Кога хората са започнали да се целуват за първи път и какъв вирус се е разпространил оттогава
Според ново проучване първата известна целувка в света се е случила преди 4500 години в Близкия изток,което оспорва публикуваното до момента съмнение, че за първи път хората са се целували по устните преди 3500 години като това е почнало а територията на Южна Азия, написа Dailymail.
Експертът по антична Месопотамия в Университета на Копенхаген – доктор Троелс Панк Арбол, и биологът от Оксфордския университет – доктор Софи Лунд Расмусен, разгласиха ново изследване, съгласно което първите известни целувки може да произлизат от Месопотамия, в днешните Ирак и Сирия. Те съумели да дешифрират текстове върху глинени плочки, написани на античния шумерски език, датиращи от 2500 година пр.н.е., в които се разказва целувката. Учените обаче акцентират, че е евентуално хората от други райони също да са били осведомени добре с целувката.
Един от текстовете гласи, че целувката е наслада за интимните сътрудници след сексуален акт. Друг разказва по какъв начин омъжена жена била съвсем нокаутирана от целувка на различен мъж.
Учените означават, че бонобо (човекоподобна маймуна, сходна на шимпанзето, само че е по-дребно от него) също се целуват, за да определят какъв брой здрав е сътрудникът им. Те дефинират това по това дали той има неприятен и прекрасен мирис.
„ Целувките са нещо, което одобряваме за даденост и наподобява, че отздавна са били част от нашия живот. Но въпреки всичко би трябвало да знаем от кой момент и считаме, че практикуването им е по-старо, в сравнение с се смяташе до момента. Доказателства от нашите най-близки родственици, бонобо и шимпанзета, демонстрират, че целувката ни оказва помощ да създадем чувство за непосредственост и съгласуваност в нашата връзка, както и да оценим даден евентуален сътрудник, тъй като неприятният мирис демонстрира, че нещо не е наред с него и той може да е вреден “, отбелязва доктор Софи Лунд Расмусен.
Учените са уверени още, че целувките били нормални и измежду членовете на фамилния кръг и приятелите.
Изследователите също по този начин настояват, че целуването може да е имало дълготраен резултат върху предаването на вируси като херпес симплекс (HSV-1), който предизвиква елементарна простуда.
Болестта, известна като бушана в античните медицински текстове от Месопотамия, може да е обвързвана с вируса на елементарната простуда. „ Заболяването е било локализирано най-вече в или към устата и гърлото, а признаците са включвали везикули в или към устата, което е един от преобладаващите признаци на херпесната зараза ", разяснява доктор Расмусен.
" Ако практиката на целуване е била необятно публикувана и одобрена в редица антични общества, резултатите от целуването във връзка с предаването на патогени евентуално би трябвало да са били повече или по-малко непрекъснати ", добавя специалистът.
Д-р Арбьол и доктор Расмусен прецизират, че занапред иден още редица проучвания о въпроса, включващи античен ДНК разбор, които ще хвърлят повече светлина върху комплицираните исторически процеси и обществени взаимоотношения, свързани с целуването, включително и евентуалната му роля в ранното предаване на заболявания.
Експертът по антична Месопотамия в Университета на Копенхаген – доктор Троелс Панк Арбол, и биологът от Оксфордския университет – доктор Софи Лунд Расмусен, разгласиха ново изследване, съгласно което първите известни целувки може да произлизат от Месопотамия, в днешните Ирак и Сирия. Те съумели да дешифрират текстове върху глинени плочки, написани на античния шумерски език, датиращи от 2500 година пр.н.е., в които се разказва целувката. Учените обаче акцентират, че е евентуално хората от други райони също да са били осведомени добре с целувката.
Един от текстовете гласи, че целувката е наслада за интимните сътрудници след сексуален акт. Друг разказва по какъв начин омъжена жена била съвсем нокаутирана от целувка на различен мъж.
Учените означават, че бонобо (човекоподобна маймуна, сходна на шимпанзето, само че е по-дребно от него) също се целуват, за да определят какъв брой здрав е сътрудникът им. Те дефинират това по това дали той има неприятен и прекрасен мирис.
„ Целувките са нещо, което одобряваме за даденост и наподобява, че отздавна са били част от нашия живот. Но въпреки всичко би трябвало да знаем от кой момент и считаме, че практикуването им е по-старо, в сравнение с се смяташе до момента. Доказателства от нашите най-близки родственици, бонобо и шимпанзета, демонстрират, че целувката ни оказва помощ да създадем чувство за непосредственост и съгласуваност в нашата връзка, както и да оценим даден евентуален сътрудник, тъй като неприятният мирис демонстрира, че нещо не е наред с него и той може да е вреден “, отбелязва доктор Софи Лунд Расмусен.
Учените са уверени още, че целувките били нормални и измежду членовете на фамилния кръг и приятелите.
Изследователите също по този начин настояват, че целуването може да е имало дълготраен резултат върху предаването на вируси като херпес симплекс (HSV-1), който предизвиква елементарна простуда.
Болестта, известна като бушана в античните медицински текстове от Месопотамия, може да е обвързвана с вируса на елементарната простуда. „ Заболяването е било локализирано най-вече в или към устата и гърлото, а признаците са включвали везикули в или към устата, което е един от преобладаващите признаци на херпесната зараза ", разяснява доктор Расмусен.
" Ако практиката на целуване е била необятно публикувана и одобрена в редица антични общества, резултатите от целуването във връзка с предаването на патогени евентуално би трябвало да са били повече или по-малко непрекъснати ", добавя специалистът.
Д-р Арбьол и доктор Расмусен прецизират, че занапред иден още редица проучвания о въпроса, включващи античен ДНК разбор, които ще хвърлят повече светлина върху комплицираните исторически процеси и обществени взаимоотношения, свързани с целуването, включително и евентуалната му роля в ранното предаване на заболявания.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ