Ученическите лагери - гнезда за патриотична закалка?
Стара 
истина е, че от футбол, медицина и обучение всеки схваща. Затова евентуално България е преди всичко в Европа по брой на цивилен начинания и комитети, загрижени за образованието. Последният се именува Национална гражданска самодейност „ Да върнемученическите лагери на децата “ и е внесъл петиция в Народното събрание. В нея се упорства за възобновяване на ученическите почивни бази и разработване на тактика за тяхното прилагане през идващите едните 10 години.
До тук добре, екзотиката е в дълбочината на условията. Там се упорства лагерите да станат задължителнии децата да се образоват по стратегии, включващи „ уроци по родолюбие, физическа интензивност, придвижвания в естествената среда “. Особено впечатляваща е концепцията в програмата да се включат и хайдушки игри. Ето това последното си върви в комплект с ученическите бази за спорт. От доста време се ръководят от айдуци, които безспирно упражняват айдушки игри – унищожават базите и точат средства. В бурните мечти на основателите лагерите ще се трансфорат в гнезда за патриотична закалка, която да стартира с ежедневното строяване на строя за издигане на знамето под тържествените акомпанименти на химна. Една добре отупана от праха социалистическа процедура, показана като нова концепция. Да се готвят постовите пред лагерното знаме и походите за избавяне на националния байрак, когато го завлечен лагерни злосторници. Въжделенията на основателите към този момент получават и политическа поддръжка. Особено възторжени са патриотите, които са добре известни като ненадминати създатели на звук. Според техен представител националните танци, хайдушките игри и патриотичните занимания са отлични отмора, наситена с прекарвания. Както споделяше един старшинка в казармата „ добре е до момента в който почивате да забъркате едно бъркало с цимент “.
Лелеяните от основателите лагерни бази от дълго време са руини. Имах смелостта да заведа мой клас в една сходна станция преди 4-5 години. Сградата бе като оживяла от фотография на Берлин ден след капитулацията през 1945, а храната можеше да съперничи на една от строгите диети на лекар Емилова. Човекът, който управляваше станцията се интересуваше единствено от две неща – да не му скапват спокойствието и да си получи в точния момент заплатата. Предполагам, че тъкмо такива хора са в основата на самодейността, щото от аероплан се вижда, че грижата за децата е единствено заслон.
Иначе в случай че страната в действителност има предпочитание да подкрепя отдиха и родолюбивото образование на децата, може да субсидира ученическите екскурзии. Защото когато децата пътуват и виждат историческите монументи, архитектурните шедьоври, героичните места има доста по-голям късмет да заобичат страната, историята и рода. И още нещо може да направи МОН, да поправя Наредбата за ученическите пътувания, която слага голямо количество бумащина сред желанието на учителите и провеждането на екскурзии.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
