Южна Корея се приготвя за трети опит да изстреля ракета в космоса!
Според последна информация от края на месец август т.г. съветският галактически цех Хруничев е създал първата степен на ракетата „ Наро-1 “ и тя е към този момент на път – първо по железопътна линия към Уляновск, по-късно със аероплан към южнокорейския порт Пусан, след което още веднъж ще се насочи с трен към галактическия център Наро в Южна Корея.
Тази фотография на ракетата “Наро-1 ” е направена по времето на първото й изстрелване през 2009 година, приключило с крах. Photo credit: Khrunichev
През пролетта на тази година на страниците на уеб страницата следяхме с интерес изстрелването на севернокорейската ракета „ Ънха 3 “, което приключи с крах. Общественият свят жигосах изстрелването на тоталитарната севернокорейска страна. В съпоставяне със Северна Корея, жителите на която, без значение от изказванията на локалната агитация, умират от апетит, Южна Корея в днешно време се обрисува като една от най-големите стопански сили. Южнокорейският стандарт на живот е доста висок, а страната се подрежда четвърта икономическа мощ в Азия и 15-та в целия свят. Тези триумфи на Южна Корея несъмнено се дължат на демокрацията и свободните пазари. В научно-технологично отношение страната също жъне триумфи – най-много в региона на роботиката, автомобилостроенето и елестрониката. Независимо от това обаче Южна Корея изостава в галактическото си развиване и страната към момента няма сполучливо независимо изстрелване на ракета от личната си територия. Това я подрежда твърдо зад страни като Япония, Китай, Израел, Индия и Иран, всички от които разполагат със лични галактически ракети.
Причината за това е, че съгласно спогодбите сред Южна Корея и Съединени американски щати южнокорейците нямат право да създават междуконтинентални балистични ракети, чийто обсег е по-голям от 300 километра. В софтуерно отношение разликите сред бойните и галактическите ракети не са доста огромни, само че търпимостта сред обособените страни по отношение на по кое време изстрелването на една ракета е задоволително и по кое време не е въпрос на външна политика, на която няма да се спирам в тази обява. Очевидно е обаче, че Южна Корея не е поискала да се движи по ръба на интернационалните спогодби, както вършат други страни и по тази причина не е създала независимо галактическа ракета. Нека не забравяме, че на езика на военните в случай че една ракета е в положение да изстреля сателит, който да обикаля към Земята, то на процедура страната има ракета, способна да доближи всяка точка от земното кълбо.
От друга страна Южна Корея към този момент не желае да изостава от космонавтиката. Напълно понятно е – всяка стопански развита страна желае да е в крайник с модерните технологии. Но Южна Корея в това време не желае да утежнява интернационалните си връзки. Затова е подхванат извънредно рационален и умен ход – Южна Корея към този момент се отхвърля краткотрайно от градежа на първата степен за ракетата си и при започване на предишното десетилетие е провела конкурс за комерсиални галактически провайдъри, които да поемат тази роля. Това трансформира южнокорейската галактическа стратегия в неповторим и доста забавен случай измежду международната космонавтика.
През октомври 2004 година е реализирано дефинитивно съглашение сред Русия и Южна Корея за градеж на галактически комплекс и ракета. Заводът, който дава отговор за градежа на първата степен на ракетата е заводът Хруничев. Противоречива е информацията по отношение на по какъв начин тъкмо се е стигнало до това съглашение. Според представители на Хруничев е имало огромна конкуренция сред доста фабрики от най-различни страни. Но съгласно някои западни източници по-голяма част от тези задгранични представители са се отказали, тъй като южнокорейските експерти са желали да проучат в елементи задграничните технологии, след което по-нататък, в бъдещето, когато стартират да създават независимо всички степени на ракетите, да го вършат без непозната помощ. Русия обаче се съгласява да оказва помощ на Южна Корея, тъй като договорката е преференциална за съветска страна – първата степен, планувана за южнокорейската ракета, е на процедура идентична с първите степени на новите ракети, които понастоящем се създават в Русия – ракетите „ Ангара “. Програмата за градеж на „ Ангара “ през днешния ден се е изправила пред финансови проблеми и отлагания, само че посредством южнокорейското партньорство Русия натрупа опит. И въпреки всичко, съветските експерти не желаят да споделят фините елементи към ракетостроенето с южнокорейските си сътрудници. Това се оказва смущаващо за южнокорейските учени от Корейския аерокосмически проучвателен институт. Подписано е съглашение, което попречва обмяната на технологии по отношение на първата степен. Според съглашението руснаците се задължават да оказват помощ в градежа на наземните уреди на космодрума.
Що се касае до ракетата, получава се забавен хибрид. Първата степен на ракетата „ Наро-1 “ се създава от Хруничев – т.е. от съветска страна. Втората степен обаче е напълно южнокорейска разработка.
До този миг са извършени два полета на ракетата – само че и двата приключват с крах. Първото изстрелване е през 2009 година. Руската първа степен работи обикновено и отделянето сред първата и втората степен е сполучливо, само че обтекателят, предпазващ спътника, не се отделя по проект и заради непотребното тегло спътникът не доближава орбита. Първоначално нямаше информация за този проблем, тъй като за наземните ръководители всичко изглеждаше първоначално обикновено и полетът неправилно бе разгласен за сполучлив, само че сигнал от изкуствения сателит в никакъв случай не бе получен и неуспехът бе приет няколко часа по-късно. Второто изстрелване е през 2010 година, само че сигналът е изгубен 137 секунди след старта. Счита се, че ракетата е експлодирала. През 2011 година не са извършени никакви южнокорейски изстрелвания.
С доставката на нова съветска степен през миналия месец има изгледи, че от територията на Южна Корея ще излети нова ракета – и то още до края на годината. Още през месец юли от научното министерство излезе информация, че идващият полет ще бъде през октомври 2012 година.
До този миг Южна Корея е ра зчитала главно на непознати ракети да изстрелват нейните изкуствени спътници. През 2008 година полетя за пръв път южнокорейски астронавт – Ли Со Ен (жена) – на борда на съветския галактически транспортен съд „ Союз ТМА-12 “. Но фантазията на Южна Корея си остава – да има качества и благоприятни условия да изстрелва галактически апарати от лична територия. Надявам се, че третото изстрелване на Южна Корея ще бъде сполучливо и страната ще се причисли към елитния клуб страни със независима космонавтика, тъй като такава икономическа мощ не заслужава второстепенна роля.
По информация от: Хруничев, Korea Times, Portal to the Universe, RussianSpaceWeb
