Всеки осми е готов да напусне страната
Сред най-младите е максимален делът на хората, които желаят да живеят в чужбина
Над 775 хиляди души може да се преселят за непрекъснато в друга страна
Търсят по-висок витален стандарт
Всеки осми българин може да напусне страната и да се реалокира за непрекъснато в чужбина. За 11,9% от хората в страната на възраст сред 15 и 74 години е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина. Това демонстрират резултатите от редом проучване за “Миграция и миграционно държание ”, което е направено дружно с преброяването на популацията през 2021 година, оповестиха от Национален статистически институт.
Населението на страната е 6,519 млн. души, сподели последното броене. Това значи, че над 775 хиляди души може да емигрират и да се реалокират за непрекъснато в чужбина. В съпоставяне с предходното броене през 2011 година се усилва делът на евентуалните преселници както измежду мъжете (от 7,7% на 12,9%), по този начин и измежду дамите (от 6,2% на 10,9%).
Като цяло измежду младежите се усилва настройката за емиграция в чужбина, демонстрират данните на Национален статистически институт. Емигрирането на младежи от страната води до понижаване на раждаемостта. В бъдеще това би могло да окаже отрицателно въздействие върху броя и застаряването на популацията в нашата страна.
Потенциалните преселници са най-вече във възрастовата група 20-29 години, демонстрират данните на Национален статистически институт. 23,4% от хората в тази възрастова група, или всеки четвърти младеж, може да се реалокира за непрекъснато в чужбина. На последващо място са младежите на възраст 15-19 години, като 21,3% от тях може да се преселят в друга страна. Немалък е и делът на евентуалните преселници и измежду хората на възраст 30-39 години (17,3%). С придвижване на възрастта делът на хората, които са подготвени да емигрират, понижава.
Икономическият фактор е водещ във връзка с аргументите за тръгване в чужбина на евентуалните преселници. Повече от половината от тях (57,5%) дават отговор, че главната причина за заминаването им е да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт. Да получават по-високи приходи (да спестят пари) е повода за 21,9% от хората да желаят да изоставен страната, а за 4,7% - с цел да се осъществят професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3,2% от евентуалните преселници на възраст 15-74 години. Това значи, че останалите биха останали, в случай че приходите и стандартът на живот в страната са по-високи.
За определяне на настройките на хората към това за пътуват, да работят или да се реалокират в чужбина, участниците в анкетата са разграничени на пет групи. Тези групи са следните: евентуални преселници - хора, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна; трудови емигранти - доста или ненапълно евентуално е да отидат в чужбина да работят или учат за повече от една година; краткосрочни емигранти - доста или ненапълно е евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че за не повече от една година; туристи - хора, които считат да отидат в чужбина за малко като туристи, на посетители при близки и роднини; и непътуващи в чужбина - това са хората, съгласно които е малко евентуално да осъществят пътешестване в чужбина през идващите няколко години.
Промяната на местоживеенето от страната в чужбина може да се реализира още тази година за 13,9% от хората, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна, а за 37% от тях - това може да стане през идващите две-три години. В по-далечно бъдеще (следващите 3-5 години) може да се преселят 49,1% от включените в групата на евентуалните преселници.
Образованите най-често емигрират
Много хора отпътуват на гурбет за повече от година
Висшистите пътуват повече като туристи
Намаляват хората, които са подготвени да работят няколко години в чужбина и да се върнат. Повечето желаят да останат зад граница за непрекъснато.
Освен хората, които са подготвени да изоставен вечно страната, има доста, които считат да отидат да работят в чужбина за дълъг интервал от време (над една година), само че по-късно да се завърнат. Такива евентуални трудови мигранти са 3,3% от хората, измежду които доминират мъжете (3,8%). В съпоставяне с 2011 година тази група понижава и за двата пола.
Това значи, че хората, които желаят да работят дълготрайно време в чужбина, само че по-късно да се върнат в страната, понижава. Много повече са тези, които в случай че намерят работа зад граница, са подготвени да останат там за непрекъснато.
Много или ненапълно евентуално е да отидат в чужбина да работят или учат за няколко месеца, само че за не повече от една година, 4,7% от популацията на възраст 15-74 години, демонстрира анкетата на Национален статистически институт.
Има основни разлики в настройките за пътешестване в чужбина според от степента на обучение на хората. За високообразованите е доста по-вероятно през идващите няколко години да пътуват в чужбина като туристи - 33,6% от хората с висше обучение и 17,4% от тези със приблизително. Въпреки това, точно измежду най-образованите е максимален делът на тези, които може да се реалокират в чужбина за непрекъснато.
Сред хората с начално и главно обучение по-голям е делът на тези, които биха се преместили за непрекъснато в чужбина, от тези, които биха пътували единствено като туристи. Делът на трудовите емигранти (които считат да работят в чужбина повече от година) е максимален измежду хората с начално и по-ниско обучение (4,5% от тях).
Хората най-често се местят, с цел да имат издръжка
Работата измества брака
Има основна смяна през годините
През последните години има основна смяна във връзка с аргументите хората да се местят от едно обитаемо място в друго в страната, демонстрира проучването на Национален статистически институт. Данните демонстрират, че 52,4% от дамите и 47,6% от мъжете в страната са трансформирали най-малко един път през живота си обитаемото място, в което живеят.
Без да отчитаме по кое време са се преместили от едно място на друго, водещата причина хората да се реалокират в ново обитаемо място в страната е “встъпване в брак/съжителство ” (за 28,3% от анкетираните). Следващите по значимост аргументи са “работа ” (21,1% от хората) и “по-добри условия на живот ” (17,8%). Има основна разлика по пол в аргументите хората да сменят обитаемото място, в което живеят. Докато за 35,3% от дамите встъпването в брак/съжителство без брак е причина за смяна на местоживеенето, то за мъжете главен фактор за миграцията в страната е работата (27,6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до определяне в актуалното им обитаемо място за 19,1% от мъжете и 16,9% от дамите. Образованието е причина за настоящото местоживеене на 13,4% от мъжете и 13,6% от дамите, мигрирали най-малко един път през живота си.
Но в случай че разгледаме преместванията на хората, които са направени единствено през последните 10 години в интервала сред преброяванията от 2011 година и 2021 година, се оказва, че водещата причина хората да сменят обитаемото място към този момент не е бракът, а работата. Заради работа 22,9% от хората са сменили обитаемото място след 2011 година Втората по значимост причина за миграцията в страната през последните години е образованието (19,1% от анкетираните) и едвам на трето място е встъпването в брак/съжителство (18,7%).
Най-съществено е понижението на каузи на дамите, мигрирали за последно през интервала 2011-2021 година поради бракосъчетание (23,5% от жените). При мъжете също има такова понижение до 12,7%. Същевременно доста е нарастването на хората, за които главната причина да сменят обитаемото място е образованието.
По отношение на миграцията навътре в страната хората са разграничени на няколко групи: с към този момент взето решение за миграция; без решение за миграция - имат намерение в близко бъдеще да се преселят, само че още не са взели дефинитивно решение; със едва изразено решение за миграция - двоумят се дали да се изселят и още не са взели дефинитивно решение; както и без предпочитание за миграция.
Данните от проучването демонстрират, че с към този момент взето решение за смяна на настоящото си местоживеене в страната са 2,4% от хората на възраст 15-74 години, а 2,9% имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. Най-голям е делът на хората с взето решение за миграция вътре в страната измежду младите на възраст 15-19 години (7,1% от тях) и 20-29 години (6,1%). С повишаването на възрастта делът на евентуалните мигранти понижава.
Правителството предлага дневните да нараснат от 20 лева на 40 лева
Дават двойно повече пари при командировка
По предпочитание на шефа командированите ще могат да получават по 80 лева
Двойно ще набъбнат дневните пари при командировка в страната.
Дневните пари, които компаниите дават на чиновниците си при командировки в страната, ще бъдат увеличени двойно.
Размерът на дневните пари, на които командированите имат право при пренощуване в друго обитаемо място, ще нарасне от сегашните 20 лева на 40 лева за всеки ден от командировката. Това планува план за смяна в Наредбата за командировките в страната, който е пуснат от служебното държавно управление за публично разискване.
Ако чиновник бъде командирован за по-голяма част от работното време в друго обитаемо място, само че без преспиване, ще има право на 50% от дневните пари при пренощуване, или би трябвало да получи от работодателя 20 лева Както и до момента, командированите чиновници няма да имат право на дневни пари, в случай че за тях е обезпечена безвъзмездна храна.
По преценка на шефа на командирования чиновник или когато това е уговорено в групов трудов контракт, дневните пари при командировка ще може да не са по 40 лева, а до двойно по-голям размер, т.е. до 80 лева дневно, плануват още измененията.
В момента дневните пари може да са в двоен размер единствено в няколко съответни случая, свързани с визити на чужденци. С препоръчаните промени шефовете на компании ще имат право по своя преценка да дефинират по-високи дневни пари при командировка в размер до 80 лева
Друга препоръчана смяна е обвързвана с разноските за гориво, в случай че командированият употребява персонално моторно транспортно средство.
В настоящата сега разпоредба е планувано разходът на гориво да бъде избран съгласно “най-икономичния режим на придвижване ” на автомобила. С измененията чиновниците ще получават пари, изчислени на база разход на гориво на колата при “комбиниран режим на придвижване (градско и извънградско) ”. Така командированите ще получават повече пари за гориво, в размер непосредствен до фактически изхарчените за зареждане с бензин или дизел.
С измененията в наредбата особено ще бъде записано, че когато пътуват доставчици, снабдители, куриери и други, чиято работа е обвързвана с пътешестване сред разнообразни обитаеми места, това няма да се смята за командировка. Освен това заповедите за командировка на чиновник към този момент ще може да бъдат и електронни, а освен на хартия.
Над 775 хиляди души може да се преселят за непрекъснато в друга страна
Търсят по-висок витален стандарт
Всеки осми българин може да напусне страната и да се реалокира за непрекъснато в чужбина. За 11,9% от хората в страната на възраст сред 15 и 74 години е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина. Това демонстрират резултатите от редом проучване за “Миграция и миграционно държание ”, което е направено дружно с преброяването на популацията през 2021 година, оповестиха от Национален статистически институт.
Населението на страната е 6,519 млн. души, сподели последното броене. Това значи, че над 775 хиляди души може да емигрират и да се реалокират за непрекъснато в чужбина. В съпоставяне с предходното броене през 2011 година се усилва делът на евентуалните преселници както измежду мъжете (от 7,7% на 12,9%), по този начин и измежду дамите (от 6,2% на 10,9%).
Като цяло измежду младежите се усилва настройката за емиграция в чужбина, демонстрират данните на Национален статистически институт. Емигрирането на младежи от страната води до понижаване на раждаемостта. В бъдеще това би могло да окаже отрицателно въздействие върху броя и застаряването на популацията в нашата страна.
Потенциалните преселници са най-вече във възрастовата група 20-29 години, демонстрират данните на Национален статистически институт. 23,4% от хората в тази възрастова група, или всеки четвърти младеж, може да се реалокира за непрекъснато в чужбина. На последващо място са младежите на възраст 15-19 години, като 21,3% от тях може да се преселят в друга страна. Немалък е и делът на евентуалните преселници и измежду хората на възраст 30-39 години (17,3%). С придвижване на възрастта делът на хората, които са подготвени да емигрират, понижава.
Икономическият фактор е водещ във връзка с аргументите за тръгване в чужбина на евентуалните преселници. Повече от половината от тях (57,5%) дават отговор, че главната причина за заминаването им е да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт. Да получават по-високи приходи (да спестят пари) е повода за 21,9% от хората да желаят да изоставен страната, а за 4,7% - с цел да се осъществят професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3,2% от евентуалните преселници на възраст 15-74 години. Това значи, че останалите биха останали, в случай че приходите и стандартът на живот в страната са по-високи.
За определяне на настройките на хората към това за пътуват, да работят или да се реалокират в чужбина, участниците в анкетата са разграничени на пет групи. Тези групи са следните: евентуални преселници - хора, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна; трудови емигранти - доста или ненапълно евентуално е да отидат в чужбина да работят или учат за повече от една година; краткосрочни емигранти - доста или ненапълно е евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че за не повече от една година; туристи - хора, които считат да отидат в чужбина за малко като туристи, на посетители при близки и роднини; и непътуващи в чужбина - това са хората, съгласно които е малко евентуално да осъществят пътешестване в чужбина през идващите няколко години.
Промяната на местоживеенето от страната в чужбина може да се реализира още тази година за 13,9% от хората, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна, а за 37% от тях - това може да стане през идващите две-три години. В по-далечно бъдеще (следващите 3-5 години) може да се преселят 49,1% от включените в групата на евентуалните преселници.
Образованите най-често емигрират
Много хора отпътуват на гурбет за повече от година
Висшистите пътуват повече като туристи
Намаляват хората, които са подготвени да работят няколко години в чужбина и да се върнат. Повечето желаят да останат зад граница за непрекъснато.
Освен хората, които са подготвени да изоставен вечно страната, има доста, които считат да отидат да работят в чужбина за дълъг интервал от време (над една година), само че по-късно да се завърнат. Такива евентуални трудови мигранти са 3,3% от хората, измежду които доминират мъжете (3,8%). В съпоставяне с 2011 година тази група понижава и за двата пола.
Това значи, че хората, които желаят да работят дълготрайно време в чужбина, само че по-късно да се върнат в страната, понижава. Много повече са тези, които в случай че намерят работа зад граница, са подготвени да останат там за непрекъснато.
Много или ненапълно евентуално е да отидат в чужбина да работят или учат за няколко месеца, само че за не повече от една година, 4,7% от популацията на възраст 15-74 години, демонстрира анкетата на Национален статистически институт.
Има основни разлики в настройките за пътешестване в чужбина според от степента на обучение на хората. За високообразованите е доста по-вероятно през идващите няколко години да пътуват в чужбина като туристи - 33,6% от хората с висше обучение и 17,4% от тези със приблизително. Въпреки това, точно измежду най-образованите е максимален делът на тези, които може да се реалокират в чужбина за непрекъснато.
Сред хората с начално и главно обучение по-голям е делът на тези, които биха се преместили за непрекъснато в чужбина, от тези, които биха пътували единствено като туристи. Делът на трудовите емигранти (които считат да работят в чужбина повече от година) е максимален измежду хората с начално и по-ниско обучение (4,5% от тях).
Хората най-често се местят, с цел да имат издръжка
Работата измества брака
Има основна смяна през годините
През последните години има основна смяна във връзка с аргументите хората да се местят от едно обитаемо място в друго в страната, демонстрира проучването на Национален статистически институт. Данните демонстрират, че 52,4% от дамите и 47,6% от мъжете в страната са трансформирали най-малко един път през живота си обитаемото място, в което живеят.
Без да отчитаме по кое време са се преместили от едно място на друго, водещата причина хората да се реалокират в ново обитаемо място в страната е “встъпване в брак/съжителство ” (за 28,3% от анкетираните). Следващите по значимост аргументи са “работа ” (21,1% от хората) и “по-добри условия на живот ” (17,8%). Има основна разлика по пол в аргументите хората да сменят обитаемото място, в което живеят. Докато за 35,3% от дамите встъпването в брак/съжителство без брак е причина за смяна на местоживеенето, то за мъжете главен фактор за миграцията в страната е работата (27,6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до определяне в актуалното им обитаемо място за 19,1% от мъжете и 16,9% от дамите. Образованието е причина за настоящото местоживеене на 13,4% от мъжете и 13,6% от дамите, мигрирали най-малко един път през живота си.
Но в случай че разгледаме преместванията на хората, които са направени единствено през последните 10 години в интервала сред преброяванията от 2011 година и 2021 година, се оказва, че водещата причина хората да сменят обитаемото място към този момент не е бракът, а работата. Заради работа 22,9% от хората са сменили обитаемото място след 2011 година Втората по значимост причина за миграцията в страната през последните години е образованието (19,1% от анкетираните) и едвам на трето място е встъпването в брак/съжителство (18,7%).
Най-съществено е понижението на каузи на дамите, мигрирали за последно през интервала 2011-2021 година поради бракосъчетание (23,5% от жените). При мъжете също има такова понижение до 12,7%. Същевременно доста е нарастването на хората, за които главната причина да сменят обитаемото място е образованието.
По отношение на миграцията навътре в страната хората са разграничени на няколко групи: с към този момент взето решение за миграция; без решение за миграция - имат намерение в близко бъдеще да се преселят, само че още не са взели дефинитивно решение; със едва изразено решение за миграция - двоумят се дали да се изселят и още не са взели дефинитивно решение; както и без предпочитание за миграция.
Данните от проучването демонстрират, че с към този момент взето решение за смяна на настоящото си местоживеене в страната са 2,4% от хората на възраст 15-74 години, а 2,9% имат намерение да се преселят, само че към момента нямат дефинитивно решение. Най-голям е делът на хората с взето решение за миграция вътре в страната измежду младите на възраст 15-19 години (7,1% от тях) и 20-29 години (6,1%). С повишаването на възрастта делът на евентуалните мигранти понижава.
Правителството предлага дневните да нараснат от 20 лева на 40 лева
Дават двойно повече пари при командировка
По предпочитание на шефа командированите ще могат да получават по 80 лева
Двойно ще набъбнат дневните пари при командировка в страната.
Дневните пари, които компаниите дават на чиновниците си при командировки в страната, ще бъдат увеличени двойно.
Размерът на дневните пари, на които командированите имат право при пренощуване в друго обитаемо място, ще нарасне от сегашните 20 лева на 40 лева за всеки ден от командировката. Това планува план за смяна в Наредбата за командировките в страната, който е пуснат от служебното държавно управление за публично разискване.
Ако чиновник бъде командирован за по-голяма част от работното време в друго обитаемо място, само че без преспиване, ще има право на 50% от дневните пари при пренощуване, или би трябвало да получи от работодателя 20 лева Както и до момента, командированите чиновници няма да имат право на дневни пари, в случай че за тях е обезпечена безвъзмездна храна.
По преценка на шефа на командирования чиновник или когато това е уговорено в групов трудов контракт, дневните пари при командировка ще може да не са по 40 лева, а до двойно по-голям размер, т.е. до 80 лева дневно, плануват още измененията.
В момента дневните пари може да са в двоен размер единствено в няколко съответни случая, свързани с визити на чужденци. С препоръчаните промени шефовете на компании ще имат право по своя преценка да дефинират по-високи дневни пари при командировка в размер до 80 лева
Друга препоръчана смяна е обвързвана с разноските за гориво, в случай че командированият употребява персонално моторно транспортно средство.
В настоящата сега разпоредба е планувано разходът на гориво да бъде избран съгласно “най-икономичния режим на придвижване ” на автомобила. С измененията чиновниците ще получават пари, изчислени на база разход на гориво на колата при “комбиниран режим на придвижване (градско и извънградско) ”. Така командированите ще получават повече пари за гориво, в размер непосредствен до фактически изхарчените за зареждане с бензин или дизел.
С измененията в наредбата особено ще бъде записано, че когато пътуват доставчици, снабдители, куриери и други, чиято работа е обвързвана с пътешестване сред разнообразни обитаеми места, това няма да се смята за командировка. Освен това заповедите за командировка на чиновник към този момент ще може да бъдат и електронни, а освен на хартия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ