Дефицитът за ноември е 0,5% от прогнозния БВП, правителството заделят нови 1,2 млрд. лв. за общините
Сподели
Салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към края на ноември 2023 година е негативно в размер на 980,3 млн. лева или 0,5 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Това излиза наяве от известие на Министерството на финансите.
За ноември е регистрирано усъвършенстване при бюджетното салдо на месечна база, като приходите за месеца надвишават разноските с 459,9 млн. лева
По-доброто месечно осъществяване се дължи на приходната страна на бюджета
и по-конкретно на данъчните приходи, осведомиха от Министерството на финансите.
Отчетеният по-висок размер на данъчните приходи през ноември се дължи главно на направените предплатени вноски за корпоративен налог и използването на мярката за надграждане и рационализиране на фискалния надзор посредством въвеждане на наложително авансово обявление на данни за транспортите на артикули на територията на страната, прецизират от министерството.
Оттам напомнят, че въпросната мярка е призната с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в действие от 1 октомври 2023 година и направените промени в Наредба 5 (Н-5), влезнали в действие от 3 октомври.
Приходите, помощите и даренията по КФП към отчетния ноември са в размер на 60,118 милиарда лева, което съставлява 86,5 на 100 от плановете за 2023 година Постъпленията нарастват с 3,652 милиарда лева на годишна база.
Данъчните приходи са 47,776 милиарда лв. или 89,9 на 100 от разчетените за годината. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 5,033 милиарда лева (11,8 процента) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Размерът им съставлява 79,5 % от общите приходи по КФП за интервала.
Приходите в частта на директните налози са за 10,512 милиарда лева, което съставлява 90,4 % от плана за миналата 2023 година
Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 20,624 милиарда лева или 88,1 % от плануваните за годината.
Приходите от други налози са 2,575 милиарда лева Размерът им е 96,6 на 100 от годишния план.
Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 14,065 милиарда лева или 90,9 % от плануваните планове за 2023 година.
Неданъчните доходи са в размер на 10,202 милиарда лева (91,5 на сто) от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други, прецизират от МФ.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2,140 милиарда лв..
Разходите по КФП, включващи и вноската на страната в бюджета на Европейски Съюз, към предишния ноември са за 61,098 милиарда лева, което е 82,5 на 100 от годишните планове.
В номинално изражение разноските нарастват по отношение на същия интервал на 2022 година с 4,234 милиарда лева, или със 7,4 %. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав, и финансовите разноски.
Нелихвените разноски са 58,778 милиарда лева, което съставлява 83 % от годишния план, където настоящите са 53,495 милиарда лева, а финансовите – 5,230 милиарда лева
Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 53,5 млн. лева
Лихвените заплащания на собствен ред са 791,3 млн. лева (96,1 на 100 от плануваните за 2023 година).
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на ноември, е 1,529 милиарда лева
Размерът на фискалния запас към отчетния месец на 2023 е 17,4 милиарда лева, в това число 15,2 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Постигнатият по-добър недостиг ни даде опция да отделим 1,2 милиарда лв. в допълнение, по отношение на плануваните в бюджета тази година, за планове в общините. Това са средства, които всеки един ще може да усети съгласно това по какъв начин ще бъдат употребявани в съответната община.
Това съобщи министър председателят Николай Денков при започване на днешното държавно съвещание, оповестява Българска телеграфна агенция.
„ Не вярвайте на думи без причини, без значение от това кой ги споделя. Гледайте и оценявайте делата и действителните резултати. Само те имат значение. Ето един образец от през днешния ден – Министерството на финансите даде информация, че дефицитът за 2023 година е 2,2 %.
Това е съвсем % под заложения в бюджета от 3 % и три пъти под апокалиптичните 6 % до 7 %, с които обществото беше плашено месеци наред. Поздравления на министъра на финансите и неговия екип “, сподели министър-председателят Денков пред министрите от кабинета.
Той пожела „ по-здрава, по-мирна и по-богата “ 2024 година.
„ Като държавно управление ще продължим да работим за повишение на приходите, понижаване на неравенствата, привличане на вложителите и възстановяване на всички държавни системи, от които зависи удобството на хората, качеството на живот и изискванията за бизнеса “, увери министър-председателят.
„ Ще продължим да работим за резултати, които трансформират България към по-добро. Изисква се още време, с цел да ги усети всеки в всекидневието си, само че сме на прав път. Хората стартират да го схващат. Нека гледаме с убеденост към 2024 година, тъй като имаме учредения за това “, добави още министър председателят.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към края на ноември 2023 година е негативно в размер на 980,3 млн. лева или 0,5 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Това излиза наяве от известие на Министерството на финансите.
За ноември е регистрирано усъвършенстване при бюджетното салдо на месечна база, като приходите за месеца надвишават разноските с 459,9 млн. лева
По-доброто месечно осъществяване се дължи на приходната страна на бюджета
и по-конкретно на данъчните приходи, осведомиха от Министерството на финансите.
Отчетеният по-висок размер на данъчните приходи през ноември се дължи главно на направените предплатени вноски за корпоративен налог и използването на мярката за надграждане и рационализиране на фискалния надзор посредством въвеждане на наложително авансово обявление на данни за транспортите на артикули на територията на страната, прецизират от министерството.
Оттам напомнят, че въпросната мярка е призната с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в действие от 1 октомври 2023 година и направените промени в Наредба 5 (Н-5), влезнали в действие от 3 октомври.
Приходите, помощите и даренията по КФП към отчетния ноември са в размер на 60,118 милиарда лева, което съставлява 86,5 на 100 от плановете за 2023 година Постъпленията нарастват с 3,652 милиарда лева на годишна база.
Данъчните приходи са 47,776 милиарда лв. или 89,9 на 100 от разчетените за годината. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 5,033 милиарда лева (11,8 процента) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Размерът им съставлява 79,5 % от общите приходи по КФП за интервала.
Приходите в частта на директните налози са за 10,512 милиарда лева, което съставлява 90,4 % от плана за миналата 2023 година
Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 20,624 милиарда лева или 88,1 % от плануваните за годината.
Приходите от други налози са 2,575 милиарда лева Размерът им е 96,6 на 100 от годишния план.
Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 14,065 милиарда лева или 90,9 % от плануваните планове за 2023 година.
Неданъчните доходи са в размер на 10,202 милиарда лева (91,5 на сто) от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други, прецизират от МФ.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2,140 милиарда лв..
Разходите по КФП, включващи и вноската на страната в бюджета на Европейски Съюз, към предишния ноември са за 61,098 милиарда лева, което е 82,5 на 100 от годишните планове.
В номинално изражение разноските нарастват по отношение на същия интервал на 2022 година с 4,234 милиарда лева, или със 7,4 %. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав, и финансовите разноски.
Нелихвените разноски са 58,778 милиарда лева, което съставлява 83 % от годишния план, където настоящите са 53,495 милиарда лева, а финансовите – 5,230 милиарда лева
Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 53,5 млн. лева
Лихвените заплащания на собствен ред са 791,3 млн. лева (96,1 на 100 от плануваните за 2023 година).
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на ноември, е 1,529 милиарда лева
Размерът на фискалния запас към отчетния месец на 2023 е 17,4 милиарда лева, в това число 15,2 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Постигнатият по-добър недостиг ни даде опция да отделим 1,2 милиарда лв. в допълнение, по отношение на плануваните в бюджета тази година, за планове в общините. Това са средства, които всеки един ще може да усети съгласно това по какъв начин ще бъдат употребявани в съответната община.
Това съобщи министър председателят Николай Денков при започване на днешното държавно съвещание, оповестява Българска телеграфна агенция.
„ Не вярвайте на думи без причини, без значение от това кой ги споделя. Гледайте и оценявайте делата и действителните резултати. Само те имат значение. Ето един образец от през днешния ден – Министерството на финансите даде информация, че дефицитът за 2023 година е 2,2 %.
Това е съвсем % под заложения в бюджета от 3 % и три пъти под апокалиптичните 6 % до 7 %, с които обществото беше плашено месеци наред. Поздравления на министъра на финансите и неговия екип “, сподели министър-председателят Денков пред министрите от кабинета.
Той пожела „ по-здрава, по-мирна и по-богата “ 2024 година.
„ Като държавно управление ще продължим да работим за повишение на приходите, понижаване на неравенствата, привличане на вложителите и възстановяване на всички държавни системи, от които зависи удобството на хората, качеството на живот и изискванията за бизнеса “, увери министър-председателят.
„ Ще продължим да работим за резултати, които трансформират България към по-добро. Изисква се още време, с цел да ги усети всеки в всекидневието си, само че сме на прав път. Хората стартират да го схващат. Нека гледаме с убеденост към 2024 година, тъй като имаме учредения за това “, добави още министър председателят.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ