Бразилска оса убива ракови клетки
Социалната оса Polybia paulista се пази от хищници, като създава отрова, която съдържа доста мощна съставна част против раковите формирания. Изследването е оповестено на 1 септември в списание Biophysical Journal и в него се разкрива по какъв начин тъкмо токсинът MP1 убива селективно ракови кафези, без да наранява здравите. МР1 взаимодейства с липидите, които са публикувани по повърхността на раковите кафези. По този метод се образуват дупки, през които изтичат извънредно нужни молекули за действието на клетката.
„ Терапиите против рак, които се концентрират върху липидните структури на клетъчната мембрана, ще се състоят от напълно нов клас противоракови медикаменти “, споделя един от съавторите на проучването Пол Бийлс (Paul Beales) от английския университет Лийдс. „ Това ще помогне още повече за широкомащабното лекуване, при което раковите формирания по едно и също време биват атакувани от доста места по доста разнообразни способи. “
МР1 работи против патогенни микроби, като унищожава клетъчните им стени. Като на шанс, антимикробните пептиди ще може да се употребяват и върху хора – те могат да пресечен растежа на ракови кафези в пикочния мехур и простата, както и в резистентни към медикаменти левкемични кафези. До в този момент не беше ясно дали МР1 унищожава единствено ракови кафези или пречи на работата и на здравите.
Бийлс и сътрудниците му подозирали, че повода може да се крие в неповторимите свойства на раковите клетъчни мембрани. При здравите кафези два типа фосфолипиди се намират във вътрешната част на мембраната и са ориентирани към вътрешността на клетката. При раковите кафези тези фосфолипиди са вградени във външната част на мембраната и са ориентирани към заобикалящата среда.
Изследователите подложили на тестване теорията си, като основали изкуствени мембрани (някои съдържали тези фосфолипиди) и ги изложили на МР1. „ Само за секунди в мембраните се образуваха големи пори, които позволяваха на значими молекули като РНК и някои протеини да изоставен клетката “, споделя различен съавтор Жоао Нето (João Neto) от Щатския университет в Сао Пауло, Бразилия.
Сега учените възнамеряват да променят аминокиселинната поредност на пептидите, с цел да схванат още повече за структурата им, само че и с цел да подобрят потентността и селективността им. „ Разбирането на тези механизми ще помогне за основаване на ефикасни медикаменти в недалечно бъдеще. Показахме, че пептидът е селективен към раковите кафези и не е отровен към естествените. Потенциално той е безвреден, само че има потребност от още много работа “, приключва Бийлс.
Phys
