Според проведено неотдавна преброяване в няколко големи британски града вече

Според извършено наскоро броене в няколко огромни английски града към този момент може да се приказва за “бяло малцинство ”: по този начин е в Бирмингам, Манчестър или Лондон. Британският есеист Дъглас Мъри проучва тази смяна и нейните последици в изявление за “Фигаро ”.
Следвайте " Гласове " в

- Според едно броене делът на “белите ” в Англия и Уелс внезапно понижава от двадесет години насам. Освен това християните към този момент съставляват по-малко от 50% в страната, до момента в който мюсюлманите бързо се усилват. Това смяна ли е в историята на Англия?
- Това е смяна, само че тя е част от една към този момент остаряла траектория. През 90-те години на ХХ век междинната чиста миграция към Англия беше няколко десетки хиляди души годишно. В годините след успеха на лейбъристите на власт през 1997 година тази цифра набъбна на стотици хиляди годишно. Миналата година тя доближи рекордно число от половин милион. Разбира се, тези събитие имат последици и с времето популацията се трансформира. Описах това след публикуването на последното броене преди 10 години и писах за по-широките последствия за Англия и целия ни континент в “Странното самоубийство на Европа ”. Но хората към момента не знаят какво да вършат в областта на имиграцията. Така е на всички места в развития свят. Политиците са прекомерно слаби, с цел да наложат закона, популацията се трансформира и всеки, който каже, че не харесва това, незабавно е разгласен за расист. Намирам за удивително, че сме постигнали толкоз малко, изправени пред толкоз големи промени. Имаме възприятието, че сме попаднали в еднакъв капан, на всички места и постоянно.
- Не е ли това разумно развиване, защото Англия е толкоз остаряла империя и е запазила Британската общественост?

- Не е наложително, макар че някои хора обичат да акцентират този мотив, нормално на драго сърце. Те споделят “Империята отвръща на удара ”, като че ли цитатът от филм от поредицата “Междузвездни войни ” е задоволително остроумен, с цел да отклони същинска полемика. Не виждам никаква причина да изяснявам прекомерната приемливост на Англия към нейните граници от 50-те години на ХХ век насам. Преди това сме имали доста хомогенно население в продължение на хиляда години. Но щом политиците изгубиха надзор над имиграцията - а в някои случаи я подпомогаха - те в никакъв случай не можаха да си го възвърнат. След това се случиха две неща по едно и също време. Силно подценихме броя на хората, които желаят да дойдат на нашите крайбрежия, и мощно надценихме способността си да интегрираме тези хора.
- Съпътствана ли е актуалната демографска смяна от културни и политически разтърсвания?
- Разбира се. Миграцията визира всичко. Тя визира методите на гласоподаване, публичните модели, настройките, обществената естетика и решенията, които страната може да вземе. Добре знае се да вземем за пример, че (след едно приключване на информация от Министерството на защитата преди няколко години) има някои външнополитически въпроси, по които Англия - както и Франция - не могат в никакъв случай да се намесят. Заради популацията, което през днешния ден живее в нашата страна, в случай че в Пакистан да вземем за пример стартира гражданска война - което изцяло би могло да се случи - какво би могло или би желало да направи английското държавно управление, имайки поради популацията в нашата страна? В народен проект, когато в някои кина при започване на годината беше прожектиран един филм и беше упрекнат в осквернение против ислям, гневни тълпи от мюсюлмани стачкуваха и филмът беше изтеглен. Полицията счита, че това е огромна победа за мира. Аз мисля, че това е ужасна капитулация пред хора, които не би трябвало да са тук, в случай че не схващат свободата на словото.
Но става въпрос и за душата на една нация. Такава душа не се предава за един ден. Хората, които са израснали в една страна и имат дълбока връзка с тази страна, имат друга връзка от някой, който е дошъл през вчерашния ден. Това е неизбежно. Така че, колкото по-голяма е имиграцията, толкоз повече се трансформира вашата страна, толкоз повече се трансформират настройките - и това включва нейните добродетели, апропо. Просто съм сюрпризиран, че хората са толкоз сдържани да признаят това. Мога единствено да предположа, че е тъй като им се желае да не е по този начин. Но да искаш едно нещо да е правилно не е същото като това да е по този начин. Нашите страни приказват за интеграцията като че ли това е добре разбрана просвета. Всъщност интеграцията е доста нестабилна ненаука.
- Говорителят на премиера Риши Сунак - самият той индуист и от индийски генезис - съобщи: “Очевидно Англия е разнообразна страна, това е нещо, което би трябвало да се приветства ”, “това включва многообразието на религиите ”. Някои западни нации показват страха си, че културното и политическото им завещание може да изчезне.
- Не виждам за какво хората да нямат право да се тревожат за своето политическо и културно завещание. Останалата част от света се тревожи. Ако преди малко беше направено броене в Индия и то беше разкрило, че индийците към този момент са малцинство в Делхи, Джайпур, Мумбай и Бангалор, мисля, че индийците щяха да се запитат за какво. Разбира се, това е комплицирано. В прочут смисъл е нещо хубаво, че нашата система е отворена и многообразна. Горд съм, че човек от индийски генезис може да стане министър-председател на Англия, макар че е невероятно да си представим бял човек от английски генезис да може да стигне до този пост в Индия. И въпреки всичко, както постоянно съм казвал и както са ме упреквали безпределно, изгодите от многообразието не са неизчерпаеми. Има един стадий, в който в действителност сте разводнили културата си дотам, че към този момент не сте това, което сте били. Или даже различим. Някои хора се радват на това. Аз не съм от тях, значително тъй като обичам страната и обществото си и това, което бяхме, и не утвърждавам обстоятелството, че това, което се случи с имиграцията, се случи против ясните стремежи, декларирани и повтаряни на всички избори, на публичното мнение.
- Дори миграционните потоци да бъдат овладени в бъдеще, въпросът за интеграцията стои в множеството западни общества. Как да се оправим с това предизвикателство?
- Само три неща имат значение по въпроса за имиграцията: скоростта, културата и броя. Ако скоростта и броят са прекомерно огромни, не можете да се справите с нея и всички политици просто трансферират казуса на своите наследници. Въпросът за “културата ” е сложен. Лично аз бих предпочел имиграцията да идва по-скоро от сходни, а не от доста разнообразни култури. Но тези от нас, които поддържаха тази позиция, очевидно изгубиха в голямото меле от леви деятели и други, които обществено обявиха, че харесват безпорядъка на имиграцията през ХХ век, тъй като (както сподели един лейбъристки апартачик) “си пъха носа в многообразието ”. Ще забележим доста бързо дали ще продължат да утвърждават този театър и дали към момента считат, че рисковете, които се поели за бъдещето на нашето общество, са си коствали.
Превод от френски: Галя Дачкова
 
18 Дек 202297817 Дек 2022813316 Дек 2022284515 Дек 2022568214 Дек 2022465812 Дек 20226090КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202257309 Дек 202278017 Дек 202258917 Дек 202279
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД