Станимир Стоянов: Опасният Нов свят и защо нашите неолиберали са сащисани от него
Станимир СТОЯНОВ
На 14 януари т.г. разгласих публикацията " Ще падат ли бомби над София през 2022 година ".
Основната теза в нея бе изведена в подзаглавие: " Превръщането ни в боеспособна нация към този момент е въпрос на живот и гибел - в директния смисъл на всяка една от думите ". Голямата част от българските анализатори счетоха изводите ми за несъразмерни.
На 14 февруари - тъкмо месец по-късно, главнокомандващият Румен Радев призна за всички повдигнати в публикацията проблеми, а фразите му: " Най-големият риск за националната сигурност е да неглижираме проблемите на българските въоръжени сили. Трябва да има непрекъсното внимание на най-високо държавно равнище към тяхната боеспособност. Най-важната гаранция за нашата сигурност е боеготовността на българската армия… ", бяха представени на практика във всички съществени медии.
След 24 февруари, ден първи на съветското навлизане в Украйна, доста бързо стана ясно за какво е значимо да разбираме, че независимо сме на практика безпомощни и какви са аргументите за това положение на нацията и страната. Защо болшинството анализатори и политици са сащисани от Опасния нов свят и мястото на страната ни в него?
Събитията и дебатите към 3 март слагат и още един значителен въпрос - за какво изчезват българофилите* по нашите земи? Тук ще се опитаме да покажем за какво е значимо да търсим отговорите.
Вървя на 3 март по улицата, минава мъж край мен и ми подава листовка. Поемам я и не преставам напред. След крачка-две поглеждам заглавието и… се спирам. Звучи обещаващо: " Бъдещето на света "! Разтварям и чета: " Всичко в тях беше от желязо… Управлението им беше желязно, неумолимо, твърдо, съкрушаващо… Куражът им беше стоманен, нечовечен, кръвожаден… Войниците им бяха от желязо… Дисциплината им беше желязна. Тяхното робство над победените беше желязно, тежко, непоносимо… Сърцата им стоманени: в никакъв случай не познаваха милостта. Те проливаха човешката кръв като вода… ".
Зрението изборно вади пасажа, мозъкът настоящо го интерпретира - дали не става дума за Русия на Путин, връхлетяла Украйна. Или става дума за Германия на Хитлер и Вермахта, премачкал с стоманен ботуш Европа?
Е, не! Става дума за… желязната Римска империя. Която преди 1500-1600 години изпада в цялостен честен и политически крах. След което става лесна плячка за варварските племена…
Разказвам всичко това, тъй като в този откъс в пет реда е побран духът и драмата на всяка империя. Глобалните неолиберални елити, в това число, българските им проксита, не обичат Историята и не харесват Книгата. На първата сложиха КРАЙ, на втората КРЪСТ. (Да ми елементарни Господ каламбура).
Сега всички заедно ще плащаме ЦЕНАТА.
Харалан Александров си го сподели пределно ясно: " Тази война ни свари неподготвени. В момента започваме мъчително да си даваме сметка, че до момента живяхме в безгрижното междучасие на историята, което наивно приехме за нейния край. Под " история " разбирам конфликта сред могъщи и безчовечен сили, каквито са загниващите империи ".
" Ние към този момент в действителност живеем в различен свят ", съобщи Иван Кръстев. Всички заживяхме в света на Владимир Путин, прибавя той. И още: " Това е свят на исторически реваншизъм с брутална мощ ".
" Отношенията на интернационалната сцена се моделират от яростното съревнование на трите суперсили - Съединени американски щати, Русия и Китай ", смята Борислав Цеков. И прибавя: " Имперската линия, която Кремъл към този момент взема на въоръжение с желанието си да хазяйничи в други страни, е опасност за Европа, а това значи и за България ".
Свърши положителното остаряло време. " В тази щастлива пауза на историята израсна едно безметежно, нежно и капризно потомство, което преглежда живота като увеселителен парк и се вълнува повече от комплицираната си полова ориентировка, в сравнение с от дълбоките процеси, които оформят света ", смята Харалан Александров.
" Действащите най-вече либерално-прогресистки елити в Европа и Съединени американски щати са слаби, лицемерни и неспособни да пазят Свободния свят ефикасно ", декларира пък Борислав Цеков.
И също счита, че: " В тях навлязоха генерации, които не знаят какво значи борба за независимост, а живеят в фиктивен свят на джендърни терзания и въглеродна параноя ".
Дори Иван Кръстев си посипва главата с пепел: " През миналите 30 години европейците се залъгваха с мисълта, че военната мощ губи смисъла си на водещ фактор… Всеобщо беше убеждението, че от голяма важност е икономическата мощ и меката мощ ".
Да ме елементарни Иван Кръстев, само че това не беше ВСЕОБЩО разбиране. Нито у нас, нито по света.
Това беше всеобщо разбиране на световните неолиберални елити, в това число и на неговия патрон Джордж Сорос. Всички те носят директна виновност за заблудите и слабостта на Запада. И няма да допуснем да ни преписват виновността за личните им илюзии и заблуди.
Ще дам и образец. След анексията на Крим Иван Кръстев отиде в Русия да яде и пие на среща с Путин. На 19 януари 2015 година " Дойче веле " разгласява публикация " На вечеря с Путин ". В нея се споделя, че на полемика във Виена Иван Кръстев е декларирал, че " Русия върви не към империализъм, а към нападателен изолационизъм… ". Пак там, черно на бяло, твърди: " Главната му цел не е да трансформира граници ".
Какво ли мисли за тезите си Иван Кръстев в този момент? Дава ли си сметка, че изказани през днешния ден щяха да му докарат хейта на подопечните му, а някои да го пратят на х-й!
Затова през днешния ден е значимо да се напомни кой не даваше и дума да се отдума за наложителна военна работа.
За кого Истанбулската спогодба е по-важна от българската конституция.
За кого бяха преференциални налаганите квоти за дами в политиката, които доведоха министри на защитата на трите страни с най-големи армии в Европа да са дами?
За кого " Зелената договорка " е по-важна от енергийната сигурност на страната.
За кого марша на прайда е по-голям от военната подготовка?
За кого кланетата в Батак и Стара Загора са легенди.
Кой заличаваше и преиначаваше българската история в учебниците.
Кой през тези 30 години хвърляше милиони и милиони за либерастки извращения (от рода на гаврата с картините на Майстора точно на 8 март), вместо вложения във военно-приложни спортове. И в случай че продължа пикселите в уеб страницата няма да ми стигнат!
Как в Украйна не видях един войник под знаме с цветовете на дъгата?! И по какъв начин не чух един глобалист да подлага на критика украинските националисти, поставящи страната си над всичко, в това число над живота си?
Всички тези въпроси имат отговори. И е въпрос на национална сигурност да бъдат давани. И неотложно нещата да бъдат променяни. От през днешния ден, от детската градина и напред... Междучасието свърши, време е да влизаме в час!
Защото светът е огромен и Опасност дебне отвред!
* П.П. " Да не пропусна да дам образец за българофили, каквито би трябвало час по-скоро да изградим. Във Втората международна война хитлеристка Германия унищожава в Холокоста над 6 000 000 евреи. Царска България е неин военнополитически съдружник. Но в нашата страна се намират почтени мъже и дами - ИСТИНСКИ БЪЛГАРОФИЛИ - които избавят българските евреи ".
***
Станимир СТОЯНОВ е създател на Международна Академия за Високи Постижения " Сър Исак Нютон ". Един от най-мащабните европейски мислители, визионер от световен мащаб, с афинитет към футурологията. Адепт на културата на достижения в България и в Европейския съюз.
На 14 януари т.г. разгласих публикацията " Ще падат ли бомби над София през 2022 година ".
Основната теза в нея бе изведена в подзаглавие: " Превръщането ни в боеспособна нация към този момент е въпрос на живот и гибел - в директния смисъл на всяка една от думите ". Голямата част от българските анализатори счетоха изводите ми за несъразмерни.
На 14 февруари - тъкмо месец по-късно, главнокомандващият Румен Радев призна за всички повдигнати в публикацията проблеми, а фразите му: " Най-големият риск за националната сигурност е да неглижираме проблемите на българските въоръжени сили. Трябва да има непрекъсното внимание на най-високо държавно равнище към тяхната боеспособност. Най-важната гаранция за нашата сигурност е боеготовността на българската армия… ", бяха представени на практика във всички съществени медии.
След 24 февруари, ден първи на съветското навлизане в Украйна, доста бързо стана ясно за какво е значимо да разбираме, че независимо сме на практика безпомощни и какви са аргументите за това положение на нацията и страната. Защо болшинството анализатори и политици са сащисани от Опасния нов свят и мястото на страната ни в него?
Събитията и дебатите към 3 март слагат и още един значителен въпрос - за какво изчезват българофилите* по нашите земи? Тук ще се опитаме да покажем за какво е значимо да търсим отговорите.
Вървя на 3 март по улицата, минава мъж край мен и ми подава листовка. Поемам я и не преставам напред. След крачка-две поглеждам заглавието и… се спирам. Звучи обещаващо: " Бъдещето на света "! Разтварям и чета: " Всичко в тях беше от желязо… Управлението им беше желязно, неумолимо, твърдо, съкрушаващо… Куражът им беше стоманен, нечовечен, кръвожаден… Войниците им бяха от желязо… Дисциплината им беше желязна. Тяхното робство над победените беше желязно, тежко, непоносимо… Сърцата им стоманени: в никакъв случай не познаваха милостта. Те проливаха човешката кръв като вода… ".
Зрението изборно вади пасажа, мозъкът настоящо го интерпретира - дали не става дума за Русия на Путин, връхлетяла Украйна. Или става дума за Германия на Хитлер и Вермахта, премачкал с стоманен ботуш Европа?
Е, не! Става дума за… желязната Римска империя. Която преди 1500-1600 години изпада в цялостен честен и политически крах. След което става лесна плячка за варварските племена…
Разказвам всичко това, тъй като в този откъс в пет реда е побран духът и драмата на всяка империя. Глобалните неолиберални елити, в това число, българските им проксита, не обичат Историята и не харесват Книгата. На първата сложиха КРАЙ, на втората КРЪСТ. (Да ми елементарни Господ каламбура).
Сега всички заедно ще плащаме ЦЕНАТА.
Харалан Александров си го сподели пределно ясно: " Тази война ни свари неподготвени. В момента започваме мъчително да си даваме сметка, че до момента живяхме в безгрижното междучасие на историята, което наивно приехме за нейния край. Под " история " разбирам конфликта сред могъщи и безчовечен сили, каквито са загниващите империи ".
" Ние към този момент в действителност живеем в различен свят ", съобщи Иван Кръстев. Всички заживяхме в света на Владимир Путин, прибавя той. И още: " Това е свят на исторически реваншизъм с брутална мощ ".
" Отношенията на интернационалната сцена се моделират от яростното съревнование на трите суперсили - Съединени американски щати, Русия и Китай ", смята Борислав Цеков. И прибавя: " Имперската линия, която Кремъл към този момент взема на въоръжение с желанието си да хазяйничи в други страни, е опасност за Европа, а това значи и за България ".
Свърши положителното остаряло време. " В тази щастлива пауза на историята израсна едно безметежно, нежно и капризно потомство, което преглежда живота като увеселителен парк и се вълнува повече от комплицираната си полова ориентировка, в сравнение с от дълбоките процеси, които оформят света ", смята Харалан Александров.
" Действащите най-вече либерално-прогресистки елити в Европа и Съединени американски щати са слаби, лицемерни и неспособни да пазят Свободния свят ефикасно ", декларира пък Борислав Цеков.
И също счита, че: " В тях навлязоха генерации, които не знаят какво значи борба за независимост, а живеят в фиктивен свят на джендърни терзания и въглеродна параноя ".
Дори Иван Кръстев си посипва главата с пепел: " През миналите 30 години европейците се залъгваха с мисълта, че военната мощ губи смисъла си на водещ фактор… Всеобщо беше убеждението, че от голяма важност е икономическата мощ и меката мощ ".
Да ме елементарни Иван Кръстев, само че това не беше ВСЕОБЩО разбиране. Нито у нас, нито по света.
Това беше всеобщо разбиране на световните неолиберални елити, в това число и на неговия патрон Джордж Сорос. Всички те носят директна виновност за заблудите и слабостта на Запада. И няма да допуснем да ни преписват виновността за личните им илюзии и заблуди.
Ще дам и образец. След анексията на Крим Иван Кръстев отиде в Русия да яде и пие на среща с Путин. На 19 януари 2015 година " Дойче веле " разгласява публикация " На вечеря с Путин ". В нея се споделя, че на полемика във Виена Иван Кръстев е декларирал, че " Русия върви не към империализъм, а към нападателен изолационизъм… ". Пак там, черно на бяло, твърди: " Главната му цел не е да трансформира граници ".
Какво ли мисли за тезите си Иван Кръстев в този момент? Дава ли си сметка, че изказани през днешния ден щяха да му докарат хейта на подопечните му, а някои да го пратят на х-й!
Затова през днешния ден е значимо да се напомни кой не даваше и дума да се отдума за наложителна военна работа.
За кого Истанбулската спогодба е по-важна от българската конституция.
За кого бяха преференциални налаганите квоти за дами в политиката, които доведоха министри на защитата на трите страни с най-големи армии в Европа да са дами?
За кого " Зелената договорка " е по-важна от енергийната сигурност на страната.
За кого марша на прайда е по-голям от военната подготовка?
За кого кланетата в Батак и Стара Загора са легенди.
Кой заличаваше и преиначаваше българската история в учебниците.
Кой през тези 30 години хвърляше милиони и милиони за либерастки извращения (от рода на гаврата с картините на Майстора точно на 8 март), вместо вложения във военно-приложни спортове. И в случай че продължа пикселите в уеб страницата няма да ми стигнат!
Как в Украйна не видях един войник под знаме с цветовете на дъгата?! И по какъв начин не чух един глобалист да подлага на критика украинските националисти, поставящи страната си над всичко, в това число над живота си?
Всички тези въпроси имат отговори. И е въпрос на национална сигурност да бъдат давани. И неотложно нещата да бъдат променяни. От през днешния ден, от детската градина и напред... Междучасието свърши, време е да влизаме в час!
Защото светът е огромен и Опасност дебне отвред!
* П.П. " Да не пропусна да дам образец за българофили, каквито би трябвало час по-скоро да изградим. Във Втората международна война хитлеристка Германия унищожава в Холокоста над 6 000 000 евреи. Царска България е неин военнополитически съдружник. Но в нашата страна се намират почтени мъже и дами - ИСТИНСКИ БЪЛГАРОФИЛИ - които избавят българските евреи ".
***
Станимир СТОЯНОВ е създател на Международна Академия за Високи Постижения " Сър Исак Нютон ". Един от най-мащабните европейски мислители, визионер от световен мащаб, с афинитет към футурологията. Адепт на културата на достижения в България и в Европейския съюз.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ