би трябвало да работят в този момент, с цел да обезпечат на нашите автомобилни компании стабилната дълготрайна рамка за развиване, която им е нужна, с цел да създадат тези вложения.
Заседанието на Европейския съвет през март е подобаващ миг да изпратим ясни политически сигнали за вдишване на съдбоносен дълготраен курс към декарбонизация. Европейските автомобилни производители биха могли да оглавят конкуренцията за екологично чист превоз и е отговорност на политиците да им оказват помощ в това начинание.
Десетилетия наред през XX век европейските коли бяха пример за най-високо качество и изгодност. Европейската автомобилна промишленост сътвори коли, които са мечтани на всички места по света. Тук, в Европа, тази промишленост се трансформира в гръбнак на нашата промишлена стопанска система и през днешния ден обезпечава претовареност на повече от 12 млн. европейски служащи — над 5 % от общата работна мощ на Европа.
Заради бързите промени в света на подвижността обаче Европа рискува да изгуби позиции и работни места в интерес на съперници от Азия и Северна Америка.
За да не изостанем от световната конкуренция, ние би трябвало да осъществяваме мощни политики, които да разрешат на европейските производители да бъдат конкурентни в световния преход към превоз с ниски въглеродни излъчвания. Наскоро оповестената от Европейската комисия самодейност " Батериен алианс на Европейски Съюз " е стъпка в вярната посока.
Политиките и стандартите, които възприемаме през днешния ден, ще зададат посоката за следване от нашите автомобилни компании, като им обезпечат време да разработят нужните технологии и системи за идващото потомство екологично чисти транспортни средства.
Чрез интелигентни политики, които насочват автомобилния бранш към декарбонизация, европейските производители на коли ще основат спомагателни работни места. Ако нашите коли способстват за намаляването на излъчванията на CO2 според европейските климатични цели, това ще увеличи брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз.
Европа би спечелила доста, в случай че понижи вноса на нефт. В момента Европейски Съюз внася 89% от нужния му недопечен нефт, преобладаващият дял от който се изразходва за персонален превоз. Европа е мощно подвластна от вноса на недопечен нефт от Русия, която доставя над 30% от всичкия импортиран недопечен нефт в Европейски Съюз. Други 20% идват от Близкия изток (начело със Саудитска Арабия, Ирак и Иран), а 16,5% — от Африка (предимно Нигерия, Алжир и Либия). Защо да плащаме милиарди евро на външни страни, с цел да зареждаме резервоарите на колите си, когато те биха могли да се зареждат с създадена в Европа сила?
Има и голям брой други изгоди, с изключение на икономическата конкурентоспособност и геополитическите съображения за енергийна самостоятелност, които ще се осъществят с помощта на екологично чистия превоз. Най-важната от тях е публичното здраве. Много европейски градове страдат от рискови равнища на замърсяване на въздуха.
Освен това електрическите автомобили имат капацитета да спестят средства на потребителя. Първите модели бяха и са към момента скъпи, само че електрическите автомобили от новото потомство ще стават все по-достъпни. Като вземем поради икономиите от гориво (в типичния случай зареждане на акумулаторите от електрическата мрежа е доста по-евтино от зареждане на резервоара с дизелово гориво или бензин) и понижените разноски за поддръжка (електромобилите изискват доста по-малко сервизно обслужване), това би донесло съществени икономии за потребителя. За да извлечем оптимални изгоди от декарбонизацията на превоза, преходът към по-екологични коли би трябвало да върви ръка за ръка с въвеждане на по-евтини технологии за рандеман на сила от възобновими източници.
В момента превозът генерира почти една четвърт от парниковите газове в Европа. Оттук следва, че в случай че Европа желае да извърши своя ангажимент по Парижкото съглашение, тя би трябвало да декарбонизира персоналните транспортни средства.
За триумфа на този преход и с цел да остане нашата автомобилна промишленост отпред на нововъведенията, през днешния ден фирмите би трябвало да влагат в технологиите и разработките, които ще задвижват автомобилния парк на бъдещето. Политиците би трябвало да работят в този момент, с цел да обезпечат на нашите автомобилни компании стабилната дълготрайна рамка за развиване, която им е нужна, с цел да създадат тези вложения.
Заседанието на Европейския съвет през март е подобаващ миг да изпратим ясни политически сигнали за вдишване на съдбоносен дълготраен курс към декарбонизация. Европейските автомобилни производители биха могли да оглавят конкуренцията за екологично чист превоз и е отговорност на политиците да им оказват помощ в това начинание.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ