Старите български занаяти са живи в Троян. Един от тях

Старите български занаяти са живи в Троян. Един от тях е грънчарството – изкуство, овладяно преди епохи, само че съхранено до през днешния ден.

Историята е на татко и щерка, подчинили глината на ръцете си – Николай и Ралица Йовкови .

„ Първите ми мемоари за грънчарското колело е изпод с моя братовчед – сядаме и се въртим на колелото и си удряме понякога главите от горната страна. Значи сме били толкоз дребни, че да се завъртим на колелото. Така че това е един от първите ми мемоари и е доста мощен, обвързван с физическо чувство. Винаги, постоянно измежду глината съм израснал. Това е методът да се стартира занаятът”, споделя Николай.

Грънчарското колело в дома на Николай не е спирало да се върти повече от век. Занаятът му предава неговия татко, който пък се учил от своя татко.

„ Глината лишава напрежението и нездравословната сила и зарежда позитивно. Така че без значение каква е мисълта, просто се не помнят проблемите на открито и човек се отдава на работата си с глината... Имал съм доста неприятни обстановки, само че тук човек се разтоварва. Даже на моята брачна половинка съм споделил види ли ме, че съм обезверен доста – да ме изпрати в ателието. Така, че тук е едно островче за спасение”, споделя бащата.

По думите му тайната на грънчарството е безрезервност и самообладание.

Ралица израства в ателието на татко си. И също като него носи любовта към глината в сърцето си.

„ Баща ми ме пита, до момента в който е на грънчарското колело – знаеш ли на какво мирише глината? Зачудих се. И той с изцапаните си ръце ми даде да помириша, наведох се и той ми изцапа носа. От тогава знам на какво мирише глината. Трябва да се изцапаш”, спомня си младата жена.
Казва също, че татко ѝ постоянно е бил до нея и е доста добър преподавател – освен в специалността, а и в живота.

За Ралица керамиката е освен логически, само че и верен избор в живота й.

„ Децата ми също са запалени от магията на керамиката и от това, че виждат че моята работа ми доставя наслаждение, че ме прави щастлива. И желаят и те да станат като мама”, споделя още дамата.

Николай и Ралица имат вяра, че ателието им няма да остане празно. Че грънчарското колело ще продължи да се върти. И че занаятът ще остане жив.