Евросъюзът не е съвсем капо
Сред най-важните достижения на европейските институции през миналата година бе построяването на онлайн пазар, който дава равни благоприятни условия на всички жители в общността, историческото съглашение с Япония, промяната на Шенгенската осведомителна система, облагането с налог на софтуерните колоси и съответните решения за по-чиста околна среда.
Онлайн пазар за всички европейци
През 2019-а на Стария континент ще се усетят забележителните изгоди от построяването на онлайн пазар, който дава равна опция на всички европейски жители да пътуват и да пазарят, да гледат филми и да водят диалози на всички места в Евросъюза без спънки и спомагателни разноски.
От 3 декември геоблокирането престана да съществува. През февруари Европейският парламент утвърди правилник, задължаващ търговците да дадат онлайн достъп до предлаганите от тях артикули и услуги на всички в общността, без значение от кое място се свързват. Новите правила не разрешават геоблокирането на купувачи, посещаващи уеб сайтове на територията на други страни. Те ще могат да избират от кой уебсайт да купуват, без достъпът им да се блокира или без да бъдат автоматизирано пренасочени към различен уебсайт заради своята народност, място на престояване или краткотрайно местонахождение.
През март евродепутатите одобриха ограничения и за възстановяване на изискванията на интернационалните доставки на пратки. Те влязоха в действие през май и задачата бе да засилят конкуренцията, прозрачността на цените за доставки и да понижат пречките пред потребителите и търговците при поръчването на артикули онлайн.
От април 2018-а пък всеки един европеец може да гледа през интернет обичаните си телевизионни излъчвания и когато се намира в друга страна от Европейски Съюз. Регламентът за преносимостта дава опция на всички, които са абонирани за платени услуги онлайн, да ги употребяват на всички места в границите на съюза.
Отделно е европейската самодейност WIFI4, която финансира инсталирането на високоскоростен безжичен интернет на обществени места в общността. Намеренията са с помощта на самодейността над 6000 общини да имат до 2020-а бърза връзка. През декември бяха оповестени първите 2800 общини, получили поддръжка - другите ще могат да аплайват още веднъж при започване на 2019-а.
Не могат да се подминат и общите правила на Европейския съюз за отбрана на персоналните данни. Те започнаха да се ползват от 25 май, дават на потребителите по-голям надзор върху информацията, която разкриват за себе си онлайн, в това число и правото да знаят по какъв начин се употребяват данните им и правото да желаят изтриване на нежелани неща. А през ноември депутатите утвърдиха законодателен пакет за телекомуникациите, който поставя таван на цената на телефонните диалози в границите на Европейски Съюз (19 евро цента на минута) и на текстовите известия (6 евроцента). Тези предели влизат в действие от 15 май 2019-а.
Токио е новият Вашингтон
Срещата на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер с американския президент Доналд Тръмп през юли съумя да тушира напрежението и по този начин беше избегната опустошителна комерсиална война. Тръмп даде началото на спора с решението да се наложат мита от 25% върху вноса в страната му на стомана и от 10% върху вноса на алуминий. Европейски Съюз отговори с цени върху емблематични американски артикули за 3.2 милиарда $. Вторият рунд стана действителен след опасността на Тръмп да вкара мито от 25% върху вносните транспортни средства, което би засегнало европейски експорт за към 50 милиарда $.
Сложните връзки със Съединени американски щати бяха обезщетени със доближаване с Япония. На 12 декември Европарламентът поддържа съглашението за свободна търговия сред общността и Страната на изгряващото слънце, което е най-големият двустранен контракт, сключван в миналото от съюза. Така, до момента в който най-чувствителните браншове за Европа - като производството на ориз, остават предпазени, виновност, сирене, говеждо, свинско месо, макаронени произведения, шоколад и бисквити ще бъдат внасяни безмитно незабавно или след временен интервал. Двеста и пет артикули с европейски географски знаци ще бъдат предпазени, с цел да се помогне на дребните и междинните предприятия, които съставляват 78% от експортьорите за Япония. Освен това Токио отваря своя пазар на публичните поръчки в главните си градове за европейската конкуренция. Електронната търговия, интернационалният морски превоз и пощенските услуги също ще бъдат либерализирани.
Икономическото съглашение с Япония, подписано на 17 юли, основава комерсиална зона за 600 млн. души, покрива една трета от световния Брутният вътрешен продукт и към 40% от световната търговия От своя страна японците чакат разкриването на към 290 хиляди работни места и премахването на сегашните мита от 10% за вноса в Европейски Съюз на японски коли. Както и повишение на Брутният вътрешен продукт на страната с към 1%, или с 5 трлн. йени.
Реформа на Шенгенската осведомителна система
Брюксел се пробва да даде съдбоносен отпор на тероризма, проведената престъпност и незаконната имиграция с промяна на Шенгенската осведомителна система - централизирана база данни, която подкрепя граничния надзор и съдействието сред правораздавателните органи в 30 страни, в това число и в България. На 24 октомври Европейският парламент утвърди правила, които усъвършенстват успеваемостта на системата.
Обновената система ще способства за преодоляване на незаконната имиграция, правейки вероятен обмена на данни за жителите отвън Европейски Съюз, които би трябвало да бъдат върнати в родната им страна. Държавите членки ще бъдат длъжни също по този начин да споделят в системата данните за терористични актове и да подават предизвестия в тази сфера.
Въвеждат се и предупредителни сигнали за деца, които са изложени на риск от принуждение, насилствен брак или похищение от родител, както и сигнали за идентифициране на нарушители. Засилват се и условията за отбрана на персоналните данни и контролът върху надзорните органи за отбрана на данните.
Достъп до Шенгенската осведомителна система имат 22 страни, които са членки на Шенгенското съглашение, още четири, които към момента не са членки, само че вземат участие при избрани условия (България, Англия, Румъния и Хърватия), и четири страни отвън Европейски Съюз (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).
Данък за софтуерните колоси
Европейският парламент поддържа облагането на цифровите услуги с налог. Предстои осъвременяване на разпоредбите за корпоративното облагане, които са създадени преди цифровата гражданска война. В днешно време не е належащо една компания да има физическо наличие някъде, с цел да може да развива бизнес онлайн и да натрупа облаги. Затова облагането би трябвало да обхване и цифровите услуги. С тези причини евродепутатите поддържаха предлагането да се понижи до 40 млн. евро минималния предел, над който приходите на дадена компания да подлежат на данъчно облагане. Европейската комисия настояваше прагът да е 50 млн. евро.
В отчета на Народното събрание, квалифициран от Паул Танг (С&Д, Нидерландия), се отбелязваше, че задачата е да се таксуват огромните компании с доходи от целия свят, които оферират услуги за търсене онлайн, обществени медии и онлайн магазини. "Ние желаеме компании като Гугъл, Фейсбук и Amazon да заплащат такива налози, каквито се поставят, както го вършат елементарните хора и дребните компании. Ние се борим да увеличим обсега и ставката на този дигитален налог и ще продължим да се борим за данъчна правдивост в Европа “, посочи Танг.
Като част от ограниченията, подкрепени от Европарламента, компаниите с общи годишни доходи от 750 млн. евро или повече ще би трябвало да заплащат налог в страната, откъдето идват приходите, а не там, където са се открили за данъчни цели.
Друг отчет - на полския народен представител Дариуш Росати (ЕНП), дефинира какво тъкмо значи доста цифрово наличие, което следва да бъде съображение за облагане. Според него една компания ще дължи налог, в случай че в дадена страна има годишни доходи над 7 млн. евро, повече от 100 000 консуматори или е сключила над 3000 търговски контракта за даване на цифрови услуги.
Амбициозни цели за отбрана на природата
Според новите правила, признати от Европейския парламент на 13 ноември, най-малко 32% от потребяваната сила в Европейски Съюз ще би трябвало да идва от възобновими източници. Освен това възобновимите запаси като биогоривата ще би трябвало да съставляват най-малко 14% от наличието на транспортните горива.
"Ние желаеме стопанска система без въглерод до 2050-а. Това е стъпка, която ще ни разреши да осъществим съглашението от Париж за климата, ще помогне да понижим излъчванията и да отговорим на провокациите пред човечеството “, посочи Хосе Бланко Лопес (С&Д, Испания).
Онлайн пазар за всички европейци
През 2019-а на Стария континент ще се усетят забележителните изгоди от построяването на онлайн пазар, който дава равна опция на всички европейски жители да пътуват и да пазарят, да гледат филми и да водят диалози на всички места в Евросъюза без спънки и спомагателни разноски.
От 3 декември геоблокирането престана да съществува. През февруари Европейският парламент утвърди правилник, задължаващ търговците да дадат онлайн достъп до предлаганите от тях артикули и услуги на всички в общността, без значение от кое място се свързват. Новите правила не разрешават геоблокирането на купувачи, посещаващи уеб сайтове на територията на други страни. Те ще могат да избират от кой уебсайт да купуват, без достъпът им да се блокира или без да бъдат автоматизирано пренасочени към различен уебсайт заради своята народност, място на престояване или краткотрайно местонахождение.
През март евродепутатите одобриха ограничения и за възстановяване на изискванията на интернационалните доставки на пратки. Те влязоха в действие през май и задачата бе да засилят конкуренцията, прозрачността на цените за доставки и да понижат пречките пред потребителите и търговците при поръчването на артикули онлайн.
От април 2018-а пък всеки един европеец може да гледа през интернет обичаните си телевизионни излъчвания и когато се намира в друга страна от Европейски Съюз. Регламентът за преносимостта дава опция на всички, които са абонирани за платени услуги онлайн, да ги употребяват на всички места в границите на съюза.
Отделно е европейската самодейност WIFI4, която финансира инсталирането на високоскоростен безжичен интернет на обществени места в общността. Намеренията са с помощта на самодейността над 6000 общини да имат до 2020-а бърза връзка. През декември бяха оповестени първите 2800 общини, получили поддръжка - другите ще могат да аплайват още веднъж при започване на 2019-а.
Не могат да се подминат и общите правила на Европейския съюз за отбрана на персоналните данни. Те започнаха да се ползват от 25 май, дават на потребителите по-голям надзор върху информацията, която разкриват за себе си онлайн, в това число и правото да знаят по какъв начин се употребяват данните им и правото да желаят изтриване на нежелани неща. А през ноември депутатите утвърдиха законодателен пакет за телекомуникациите, който поставя таван на цената на телефонните диалози в границите на Европейски Съюз (19 евро цента на минута) и на текстовите известия (6 евроцента). Тези предели влизат в действие от 15 май 2019-а.
Токио е новият Вашингтон
Срещата на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер с американския президент Доналд Тръмп през юли съумя да тушира напрежението и по този начин беше избегната опустошителна комерсиална война. Тръмп даде началото на спора с решението да се наложат мита от 25% върху вноса в страната му на стомана и от 10% върху вноса на алуминий. Европейски Съюз отговори с цени върху емблематични американски артикули за 3.2 милиарда $. Вторият рунд стана действителен след опасността на Тръмп да вкара мито от 25% върху вносните транспортни средства, което би засегнало европейски експорт за към 50 милиарда $.
Сложните връзки със Съединени американски щати бяха обезщетени със доближаване с Япония. На 12 декември Европарламентът поддържа съглашението за свободна търговия сред общността и Страната на изгряващото слънце, което е най-големият двустранен контракт, сключван в миналото от съюза. Така, до момента в който най-чувствителните браншове за Европа - като производството на ориз, остават предпазени, виновност, сирене, говеждо, свинско месо, макаронени произведения, шоколад и бисквити ще бъдат внасяни безмитно незабавно или след временен интервал. Двеста и пет артикули с европейски географски знаци ще бъдат предпазени, с цел да се помогне на дребните и междинните предприятия, които съставляват 78% от експортьорите за Япония. Освен това Токио отваря своя пазар на публичните поръчки в главните си градове за европейската конкуренция. Електронната търговия, интернационалният морски превоз и пощенските услуги също ще бъдат либерализирани.
Икономическото съглашение с Япония, подписано на 17 юли, основава комерсиална зона за 600 млн. души, покрива една трета от световния Брутният вътрешен продукт и към 40% от световната търговия От своя страна японците чакат разкриването на към 290 хиляди работни места и премахването на сегашните мита от 10% за вноса в Европейски Съюз на японски коли. Както и повишение на Брутният вътрешен продукт на страната с към 1%, или с 5 трлн. йени.
Реформа на Шенгенската осведомителна система
Брюксел се пробва да даде съдбоносен отпор на тероризма, проведената престъпност и незаконната имиграция с промяна на Шенгенската осведомителна система - централизирана база данни, която подкрепя граничния надзор и съдействието сред правораздавателните органи в 30 страни, в това число и в България. На 24 октомври Европейският парламент утвърди правила, които усъвършенстват успеваемостта на системата.
Обновената система ще способства за преодоляване на незаконната имиграция, правейки вероятен обмена на данни за жителите отвън Европейски Съюз, които би трябвало да бъдат върнати в родната им страна. Държавите членки ще бъдат длъжни също по този начин да споделят в системата данните за терористични актове и да подават предизвестия в тази сфера.
Въвеждат се и предупредителни сигнали за деца, които са изложени на риск от принуждение, насилствен брак или похищение от родител, както и сигнали за идентифициране на нарушители. Засилват се и условията за отбрана на персоналните данни и контролът върху надзорните органи за отбрана на данните.
Достъп до Шенгенската осведомителна система имат 22 страни, които са членки на Шенгенското съглашение, още четири, които към момента не са членки, само че вземат участие при избрани условия (България, Англия, Румъния и Хърватия), и четири страни отвън Европейски Съюз (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).
Данък за софтуерните колоси
Европейският парламент поддържа облагането на цифровите услуги с налог. Предстои осъвременяване на разпоредбите за корпоративното облагане, които са създадени преди цифровата гражданска война. В днешно време не е належащо една компания да има физическо наличие някъде, с цел да може да развива бизнес онлайн и да натрупа облаги. Затова облагането би трябвало да обхване и цифровите услуги. С тези причини евродепутатите поддържаха предлагането да се понижи до 40 млн. евро минималния предел, над който приходите на дадена компания да подлежат на данъчно облагане. Европейската комисия настояваше прагът да е 50 млн. евро.
В отчета на Народното събрание, квалифициран от Паул Танг (С&Д, Нидерландия), се отбелязваше, че задачата е да се таксуват огромните компании с доходи от целия свят, които оферират услуги за търсене онлайн, обществени медии и онлайн магазини. "Ние желаеме компании като Гугъл, Фейсбук и Amazon да заплащат такива налози, каквито се поставят, както го вършат елементарните хора и дребните компании. Ние се борим да увеличим обсега и ставката на този дигитален налог и ще продължим да се борим за данъчна правдивост в Европа “, посочи Танг.
Като част от ограниченията, подкрепени от Европарламента, компаниите с общи годишни доходи от 750 млн. евро или повече ще би трябвало да заплащат налог в страната, откъдето идват приходите, а не там, където са се открили за данъчни цели.
Друг отчет - на полския народен представител Дариуш Росати (ЕНП), дефинира какво тъкмо значи доста цифрово наличие, което следва да бъде съображение за облагане. Според него една компания ще дължи налог, в случай че в дадена страна има годишни доходи над 7 млн. евро, повече от 100 000 консуматори или е сключила над 3000 търговски контракта за даване на цифрови услуги.
Амбициозни цели за отбрана на природата
Според новите правила, признати от Европейския парламент на 13 ноември, най-малко 32% от потребяваната сила в Европейски Съюз ще би трябвало да идва от възобновими източници. Освен това възобновимите запаси като биогоривата ще би трябвало да съставляват най-малко 14% от наличието на транспортните горива.
"Ние желаеме стопанска система без въглерод до 2050-а. Това е стъпка, която ще ни разреши да осъществим съглашението от Париж за климата, ще помогне да понижим излъчванията и да отговорим на провокациите пред човечеството “, посочи Хосе Бланко Лопес (С&Д, Испания).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ