Рядка климатична „аномалия“ вероятно е направила Първата световна още по-смъртоносна
Според ново проучване извънредно неприятното сезонно време евентуално е оказало доста въздействие върху броя на смъртните случаи както от Първата международна война, по този начин и от пандемията с испански грип през 1918-а. Учените настояват, че доста повече хора са починали поради проливните дъждове и много по-ниските температури.
Чрез разбор на ледено ядро от Швейцарско-италианските Алпи учените съумяха да придобият по-ясна визия за климата в Европа в интервала 1914-а – 1919-а. Нещо повече – те за първи път го обвързаха с войната и пандемията по това време.
Необичайно влажните и мокри условия евентуално са съдействали за загубата на повече животи на бойното поле и даже са попречили на миграцията на птиците (а това от своя страна е доближило птици и хора доста по-близо, в сравнение с биха били иначе).
„ Атмосферната циркулация се е трансформирала и е имало доста повече дъжд, времето над Европа е било доста по-студено в продължение на 6 години – споделя климатичният академик Александър Мор от Харварския университет. – В този съответен случай това е
особеност, която се случва един път на 100 години. “
„ Не споделям, че това е било главната причина за пандемията, само че несъмнено е влошило така и така избухливата обстановка. “
Разбира се, цялостно е с разкази за ужасяващите условия в окопите по време на Първата международна – дъждът и калта са доста добре документирани. Това, което прави това ново проучване, е да свърже тези условия с тези нетипични климатични условия.
Следи от морска сол в леденото ядро разкриват извънредно необикновени притоци на въздух от Атлантическия океан и обвързвания с това дъжд през зимите на 1915-а, 1916-а и 1918-а – а това от своя страна съответствува с пика на смъртни случаи на европейското полесражение.
Статистиката сочи, че близо 10 млн. военни са починали по време на Първата международна. Проблеми като окопна болест (състояние, което се предизвиква от дълготрайно излагане на влага, мраз и от нехигиеничните условия в окопите) и измръзване евентуално са били изострени от непрекъснатите влажни условия. Тресавищата, образували се на бойното поле пък, съдействали в допълнение за по-трудното възобновяване и избавяне на ранените бойци. Удавянето, излагането на тези условия и пневмонията са взели доста по-голям брой животи.
„ Открихме, че връзката между доста по-влажните и студени условия и по-високия брой смъртни случаи е най-силна от средата на 1917-а доникъде на 1918-а – т.е. в интервала от борбата за Ипр до първата вълна от испански грип “, споделя археологът Кристофър Лъвлък от Нотингамския университет, Англия.
Изследователите считат, че като се изключи че е влошила изискванията за бойците, тази климатична особеност евентуално е изиграла основна роля и при основаването на идеалната среда, в която грипният вариант H1N1 да даде началото на втора и по-смъртоносна вълна на испанския грип (нейният пик е бил в края на войната).
Тази съответна част от изследването е по-спекулативна, само че съгласно откривателите неприятното време е принудило зеленоглавите патици, които са съществени носители на H1N1 – да не мигрират към Русия, както нормално, а да останат в Западна Европа. Това ги е задържало по-близо до военната и цивилна популация, която към този момент са се борела с нехигиенните условия.
По-голямото количество вода би означавало по-бързо разпространяване на вируса, смесващ се с птичите изпражнения, споделят откривателите, и евентуално и до предаването на по-вирулентния вариант на грипа, който убива 2.64 млн. души в Европа. Днес, когато светът се бори с нова пандемия и е изправен пред нови климатични аномалии, евентуално има какво да научим от това ново изследване.
Изследването е оповестено в GeoHealth.
