Според православния календар на 20 юли се почита свети пророк

Според православния календар на 20 юли се уважава свети оракул Илия. Той живял по времето на израелския цар Ахов (IX в. Хр.) и бил потомък на свещеническия Ааронов жанр. Царят бил бранител на езическото идолопоклонничество и Илия се явил пред него, с цел да го предизвести, че Бог ще го накаже с убийствена суша. Пророчеството се сбъднало: сушата траяла три години и шест месеца. Чак тогава Господ се смилил и пратил пророка да извести на народа края на бедствието. Според Библията оракул Илия се понесъл жив с огнена каляска на небето пред очите на своя възпитаник Елисей. Това станало през 816 година прочие Хр. покрай река Йордан. В иконографската традиция най-често се изобразява точно този миг от живота на светеца.

В националния календар под въздействие на житието на светеца, св. Илия се приема и уважава като заповедник на небесните стихии – стопанин на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Тази власт Бог му поверил при подялбата на света сред светците. Според националната религия, когато св. Илия препуска по небето с огнената каляска, впрегната с четири коня се получават гръмотевиците и светкавиците. Легендите описват още, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава гърми на земята. Затова народът ни нарекъл св. Илия " Гръмовник ", " Гръмоделец " и " Гръмоломник ". Светецът имал сестра - Огнена Мария, Св. Богородица или св. Елена. Според остаряло вярване той се биел с крилати змейове, с триглави лами и даже с дявола, а от тази борба произтичали небесните стихии. Ако св. Илия се разсърди, той изсипва ледени зърна от ръкава си или заключва дъждовете в небесна пещера.

По традиция на Илинден в чест на светеца се коли курбан – най-старият петел, именуван " татко ". Стопанките изпичат погача " боговица " и " колач " за св. Илия. Организират се общоселски сборове с жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно - бик, вол или теле. Курбанът се освещава и трапезите се подреждат на могила, оброчище, край параклис отвън селото, под остарели дъбови дървета. Вярва се, че по този начин ще омилостивят светеца и ще предпазят селището от градушка и наводнения. И през днешния ден в манастирите, чийто патрон е св. Илия, се вършат огромни празненства с курбани. Народната традиция не разрешава къпането в реките и морето на Илинден, тъй като св. Илия обичал на този ден " да си взема курбан ". На Илинден се гадае и за реколтата - в случай че гърми, орехите и лешниците ще са " шупливи ", празни.

Денят е патронен празник на абаджии, кожухари и терзии.

В облика на св. Илия откривателите откриват останки от езически култове към античните небесни богове - славянския господ Перун, тракийския Зевс и прабългарския Тангра.

В календара на историята на Илинден - по остарял жанр 2 август - поробеното население на Македония прави следващ опит да реализира свободата. Избухването на Илинденско-Преображенското въстанието се форсира след Горноджумайското въстание (23 септември 1902) и Солунските атентати. Борбите за избавление не престават, макар турските репресии и многочислени войскови елементи. Само през първата половина на 1903 година са маркирани 86 сражения. В тази конюнктура през януари 1903 година част от членовете на Централен комитет привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско. На конгреса не участва всепризнатият началник на организацията — Гоце Делчев, а Дамян Груев е към момента изгнаник. Задграничното посланичество на организацията в София след дълги полемики се причислява към това решение.

Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като познава доста добре ситуацията. След идването си в Македония, се среща със завърналия се Дамян Груев. Двамата вземат решение, че откакто решението е взето и разпратено по окръзите, връщане обратно не може да има. Гоце Делчев счита, че въстанието е преждевременно, че без поддръжката на България може да се стигне до ново проваляне. Но той се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче Делчев е погубен край село Баница.

Боевете в Македония стартират на 2 август 1903 година - Илинден. Постепенно обгръщат Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници афишират република (Крушевска република) и канят гърци и власи на обща битка срещу Османската империя. Никой не протяга ръка против мирното турско население. " Доблестно въстание против цяла империя " - възхищава се един австро-унгарски посланик. Началото на въстаническите дейности в Битолски окръг дава подтик на революционното придвижване и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за всеобщо въстание, в Странджанския регион е призован конгрес в местността Петрова равнища, който създава проект за дейностите и избира основен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.

На 19 август - Преображение - пукват първите пушки на Странджанско. Османската власт е свалена в Ахтопол и Василико (дн. Царево), изтласкват се турските елементи към Малко Търново и Лозенград. Провъзгласената тук Странджанска република стартира да се грижи за живота и поминъка на популацията.

Турското държавно управление хвърля големи сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 година в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат присъединяване 26 000 въстаници против 350-хилядна армия. В сраженията умират 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, поданици от Македония и Одринско, заобикалят в Княжеството. Тези бройки са доказателство за непримиримостта на популацията в Македония и Одринско със съществуващия народен и обществен терор, за непреклонната му воля да живее свободно, за устрема му да отхвърли дефинитивно османското владичество.

Въстаниците последователно изчерпват своите сили. Султанът регистрира това и на 6 септември прави тъничък дипломатически ход. Той афишира, че кръвопролитията ще бъдат прекъснати, в случай че великите сили принудят България да се откаже от поддръжката на въстанието. Турция трансферира отговорността върху софийското държавно управление. Великите сили, основно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското държавно управление го принуждават да не се намесва в спора.

На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български виновни фактори да разгласят война на Турция. При съществуващата интернационална конюнктура България няма нито сили, нито опция за действителна помощ. Главната причина за сдържаното държание си остава икономическата и военната уязвимост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията. Гоце Делчев е казвал, че " неприятно бихме се отплатили на България за многочислените нейни жертви след нас, в случай че желаеме да я вкараме боса в огъня ". За страдание, висшият миг в развиването на революционните процеси в Македония не съответствува с готовността на княжеството за решителни дейности.

Илинденско-Преображенското въстание е било обречено. През 1903 година не съществуват действителни благоприятни условия за надвит излаз от въоръжена битка. Османската империя към момента има големи човешки, военни и стопански запаси, интернационалното състояние също не разрешава удобен излаз.

Икона: Делян Алипиев

Инфо: www.bizimi.com