Започна преброяването на зимуващите водолюбиви птици
Средата на януари е времето, когато се наблюдават зимуващите водолюбиви птици.
Традиционното среднозимно броене се прави в цяла Европа, Африка и Близкия Изток. У нас от 11 до 14 януари десетки екипи ще обиколят общо над 200 водоема. На ледено зимно сафари потегли и наш екип.Колко са в дивата природа на България?
В топлите месеци язовир Горни Дъбник е прочут като Плевенското море. По извитите му крайбрежия гъмжи от плажуващи хора, опънали палатки край водата. Зиме обаче студът внезапно сковава водоема и го оставя напълно на дивата фауна.
В един от най-студените януарски дни екип на NOVA поема със експерти по птиците на експедиция към ледения парадайс. Природата може да е сурова за хората, само че за водолюбивите пернати язовирът е дом и скривалище.
" В момента птиците зимуват и това е един от сложните за тях интервали. Това е времето, тъкмо преди началото на гнездовия сезон, който стартира нормално през април, май, за някои типове и началото на юни ", съобщи Свилен Чешмеджиев, Българско сдружение за отбрана на птиците.
Около язовира в действителност е цялостно с живот. Чапли, корморани, гъски, патици, лебеди и какво ли още не. За огромна част от тях България е краткотраен дом. Мигрират тук от още по-студените зими на север.
" Видове, които гнездят доста на север – в тундрите, по Скандинавския полуостров, в Русия. По време на захлаждане се движат в Европа на Юг чак до Балканския полуостров ", сподели проф. Росен Цонев, катедра „ Екология и запазване на околната среда ”, СУ „ Климент Охридски ”.
" Имаме шанса да живеем в страна с много непокътната природа с доста типове. По територията на страната минават два миграционни потока, които в допълнение спомагат за това ", добави Чешмеджиев.
Екипът на NOVA се опита да приближи до ято огромни корморани. Стотици от тях са се спотаили в един скътан залив. Приближаването би трябвало да бъде деликатно, тъй като всяко придвижване в храсталака за тях е тревога за заплаха. Те свързват всяко човешко наличие с ловците, които нормално ги дебнат от брега на язовира.
В случая по-важното е ятото да бъде маркирано в статистиката на специалистите от Българското сдружение за отбрана на птиците и Изпълнителната организация по околна среда. Всеки леден сезон зимуващите у нас водолюбиви птици се преброяват, а данните са скъпа научна база за разбор.
" На територията на РИОСВ-Плевен, която обгръща областите Ловеч и Плевен посещаваме над 40 точки за наблюдаване – по поречията на реките Вит, Искър, Осъм, Дунав, както и огромни язовири като Горни Дъбник, Телиш. Посещаваме по-малки водоеми, рибарници, блата ", сподели Габриела Георгиева, гл.експерт в РИОСВ-Плевен.
Преброителните екипи са над 40 и за няколко дни обхождат към 200 влажни зони. През погледа им минава цялото зимно птиче многообразие – от хилядите фламинги по Черноморието до цветната палитра от гъски и патици в блата, язовири, канали и реки.
" Целта е да съберем данни за популациите на зимуващите водолюбиви птици.За страдание огромна част от тях са предпазени и застрашени типове в народен и международен мащаб. Ако забележим, че даден тип понижава внезапно, можем да предприемем природозащитни ограничения, с цел да го опазим ", посочи Чешмеджиев.
И немите лебеди към този момент са маркирани в общата статистика. Технологията на вписването е проиграна и в границите на няколко дни ще даде резултат. Глобалните трендове обаче са ясни – една от тях ясно обрисува последствията от световното стопляне на климата.
" В годините, в които съм доброволец, следим, че като цяло водолюбивите птици понижават. Причините могат да са най-различни. Дори това, че зимите стават по-топли и тези птици си остават в Централна и Северна Европа, и не се придвижват на Юг ", изясни Цонев.
" В предишното сме имало към 400-500 хиляди зимуващи. Сега имаме нормално към 200-220 хиляди ", удостовери Чешмеджиев.
Въпреки това България е измежду водещите страни на континента по видово многообразие. Сред първите сме и по брой влажни зони, ситуирани на нашата скромна по отношение на други страни територия.
" И през зимата, и през лятото е удоволствие да наблюдаваш живия свят – скалите, минералите, растенията, животните ", твърди Цонев.
Именно това стимулира стотиците специалисти, природозащитници и доброволци да преодолеят несгодите на студеното време и да обикалят с биноклите в търсене на живот из дивата пустота.
Последвайте канала на
Традиционното среднозимно броене се прави в цяла Европа, Африка и Близкия Изток. У нас от 11 до 14 януари десетки екипи ще обиколят общо над 200 водоема. На ледено зимно сафари потегли и наш екип.Колко са в дивата природа на България?
В топлите месеци язовир Горни Дъбник е прочут като Плевенското море. По извитите му крайбрежия гъмжи от плажуващи хора, опънали палатки край водата. Зиме обаче студът внезапно сковава водоема и го оставя напълно на дивата фауна.
В един от най-студените януарски дни екип на NOVA поема със експерти по птиците на експедиция към ледения парадайс. Природата може да е сурова за хората, само че за водолюбивите пернати язовирът е дом и скривалище.
" В момента птиците зимуват и това е един от сложните за тях интервали. Това е времето, тъкмо преди началото на гнездовия сезон, който стартира нормално през април, май, за някои типове и началото на юни ", съобщи Свилен Чешмеджиев, Българско сдружение за отбрана на птиците.
Около язовира в действителност е цялостно с живот. Чапли, корморани, гъски, патици, лебеди и какво ли още не. За огромна част от тях България е краткотраен дом. Мигрират тук от още по-студените зими на север.
" Видове, които гнездят доста на север – в тундрите, по Скандинавския полуостров, в Русия. По време на захлаждане се движат в Европа на Юг чак до Балканския полуостров ", сподели проф. Росен Цонев, катедра „ Екология и запазване на околната среда ”, СУ „ Климент Охридски ”.
" Имаме шанса да живеем в страна с много непокътната природа с доста типове. По територията на страната минават два миграционни потока, които в допълнение спомагат за това ", добави Чешмеджиев.
Екипът на NOVA се опита да приближи до ято огромни корморани. Стотици от тях са се спотаили в един скътан залив. Приближаването би трябвало да бъде деликатно, тъй като всяко придвижване в храсталака за тях е тревога за заплаха. Те свързват всяко човешко наличие с ловците, които нормално ги дебнат от брега на язовира.
В случая по-важното е ятото да бъде маркирано в статистиката на специалистите от Българското сдружение за отбрана на птиците и Изпълнителната организация по околна среда. Всеки леден сезон зимуващите у нас водолюбиви птици се преброяват, а данните са скъпа научна база за разбор.
" На територията на РИОСВ-Плевен, която обгръща областите Ловеч и Плевен посещаваме над 40 точки за наблюдаване – по поречията на реките Вит, Искър, Осъм, Дунав, както и огромни язовири като Горни Дъбник, Телиш. Посещаваме по-малки водоеми, рибарници, блата ", сподели Габриела Георгиева, гл.експерт в РИОСВ-Плевен.
Преброителните екипи са над 40 и за няколко дни обхождат към 200 влажни зони. През погледа им минава цялото зимно птиче многообразие – от хилядите фламинги по Черноморието до цветната палитра от гъски и патици в блата, язовири, канали и реки.
" Целта е да съберем данни за популациите на зимуващите водолюбиви птици.За страдание огромна част от тях са предпазени и застрашени типове в народен и международен мащаб. Ако забележим, че даден тип понижава внезапно, можем да предприемем природозащитни ограничения, с цел да го опазим ", посочи Чешмеджиев.
И немите лебеди към този момент са маркирани в общата статистика. Технологията на вписването е проиграна и в границите на няколко дни ще даде резултат. Глобалните трендове обаче са ясни – една от тях ясно обрисува последствията от световното стопляне на климата.
" В годините, в които съм доброволец, следим, че като цяло водолюбивите птици понижават. Причините могат да са най-различни. Дори това, че зимите стават по-топли и тези птици си остават в Централна и Северна Европа, и не се придвижват на Юг ", изясни Цонев.
" В предишното сме имало към 400-500 хиляди зимуващи. Сега имаме нормално към 200-220 хиляди ", удостовери Чешмеджиев.
Въпреки това България е измежду водещите страни на континента по видово многообразие. Сред първите сме и по брой влажни зони, ситуирани на нашата скромна по отношение на други страни територия.
" И през зимата, и през лятото е удоволствие да наблюдаваш живия свят – скалите, минералите, растенията, животните ", твърди Цонев.
Именно това стимулира стотиците специалисти, природозащитници и доброволци да преодолеят несгодите на студеното време и да обикалят с биноклите в търсене на живот из дивата пустота.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ