Стара Загора: В града се проведе кръгла маса на тема “Пътят към свободата“
Стара Загора. Знамето на Старозагорското въстание от 1875 година, едно от дребното флагове в страната от преди Освобождението от турско иго, е първообразът на Националния трикольор. Тази теза изрекоха историците проф. Андрей Пантев и проф. Пламен Митев, по време на извършената през вчерашния ден в Стара Загора кръгла маса на тематика “Пътят към свободата “, проведена от Община Стара Загора и Регионалния исторически музей като част от програмата, отдадена на 140-та годишнина от Освобождението на България. Това оповестиха от пресцентъра на Община Стара Загора .
„ Като историк аз самият дълго време имах вяра на публикуваната трактовка, че съшитото в Браила през 1877 година от Стиляна Параскевова знаме, е прототип на националния ни байрак. Колегите от РИМ преди години ни отвориха очите, като ни срещнаха със съответните документи, свързани с възобновяване на оригинала на това знаме, на два пъти - през 1963 и последният път през 1912 година При тях явно стана ясно, че трицветният багреник, трансформирал се в национално знаме след Освобождението, е таман направеното в Стара Загора от вашия влиятелен даскал Христо Куртев и то в действителност заслужава самопризнание като прототип на нашия народен байрак. “, сподели в Стара Загора проф. Пламен Митев.
Той поздрави сътрудниците си от Регионалния исторически музей за напъните да възстановят знамето и разпространяват концепцията, позната до момента единствено на стеснен кръг историци. „ Много се надявам най-накрая да се каже ясно и изрично, че първообразът на националното знаме е точно знамето на старозагорските въстаници, направено през есента на 1875 година. “, добави проф. Митев. По думите му, истината към момента се крие сред редовете на националната научна книжнина и е едва позната даже на експертите.
За да разпространяват тази истина, двамата братя художници Димо Генов и Михаил Косев за два месеца основават имитация на знамето на Старозагорското въстание от изкуствена коприна в бяло, зелено и алено, с размери 110х130 см. Лъвчето и кръстът с надписа „ Свобода или Смъртъ " са нарисувани върху памучна тъкан по метода, по който го е сторил през 1875 година учителят по калиграфия и член на тогавашния революционен комитет Христо Куртев. Оригиналът в този момент е част от непрекъснатата експозиция на РИМ, подарен през 1907 година
Зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова благодари на създателите и акцентира, че едно от най-значимите събития за Стара Загора – шествието с 300-метровия народен байрак на 3 март, ще бъде предвождано от знамето на Старозагорското въстание и Самарското знаме.
По време на кръглата маса журналистът Петър Драгиев показа научно-популярният алманах „ Сакралните старозагорски флагове “, основан взаимно с музея и отдаден на „ знаменния български град “ Стара Загора.
В продължение на два часа бяха дискутирани политическите битки на българите за национална самостоятелност през втората половина на ХІХ в., присъединяване в чети и легии, основаването на Революционен комитет по времето на Левски, Старозагорското и Априлското въстание и Руско-турската война през 1877-1878 година
„ Сраженията край Стара Загора демонстрираха на какво са способни сякаш неопитните български опълченци. Често ни се вменява, че сме получили свободата си „ на тепсия “, само че жертвите, дадени от българите са големи ", сподели по време на последвалите диспути проф. Митев. Той цитира последни изследвания, съгласно които близо 55 000 мъже, дами и деца са били избити от башибозука и постоянните турски елементи, единствено в регионите на Стара Загора, Пловдив и Сливен са унищожени половината от жилищата, а 80 на 100 от учебните заведения и православните храмове са били опожарени.
" Величието на починалите за свободата ни е, че те са знаели, че са обречени, по тази причина се прекланяме пред тях. Умирали са мърцина, знаейки, че няма да победят. Днес смъкваме шапка, с цел да се преклоним пред тези, излезли на протест, знаейки, че от " тази работа " нищо няма да излезе. Спомнете си, че Левски е популярен, тъй като не е бил обезщетен за своята активност. ", разяснява и проф. Андрей Пантев.
„ Като историк аз самият дълго време имах вяра на публикуваната трактовка, че съшитото в Браила през 1877 година от Стиляна Параскевова знаме, е прототип на националния ни байрак. Колегите от РИМ преди години ни отвориха очите, като ни срещнаха със съответните документи, свързани с възобновяване на оригинала на това знаме, на два пъти - през 1963 и последният път през 1912 година При тях явно стана ясно, че трицветният багреник, трансформирал се в национално знаме след Освобождението, е таман направеното в Стара Загора от вашия влиятелен даскал Христо Куртев и то в действителност заслужава самопризнание като прототип на нашия народен байрак. “, сподели в Стара Загора проф. Пламен Митев.
Той поздрави сътрудниците си от Регионалния исторически музей за напъните да възстановят знамето и разпространяват концепцията, позната до момента единствено на стеснен кръг историци. „ Много се надявам най-накрая да се каже ясно и изрично, че първообразът на националното знаме е точно знамето на старозагорските въстаници, направено през есента на 1875 година. “, добави проф. Митев. По думите му, истината към момента се крие сред редовете на националната научна книжнина и е едва позната даже на експертите.
За да разпространяват тази истина, двамата братя художници Димо Генов и Михаил Косев за два месеца основават имитация на знамето на Старозагорското въстание от изкуствена коприна в бяло, зелено и алено, с размери 110х130 см. Лъвчето и кръстът с надписа „ Свобода или Смъртъ " са нарисувани върху памучна тъкан по метода, по който го е сторил през 1875 година учителят по калиграфия и член на тогавашния революционен комитет Христо Куртев. Оригиналът в този момент е част от непрекъснатата експозиция на РИМ, подарен през 1907 година
Зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова благодари на създателите и акцентира, че едно от най-значимите събития за Стара Загора – шествието с 300-метровия народен байрак на 3 март, ще бъде предвождано от знамето на Старозагорското въстание и Самарското знаме.
По време на кръглата маса журналистът Петър Драгиев показа научно-популярният алманах „ Сакралните старозагорски флагове “, основан взаимно с музея и отдаден на „ знаменния български град “ Стара Загора.
В продължение на два часа бяха дискутирани политическите битки на българите за национална самостоятелност през втората половина на ХІХ в., присъединяване в чети и легии, основаването на Революционен комитет по времето на Левски, Старозагорското и Априлското въстание и Руско-турската война през 1877-1878 година
„ Сраженията край Стара Загора демонстрираха на какво са способни сякаш неопитните български опълченци. Често ни се вменява, че сме получили свободата си „ на тепсия “, само че жертвите, дадени от българите са големи ", сподели по време на последвалите диспути проф. Митев. Той цитира последни изследвания, съгласно които близо 55 000 мъже, дами и деца са били избити от башибозука и постоянните турски елементи, единствено в регионите на Стара Загора, Пловдив и Сливен са унищожени половината от жилищата, а 80 на 100 от учебните заведения и православните храмове са били опожарени.
" Величието на починалите за свободата ни е, че те са знаели, че са обречени, по тази причина се прекланяме пред тях. Умирали са мърцина, знаейки, че няма да победят. Днес смъкваме шапка, с цел да се преклоним пред тези, излезли на протест, знаейки, че от " тази работа " нищо няма да излезе. Спомнете си, че Левски е популярен, тъй като не е бил обезщетен за своята активност. ", разяснява и проф. Андрей Пантев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ