Мрачната тайна на Литва
Според Европейския съд по правата на индивида има неопровержими доказателства, че години наред Литва е приютила американски затвор за обвинени в тероризъм. Но вместо да поеме отговорност и да проверява обвиняването, държавното управление се прави на глухо. Това написа Рудолф Херман за в. “Нойе Цюрхер Цайтунг ”, сътрудник на швейцарския ежедневник в литовската столица Вилнюс.
Мразовитата заран е трансформирала оголелите шубраци в дребни творби на изкуството. Гората от двете страни на шосето отдалечава литовската столица, която одеве си напуснал.
След 45 минути път рейсът доближава до селището Антавилиаи. Погледа притеглят прелестни къщи – знак за стопански напредък. През лятото ви чака езеро, където можете да плувате на воля. Непринудено мислиш за прелестна околност наоколо до огромния град, само че потънала в зеленина. Мястото обаче пази мрачна загадка.
Мистериозна строителна активност
Беше при започване на века, когато притежателя си смени конюшня с прилежаща към нея поляна, намираща се в южния завършек на селото. Започна усърдна строителна активност. Съседите нямаха и визия какво се случва. Недоумяваха за какво охранителите приказват британски, а в близост обикалят коли с тъмни стъкла.
Петнадесет години по-късно имат вяра, че са разкрили тайната, даже да са налице единствено индикации, не и директни доказателства. Точно на това място до 2006 година се е намирал “Site Violet ”, скришен завор на Централно разузнавателно управление на САЩ за военнопрестъпници и терористи.
През 2009 година започнаха да се популяризират спекулации за съществуването на сходни секрети затвори освен в Литва, а също в Румъния и Полша. През май предходната година Европейският съд по правата на индивида стигна до извода, че има задоволително насочващи условия – формалните управляващи в Литва и Румъния най-малко са знаели за съществуването на сходни места за отнемане от независимост. Най-вероятно умишлено не са се противопоставили на нечовешките условия и жестоките разпити.
Съдът, сезиран от юристи на пандизчии, разпореди Литва и Румъния да заплатят компенсации в размер на 100 000 евро на човек, както и да поемат правосъдните разходи. Подобна присъда против Полша имаше през 2014 година
Куриозен поврат
При куриозно развиване на нещата в началото Литва одобри присъдата, само че единствено дни по-късно настъпи поврат. В свое становеще държавното управление оповести, че при осъществено лично следствие не са установени, нито са потвърдени обстоятелства и обсотятелства, каквито излага съдът в Страсбург. Предвиждало се въпросната постройка да се употребява като подпомагащ разследващ център. Не били правилни и изказванията на Съда по правата на индивида, че пандизчии са били докарвани със самолети. С тях в действителност са били доставяни уреди за въпросния център.
Твърденията и аргументацията на литовското държавно управление не минаха в Страсбург. През октомври 2018 година те, както и тези на Румъния, бяха отхвърлени.
Литва по-скоро си е навредила, отколкокто да излезе чиста от аферата, е мнението на Кеститис Гирниус, професор по политология в университета във Вилнюс. Според него вместо да пази позицията на предходно държавно управление, за актуалното държавно ръководство би било по-добре да се дистанцира, през цялото време да одобри присъдата и да реализира изисканите от съда ограничения. Още повече, че първата присъда не е дала сериозен мотив за обжалване.
При това не е ясно кой и кога в Литва е знаел какво е било планувано да се строи в Антавилиаи или към този момент процесът е бил в ход. От средата на 2004 година президент е Валдас Адамкус – литовец, който до 1997 година е живял в Съединени американски щати. Че е клекнал пред искане на американска загадка работа, е единствено съмнение.
“Адамкус непрекъснато твърдеше, че е нямал никаква информация по въпроса. Някои наблюдаващи показват подозрения, само че аз мисля, че той е откровен ”, споделя Гирниус.
Политологът Гирниус позволява, че като сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ литовската работа по сигурност SSD е работила сама. Причината би могла да е политическа. В случай на потребност за фактически неосведоменото държавно управление би било по-просто обществено да отхвъли съмнение. Или пък спецслужбата SSD е възнамерявала да резервира акцията в загадка от всички останали артисти и по този начин сама да поеме забележителните материални компенсации.
Пропуснат късмет
От позиция на тогавашните си интернационалните позиции от голяма важност при случая с Литва, Румъния и Полша е времето на подготовката за секрети затвори. Навремето тези три страни принадлежаха към социалистическия източен блок, Литва даже като част от Съветския съюз. Те старателно се стремяха да се включат в западната общественост.
През 1999 година разширението на НАТО на изток стартира с Чехия, Унгария и Полша. Литва и Румъния бяха признати в алианса едвам през 2004 година Във Варшава, Букурещ и Вилнюс бе налице неукротим блян в пакта да ги одобряват като надеждни нови съдружници. От позиция на сигурността те гледаха на Съединени американски щати като на по-голям сътрудник в сравнение с западноевропейските страни. По това време да отхвърлиш искане на Централно разузнавателно управление на САЩ, беше парещ картоф.
Сама по себе си тази историческа ретроспектива не е опрощение по волята на Централно разузнавателно управление на САЩ да погазваш човешки права на личната си територия, даже да се превръщаш в съидейник. Тогавашната политическа алтернатива би разрешила на днешното ръководство да се дистанцира от събитията. Литва да се показа като страна, която абсолютно респектира човешките права и по този начин да поеме отговорност посредством лично следствие.
Според Гирниус този щанс е пропуснат. Политологът е на мнение, че по този начин Вилнюс подкопава личната си упоритост да води морална външна политика и при сложните си връзки с Русия се трансформира в рисков плацдарм за нахлуване.
С наслаждение и целесъобразно Вилнюс сочи с пръст властовата политика на Москва, споделя Гирниус. Но в случай че искаш да си меродавен, би трябвало да следваш моралните насоки, спазването на които изискваш от други. Непостоянството бързо се трансформира в бумеранг.
Кой какво е знаел?
Не е намерил правилен отговор въпросът кой и по кое време в Литва е разбрал за пандиза на Централно разузнавателно управление на САЩ, декларира юристка от литовската неправителствена организация по човешки права – Human Rights Monitoring Institute. Разследване на литовския парламент потвърди, че ръководителите на тайните служби са знаели за типа на интервенцията, само че не безусловно и политическото управление на страната.
Неправителствената организация по спазване на човешките права подлага на рецензия обстоятелството, че през 2009 година литовската Главна прокуратура не е провела обхватно следствие. Така да вземем за пример въобще не е било обърнато внимание на вършените мъчения.
Година по-късно следствието е завършено заради липса на доказателства. През 2014 година следствието се възобновява, откакто Сенатът на Съединени американски щати разсекрети досие. Така стана ясно, че интервенция «Site Violet» има директна връзка с територията на Литва.
Много индикации, само че малко доказателства
Европейският съд по правата на индивида изрази мнение по доста случаи с тъжби против европейски страни по отношение на нарушение на човешки права. Има директна връзка с престояване в незаконни затвори на обвинени в тероризъм лица без право на контакти с външния свят.
Според прессъобщение на съда от октомври 2018 година от 2012 година в съда са постъпили тъжби против Македония, Полша, Италия, Литва и Румъния. При случая с Италия става дума за похищение, в останалите и за съществуване на секрети затвори, както и за осъществени мъчения по време на разпити.
В присъди, оповестени в края на май 2018 година, е открито жестоко нарушение на Конвенцията по човешки права. Според съда пандизите са били на послушание на Централно разузнавателно управление на САЩ. Магистратите упрекнаха Литва и Румъния в съглашателство и в толериране на практики на личната им територия, които опонират на Конвенцията по човешки права.
Дълго се спекулираше по отношение на “black sites ” (тайни затвори), които от 2003 година Централно разузнавателно управление на САЩ разкрива по време на борбата против терора в редица страни в целия свят. Конкретна информация се появи едвам през 2014 година – резюме на отчет на Сената на Съединени американски щати с имена на 119 пандизчии. Самият отчет от 6000 страници остана в загадка.
Парламентарно следствие в Литва още през 2009 година устновява, че на територията на столицата Вилнюс са били готови два плана (Project 1 и Project 2) за създаване на секрети затвори. Според информация на сдружения за отбрана на човешки права един от тях - Project 2, е бил сбъднат сред февруари 2005 и март 2006 година Официалните управляващи признават съществуването на обекта, само че той служел за разследващи цели. През 2010 година прокуратурата оповести, че не са били установени незаконни действия.
Съобразно присъдата, произнесена от Съда по правата на индивида в Страсбург, е належащо виновните лица да бъдат подведени под отговорност, упорстват от литовската неправителствена организация Human Rights Monitoring Institute. Най-важната цел е да се предотврати повтарянето на сходен случай.
Според литовските бранители на човешки права в обществото царува безучастност. Едни отхвърлят да погледнат истината в очите, други вършат опит колкото се може по-бързо всичко да потъне в давност./clubZ.bg
Мразовитата заран е трансформирала оголелите шубраци в дребни творби на изкуството. Гората от двете страни на шосето отдалечава литовската столица, която одеве си напуснал.
След 45 минути път рейсът доближава до селището Антавилиаи. Погледа притеглят прелестни къщи – знак за стопански напредък. През лятото ви чака езеро, където можете да плувате на воля. Непринудено мислиш за прелестна околност наоколо до огромния град, само че потънала в зеленина. Мястото обаче пази мрачна загадка.
Мистериозна строителна активност
Беше при започване на века, когато притежателя си смени конюшня с прилежаща към нея поляна, намираща се в южния завършек на селото. Започна усърдна строителна активност. Съседите нямаха и визия какво се случва. Недоумяваха за какво охранителите приказват британски, а в близост обикалят коли с тъмни стъкла.
Петнадесет години по-късно имат вяра, че са разкрили тайната, даже да са налице единствено индикации, не и директни доказателства. Точно на това място до 2006 година се е намирал “Site Violet ”, скришен завор на Централно разузнавателно управление на САЩ за военнопрестъпници и терористи.
През 2009 година започнаха да се популяризират спекулации за съществуването на сходни секрети затвори освен в Литва, а също в Румъния и Полша. През май предходната година Европейският съд по правата на индивида стигна до извода, че има задоволително насочващи условия – формалните управляващи в Литва и Румъния най-малко са знаели за съществуването на сходни места за отнемане от независимост. Най-вероятно умишлено не са се противопоставили на нечовешките условия и жестоките разпити.
Съдът, сезиран от юристи на пандизчии, разпореди Литва и Румъния да заплатят компенсации в размер на 100 000 евро на човек, както и да поемат правосъдните разходи. Подобна присъда против Полша имаше през 2014 година
Куриозен поврат
При куриозно развиване на нещата в началото Литва одобри присъдата, само че единствено дни по-късно настъпи поврат. В свое становеще държавното управление оповести, че при осъществено лично следствие не са установени, нито са потвърдени обстоятелства и обсотятелства, каквито излага съдът в Страсбург. Предвиждало се въпросната постройка да се употребява като подпомагащ разследващ център. Не били правилни и изказванията на Съда по правата на индивида, че пандизчии са били докарвани със самолети. С тях в действителност са били доставяни уреди за въпросния център.
Твърденията и аргументацията на литовското държавно управление не минаха в Страсбург. През октомври 2018 година те, както и тези на Румъния, бяха отхвърлени.
Литва по-скоро си е навредила, отколкокто да излезе чиста от аферата, е мнението на Кеститис Гирниус, професор по политология в университета във Вилнюс. Според него вместо да пази позицията на предходно държавно управление, за актуалното държавно ръководство би било по-добре да се дистанцира, през цялото време да одобри присъдата и да реализира изисканите от съда ограничения. Още повече, че първата присъда не е дала сериозен мотив за обжалване.
При това не е ясно кой и кога в Литва е знаел какво е било планувано да се строи в Антавилиаи или към този момент процесът е бил в ход. От средата на 2004 година президент е Валдас Адамкус – литовец, който до 1997 година е живял в Съединени американски щати. Че е клекнал пред искане на американска загадка работа, е единствено съмнение.
“Адамкус непрекъснато твърдеше, че е нямал никаква информация по въпроса. Някои наблюдаващи показват подозрения, само че аз мисля, че той е откровен ”, споделя Гирниус.
Политологът Гирниус позволява, че като сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ литовската работа по сигурност SSD е работила сама. Причината би могла да е политическа. В случай на потребност за фактически неосведоменото държавно управление би било по-просто обществено да отхвъли съмнение. Или пък спецслужбата SSD е възнамерявала да резервира акцията в загадка от всички останали артисти и по този начин сама да поеме забележителните материални компенсации.
Пропуснат късмет
От позиция на тогавашните си интернационалните позиции от голяма важност при случая с Литва, Румъния и Полша е времето на подготовката за секрети затвори. Навремето тези три страни принадлежаха към социалистическия източен блок, Литва даже като част от Съветския съюз. Те старателно се стремяха да се включат в западната общественост.
През 1999 година разширението на НАТО на изток стартира с Чехия, Унгария и Полша. Литва и Румъния бяха признати в алианса едвам през 2004 година Във Варшава, Букурещ и Вилнюс бе налице неукротим блян в пакта да ги одобряват като надеждни нови съдружници. От позиция на сигурността те гледаха на Съединени американски щати като на по-голям сътрудник в сравнение с западноевропейските страни. По това време да отхвърлиш искане на Централно разузнавателно управление на САЩ, беше парещ картоф.
Сама по себе си тази историческа ретроспектива не е опрощение по волята на Централно разузнавателно управление на САЩ да погазваш човешки права на личната си територия, даже да се превръщаш в съидейник. Тогавашната политическа алтернатива би разрешила на днешното ръководство да се дистанцира от събитията. Литва да се показа като страна, която абсолютно респектира човешките права и по този начин да поеме отговорност посредством лично следствие.
Според Гирниус този щанс е пропуснат. Политологът е на мнение, че по този начин Вилнюс подкопава личната си упоритост да води морална външна политика и при сложните си връзки с Русия се трансформира в рисков плацдарм за нахлуване.
С наслаждение и целесъобразно Вилнюс сочи с пръст властовата политика на Москва, споделя Гирниус. Но в случай че искаш да си меродавен, би трябвало да следваш моралните насоки, спазването на които изискваш от други. Непостоянството бързо се трансформира в бумеранг.
Кой какво е знаел?
Не е намерил правилен отговор въпросът кой и по кое време в Литва е разбрал за пандиза на Централно разузнавателно управление на САЩ, декларира юристка от литовската неправителствена организация по човешки права – Human Rights Monitoring Institute. Разследване на литовския парламент потвърди, че ръководителите на тайните служби са знаели за типа на интервенцията, само че не безусловно и политическото управление на страната.
Неправителствената организация по спазване на човешките права подлага на рецензия обстоятелството, че през 2009 година литовската Главна прокуратура не е провела обхватно следствие. Така да вземем за пример въобще не е било обърнато внимание на вършените мъчения.
Година по-късно следствието е завършено заради липса на доказателства. През 2014 година следствието се възобновява, откакто Сенатът на Съединени американски щати разсекрети досие. Така стана ясно, че интервенция «Site Violet» има директна връзка с територията на Литва.
Много индикации, само че малко доказателства
Европейският съд по правата на индивида изрази мнение по доста случаи с тъжби против европейски страни по отношение на нарушение на човешки права. Има директна връзка с престояване в незаконни затвори на обвинени в тероризъм лица без право на контакти с външния свят.
Според прессъобщение на съда от октомври 2018 година от 2012 година в съда са постъпили тъжби против Македония, Полша, Италия, Литва и Румъния. При случая с Италия става дума за похищение, в останалите и за съществуване на секрети затвори, както и за осъществени мъчения по време на разпити.
В присъди, оповестени в края на май 2018 година, е открито жестоко нарушение на Конвенцията по човешки права. Според съда пандизите са били на послушание на Централно разузнавателно управление на САЩ. Магистратите упрекнаха Литва и Румъния в съглашателство и в толериране на практики на личната им територия, които опонират на Конвенцията по човешки права.
Дълго се спекулираше по отношение на “black sites ” (тайни затвори), които от 2003 година Централно разузнавателно управление на САЩ разкрива по време на борбата против терора в редица страни в целия свят. Конкретна информация се появи едвам през 2014 година – резюме на отчет на Сената на Съединени американски щати с имена на 119 пандизчии. Самият отчет от 6000 страници остана в загадка.
Парламентарно следствие в Литва още през 2009 година устновява, че на територията на столицата Вилнюс са били готови два плана (Project 1 и Project 2) за създаване на секрети затвори. Според информация на сдружения за отбрана на човешки права един от тях - Project 2, е бил сбъднат сред февруари 2005 и март 2006 година Официалните управляващи признават съществуването на обекта, само че той служел за разследващи цели. През 2010 година прокуратурата оповести, че не са били установени незаконни действия.
Съобразно присъдата, произнесена от Съда по правата на индивида в Страсбург, е належащо виновните лица да бъдат подведени под отговорност, упорстват от литовската неправителствена организация Human Rights Monitoring Institute. Най-важната цел е да се предотврати повтарянето на сходен случай.
Според литовските бранители на човешки права в обществото царува безучастност. Едни отхвърлят да погледнат истината в очите, други вършат опит колкото се може по-бързо всичко да потъне в давност./clubZ.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ