Наближава времето на поредните изстрелвания на космически апарати към Марс!
Стартовият прозорец за изстрелвания на галактически апарати към Марс наближава! За тези от вас, които не знаят – изстрелванията към Червената планета не са вероятни във всеки един вероятен миг – те могат да бъдат провеждани единствено когато местоположението на Земята и Марс го разрешава – а такова удобно местонахождение настава един път на почти две години. Стартови прозорци е имало през 2003, 2005, 2007, 2009 (тогава не излетя нито един уред към Марс), 2011 година. Следващата опция на човечеството да се насочи към Марс е през ноември тази (2013) година, тъй че НАСА и Индийската галактическа организация (ИСРО) бързат да приготвят своите автоматизирани междупланетни станции за изстрелване към Червената планета. Ако пропуснат полета през ноември, идната опция ще се отвори чак при започване на 2016 година.
НАСА ще изстреля галактическия уред “Мейвън ”. Според последна информация, оповестена от НАСА в събота, част от оборудването на “Мейвън ” е пропътувала дистанцията от Денвър до галактическия център в Кейп Канаверал. Все още не разполагаме със фотоси на подготовката на ракетата-носител, явно е прекомерно рано. “Мейвън ” ще бъде изпратен на вярната траектория към Марс благодарение на ракета “Атлас 5 ” с четириметров обтекател и без спомагателни твърдогоривни ускорители.
Индийската орбитална автоматизирана междупланетна станция, която ще излети към Марс през тази година. Image credit: ISRO/Glen Nagle
Повече информация имаме за подготовката на индийската орбитална задача. Вече разполагаме с информация, че е почнала интеграцията на галактическия уред с ракетата PSLV (Polar Satellite Launch Vehicle). В същото време узнахме, че всичките пет научни инструмента са към този момент дружно с галактическия уред в Бангалор. Напълно съединеният и интегрираният галактически уред ще бъде доставен на стартовия комплекс в Шрихарикота към средата на месец август. Засега наподобява, че Индийците работят в границите на извънредно малко време. Но въпреки това, самите научни принадлежности не са същинският фокус на задачата. За Индия това, което е значимо, е на първо място да съумеят да доближат до Марс. Ако индийският галактически уред се добере до Червената планета, това единствено по себе си ще бъде голямо достижение.
Не всички са съгласни с целите, сложени по този метод. През миналата седмица няколко медии цитираха някогашния началник на ИСРО Мадхаван Наир, съгласно който задачата до Марс e на първо място “публична сензация ” и по този начин той си навлече рецензии. Неговите забележки са били направени на първо място по отношение на лимитираните благоприятни условия на апарата и неговият понижен размер. Първоначално Индия е имала много упорит проект за марсианска задача – огромна автоматизирана междупланетна станция, която да бъде изстреляна с тежкотоварната ракета GSLV. Но ракетата GSLV към момента е извънредно ненадеждна – от общо седем полета, четири са приключили с неуспех и единствено три са били сполучливи. Индия не би желала да рискува да изстреля задача до Марс с такава ненадеждна ракета, по тази причина изстрелването ще бъде осъществено с ракетата PSLV. Тази ракета е извънредно надеждна- имала е единствено два неуспеха през 1993 и 1997 година, като оттогава насам всички изстрелвания са сполучливи. Но ракетата PSLV е с по-скромни благоприятни условия. Затова в този момент галактическият уред към Марс ще носи със себе си единствено 15 кг потребен товар.
Нещо повече – ракетата PSLV не може да изведе галактически уред непосредствено в междупланетна траектория. Първоначално марсианският уред ще бъде вметнат в околоземна орбита, след което специфична горна степен последователно ще уголемява апогея на орбитата, до момента в който апаратът доближи втора галактическа скорост. Когато апаратът доближи Марс след няколко месеца, процедурата ще бъде повторена – само че заради ограничавания в запаса на горивото той ще бъде оставен в елиптична околомарсианска орбита.
Това е единственият към този момент вероятен и благонадежден метод Индия да изпрати уред към Марс. Хубавото е, че Индия (за разлика от Русия) не рискува доста и не разчита на нови и нетествани технологии – а разчита на остарели и добре изпипани способи. Пожелавам на Индия сполучлив полет – галактическите експерти имат всички предпоставки за триумф – също както съумяха през 2009 година, когато “Чандраян-1 ” доближи наред Луната.
По информация от: Planetary.org (blogs)
