Мариачите от „Ла Туна“ пеят „Моя страна, моя България“...
Специални посетители на Пловдив за Деня на Съединението са мариачите от група „ Ла Туна “ от университета на Алкала де Енарес. Градчето е отечество на фамозния Мигел де Сервантес и се намира на към 50 км от Мадрид.
Испанците идват за повторно в Града под тепетата. Дебют на наша земя те вършат през 2017, когато изнасят безвъзмезден концерт на сцената пред общината. Веселяците са известни с положителното въодушевление, което основават на публиката и горещите страсти, които оставят след себе си.
Историята на „ Ла Туна “ е дълга повече от 500 години. Групата е учредена още при основаването на Университета в Алкала през XV век. Сдружението е с нестопанска цел и изнася представления с вход свободен. Традицията е основана от студенти, познати като сописти ( от испански sopa в превод " чорба " ) - студенти от непретенциозен генезис и без запаси, които употребяват музиката като метод да получат купа чорба в таверни и ханове.
Основната цел на испанските музиканти е да поддържат културата си жива и да я популяризират по целия свят. Групата „ Ла Туна “ е стъпвала на всички континенти и е изнасяла концерти в Ню Йорк, Хонконг, Перу, Мексико, Боливия, Куба, Токио, Венецуела, Буенос Айрес, Италия, Москва, Берлин, Фиджи, Северна и Южна Америка, пътувала е до Африка, Близкия Изток, Азия и Океания.
Разходите по пътуването, престоя и турнетата на мариачите у нас се поемат напълно от регионалния шеф Здравко Димитров, който насочва специфичните си предложения към „ Ла Туна “ към този момент за повторно. Той с удоволствие оказва помощ на 30-те музиканти с всичко, от което имат потребност.
„ Искам да благодаря от цялото си сърце на господин Димитров, без който всичко това нямаше да се случи. Организирането на такова турне е много сложна и комплицирана процедура и включва доста разноски. Нямаше по какъв начин да се оправим без помощта му “, усмихва се Мануел пред репортера на „ Марица “.
По-рано тази година регионалният шеф гостува в градчето Алкала де Енарес, с цел да се наслаждения още един път на осъществяванията на „ Ла Туна “. Престоят на Димитров там съответствува с фестивала отдаден на премиите Сервантес. Този е и празникът, който „ Ла Туна “ смята за собствен специфичен миг.
Обикаляйки по света, музикантите се стараят да обогатяват репертоара си с нови и нови мелодии. Към класическия си химн „ Алкала де Енарес “, те от 2017 година извършват и обичаната от всички „ Моя страна, моя България “.
Емблематични за групата са специфичните наметала, на които музикантите пришиват емблемите на всички места, които са посетили. С панделки и шарени ленти, пък за закичени разнообразни послания към дами, на които са правели серенади. Едно от тях гласи: „ Моето сърце ще бъде постоянно със теб, където и да вървиш, Елена “, а друго „ Ти ме караш да трептя повече от калифорнийско земетресение “.
След присъединяване си във Велико Търново и концерта си довечера от 18:30 часа на Римския стадион, мариачите се насочат към София за следващото си премеждие.
Испанците идват за повторно в Града под тепетата. Дебют на наша земя те вършат през 2017, когато изнасят безвъзмезден концерт на сцената пред общината. Веселяците са известни с положителното въодушевление, което основават на публиката и горещите страсти, които оставят след себе си.
Историята на „ Ла Туна “ е дълга повече от 500 години. Групата е учредена още при основаването на Университета в Алкала през XV век. Сдружението е с нестопанска цел и изнася представления с вход свободен. Традицията е основана от студенти, познати като сописти ( от испански sopa в превод " чорба " ) - студенти от непретенциозен генезис и без запаси, които употребяват музиката като метод да получат купа чорба в таверни и ханове.
Основната цел на испанските музиканти е да поддържат културата си жива и да я популяризират по целия свят. Групата „ Ла Туна “ е стъпвала на всички континенти и е изнасяла концерти в Ню Йорк, Хонконг, Перу, Мексико, Боливия, Куба, Токио, Венецуела, Буенос Айрес, Италия, Москва, Берлин, Фиджи, Северна и Южна Америка, пътувала е до Африка, Близкия Изток, Азия и Океания.
Разходите по пътуването, престоя и турнетата на мариачите у нас се поемат напълно от регионалния шеф Здравко Димитров, който насочва специфичните си предложения към „ Ла Туна “ към този момент за повторно. Той с удоволствие оказва помощ на 30-те музиканти с всичко, от което имат потребност.
„ Искам да благодаря от цялото си сърце на господин Димитров, без който всичко това нямаше да се случи. Организирането на такова турне е много сложна и комплицирана процедура и включва доста разноски. Нямаше по какъв начин да се оправим без помощта му “, усмихва се Мануел пред репортера на „ Марица “.
По-рано тази година регионалният шеф гостува в градчето Алкала де Енарес, с цел да се наслаждения още един път на осъществяванията на „ Ла Туна “. Престоят на Димитров там съответствува с фестивала отдаден на премиите Сервантес. Този е и празникът, който „ Ла Туна “ смята за собствен специфичен миг.
Обикаляйки по света, музикантите се стараят да обогатяват репертоара си с нови и нови мелодии. Към класическия си химн „ Алкала де Енарес “, те от 2017 година извършват и обичаната от всички „ Моя страна, моя България “.
Емблематични за групата са специфичните наметала, на които музикантите пришиват емблемите на всички места, които са посетили. С панделки и шарени ленти, пък за закичени разнообразни послания към дами, на които са правели серенади. Едно от тях гласи: „ Моето сърце ще бъде постоянно със теб, където и да вървиш, Елена “, а друго „ Ти ме караш да трептя повече от калифорнийско земетресение “.
След присъединяване си във Велико Търново и концерта си довечера от 18:30 часа на Римския стадион, мариачите се насочат към София за следващото си премеждие.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ