Кристиян Шкварек - името е пътят, по който вървиш
Според Кристиян Шкварек в славянските езици, в това число на полски и на български думата „ шквар “, или „ сквар “, значи жега, огън. Каквато е семейството му, подобен и темпераментът – огнен. Роден е в центъра на София. Майка му е българка, татко му – поляк. В Седмо учебно заведение най-голямата му пристрастеност били клубът по диспути и часовете по история. Летата в детството си поделял сред Полша, Виена и село покрай Своге. А след това приключил история в Ковънтри, Англия, и европеистика и политика – в Католическия университет в Льовен, Белгия. Кристиян е разпален по конната езда, политиката и пътуванията. Пие чай, алкохол – не! По случайност или не, се срещаме на имения му ден – Кръстовден. Истина ли е, че родът ти има герб? Да, родът на татко ми има герб. Корените ми по негова линия са проследими до 22 януари 1531 година, когато е била една от огромните борби през Средновековието – сред Полша и Молдовското господарство при Обертин. След успеха полският хетман Ян Тарновски заселил огромна част от воините си на новопридобитите земи в Западна Украйна. В едно от селата, кръстено на него – Тарнавица Полна (днес Станиславов), попаднали и прадедите ми – ветерани от бойното поле, изпратени по тези гранични тогава територии, с цел да ги бранят. Родът ни Шкварек бил благороден, имал герб и доста земи, само че през 1944 година Сталин депортирал прадедите ми в Западна Полша, в новопридобитите от Германия територии.
И в двата ми рода имам антикомунистическа линия.
През същата 1944 година е погубен прародител ми по майчина линия, царски офицер от Втората международна война и началник на Скопския затвор по време на Българското избавление на Македония. И то навръх 11 септември, два дни след 9-и. Току-що се бил върнал при фамилията си в Генерал Тошево. Вечеряли, на вратата се почукало. Викнали го при кмета и не се върнал. Синът му, моят дядо, тогава е бил на девет. Прабаба ми получила депеша, че мъжът ѝ е погубен като зложелател на народа, едвам девет години по-късно. Какво ти е прелестно да си спомняш от детството си? Родителите ми са се срещнали в София в края на 80-те. Баща ми бил разграничен с първата си брачна половинка, която дружно с двамата им синове живеела във Виена, и пристигнал в България, с цел да прави бизнес. Срещнал майка ми и сме се родили двамата със сестра ми. И аз съм израснал сред три страни – България, Полша и Австрия. Прекарвах чудни лета в селото ни в Западна Полша. Имахме стопанство с огромна къща с 14–15 стаи и доста земя, която баба ми, дядо ми, чичо ми, вуйна ми и братовчедите ми обработват. В стопанството има 40–50 свине, 20 крави, коне, 80–90 кокошки. И показа си ме – роден зад баня „ Мадара “, в карето сред НДК и Петте кьошета, по какъв начин се озовавам на място, където нареждам бали, учат ме да доя крави, виждам по какъв начин колят свине. Возя се на коленете на чичо ми и държа кормилото, до момента в който той ръководи комбайна. И съм единствено на пет години. Или пък ловим риба от реката пред дома ни. Имаме село и в България, на 40 км от София, покрай Своге, където пък са другите ми селски мемоари с българските ми баба и дядо по майчина линия. Много е хубаво едно градско дете да има село и там да прекарва цяло лято. Надявам се и моите деца някой ден да порастват по този начин. През празниците пък постоянно ходех във Виена при полубратята ми, с които подкрепям доста близки връзки.
Какъв възпитаник беше – зубрач или имаше тайфа? По-скоро бях оправен, противоположното на зубрач. В гимназията се бунтувах не против родителите ми, както множеството деца, а против гимназията, против системата. Това беше частично и номерът ми да се върша на забавен, с цел да ме харесват девойките, само че и имах вяра, че няма потребност да изучавам други неща, в случай че знам, че желая да се занимавам с история. Първия период на десети клас приключих с двойки по математика, химия и физика. Едва ги направих на тройки до края на годината. По история, несъмнено, имах цялостна шестица. Родителите ти по какъв начин одобряваха това? Баща ми ми плесваше по някой пестник след наставнически срещи, само че след това се радваше. Гордееше се. Той беше историк. Следвал е в най-стария университет в Полша – Ягелонския, в Краков. И ме отгледаха с дядо ми, и двамата бяха доста мощни мъже. Израснал съм с техните разкази за история, както и тези на българската ми баба, която е свидетелка на измененията, на рухването на Берлинската стена. Като дете гледах исторически филми, купувах си исторически енциклопедии. Имам забележка в дневника в учебно заведение, че в часа по физика чета учебника по история. Знаех, че това ще последвам и че другото не ме интересува. Бях тежък отворко. Участвах в Клуба по диспути в Седмо учебно заведение, тъй като обичах да диспутирам. Даже спечелихме софийско съревнование в Немската гимназия. В Седма гимназия прочее учех немски, който ми е четвъртият език след български, полски и британски. Помниш ли коя беше първата ти работа? Да, бях на 14 години и помагах на чичо ми, който снимаше сватби и беше измислил страшна скица за летата – заставаше пред църквата „ Свети Георги “ в събота или неделя с фотоапарат в ръце. И до момента в който хората се събират за някоя женитба, той започваше да ги снима. Те не знаят, че не е от гостите. Застават да театралничат, прегръщат се, усмихват се. И той нащраква примерно едни 200 фотоси. После, когато народът хлътне в църквата за службата, ми дава флашката от цифровия уред и аз литвам с колелото към едно фото на Пилоните, с което се беше уговорил да работят експресно. Те мигновено изкарват всичките фотоси. Връщам се още веднъж бързо и ги нареждаме на един щанд против вратата на църквата. Чичо ми поставя надпис – 2 лева И хората, като излизат, виждат фотосите си подготвени и си споделят – е, единствено 2 лева … виж какъв брой сме хубави на тая фотография, на онази. Купуваха като луди. Правехме по няколко сватби дневно. Цяло лято на 14 години работех това. На 15 започнах по-постоянна работа в офиса на родителите ми, които имаха компания за порти. Продавах порти. На 17 години бях в един офис, в който се занимавахме с вкарване на база данни в компютър. На 18 отпътувах да последвам в Ковънтри, където учих три години, само че живях общо четири. Още първата година започнах работа на бара в характерен британски пъб. Колко ли бира си изпил? Почти не пия алкохол, само че за сметка на това съм сервирал несъмнено на 10 000 души. Ковънтри е мощно недодялан студентски и работен град във допустимо най-централната част на Англия и най-далече от морето, и има доста от по този начин наречените „ чавове “, т.е. британски батки. Охрана имаше единствено в петък или събота, когато правеха дискотека. През останалото време – не. Случвало се е в сряда вечер на бара да сме аз и две колежки. И какво правиш, в случай че някой метне чаша или шибне колежка по дупето? Ако се обадиш на полицията, ще дойдат бързо, само че дотогава… Сигурно 20 пъти ми се е налагало да се удрям с британските чавове. Повечето пъти съм бил набиван, само че и това построява. Англия беше много формиращ миг в живота ми – за първи път живеех самичък, работех самичък, биех се самичък. Всъщност отидох поради приятелката ми от гимназията, която доста искаше да следва в Ковънтри поради положителния факултет за медии и връзки. И въпреки да бях признат в по-хубав университет, избрах да изучавам в Ковънтри, с цел да отидем дружно. Но не скърбя.
И в двата ми рода имам антикомунистическа линия.
През същата 1944 година е погубен прародител ми по майчина линия, царски офицер от Втората международна война и началник на Скопския затвор по време на Българското избавление на Македония. И то навръх 11 септември, два дни след 9-и. Току-що се бил върнал при фамилията си в Генерал Тошево. Вечеряли, на вратата се почукало. Викнали го при кмета и не се върнал. Синът му, моят дядо, тогава е бил на девет. Прабаба ми получила депеша, че мъжът ѝ е погубен като зложелател на народа, едвам девет години по-късно. Какво ти е прелестно да си спомняш от детството си? Родителите ми са се срещнали в София в края на 80-те. Баща ми бил разграничен с първата си брачна половинка, която дружно с двамата им синове живеела във Виена, и пристигнал в България, с цел да прави бизнес. Срещнал майка ми и сме се родили двамата със сестра ми. И аз съм израснал сред три страни – България, Полша и Австрия. Прекарвах чудни лета в селото ни в Западна Полша. Имахме стопанство с огромна къща с 14–15 стаи и доста земя, която баба ми, дядо ми, чичо ми, вуйна ми и братовчедите ми обработват. В стопанството има 40–50 свине, 20 крави, коне, 80–90 кокошки. И показа си ме – роден зад баня „ Мадара “, в карето сред НДК и Петте кьошета, по какъв начин се озовавам на място, където нареждам бали, учат ме да доя крави, виждам по какъв начин колят свине. Возя се на коленете на чичо ми и държа кормилото, до момента в който той ръководи комбайна. И съм единствено на пет години. Или пък ловим риба от реката пред дома ни. Имаме село и в България, на 40 км от София, покрай Своге, където пък са другите ми селски мемоари с българските ми баба и дядо по майчина линия. Много е хубаво едно градско дете да има село и там да прекарва цяло лято. Надявам се и моите деца някой ден да порастват по този начин. През празниците пък постоянно ходех във Виена при полубратята ми, с които подкрепям доста близки връзки.
Какъв възпитаник беше – зубрач или имаше тайфа? По-скоро бях оправен, противоположното на зубрач. В гимназията се бунтувах не против родителите ми, както множеството деца, а против гимназията, против системата. Това беше частично и номерът ми да се върша на забавен, с цел да ме харесват девойките, само че и имах вяра, че няма потребност да изучавам други неща, в случай че знам, че желая да се занимавам с история. Първия период на десети клас приключих с двойки по математика, химия и физика. Едва ги направих на тройки до края на годината. По история, несъмнено, имах цялостна шестица. Родителите ти по какъв начин одобряваха това? Баща ми ми плесваше по някой пестник след наставнически срещи, само че след това се радваше. Гордееше се. Той беше историк. Следвал е в най-стария университет в Полша – Ягелонския, в Краков. И ме отгледаха с дядо ми, и двамата бяха доста мощни мъже. Израснал съм с техните разкази за история, както и тези на българската ми баба, която е свидетелка на измененията, на рухването на Берлинската стена. Като дете гледах исторически филми, купувах си исторически енциклопедии. Имам забележка в дневника в учебно заведение, че в часа по физика чета учебника по история. Знаех, че това ще последвам и че другото не ме интересува. Бях тежък отворко. Участвах в Клуба по диспути в Седмо учебно заведение, тъй като обичах да диспутирам. Даже спечелихме софийско съревнование в Немската гимназия. В Седма гимназия прочее учех немски, който ми е четвъртият език след български, полски и британски. Помниш ли коя беше първата ти работа? Да, бях на 14 години и помагах на чичо ми, който снимаше сватби и беше измислил страшна скица за летата – заставаше пред църквата „ Свети Георги “ в събота или неделя с фотоапарат в ръце. И до момента в който хората се събират за някоя женитба, той започваше да ги снима. Те не знаят, че не е от гостите. Застават да театралничат, прегръщат се, усмихват се. И той нащраква примерно едни 200 фотоси. После, когато народът хлътне в църквата за службата, ми дава флашката от цифровия уред и аз литвам с колелото към едно фото на Пилоните, с което се беше уговорил да работят експресно. Те мигновено изкарват всичките фотоси. Връщам се още веднъж бързо и ги нареждаме на един щанд против вратата на църквата. Чичо ми поставя надпис – 2 лева И хората, като излизат, виждат фотосите си подготвени и си споделят – е, единствено 2 лева … виж какъв брой сме хубави на тая фотография, на онази. Купуваха като луди. Правехме по няколко сватби дневно. Цяло лято на 14 години работех това. На 15 започнах по-постоянна работа в офиса на родителите ми, които имаха компания за порти. Продавах порти. На 17 години бях в един офис, в който се занимавахме с вкарване на база данни в компютър. На 18 отпътувах да последвам в Ковънтри, където учих три години, само че живях общо четири. Още първата година започнах работа на бара в характерен британски пъб. Колко ли бира си изпил? Почти не пия алкохол, само че за сметка на това съм сервирал несъмнено на 10 000 души. Ковънтри е мощно недодялан студентски и работен град във допустимо най-централната част на Англия и най-далече от морето, и има доста от по този начин наречените „ чавове “, т.е. британски батки. Охрана имаше единствено в петък или събота, когато правеха дискотека. През останалото време – не. Случвало се е в сряда вечер на бара да сме аз и две колежки. И какво правиш, в случай че някой метне чаша или шибне колежка по дупето? Ако се обадиш на полицията, ще дойдат бързо, само че дотогава… Сигурно 20 пъти ми се е налагало да се удрям с британските чавове. Повечето пъти съм бил набиван, само че и това построява. Англия беше много формиращ миг в живота ми – за първи път живеех самичък, работех самичък, биех се самичък. Всъщност отидох поради приятелката ми от гимназията, която доста искаше да следва в Ковънтри поради положителния факултет за медии и връзки. И въпреки да бях признат в по-хубав университет, избрах да изучавам в Ковънтри, с цел да отидем дружно. Но не скърбя. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ