Енергийна сигурност, Зелена сделка, война. Имат ли място въглищата в уравнението?
Според редица анализатори продължаващата повече месец съветска инвазия в Украйна оставя в руини освен цели райони на страната, само че и политиката на Европейски Съюз за позеленяване и цифровизация на стопанската система му, както и за внезапно стесняване на въглеродните излъчвания до нулеви.
Европейската енергийна сигурност, която Еврокомисията желае да укрепи поради уязвимостта ѝ от несъразмерната взаимозависимост от съветския газ и петрол, през днешния ден наподобява подкопана - поради волатилността на цените на енергоресурсите и започващия завой на някои от европейските страни назад към изкопаемите горива.
В началото на март, дни след началото на войната, Брюксел, съгласно който Европейски Съюз може да понижи зависимостта си от съветски газ с една трета още до края на тази година, предприемайки редица ограничения. Това накара доста политици и специалисти да видят в това опция за опазване или развиване на локалните запаси. Някои страни стартират да вземат завоя назад към въглищата, макар проектите на Европейски Съюз да се избави от тях в недалечно бъдеще, поради нездравословните газове, изхвърляни от въглищните централи.
Спорът за въглищните централи в България най-накрая откри някакво решение, откакто държавното управление пое задължения, заложени в плановете по Националния проект за възобновяване и резистентност.
Преди десетина дни вицепремиерът по еврофондовете и финансов министър Асен Василев разгласи, че да работят държавната и двете американски въглищни електроцентрали в комплекса " Марица Изток ". За свързваните с предприемача Христо Ковачки мощности стана ясно, че сами би трябвало да осъществят прехода си към по-чисто произвеждане като се възползват от евросредствата по Фонда за обективен преход.
Това в действителност се отнася и за " оставените " от държавното управление три въглищни централи – така наречен американски " КонтурГлобал Марица Изток 3 " и " Ей И Ес Гълъбово " и държавната " Марица Изток 2 ". Те също би трябвало да се трансформират по метод, който да води до " позеленяване ", само че в същото време да обезпечава резистентност на енергийните доставки и най-много на цените. Стойността на тока от въглища ще продължи да зависи от цените на парниковите квоти, купувани, с цел да не бъдат глобявани мощностите за изхвърляните газове.
Темата с интеграцията на съществуващите въглищни мощности в зеления преход неотдавна бе прегледана обширно и в отчет с на българската стопанска система и енергетика на Американската комерсиална камара (АмЧам) в България.
Цената на въглеродната индиферентност
Според документа, поради несъразмерния дял на силата от въглища в потреблението на страната, постигането на въглеродна индиферентност и обезпечаването на резистентен енергиен преход е огромно предизвикателство за България. Докладът предлага опазване на някои от съществуващите мощности за рандеман на лигнитни въглища и произвеждане на ток от тях в преходния интервал до 2030-2035 година, с цел да се подсигуряват доставките, до момента в който останалите технологии – ВЕИ, газ или нуклеарни – се развият в задоволителна степен, с цел да заменят въглищните мощности.
Според специалиста по стабилно развиване и ръководещ сътрудник на компанията " Денкщат България " Боян Рашев решението за опазване на трите съществени централи в Маришкия басейн и отхвърлянето на проектите за създаване на огромна парогазова централа там са измежду смислените ходове на новото държавно управление.
" Аз персонално нямам разумно пояснение за какво трябваше да се стигне до открита война и сериозна опасност за прекъсване на доставките, с цел да разбере Европейският съюз, че политиката на заменяне на локалните с вносни въглища и газ е извънредно наивна и рискова. Няма изключително значение дали ултимативният снабдител се споделя Русия, Катар или Съединени американски щати – тази политика е в прорез с обикновените постулати на енергийната сигурност и самостоятелност ", разяснява той пред Mediapool.
" От средата на предходната година до през днешния ден, България е измежду главните експортьори на европейския електроенергиен пазар. Ние на практика покриваме грешките на останалите страни, които са мощно подвластни от импорт на извънредно безценен газ и въглища. Това се случва макар непълното действие на ПАВЕЦ Чаира – напълно с помощта на съществуването на локални запаси – нуклеарната централа и на първо място огромните лигнитни Топлоелектрическа централа ", добавя Рашев.
Обръща ли се палачинката?
Той напомня, че доста страни в Европейски Съюз към този момент обявиха отваряне на затворени през последните години мини и централи, с цел да могат да преодолеят енергийния потрес.
" Не желая да имам вяра, че на този декор Брюксел може да продължи да желае скорошното затваряне на нашите Топлоелектрическа централа. Ясно е, че ще има вложения във ВЕИ, акумулатори и диверсификация на газовите доставки, само че те няма по какъв начин изцяло да заместят Топлоелектрическа централа в Маришкия басейн във всичките им функции в енергийната система. Напротив, с напредъка на електрификацията на отоплението и превоза, последните ще стават все по-важни и незаменими ", счита той.
По думите му зелената промяна е чудесна концепция, която ще отнеме много повече време и пари, в сравнение с ни се желае, а реализацията ѝ е обвързвана на първо място с нуклеарен подем. " Докато той не стартира на цялостен ход, значимо заменяне на изкопаемите горива няма да има ", предвижда Рашев.
Енергийният специалист Славчо Нейков отбелязва, че целият проект за реализацията на Европейската зелена договорка и условията към страните членки за съответни задължения за извеждане на въглищните мощности от употреба не е допускал войната сред Русия и Украйна.
" Тя сложи тематиката за енергийната сигурност на радикално друго равнище. На процедура за някои страни-членки на Европейски Съюз кардинално съгласуваните постулати на европейско равнище за придвижване към нисковъглеродна и респективно беземисионна стопанска система получиха огромна доза абстрактност ", разяснява Нейков пред Mediapool.
По думите му това е изключително годно за страни като България, чийто енергиен бранш е директно и съществено подвластен от Русия, а във връзка с газа и петрола тази взаимозависимост се разгръща и върху стопанската система като цяло. Той отбелязва също, че краят на военните дейности в Украйна сигурно няма да докара до отпадане на терзанията по отношение на застраховане на енергийните доставки.
" Така, въпросът за това по кое време и по какъв начин ще бъде прекратено потреблението на въглищата закупи радикално друго измерение, което води и до преоценка за тяхната роля, в това число – колкото и необичайно да звучи на пръв поглед– с оглед реализирането задачите на Зелената договорка ", показва Славчо Нейков.
Как да се случи независимостта от съветски енергоносители?
Според него на фона на войната не е инцидентен фактът, че доста страни, изключително в Европа, са принудени да търсят способи бързо да понижат зависимостта си от съветските петрол и газ и респективно да преоценят уговорките си да преустановят потреблението на изкопаеми горива. Така въглищата могат и да излязат победител в този подтекст, счита енергийният специалист.
" В България, където производството на електрическа енергия от локални въглища гони на средногодишна база 40%, сходна преоценка при съществуването на посочената война е елементарно защитима, тъй като тематиката за националната енергийна сигурност към този момент изобщо не звучи нереално. В случая става дума освен за произвеждане на електрическа енергия на база въглища, само че и за приноса им за стабилността на електроенергийната система в нейната целокупност. Без работата на въглищните Топлоелектрическа централа в комплекса " Марица Изток ", да вземем за пример, тази непоклатимост ще е на практика подложена на голям риск ", отбелязва Нейков.
" А тя е изключително значима с оглед зеления преход, тъй като ще спомага директно за обикновено действие на стопанската система, от което ще се възползва и развиването на ВЕИ. Тяхната роля за прехода към нисковъглеродна стопанска система е безспорна и ще пораства, само че това би трябвало да става задоволително гладко при ясно отчитане най-малко на два фактора ", добавя той.
Единият фактор е цената, която обществото заплаща като цяло – изключително вследствие на неприятно обмисляне, каквито образци към този момент имаше в България в интервала 2010-2013 година. Но, за жалост, както на политическо, по този начин и на нормативно и регулаторно равнище, въпросите в това отношение към момента са повече от отговорите, напомня Славчо Нейков.
Вторият фактор е обвързван с техническите и софтуерни провокации пред развиването на мрежите и финансовите аспекти на процеса по присъединение на ВЕИ централи към преносната и електроразпределителните мрежи даже за лично ползване.
И особеностите на българската действителност
" В случая има и една спомагателна специфичност – към 18% от електрическата енергия в страната се създава от така наречен американски централи, които от една страна нямат никакви екологични проблеми, свързани с работата им, само че от друга - на държавно равнище към момента няма никаква визия какво да стане с тези индустриални мощности откакто през 2024 и 2026 година изтекат дълготрайните контракти за изкупуване на електрическата енергия им ", отбелязва специалистът, който е ръководител на Института за енергиен мениджмънт.
Според него войната на Русия в Украйна несъмнено постанова бърза и ефикасна преоценка на ролята на локалния енергиен запас поради националната енергийна сигурност.
" За България това е изключително годно. В политически проект намирането на сплотяваща национална позиция по повод по-нататъшното ползване на въглищата е неотложно, само че би трябвало да излезе отвън общите политически клишета, а да се отстоява с обстоятелства и стопански планове на фона на цялостна стратегическа визия ", добавя Нейков.
" Реализмът обаче изисква изясненост и за икономическата, и за политическата цена на това, в това число и през призмата на Зелената договорка. Тази преоценка на национално равнище няма да е изключение – действително тя би трябвало да бъде направена в цяла Европа, която мощно зависи от съветските доставки и на газ, и на петрол, че и на въглища ", разяснява още той.
Европейската енергийна сигурност, която Еврокомисията желае да укрепи поради уязвимостта ѝ от несъразмерната взаимозависимост от съветския газ и петрол, през днешния ден наподобява подкопана - поради волатилността на цените на енергоресурсите и започващия завой на някои от европейските страни назад към изкопаемите горива.
В началото на март, дни след началото на войната, Брюксел, съгласно който Европейски Съюз може да понижи зависимостта си от съветски газ с една трета още до края на тази година, предприемайки редица ограничения. Това накара доста политици и специалисти да видят в това опция за опазване или развиване на локалните запаси. Някои страни стартират да вземат завоя назад към въглищата, макар проектите на Европейски Съюз да се избави от тях в недалечно бъдеще, поради нездравословните газове, изхвърляни от въглищните централи.
Спорът за въглищните централи в България най-накрая откри някакво решение, откакто държавното управление пое задължения, заложени в плановете по Националния проект за възобновяване и резистентност.
Преди десетина дни вицепремиерът по еврофондовете и финансов министър Асен Василев разгласи, че да работят държавната и двете американски въглищни електроцентрали в комплекса " Марица Изток ". За свързваните с предприемача Христо Ковачки мощности стана ясно, че сами би трябвало да осъществят прехода си към по-чисто произвеждане като се възползват от евросредствата по Фонда за обективен преход.
Това в действителност се отнася и за " оставените " от държавното управление три въглищни централи – така наречен американски " КонтурГлобал Марица Изток 3 " и " Ей И Ес Гълъбово " и държавната " Марица Изток 2 ". Те също би трябвало да се трансформират по метод, който да води до " позеленяване ", само че в същото време да обезпечава резистентност на енергийните доставки и най-много на цените. Стойността на тока от въглища ще продължи да зависи от цените на парниковите квоти, купувани, с цел да не бъдат глобявани мощностите за изхвърляните газове.
Темата с интеграцията на съществуващите въглищни мощности в зеления преход неотдавна бе прегледана обширно и в отчет с на българската стопанска система и енергетика на Американската комерсиална камара (АмЧам) в България.
Цената на въглеродната индиферентност
Според документа, поради несъразмерния дял на силата от въглища в потреблението на страната, постигането на въглеродна индиферентност и обезпечаването на резистентен енергиен преход е огромно предизвикателство за България. Докладът предлага опазване на някои от съществуващите мощности за рандеман на лигнитни въглища и произвеждане на ток от тях в преходния интервал до 2030-2035 година, с цел да се подсигуряват доставките, до момента в който останалите технологии – ВЕИ, газ или нуклеарни – се развият в задоволителна степен, с цел да заменят въглищните мощности.
Според специалиста по стабилно развиване и ръководещ сътрудник на компанията " Денкщат България " Боян Рашев решението за опазване на трите съществени централи в Маришкия басейн и отхвърлянето на проектите за създаване на огромна парогазова централа там са измежду смислените ходове на новото държавно управление.
" Аз персонално нямам разумно пояснение за какво трябваше да се стигне до открита война и сериозна опасност за прекъсване на доставките, с цел да разбере Европейският съюз, че политиката на заменяне на локалните с вносни въглища и газ е извънредно наивна и рискова. Няма изключително значение дали ултимативният снабдител се споделя Русия, Катар или Съединени американски щати – тази политика е в прорез с обикновените постулати на енергийната сигурност и самостоятелност ", разяснява той пред Mediapool.
" От средата на предходната година до през днешния ден, България е измежду главните експортьори на европейския електроенергиен пазар. Ние на практика покриваме грешките на останалите страни, които са мощно подвластни от импорт на извънредно безценен газ и въглища. Това се случва макар непълното действие на ПАВЕЦ Чаира – напълно с помощта на съществуването на локални запаси – нуклеарната централа и на първо място огромните лигнитни Топлоелектрическа централа ", добавя Рашев.
Обръща ли се палачинката?
Той напомня, че доста страни в Европейски Съюз към този момент обявиха отваряне на затворени през последните години мини и централи, с цел да могат да преодолеят енергийния потрес.
" Не желая да имам вяра, че на този декор Брюксел може да продължи да желае скорошното затваряне на нашите Топлоелектрическа централа. Ясно е, че ще има вложения във ВЕИ, акумулатори и диверсификация на газовите доставки, само че те няма по какъв начин изцяло да заместят Топлоелектрическа централа в Маришкия басейн във всичките им функции в енергийната система. Напротив, с напредъка на електрификацията на отоплението и превоза, последните ще стават все по-важни и незаменими ", счита той.
По думите му зелената промяна е чудесна концепция, която ще отнеме много повече време и пари, в сравнение с ни се желае, а реализацията ѝ е обвързвана на първо място с нуклеарен подем. " Докато той не стартира на цялостен ход, значимо заменяне на изкопаемите горива няма да има ", предвижда Рашев.
Енергийният специалист Славчо Нейков отбелязва, че целият проект за реализацията на Европейската зелена договорка и условията към страните членки за съответни задължения за извеждане на въглищните мощности от употреба не е допускал войната сред Русия и Украйна.
" Тя сложи тематиката за енергийната сигурност на радикално друго равнище. На процедура за някои страни-членки на Европейски Съюз кардинално съгласуваните постулати на европейско равнище за придвижване към нисковъглеродна и респективно беземисионна стопанска система получиха огромна доза абстрактност ", разяснява Нейков пред Mediapool.
По думите му това е изключително годно за страни като България, чийто енергиен бранш е директно и съществено подвластен от Русия, а във връзка с газа и петрола тази взаимозависимост се разгръща и върху стопанската система като цяло. Той отбелязва също, че краят на военните дейности в Украйна сигурно няма да докара до отпадане на терзанията по отношение на застраховане на енергийните доставки.
" Така, въпросът за това по кое време и по какъв начин ще бъде прекратено потреблението на въглищата закупи радикално друго измерение, което води и до преоценка за тяхната роля, в това число – колкото и необичайно да звучи на пръв поглед– с оглед реализирането задачите на Зелената договорка ", показва Славчо Нейков.
Как да се случи независимостта от съветски енергоносители?
Според него на фона на войната не е инцидентен фактът, че доста страни, изключително в Европа, са принудени да търсят способи бързо да понижат зависимостта си от съветските петрол и газ и респективно да преоценят уговорките си да преустановят потреблението на изкопаеми горива. Така въглищата могат и да излязат победител в този подтекст, счита енергийният специалист.
" В България, където производството на електрическа енергия от локални въглища гони на средногодишна база 40%, сходна преоценка при съществуването на посочената война е елементарно защитима, тъй като тематиката за националната енергийна сигурност към този момент изобщо не звучи нереално. В случая става дума освен за произвеждане на електрическа енергия на база въглища, само че и за приноса им за стабилността на електроенергийната система в нейната целокупност. Без работата на въглищните Топлоелектрическа централа в комплекса " Марица Изток ", да вземем за пример, тази непоклатимост ще е на практика подложена на голям риск ", отбелязва Нейков.
" А тя е изключително значима с оглед зеления преход, тъй като ще спомага директно за обикновено действие на стопанската система, от което ще се възползва и развиването на ВЕИ. Тяхната роля за прехода към нисковъглеродна стопанска система е безспорна и ще пораства, само че това би трябвало да става задоволително гладко при ясно отчитане най-малко на два фактора ", добавя той.
Единият фактор е цената, която обществото заплаща като цяло – изключително вследствие на неприятно обмисляне, каквито образци към този момент имаше в България в интервала 2010-2013 година. Но, за жалост, както на политическо, по този начин и на нормативно и регулаторно равнище, въпросите в това отношение към момента са повече от отговорите, напомня Славчо Нейков.
Вторият фактор е обвързван с техническите и софтуерни провокации пред развиването на мрежите и финансовите аспекти на процеса по присъединение на ВЕИ централи към преносната и електроразпределителните мрежи даже за лично ползване.
И особеностите на българската действителност
" В случая има и една спомагателна специфичност – към 18% от електрическата енергия в страната се създава от така наречен американски централи, които от една страна нямат никакви екологични проблеми, свързани с работата им, само че от друга - на държавно равнище към момента няма никаква визия какво да стане с тези индустриални мощности откакто през 2024 и 2026 година изтекат дълготрайните контракти за изкупуване на електрическата енергия им ", отбелязва специалистът, който е ръководител на Института за енергиен мениджмънт.
Според него войната на Русия в Украйна несъмнено постанова бърза и ефикасна преоценка на ролята на локалния енергиен запас поради националната енергийна сигурност.
" За България това е изключително годно. В политически проект намирането на сплотяваща национална позиция по повод по-нататъшното ползване на въглищата е неотложно, само че би трябвало да излезе отвън общите политически клишета, а да се отстоява с обстоятелства и стопански планове на фона на цялостна стратегическа визия ", добавя Нейков.
" Реализмът обаче изисква изясненост и за икономическата, и за политическата цена на това, в това число и през призмата на Зелената договорка. Тази преоценка на национално равнище няма да е изключение – действително тя би трябвало да бъде направена в цяла Европа, която мощно зависи от съветските доставки и на газ, и на петрол, че и на въглища ", разяснява още той.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ